ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

2.1.1Местоположение,отстояния, териториален обхват и ползвана инфраструктура.

Находище за флуорит “Лукина падина” заема най – източната част на Чипровското рудно поле. Находището отстои на 2 км източно от с. Мартиново, 0,8 км западно от с. Железна. От своя страна, участък „Птичи дол - Велин дол” представлява западното продължение на находище „Лукина падина”, като заема централната част на Чипровското рудно поле и се намира на 1,5 км северозападно от гр. Чипровци. Местоположението на цялото Чипровско рудно поле, част от което представляват находище “Лукина падина” и предвижданото му разширение, е дадено на Фиг. 1, а на Приложение 8.1 е дадена обзорна карта в М 1:50000 с местоположение на участък ,,Птичи дол – Велин дол” в Чипровското рудно поле спрямо старата концесионна площ.

Площта на запасите от флуорит в съществуващия рудник „Лукина падина” възлиза на 10,520 дка, докато предоставената концесионна площ е 247, 199 дка, поради спецификата на местоположение на подземното богатство. Координатен регистър с характерните точки от концесионната площ на находището и на граничните точки на запасите и ресурсите, както и теренно ситуационен план са дадени в Приложение 6. Достъпът до подземното богатство ще се осъществява чрез съществуващите минни изработки и най – вече тази на х. 495. Добивът му ще се извършва по подземен способ, при което повърхността и характерния ландшафт няма да се нарушат извън съществуващите изработки от миналия добив.

От своя страна общата площ на запасите в предвиденото разширение с участък „Птичи дол – Велин дол” на рудник „Лукина падина”, община Чипровци е 98, 019 дка. Заявената концесионна площ от инвеститора възлиза на 1 410, 733 дка, поради разпръсността на контурите в добивната площ, както е видно от Приложение 7. Тук рудните тела са на доста голямо отстояние едно от друго, като се разпределят по мраморна ивица в един участък с дължина от около 5 км. Поради тази причина, заявената концесионна площ е значително по – голяма от площта на утвърдените запаси и ресурси, като в нея са включени и пространствата между рудните тела. Тук е необходимо да се подчертае, че за нуждите на добива, в участъка предмет на разширение също съществуват редица подземни минни изработки, които ще се свържат взаимно чрез обща транспортна галерия на хоризонт 550, която пък от своя страна, чрез галерията на хоризонт 445, ще се свърже с извозния хоризонт ( х. 495 ) на рудник „Лукина падина” изцяло под земята, посредством новоизградена наклонена изработка ( изработка 445 – 495 ). Ще бъдат свързани вентилационните системи и комуникациите. При това за нуждите на разширението и добива от него няма да бъде необходимо усвояване и отчуждаване на територията на земната повърхност. Единствено в новата концесионна площ ще възникне необходимостта от съвсем малки площи за насипища на мястото на стар рекултивиран табан, който е частна държавна собственост на ИАГ – РДГ Берковица. При необходимост от достъп до изходите на съществуващи подземни галерии в разширението, ще се ползват само съществуващите до тях горски пътища, също собственост на РДГ Берковица. Такъв достъп до някои изходи ще е необходимо най – вече по време на подготовката на новия участък за добив, преди още да е изградена подземната връзка с основния рудник, за да бъдат транспортирани надземно по предназначение скалната маса и попътно добитата руда от проширения и прокарване на минни изработки. Споменатата връзка ще се изгради до 10 – ата година след започване на добива като цяло.

Обзорна карта, обща геоложка карта и теренно – ситуационен план с нанесени подземни изработки в находище „Лукина падина” и новия участък „Птичи дол – Велин дол” са дадени на Приложение 8.

След изграждане на подземната връзка между галериите на х. 445 и х. 495, добитата суровина от всички рудни тела, включително от участък „Птичи дол – Велин дол”, ще се транспортира подземно на площадка пред основната извозна галерия на рудник „Лукина падина” на х. 495. Останалите изходи ще се ползват само при аварийни ситуации и в краен случай за временни съпътстващи добива галерии, но без извоз от тях на суровина. Някои от тях ще се ползват и за вентилиране.

Освен така описаните концесионни площи, за нуждите на преработката на добитата флуоритова суровина, инвеститорът ще ползва площадки за преработка и депа, които попадат извън тях, както следва:

• 
  Площадка в землището на гр. Чипровци за обогатителна фабрика, административни и др. обслужващи постройки на мястото на бившия военен завод „Пима” с площ от 52, 579 дка. Площадката се намира между 2 населени места и външните и граници отстоят на 520 м в западна посока от жилищната регулация на с. Железна и на 560 м на изток от жилищната регулация на гр. Чипровци. В северна посока, в непосредствена близост е разположен главен път Монтана – Чипровци, а на 20 м в същата посока занемарени стопански постройки, които не се ползват. Местоположението на площадката е дадено на Приложение 9 ( Скица, Схема с отстоянията от центъра на площадката, сателитна снимка ).
  
• 
  Хвостохранилище разположено в местността „Голям буковец”, на 400 м в южна посока от обогатителната фабрика, на 770 м източно от регулацията на гр. Чипровци и 1 км от с. Железна ( по изчисления на програмата MapInfo Professional ). Площта му, заедно със съпътстващата го инфраструктура е 263,88 дка, а самия басейн е 150 дка. Местоположението на хвостохранилището е дадено на Приложение 10 ( Скица, сателитна снимка ). То е възможно най – подходящото спрямо близките населени места. Съоръжението е оградено от всички страни от възвишения, които по естествен начин го екранират от населените места.
  

2.1.2Връзка с други съществуващи или одобрени с устройствен или друг план дейности и обекти.

Находище „Лукина падина” с участък „Птичи дол – Велин дол” принадлежи към район с добре изградена инфраструктура. В близост преминава асфалтов път свързващ гр. Чипровци с областния център гр. Монтана ( 33 км ) и Берковица ( 46 км ). Има редовни автобусни линии Чипровци – София и Чипровци – Монтана.

В гр. Чипровци и района сега е преустановена дейността на рудодобива и преработката на полиметалните руди. Двете обогатителни фабрики са закрити. Съществува запазен жилищен фонд в града, с. Мартиново и местността Бързан, който преди преустановяване на рудодобива е използван от работници и служители на рудниците “Мартиново” и “Чипровци”. С разработването на находището, тази инфраструктура ще се подобри в зависимост от нуждите и техническите решения на инвеститора.

От своя страна, предвижданото инвестиционно намерение е неразривно свързано с основния рудник „Лукина падина”. То ще се явява негово разширение, като за транспортирането на добитата суровина от залягащите в него рудни тела ( блоковете над х. 500 ) ще се използва съществуващата галерия на х. 550. Това ще е и основната обслужваща галерия в новия участък, която ще е свързана с разработките в него, някои от които съществуват и в момента. До 10 – ата година след започване на промишления добив в находището с неговото разширение, тази галерия посредством щолнята на х. 445 ще се свърже с галерията на х. 495 в рудник „Лукина падина” чрез подземна наклонена изработка ( 445 – 495 ), при което цялото количество добита суровина от рудничния комплекс ще се транспортира изцяло под земята до съществуващата външна промишлената площадка с трошачно - пресевна инсталация ( ТПИ ) пред изхода на х. 495. По този начин изцяло отпада необходимостта от разработване на нови подходи откъм повърхността в предвижданата нова концесионна площ, както и изграждането на нова пром. площадка за преработка в контура и. До изграждането на споменатата подземна връзка, добивът в новия участък ще е в малки обеми, а суровината ще се транспортира до повърхността му посредством изходите на галерии 8 и 9, откъдето чрез надземен транспорт по съществуващата пътна мрежа до площадката на трошачната инсталация. След прокарването на връзката, изходите на съществуващите от минал рудодобив галерии в новия участък ще се ползват само при аварийни ситуации и в краен случай за временни съпътстващи добива дейности, но без извоз от тях на суровина. Някои от тях ще се ползват и за вентилиране. Достъпът до всичките им външни изходи, без изключение, е посредством съществуващи горски пътища укрепени с твърда каменна основа и с обща дължина около 3,5 км. В момента те се ползват за нуждите на ДГС Чипровци. На практика, основния добив на суровина от участък „Птичи дол – Велин дол”, който всъщност ще се явява като съпътстващ за добива от рудник „Лукина падина”, ще се извоза под земята паралелно с последния на една и съща външна пром. площадка пред изхода на галерията на х. 495 в старото находище.

Добитата флуоритова суровина първо ще се натрошава в ТПИ, като за целта ще се използва споменатата вече неколкократно пром. площадка разположена в проучената и отдадената преди това на концесия площ от находище „Лукина падина”, след което ще се транспортира за допълнителна обработка до съществуваща площадка с обогатителна фабрика. Получения при тази обработка отпаден хвост от процесите на флотация и филтрация ще се депонира в запечатано и рекултивирано старо хвостохранилище, ползвано някога за нуждите на ,,Чипровец” ЕАД. Площадката за обогатяване ( бившия военен завод „Пима” ) отстои на около 0,5 км от находище „Лукина падина”, а старото хвостохранилище в м. „Голям Буковец на 0,7 км от гр. Чипровци и горе – долу толкова от с. Железна. По – подробна информация за тези площадки е изнесена по – долу.

Добивната дейност ще обхваща и няколко дка за разтоварни площадки - стари табани и насипища от минал рудодобив за некондиционните скални маси, които ще се добият, за да се достигне до рудните тела. По – голямата част от тези скални маси ще се използват за запълване и уплътняване на ненужни минни изработки от минал добив и някои др.

Заявената нова концесионна площ попада почти изцяло в горски фонд, но последния, както и земите с друго предназначение почти няма да бъдат бъдат засегнати, поради подземния характер на добива.

По – подробни данни за съществуващото строителство и предвижданото такова във връзка с добива и преработката от новия участък са изнесени в долната подточка.

Каталог: ovos

Изтегляне 3.75 Mb.

Сподели с приятели: