Община Елхово Общински план за развитие 2007-2013 г. Общински план за развитие за периода 2007-2013г

Община Елхово разполага със значителен агроклиматичен потенциал за развитие на всички подотрасли на растениевъдството – зърнени, технически, зеленчукови култури и трайни насаждения. Лимитиращ фактор се явява количеството на валежите, които са на границата на водопотреблението на културите през вегетационния период. Силно изразената неравномерност на разпределение на валежите през годината, произтичаща от малкото им количество през летните месеци /Таблица 8/ и високата честота на периоди без валежи в същите месеци /Таблица 9/ което предопределя необходимостта от напояване. Следователно икономическите резултати от развитието на растениевъдството в общината ще се определят от състоянието на хидромелиоративните системи.

Главна речна система на територията на общината е р. Тунджа. Тя е най-големия приток на р. Марица, който се влива в нея на турска територия. Извира от централната част на Стара планина източно от в. Ботев с координати на извора са 42°43'40" с. ш. и 24°58'10" и. д. при кота 1940 м. Дължината й до границата е 350 км.

Река Тунджа приема към 50 притока, от които по-значителните са: р. Мочурица — водосборна площ 1278 км², дължина 86 км; р. Синаповска — площ 871 км², дължина 55 км; р. Поповска, Араплийска и др. / Таблица 11/

Таблица 10
Основни хидрографски характеристики на притоците на р. Тунджа

Територията на община Елхово попада в южната част на водосборната област.

Южно от гр. Ямбол долината е широка между 10 - 40 км. До гр. Елхово са типични добре изразени меандри. Югоизточно от с. Маломир реката проломява тесния и нисък рид Баалар - Кайряк и навлиза в продълговатата Елховска долина. Морфологията на речната долина оказва влияние върху териториалната конфигурация на транспортната мрежа в общината.

1.2.4.1.2. Средногодишен отток

Средногодишният отток на р. Тунджа се изменя в границите от 0.470 при гр. Калофер до 33.516 при гр. Елхово или 39.710 при границата с Турция. Колебанията за периода (1961-1998г.) са в границите от 0.231-0.968 до 19.816-69.364 в крайните пунктове. Тази амплитуда разкрива една годишна непостоянност на оттока.

Отточните модули се изменят в диапазона от 17.87 за гр. Калофер до 5.04 при границата. Най-високи отточни модули имат старопланинските притоци, поради голямата надморска височина 1200 м. На територията на община Елхово р. Синаповска при средна надморска височина около 200 м има среден отточен модул само 3.72 /измерен при нейното устие/.

Минималният средномесечен отток е типичен през лятно-есенния период, като е най-силно изразен през м. септември. Той е с широк диапазон: от 1 м³/s за малки слабо регулирани естествени речни течения като р. Турийска, Мараш и Синаповска до 4.067 м³/s за р. Тунджа при границата. През този период най-голям дял за поддържането на оттока се пада на подземното подхранване. /Приложения 3 и 4/

Вътрешногодишното разпределение на оттока в поречието на р. Тунджа е обусловено от сезонните изменения на оттокообразуващите фактори, характерни за преходния климатичен район, в който попада водосборния басейн. За районите с малка надморска височина са характерни предимно течните валежи, неустойчива и краткотрайна снежна покривка през зимния период. За планинските части на басейна е характерно задържане на сравнително устойчива снежна покривка през зимата продължителни и обилни валежи през пролетта. Продължителен засушлив период с високи температури, обхващащ лятото и есента е характерен за целия водосборен басейн.

Територията на община Елхово попада в Ямболско-Елховския хидрогеоложки район.

Основен водоносен хоризонт е алувиалният. Неогенските седименти са умерено водоносни само в района на Елхово-Изгрев-Бояново. /Приложения 5 и 6/

В Ямбол-Елховския район подземните води имат обща минерализация от 0,7 до 1,13 g/l и обща твърдост 6,2-13,3 mg.ekv/l. Макросъставът на водите е доста разнообразен. Преобладават пунктовете с хидрокарбонатно-калциево-магнезиеви води. Те са подходящи за изкуствено напояване.

Оценката на подземните води в алувиалните и пролувиалните отложения е направена по величината на инфилтрацията и по режимни наблюдения на нивата.

Усвоените подземни води на територията на община Елхово са посочени в Таблица 12. Таблица 12

Ресурси на поровите подземни води

Около 2/3 от подземните водни ресурси на територията на община Елхово са усвоени.

Сравнението на усвояваните водни количества с ресурсите на подземни води налага извода, че вододобивът от поровите води в поречието е близък до границата на техните ресурси и евентуалното му увеличаване трябва да се извършва внимателно и обосновано.

1.2.5. Почви и почвени ресурси

Територията на община Елхово се отнася към Средиземноморската почвена област, Среднотракийско – Тунджанска провинция. Почвената покривка се характеризира с голямо разнообразие. Преобладаващи почвени типове са алувиално-ливадни, смолници и канелено-горски почви. /Приложение 7/

Излужените смолници са благоприятни за развитието на зърнени, фуражни и технически култури /Елховското поле/. Излужените канелени и канелени – горски почви /по склоновете на Дервентските и Манастирските възвишения/ са подходящи за овощни култури, лозя, тютюн и др. Алувиално – ливадните почви, типични за речните тераси са благоприятни за отглеждането на зеленчуци. Почвените типове са развити върху мощна карбонатна основа. Почвеният слой е с дебелина от 20 до 40 см и със съдържание на глина от 8 до 20% и хумус от 0,5 до 1,5%.

От анализа на почвените типове, разпространени на територията на общината, следва извода, че тя разполага със значителни почвени ресурси за развитие на интензивно растениевъдство – зърнени култури, технически култури, трайни насаждения /лозя/, фуражни култури.

Същевременно интензивното им използване е предпоставка за тяхната деградация и замърсяване с тежки метали. Ето защо е необходимо изграждането и подържането на мониторингова мрежа.

1.2.6. Растителност и животински свят. Горски ресурси.

По-голямата част от територията на общината е заета от селскостопански земи. Горските масиви във вертикално отношение са разположени в един пояс, със съответните подпояси: равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори. /Приложение 8/

Характерни са и крайречните и лонгозни гори /0-700 м.н.в./ - естествените насаждения заемат около 40 % от подпояса на крайречните гори. Те са представени от смесени видове на бяла топола, полски ясен, бряст и единични примеси от бяла върба, клен, дива круша, цер и черна елша, и по-рядко от един растителен вид. Състоянието на естествените гори общо е добро, като се изключат големите щети нанесени от бурята през есента на 2000 година. Създадените горски масиви основно са тополови и по-малко от – акация, полски ясен, летен дъб, сребролистна липа, червен дъб, явор, източен чинар.

Подпояс на равнинно-хълмистите дъбови гори /0-500 м. н.в./- естествената растителност заема 76,7% от площта. Основните дървесни видове, са дъбовете. Благуновите и чистите церови насаждения обхващат 1/3 от площта, след които са смесените благуново-церови и церово-благунови насаждения. Единично се срещат насаждения от мъждрян, сребролистна липа, габър и полски ясен.

В миналото на територияна на общината са извършвани залесявания с иглолистни видове което е неподходящо – основно черен бор. На този вид се падат – 66 % от залесяванията. В този подпояс са създадени и масиви от орехи и бадеми. Състоянието им обаче е незадоволително. Те вече не могат да изпълняват предназначението си и се налага да бъдат ликвидирани. Залесявано е по-ограничено и с естествено разпространените на територията в общината видове – благун и цер.

Община Елхово попада в Горнотракийския район на Медитеранска зоогеографска подобласт. Обитаващите ловни видове тук са:

Клас Бозайници:

1.Сем. Еленови: Благороден елен – обитава локално по-големите горски комплекси източно от с. Жребино, южно от с. Раздел. Извършва принудителни хоризонтални миграции вследствие на горски пожари и бракониерство; Елен лопатар – единични животни се срещат около резервата “Долна Топчия” в резултат на интродукция преди 15-20 години. Обречен на унищожение в следствие на бракониерство и хищници; Сърна – обитава предимно големите горски масиви с неравномерна гъстота и запас значително под нормалния в резултат на прекомерната паша на домашен добитък, бракониерство, горски пожари и хищници;

2.Сем. Свине: Дива свиня – обитава предимно големите горски масиви с неравномерна гъстота, като извършва значителни хоризонтални миграции. Често се забелязва и в маломерните горички, особено след прибиране на реколтата от полето или пожари;

3. Сем. Зайци: Заек – обитава горските комплекси и земеделските земи. През 1984 по време на кампанията за тровенето на полските мишки е почти унищожен. Сега популацията се възстановява;

4.Сем. Кучеподобни: Вълк – рядко срещани единични екземпляри; Чакал – обитава в значителна гъстота територията на общината. Унищожава приплодите, с което възпрепятства възпроизводството на дивечовите запаси; Лисица – повсеместно разпространена;

5.Сем. Котки: Дива котка - разпространена в горските комплекси на общината;

6. Сем. Порови: Белка – малки популации обитаващи скалисти комплекси; Черен пор – обитава застроени и убранизирани пространства; Язовец – разпространен в горските комплекси около обработваемите площи. Срещат се и други представители на сем. Порови – невестулка, златка и видра.

Около населените места в общината обитават големи популации от безстопанствени кучета и котки.

Клас Птици:

1.Сем. Фазанови: Колхидски фазан – единствения в страната резерват е разположен в лонгозната гора край р. Тунджа, северно от гр. Елхово. С цел разширяване на неговата популация е създаден резерват “Долна Топчия”. Друг вид е Тракийскя кеклик – обитаващ скалисти местности в ловностопанския комплекс “Гранитово” и в други ловностопански райони. Разселва се изкуствено. Яребица – разпространена е около обработваемите площи. Пъдпъдък – прелетен вид, типичен за средното поречие на р. Тунджа.

2.Сем. Гълъбови: Гривек и Гургулица – разпространени в горските комплекси и в равнинните части на общината. Част от птичия свят е обект на международен ловен туризъм.

3.Сем. Бекасови: Горски бекас – среща се рядко във влажни гористи местности около р. Тунджа;

4.Сем. Патицови: Зеленоглава патица – непостоянна популация, типична по време на прелета около водните площи в общината; Голяма белочела гъска – броя се увеличава по време на прелета около язовирите в района; Зимно бърне – среща се по време на прелета край язовирите; Лятно бърне – среща се по време на прелета около язовирите;

Освен характерните ловни видове, в общината обитават и представители на семействата: Ястребови, Соколови, Сови, Дроздове, Завирушки, Орехчета, Сврачки, Синигери, Зидарки, Дърволазки, Стърчиопашки, Чучулиги, Врабчови, Кълвачи, Лястовици, Щъркели. За тяхното опазване в общината се изпълнява специална програма.

Клас Риби:

1.Сем. Шаранови: Шаран – естествено разпространен и изкуствено зарибяван в язовирите на територията на общината; Толстолоб – зарибен в язовир “Динджилия”; Бял амур – зарибен в язовир “Динджилия”; Бяла мряна – естествено разпространена в р. Тунджа; Кефал – естествено разпространен в р. Тунджа; Червеноперка – естествено разпространена в язовир “Студеното кладенче”; Скобар – естествено разпространена в р. Тунджа и язовир “Студеното кладенче”; Клен – естествено разпространена в реките; Уклей – естествено разпространена в язовирите; Лин – естествено разпространен в язовир “Студеното кладенче”; Каракуда – естествено разпространена и зарибявана в язовирите на територията на общината;

2.Сем. Бодлоперки: Костур – естествено разпространен в язовир “Студеното кладенче”; Балакван – естествено разпространен в р. Тунджа;

3.Сем. Сомови: Сом – разпространен в р. Тунджа и язовир “Студеното кладенче”;

4.Сем. Щуки: Щука – естествено разпространена в р. Тунджа;

5.Сем. Змиорки: Змиорка /аланка/ - естествено разпространена в р. Тунджа край с. Лесово.

ИЗВОДИ:

• 
  Общината разполага със изключително разнообразен природно – ресурсен потенциал ;
  
• 
  Климатичните и почвените условия са благоприятни за развитие на земеделието, за отглеждането на билки и някои специални растителни и животински видове;
  
• 
  Сравнителните предимства на географското положение на общината, са значителни, които ще се използват и усвояват ефективно за устойчиво и балансирано развитие на територията;
  
• 
  Приграничното географско положение определя град Елхово като център на територия през която се извършва трансконтинентален трафик и координиране на трансгранични потоци.
  

1.3.1. Население

При преброяване на населението в страната /март 2001г./, община Елхово има 20 552 души население. За сравнение – при предпоследното преброяване през /1992г./ (4.12.) населението на общината е 23 995 души т.е. за по-малко от десетилетие то е намаляло с почти 3 500 души. Намаляването на броя на населението в общината започва от началото на 60-те години на миналия век и през следващите десетилетия се налага като трайна тенденция.

По данни от ЕСГРАОН, към 14. 03. 2005 г. с постоянен адрес в общината са 20 489 души, но от тях с настоящ адрес извън общината са 1 797 души. С настоящ адрес са 19 474 души., от тях 782 души са с постоянен адрес извън общината. Разликата е главно за сметка на гр. Елхово, където регистрираните по настоящ адрес са с около 1 000 души по-малко в сравнение с регистрираните по постоянен адрес.

Таблица 13

Динамика на броя на населението в община Елхово

Население/Година	1999г.	2000г.	2001г.	2002г.	2003г.
Община Елхово	22 644	22 480	20 021	19 343	19 128
Намаление в д.	-1351/1992г.	-164	-2459	-678	-215

Източник: Общинска администрация, 2005

За периода между последните две преброявания, селското население на общината намалява средногодишно с 2,5%, а на гр. Елхово – с 1,3%. Формираните демографски структури и анализът на факторите, влияещи върху естествения прираст и миграционния баланс, показват, че през плановия период до 2013 г., намаляването на броя на населението ще продължи.

Разработената прогноза за броя на населението на общината се базира на хипотеза, че средногодишният темп на отрицателен прираст за периода 1992 – 2001 г. ще се запази и към 2013 г. населението ще достигне 16,1 хил.души, в т.ч. 10,4 хил. в гр. Елхово и 6,7 хил. в селата от общината.

Динамиката и броя на населението са най-важната демографска рамка за реализация на Планът за развитие на Община Елхово до 2013 г. /Приложение 9/

В общинският център живеят 13 229 души, т.е. градско е 66% от населението, докато в 21 села на общината живеят 6 969 души (към 1.06.2005 г.). Това показва значителна концентрация в общинския център. Този процес ще се задълбочава предвид по-бързото намаляване на населението в селата. Очаква се към 2013 г. в град Елхово да живеят 80 % от жителите на общината.

Характерно е, че през втората половина на 20 век, населението на града е нарастнало два пъти, докато населението на селата в съвремения обхват на общината е намаляло над три пъти (повече от 27 хил. души в селата при преброяването през 1946 г.). В по-голяма част от селата отсъстват достатъчен брой население за естествено демографско възпроизводство, както и за осъществяване на относително самостоятелни селищни функции.

Гъстотата на населението е 29 души/км², един от най-ниските показатели сред общините в България. Още по изразителна е гъстотата на селското население - под 12 души/км² .

Демографската ситуация определя и главния акцент на демографската и социална политика в общината. Тя трябва да се насочи към създаване на качествена среда на обитаване и заетост, към благоприятен имидж, стимулиращи положителен механичен прираст. Едва при това може да се разчита на стабилизиране на демографските структури и възпроизводствените показатели. /Приложение 10 и 43/

1.3.1.3. Полово – възрастова структура

Половото съотношение е с лек превес на жените (с около 200 души). Това съответства на общата ситуация в страната и областта.

Регресивната полово – възрастовата структура на населението на Община Елхово е следствие от стесненото възпроизводство и на свой ред оказва негативно въздействие върху параметрите на естественото движение. Елхово е сред общините със силно застаряло население. Възрастовата структура е в синхрон с общата тенденция към застаряване на населението в областта (без гр. Ямбол). Спрямо показателите за страната, жителите в общината на възраст над 64 г. са повече с 6 пункта, в т.ч. с 10 пункта при селското население.

Тази структура ще оказва нарастваща роля върху развитието на общинската икономика, вкл. върху сектора на услугите, който се преориентира към възрастното население, за сметка на относителното “свиване” на обслужващите дейности свързани с по-младите възрасти.

Формирането на работната сила и заетостта зависи преди всичко от трудоспособното население. Освен естественото придвижване на възрастите, върху броя му оказват влияние и миграциите. Като изключим конюнктурното въздействие на нарастналата възраст за пенсиониране, и двата фактора в дългосрочен план водят до намаляване на абсолютния брой трудоспособни. Основна част от трудоспособното население в общината е съсредоточено в гр. Елхово, което предопределя различията в трудовия потенциал на територията на общината и ежедневния трудов обмен център - села.

За отбелязване е, че община Елхово е с по-благоприятна възрастова структура, вкл. по-висок дял на трудоспособното население, в сравнение със съседните общини. Това предопределя и по-ниско демографско натоварване (икономически зависими към икономически независими възрасти).

Трайната тенденция на намаляване на броя на живородените, респ. на раждаемостта, се потвърждава и от данните за изминалия десетгодишен период. Фигура 1

Година на раждане Брой деца 1993 250 1994 229 1995 211 1996 180 1997 169 1998 153 1999 175 2000 183 2001 140 2002 139 2003 143

От 10/1000 в началото на 90-те години, раждаемостта спадна до 7/1000, значително под средната за страната. Това се съчетава със сравнително по-висока смъртност – около 15 – 16/1000, резултат от застаряването на населението. Естественият прираст е отрицателен (-8 до -9/1000) – като Община Елхово попада в зоните на най-дълбока демографска депресия. Особено влошена е демографската ситуация в селата. Отрицателен е и естествения прираст в общинския център.

По този компонент на действителния прираст Община Елхово губи годишно около 200 души. Влошената характеристика на възпроизводствените процеси е трайно явление, което ще оказва задържащо въздействие върху социално – икономическото развитие на общината.

Наложителни са мероприятия за задържане на младото население, респ. за завръщане в общината след завършване на средно и висше образование.

Механичното движение и по-конкретно миграционното салдо на общината е вторият компонент формиращ действителния прираст. Тенденциите в миграциите зависят от множество демографски, социални, икономически, политически и екологически фактори както на национално, така и на местно ниво.

Показателят на миграционния прираст е със значителни колебания по години, но с изразена тенденция на преминаване към все по-ниски (отрицателни) стойности. Това важи особено за гр. Елхово. В преразпределението на населението осезаемо влияние оказват не само общинския център и гр. Ямбол, но и външните миграции.

Неблагоприятната тенденция на механичен отлив на население може да бъде променена чрез създаване на условия за по-пълна заетост и по-високи доходи. Необходимо е Елхово да премине към активна позиция на община, която привлича население. За това ще спомогнат, както мерките за стимулиране на икономическата активност, така и повишаването на качеството на обитаване – жилищни условия, транспорт, търговско обслужване, екологична среда и др. Положителна роля в това отношение могат да имат и селата.

В общината делът на хората със средно гимназиално образование почти

не се различава от съответния за страната. С образование над средно са 7,7% от жителите – показател по-нисък от средния. Според комбинирания образователен индекс Община Елхово се нарежда в първата четвърт общини в България.

В етническо отношение населението на Община Елхово е сравнително еднородно. Българите са 91% от населението. Ромската етническа група съставлява над 8%. За периода между последните две преброявания (1992 – 2001 г.) българите са намалели по брой с 18%, а ромите са се увеличили с 42%. Делът на българите е спаднал с 3,5 пункта, а на ромите се е увеличил с 3,2. Делът на турската етническа група е незначителен.

Ежедневните пътувания в рамките на общината са свързани с местоработата и образованието. Те са почти изцяло от и за Елхово. Значителен обмен има и със съседните общини и гр. Ямбол.

По текуща статистика към 31.05.2005 в общината живеят 20 198 души, в т.ч. 13 229 души в гр. Елхово, което представлява 66 % от общото население на общината.

Една представа за разпределението на населението в отделните населени места от община Елхово по постоянен адрес и настоящ адрес дава таблицата в Приложение 11. Очаква се в следващите години външната миграция при градското население да продължава да затихва, при осезателна промяна в икономическите условия на общината. Заетостта на трудоспособното население в района на община Елхово непрекъснато намалява. Безработицата е значителна, като е с тенденция за увеличаване. Средните доходи на населението от общината са по-ниски от средните за страната.

На основата на съществуващата геодемографска ситуация по населени

места в общината, може да се направи прогноза за броя на населението до 2013г. в общината, гр. Елхово и селата. Фигура 2



1.3.1.5. Икономическа активност на населението

През 2002 г.икономически активни в Община Елхово са 9 100 души. Тенденцията от последните години е към намаляване, но все още коефициентът на икономическа активност е сравнително висок (44%). Наети на работа са 2 900 души. От тях в селското стопанство са 13%, в индустрията 34% и в сектора на услугите 53%. Общественият сектор осигурява 38% от наетите, частният – 62%.

Безработицата е сериозен проблем за Община Елхово. Равнището и е над средното за областта и страната. През 2001 - 2002 г. регистрираните безработни достигнаха пик от над 25% от икономически активното население. Над една трета от безработните са млади хора на възраст до 30 г. Сред тази проблемна група преобладават лицата без професионална специалност (74%) и с образование под средно (65%).

През 2002 година стартира програма “От социални помощи към осигуряване на заетост”, която е адресирана главно за безработни от тази категория, но досега абсолютният им брой намаля незначително. Друга рискова група на пазара на труда са лицата с намалена работоспособност. Регистрираните безработни жени са 51,1% от общия брой безработни. Сравнително ниският им дял се дължи на преобладаването на малки фирми от шивашката и текстилната промишленост, които осигуряват заетост предимно за жените.

Общината има стеснен трудов пазар с много ограничено предлагане на работни места, почти изцяло със срочни договори. Годишно се заявяват по около 500 работни места, над 70% от които в частния сектор, но две трети от тях не изискват специалност.

Една трета от регистрираните са с продължителност на безработицата над 2 г. Основен източник за финансиране на програмите и мерките на пазара на труда са средства от държавния бюджет. Тенденцията е на намаляване на относителния дял на разходите за реализиране на пасивни мерки - изплащане на парични обезщетения за над 400 безработни (средномесечно), парични помощи при продължителна безработица, помощи за участие в курсове, вноски за ДОО на безработните и др., и пренасочване към активна политика, т.е. пакет от програми и мерки за увеличаване на заетостта.