Община Харманли Първи работен вариант


SWOT анализ: “Силни страни, слаби страни, възможности и заплахи за социалната сфера на община Харманли”



страница4/7
Дата05.02.2018
Размер0.82 Mb.
#55288
1   2   3   4   5   6   7

SWOT анализ: “Силни страни, слаби страни, възможности и заплахи за социалната сфера на община Харманли”


  1. Силни страни

    • увеличаване броя на наетите лица в частния сектор;

    • относително високи доходи на заетите в обществения сектор;

    • сравнително добре развита система за социално подпомагане;

    • традиции в областта на читалищната дейност и музейното дело;

    • наличие на неправителствени организации, които да координират проекти в областта на заетостта, образованието и културата.




  1. Слаби страни

    • относително висока степен на безработица;

    • ниски доходи на заетите в частния сектор;

    • нисък трудов потенциал на населението в селските райони;

    • липса на изграден Диагностично-консултативен център;

    • недостиг на здравно-медицински персонал;

    • териториална дислокация на учебните заведения в общината;

    • недостатъчно развито бизнес и професионално обучение;

    • висока степен на амортизираност на материално-техническа база в здравните и учебни заведения;

    • значително намаляване на броя на учениците.




  1. Възможности

    • създаване на нови работни места, посредством растеж най-вече в сектора промишлеността;

    • стимулиране на достъпа до заетост на групите в неравностойно социално положение, предвид поставянето на акцент върху тези дейности в международното законодателство и опита на Общината при реализиране на проекти по програми за заетост и социална интеграция;

    • разширяване и подобряване на инвестициите в човешките ресурси, образованието и здравеопазването, с помощта на финансовите инструменти на ЕСФ и ЕФРР, чрез които ще се субсидира социалната сфера през периода 2007 – 2013 г.;

    • активизиране на културната дейност в региона в резултат на европейската политика за повишаване ролята на социалните партньори и неправителствените организации в културната и социална сфера.




  1. Заплахи

    • продължаваща интензивност на миграционния поток на населението в трудоспособна възраст към областни центрове в страната;

    • запазване на тенденцията на отрицателен естествен прираст и последващо закриване на паралелки и учебни заведения;

    • възникването на несъответствие между образователното и квалификационно равнище на работната сила и изискванията на европейския пазар на труда;

    • недостатъчно използване на финансовите инструменти на ЕСФ и ЕФРР в сферата на заетостта, образованието и здравеопазването.


4. Икономическо развитие

Обща характеристика

Стопанството на община Харманли се характеризира с ясна изразена аграрно–промишлена структура, в която превес имат селскостопанските дейности: растениевъдство и животновъдство. През последните години значителни темпове на растеж има в редица промишлени сектори като хранително–вкусова, шивашка, мебелна и обувна промишленост, строителство и производство на строителни материали. С традиции в местната икономика е сектора електропромишленост. При растениевъдството относително най- голям дял заемат зеленчукопроизводство, тютюнопроизводство, отглеждането на дини, зърнено–хлебни и технически култури. Животновъдството в региона е представено предимно чрез млекопроизводство и месопроизводство в секторите биволовъдство, говедовъдство и свиневъдство. Търговската дейност в общината се предопределя от нейното геостратегическо положение и преминаването през територията й на редица важни и структуроопределящи национални и международни транспортни коридори. Поради тази причина най- силно са развити търговията с горива и петролни продукти, храни и дрехи, и в последните години поради близостта на общината до националната граница - търговия с автомобили. Услугите в община Харманли се характеризират със сравнително добро равнище на развитие. С най–голям дял са банковият и застрахователен сектор, след това информационните и комуникационните услуги, а най – слабо в общината са представени консултантските и бизнес услугите. С голям, но недобре развит потенциал в региона на община Харманли, е културният, селският и еко туризъм.



4.1. Промишленост

В сферата на индустрията община Харманли има потенциал за развитие както на традиционните за областта текстилна, шивашка и хранително-вкусова промишленост, така и на електротехническа, керамична и тютюнева промишленост. Промишленият комплекс реализира основните приходи от дейността в материалната сфера, разполага с над 2/3 от изградената база на материалното производство и ангажира 1/3 от икономически активното население на общината.

Индустриалният сектор се характеризира с относително добре развита отраслова структура и утвърдени национални и международни пазарни позиции.

Промишленият облик на общината се формира от пет основни структуроопределящи отрасли на леката промишленост: електротехническа промишленост, хранително-вкусова промишленост, текстилна и шивашка промишленост, дърводобивна и дървопреработваща промишленост, керамична промишленост.


Хранително-вкусова промишленост


Хранително-вкусовата промишленост в община Харманли заема най-голям дял в структурата на приходите от стопанските отрасли. Тя е традиционен отрасъл за региона и има определящо значение за характера на икономическото развитие на общината.

От подоотраслите на хранително-вкусовата промишленост се развиват предимно маслодобивът, месопреработката и хлебарската промишлености.

Ключови фактори за развитието на маслодобивната промишленост е наличието на суровинна база, квалифицирана работна ръка и традиции в производството.

Текстилна и шивашка промишленост


На територията на община Харманли са разположени четири основни предприятия с предмет на дейност производство на трикотаж, бельо и облекло. Предприятията в сектора работят предимно за износ и в по-голяма степен на ишлеме.

Сред основните фактори за тяхното развитие са: квалифицираната работна ръка, опитът и традициите, суровинната база, чуждестранните инвестиции в сектора и степента на потребление. Производството в бранша е ориентирано в няколко продуктови групи:



  • Производство на трикотаж и бельо. Традиционен производител на тези продукти е „Димана” АД - гр. Харманли.

  • Производство на дамска и мъжка конфекция. Основни производители са „Димана” АД и „Даниел фешън” ООД, гр. Харманли.

  • БГ СТИЛ

  • Копринени платове, които са продукт на „Къванч текс” ЕООД.

Електротехническа промишленост


През последните години, електротехническата промишленост заема все по-малък дял във вътрешноотрасловата структура на промишлеността.

След приключване на приватизационния процес, дружествата в сектора са с изцяло частна собственост върху капитала. Негативна последица от приватизационните сделки е преустановяването на производствената дейност на едно от водещите предприятия в региона - „Електра” АД - гр. Харманли и разпродаване на голяма част от материално – техническата му база. Дружеството е било специализирано в производството на захранващи ел.блокове, електрически релета и др.



Дърводобивна и дървопреработваща промишленост


Дървопреработващата промишленост на територията на общината се развива на основата на богата суровинна база. Застъпено е производството на мебели, детайли от иглолистна дървесина, дървени къщи, врати, прозорци и градинско обзавеждане. През последните години е налице тенденция както на спад в производството, така и на спад в броя на производствените единици в бранша. Основни фирми в сектора на мебелната промишленост са “Модис” АД, ЕТ “Н. Гогов” и “Комфорт” ЕООД, ДИМО БИРАТА, ИВАНОВЦИТЕ,....

Керамична промишленост


Производството на строителни керамични изделия на територията на общината се извършва от „Харманлийска керамика” АД, гр. Харманли, контролирана от „Българска холдингова компания” АД. Фирмата е с установени традиции в сектора.
Обща характеристика на индустрията

Развитието на промишлеността в община Харманли се характеризира с преобладаващо производство в областта на хранително-вкусовата промишленост, която произвежда близо половината от промишлената продукция. Като цяло обаче в индустрията се наблюдава спад на произведената и реализирана продукция. Тази тенденция е пряк резултат от няколко фактора, а именно: загуба на част от пазарите, износено технологично оборудване и засилена конкурентна среда, включително от гръцки и турски предприятия. В голяма степен състоянието на стопанските сектори е засегнато и от липсата на достатъчен финансов ресурс за доставка на суровини и материали и обновяване на материалната база.



В стратегически аспект, индустрията в общината следва да постави акцент върху хранително-вкусовата и текстилно-шивашката индустрия, които да се базират на местни суровини и съвместна дейност със съседните държави в рамките на трансграничното сътрудничество. С потенциал за развитие са иновациите в областта на дървообработването, електротехническата промишленост, машиностроенето, керамичната дейност. Тези процеси следва да доведат до преструктуриране на производството и постигане на устойчиво развитие и доминираща позиция на частния индустриален сектор в местната икономика при разширена по обхват промишленост с нови качествени аспекти и подобрени финансови показатели.

4.2.Обществени услуги


Секторът на услугите е сравнително добре развит. На територията на общината дейност осъществяват над 50 заведения за обществено хранене, в т.число ресторанти, заведения тип “Бърза закуска”, закусвални, пицарии и др. С най-голям капацитет и посещаемост са ресторантите: “Приказките” Снек-бар“Турист”, “Младост”, “Воеводите”,; пицария “Верона” и бар – дискотека “Кристал”.

Банковият сектор в община Харманли е представен чрез следните банкови клонове:

  • Банка ДСК ЕАД;

  • Уни кредит Бул Банк

  • Райфайзен банс

  • Кооперативна банка

  • Алфа банк

  • Българска пощенска банка АД;

  • Юнионбанк АД;

  • SG Експресбанк АД;

  • ДЗИ Банк АД;

  • СИ БАНК

  • ТБ Корпоративна търговска банка АД

  • ПИБ

Застрахователният сектор в общината е представен от няколко филиала на застрахователни дружества, а именно:

  • ДЗИ АД;

  • ЗПД Витоша – представителство;

  • Орел АД – представителство;

  • Алианц България холдинг – представителство.

  • Дженерали

В община Харманли традиционно се развиват занаятчийски дейности с характер на услуги. Сред по-разпространените в района занаяти са: изработката на метални изделия, дърводелските и дърворезбарски услуги, шивашки дейности, килимарство и др.

От сектора на ремонтните и комунално-битовите услуги относително по-голям дял заемат: авторемонтните, ремонта на електроуреди, строително-ремонтните дейности, изработката на дограма и др.


4.3. Туризъм

Предвид наличието на обективни фактори – природни дадености, културни и исторически забележителности, туризмът в община Харманли е сравнително слабо развит. На територията на общината са разположени четири хотела, мотел и къмпинг база. Като цяло обаче няма обособени туристически комплекси, които да привличат редовен и достатъчен на брой туристически поток.

Възможностите за развитие на туризъм в община Харманли се обуславят от наличието на исторически и природни забележителности, като:


  • естествени водопади в м. “Кюмюрлука” и м. “Куру дере”;

  • защитената местност “Дефилето”;

  • историческите места Кара Колювата къща”, “Гората ада” и “Хайдушка дупка” и др.

Освен изброените ресурси с потенциал за туристически атракции, интерес предизвикват и изградените микроязовири и водоеми. Определящи за различни форми на отдих сред природата са няколко микроязовира, сред които:

  • микроязовирът в с. Надежден, с площ 177 ха;

  • язовир Кюмюрлука - гр. Харманли;

  • Дервеня - с. Изворово;

  • Казала - гр. Харманли, и др.

Сред културно-историческите забележителности се открояват:



  • сводестият мост над р.Олудере;

  • Кервансараят в центъра на гр.Харманли;

  • чешмата “Изворът на белоногата” и др.

Допълнителни фактори за развитие на алтернативен туризъм в общината са обособените места по поречието на р.Марица и р. Харманлийска за риболов, както и местностите, подходящи за ловен туризъм.

Възможностите за развитие на туризма се свързват с по-пълно оползотворяване на туристическия ресурс в общината. Стремежът на Общината е да създаде устойчиви туристически продукти в сферата на алтернативния туризъм, а именно селски, екотуризъм, изграждане на нови туристически маршрути (напр. по т.нар. Пролом на Харманлийската река и др. ), водни спортове, спортен риболов, повишаване квалификацията на персонала в туризма, както и развитие на социалния отдих.

Ключови проблеми за развитието на туристическия бизнес са недобре изградена инфраструктура и недостатъчния брой на категоризираните туристически обекти.



Повечето предприемачи притежават недостатъчна управленска култура и изпитват дефицит на мениджърски умения. Заетите в туристическия сектор, обичайно не притежават професионална подготовка и имат незначителни чуждоезикови познания.
4.4. Селско и горско стопанство

Високият дял на земеделските земи, в т.ч. обработваеми, е изключително благоприятен фактор за развитието на земеделието в общината. Допълнителен фактор, който оказва влияние върху земеделските дейности в региона, е ранният завършек на земеразделянето в повечето от населените места. Доказателство за положителните последици е високият размер на стопанисваните земи от частни предприемачи – над 60%.

В най-общ план, горите представляват по-големи и по-малки комплекси, разпръснати сред обработваемите земи в равнинно-хълмистата част на стопанството, по поречието на река Марица и по склоновете на част от Източните Родопи.

Макар и относително нисък като дял от територията на общината, горският фонд предоставя благоприятни условия за развитие на полупланинско животновъдство, билкосъбиране и събиране на диворастящи гъби. Освен това горските ресурси в района (предвид високите качествени характеристики) са изключително качествена суровина за дървопреработващата промишленост.

От страничните ползвания на гората най-важно място заема пашата на добитък в горите. Общо в стопанството е разрешена паша за едър и дребен добитък на площ от 251 551 дка.

Освен за развитие на животновъдство, на територията на горското стопанство има сравнително добри условия за билкосъбиране. Годишно има възможност за събиране на около 3 тона билки (лайка, жълт кантарион, подбел, мащерка, риган, цвят от бъз, глог и др.), 3 тона диворастящи горски плодове и около 4 тона горскоплодни култури от орех, бадеми и лешник. Диворастящи гъби могат да се събират приблизително 1,5 тона годишно.


Растениевъдство


Под влияние на подходящите природни и климатични особености в региона, растениевъдството в община Харманли се очертава като традиционен отрасъл за развитието на местната икономика. Относително високият дял на обработваемите площи се явява основен фактор за развитието на традиционни сектори като: производство на зърнено-хлебни и фуражни култури, овощарство, зеленчукопроизводство и тютюнопроизводство.

Голяма част от обработваемите масиви в общината са заети с трайни насаждения – 12 500 дка. Повечето от тях представляват ябълкови и лозови масиви. В структурата на засетите площи следват: техническите култури (тютюн и слънчоглед), зеленчуците и бостаните.

В сравнение с предходните години, добивите на тютюн в община Харманли намаляват. По- ниското производство е резултат преди всичко от ограничените (по решение на Министерство на земеделието и горите) квоти за производство на тютюн.

През последните години използваните сортове тютюни в произвежданите български цигари значително е променено и търсенето на традиционно отглежданите в региона сортове тютюни бележи спад. Същевременно организацията за селекция на нови сортове е нарушена и тютюнопроизводителите са оказват неподготвени за новите изисквания на пазара. Това доведе до спад в сектора и необходимост от намеса на държавата във взаимоотношенията между производители и изкупуващи организации. Друга причина за спада в сектора е намаляване качеството на продукцията, следствие от многогодишната употреба на едни и същи земи, които са изтощени и се нуждаят от технически мероприятия за подобряване качествената им характеристика. Проблемът с осигуряване на заетост на производителите на тютюн е с национално значение, но на регионално и местно ниво решение следва да се търси в преориентацията на производството в посока отглеждане на етерично-маслодайни култури и повишаване дела на трайните насаждения. При тези условия е наложително изпълнение на дейности за обучение на земеделските производители, с което те да бъдат подкрепени в своята дейност и при преориентацията към алтернативни на тютюна култури.

Въпреки добрата териториална осигуреност и произтичащите от това предпоставки за съвместни селскостопански дейности, кооперациите в общината не са много на брой. Причината за липсата на кооперативна инициатива е недостатъчният финансов ресурс и ниската степен на информираност относно възможностите за финансиране на земеделските организации. Това е и основната причина частните стопанства в общината да имат незадоволителна материално-техническа база. Липсва периодичност при подновяване на селскостопанската техника, в следствие на което материалните средства са изхабени и с нисък производствен капацитет. На практика стопанските дворове в общината разполагат само с най-необходимите технически средства.

Като цяло растениевъдството в община Харманли се характеризира със задоволителни темпове на развитие и има изключително благоприятни условия за растеж. Основна причина за недостатъчно ефективното използване на ресурсите са многото на брой малки земеделски стопанства с екстензивно развитие. Намалелите добиви от някои традиционни култури за общината (предимно технически и зърнени култури) са резултат от липса на подходяща агротехника и неспазване на стандартите за химическа обработка, наторяване, както и използването на лош посадъчен материал. Липсата на организация по изкупуването или преработването на продукцията също е проблем от голяма важност. Не на последно място негативно отражение върху растениевъдството оказва и конкуренцията на по-евтините пазари за селскостопански продукти в съседните страни.



Животновъдство

Животновъдството в община Харманли се развива предимно в лични стопанства, без да има достатъчно на брой обособени семейни (фамилни) стопанства. Въпреки това животновъдните дейности са с традиции в региона. Изключително перспективно е развитието на биволовъдството. Приоритет на територията на общината са още секторите млечно и месно говедовъдство, свиневъдство и овцевъдство.

Данните за секторите в животновъдството, показващи отрицателна тенденция в развитието на сектора. Намаление с около 1/3 се наблюдава при отглежданите крави и биволи. Тук е очевидно, че преобладава спад в млечното говедовъдство, което е силно повлияно от ниските изкупни цени на млякото.

Като цяло, повечето от селскостопанските животни се отглеждат в дребни стопанства. Това не благоприятства последващата ветеринарна и селекционна дейност. Като обезпокояващ фактор за развитието на животновъдството се явява и все по-намаляващия брой на хората в трудоспособна възраст в селските райони.

Голяма част от произвежданата животинска продукция няма стоков характер и остава за покриване потребностите на производителите и техните семейства. Над 1/3 от произведеното мляко, близо половината от произведеното месо не се предлагат на пазара.

Голяма част от животинската продукция е произведена по екстензивен начин в дребни ферми и лични стопанства, което не дава възможност за прилагане на ефективни технологии, за осъществяване на балансирано хранене и максимално използване на генетичните заложби на животните. Ниските изкупни цени на млякото са фактор, който влияе пряко върху произведеното количеството. В преобладаваща част от случаите липсва контрол на качеството на произвежданата продукция. Продукцията не отговаря на санитарните и хигиенни изисквания, което се отразява на цената и възможността за производство.



Потенциалът за растеж на сектора е свързан с развитието на животновъдство при доминиране на преработвателният сектор, като съществуват добри условия за пасищно животновъдство, което може да се използва за производство на сертифицирана екологично чиста продукция. Необходимо е насърчаване развитието на клъстери и мрежи, които да въздействат на конкурентоспособността чрез повишаване на продуктивността, увеличаване темпа на техническо обновление и иновации, подобряване на хигиенните и фитосанитарни условия в сектора.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница