Настоящият анализ е предназначен да очертае доминиращите тенденции в промяната на земеползването, проявяващи се пред последните 10-15 години. Сравнението с данните за баланса на територията, посочени в предходни проучвания, води до основния извод, че в границите на общината не нараства дялът на урбанизираните територии за сметка на земеделски земи и гори.
В части на територията, може да се предвиди промяна на предназначение на земеделски земи за изграждане на паркове за производство на ел.енергия, на обособени зони за инфраструктура (газопреносни мрежи), на зони за отдих и други необходими за повишаване на стандарта на обитаването в тази територия. При това ще се променят предназначението на цели поземлени имоти, независимо от тяхната площ, което не изключва възможността за използване за земеделие на частите от имотите, останали свободни след изграждане на самото съоръжение.
ВЕИ – ветроенергийните и фотоволтаични паркове е допустимо да се реализират върху нискокатегорийни земеделски земи – четвърта и по-ниска категория.
В това отношение общината притежава добри възможности – 76% от земеделските земи отговарят на това изискване. От друга страна ветровите и слънчевосоларните ресурси са много благоприятни.
Най-големи възможности съществуват в землищата на следните населени места, чиито процент на подходящите нискокатегорийни земи е както следва:
-
с. Посев – 99%
-
с. Каменци – 98%
-
с. Добруджанка – 96%
-
с. Попрусаново – 89%
-
с. Полковник Чолаково – 88%
-
с. Средище – 86%
-
с. Давидово – 84%
-
с. Зарник – 83%
-
с. Краново – 78%
За останалите шест населени места този процент се движи от 34 до 46%.
Парковете на ВЕИ следва да се изграждат на разстояние не по-малко от 500 m от населените места и от другите урбанизирани територии – за обществено обслужване, отдих и производствено-складови дейности.
В обобщение на горните данни може да се посочи, че като цяло традиционното за общината разпределение на поземления фонд по начин на трайно ползване е съхранен. С оглед коректен анализ на съществуващото състояние и тенденции, общият устройствен план на общината следва да се основе на данни, актуални към момента на изготвянето. При изработването на ОУПО горните стойности следва да се сравнят с актуализираната база данни към кадастралната карта относно начина на трайно ползване.
10. ФУНКЦИОНАЛНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ И УСТРОЙСТВО НА ИЗВЪНСЕЛИЩНИТЕ ТЕРИТОРИИ 10.1. Земеползване и устройство на териториите със земеделски земи
Съществуващите земеделски земи заемат 73,41% от територията на общината, като така отразяват нейния преобладаващи земеделски характер. Потенциалът на земеделските земи следва да бъде оценяван като предпоставка за очертаващите се приоритети в нейното развитие. Един от тях е свързан с формирането на модерен аграрен сектор.
В структурата на собствеността върху земята преобладава частната собственост. Една от възможностите за провеждане на целенасочена политика от общината е рационалното използване на земеделските земи, чиято собственост не е възстановена по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), и съгласно този закон те се стопанисват и управляват от общината. След изтичане на 10-годишен срок от влизането в сила на плановете за земеразделяне тези земи стават общинска собственост.
Доминиращите тенденции, проявени през последните 10-15 години, са свързани с намаляване на относителния дял на земеделските земи за сметка на селищно и извънселищно урбанизиране, за развитие на икономическия сектор чрез реализиране на нови производствено-складови и стопански обекти, за крайпътно ветрозащитно озеленяване, второстепенни общински пътища и др.
Териториалното развитие, заложено в общия устройствен план, предвижда намаляване площта на земеделските земи със 140,3 ха. Това намаление се налага във връзка с нарастване площта на следните видове функционални площи:
-
Жилищни терени – с 10,4 ха
-
Обществено-обслужващи терени – с 1,2 ха
-
Производствени и складови терени – с 4,0 ха
-
Стопански терени – 7,4 ха
-
Терени за спорт, паркове и градини – 0,7 ха
-
Терени за гробища – 1,1 ха
-
Терени за транспорт и инфраструктура – 3,7 ха
-
Горски територии – 121,6 ха
От общата намалена площ на земеделските територии съществена част заема площта за развитие на населените места. Трябва да се има предвид, че това са бивши дворове на собственици, в много от които има жилищни или стопански постройки, така че понятието обработваеми земеделски земи е неточно или поне формално. Обосновката за необходимостта от усвояване на тези терени в строителните граници на населените места е развита в точка 9 – развитие на урбанизираните територии.
Освен намаляването на обработваемите земеделски земи, площта на пасища и мери също заема по-малка стойност спрямо преди с 30,2 ха по гореизброените причини.
Следващата площ, която се отнема от земеделските земи, е за обществено-обслужващи и складово-производствени терени – общо 5,2 ха. Това е неизбежно и е свързано с потребността да се даде възможност за бъдещо икономическо развитие на общината, както и на отдиха и туризма.
Територията за транспорт и инфраструктура също увеличава размера си с 3,7 ха и е следствие на разширяване профила на някои съществуващи черни пътища и превръщането им във второстепенни общински.
Най-съществен дял от намалената площ на земеделските земи е свързан с увеличението на горските площи – със 121,6 ха. Това се налага поради предвидените в плана ветрозащитни пояси покрай част от първокласните, третокласни и общинските пътища.
Потребността от нови гробищни терени също налага разширяване на съществуващите гробища върху обработваеми земеделски земи и пасища с обща площ 1,1 ха.
В обобщение на горните данни може да се посочи, че като цяло традиционното за общината разпределение на поземления фонд по начин на трайно ползване е максимално възможно съхранен.
Сподели с приятели: |
