Община кайнарджа общ устройствен план окончателен проект
Градоустройствени характеристики на населените места, изграденост и благоустроеност
Изтегляне 6.15 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 11.2.2. Изграденост и благоустроеност на населените места
11.2. Градоустройствени характеристики на населените места, изграденост и благоустроеност11.2.1.Територия и гъстота на обитаване.Площта, която заема селищната територия на населените места по баланса, възлиза на 9 995,378 дка и представлява 3,17 % от цялата общинска територия. Този процент не се различава съществено от същия национален показател, дори е доста по-нисък от него. Когато обаче, този показател се сравни с гъстотата на населението, се вижда, че населените места заемат твърде голяма площ. Тази констатация се отнася основно за двете групи села със затихващи и със силно редуцирани икономически и селищни функции, в които през 2012 г. живее 31,09% от населението, а те заемат 67,16% от общата площ на селищните територии (или 62,50% от площа на населените места). На същата територия през 2002 г. са обитавали 34,22% жители. Важен за устройственото планиране е показатела гъстота бруто на обитаване (ч/ха), който е показан в следващата таблица. Таблица №81 БРУТО ГЪСТОТА НА ОБИТАВАНЕ В ОБЩИНА КАЙНАРДЖА ЗА ПЕРИОДА 2002 – 2012 Г
Таблицата показва, че през последните 10 години показателят гъстота бруто (ч/ха) се променял – за села с относително стабилни икономически и селищни функции се е увеличил, а за всички останали е намалял, включително за цялата община. Това не е довело до съществени промени в интензивността на използването на селищните територии. Според данни на НСИ е дадена таблица за гъстотата на населението в общината. Породи липса на данни за всички населени места са дадени за съпоставка данните за област Силистра и България: Таблица №82 Гъстота на населението на км 2
Структура на територията на селата Тъй като няма предоставена актуална кадастрална карта не може да се правят изводи по сегашното положение на урбанизираните територии на населени места и застроени имоти в останалите фондове. Самите населени места с изключение на Кайнарджа нямат Застроителни планове, а ТУП на селищната система не беше предоставен. По тези причини се представят данни само за с.Кайнарджа. Таблица №83 Структура на територията на селата
От горната таблица е видно, че като правило всички площни показатели са далеч над нормативните величини (както за 1986 г., така и към сегашното население), което потвърждава направената по-горе констатация, че населените места заемат твърде голяма площ и говори за ниска ефективност на използване на селищните територии. Този факт има неблагоприятно влияние върху възможността за повишаване на степента на благоустроеността им, но от друга страна създава възможности за по-висок стандарт на обитаване. 11.2.2. Изграденост и благоустроеност на населените местаИзградеността, социалната им и техническа инфраструктурна осигуреност, както и благоустроеността на селата в общината, обуславящи качеството на жизнената среда във всяко едно от тях, са от съществено значение за собственото им по-нататъшно развитие, респ. за ролята, която могат да играят в стабилизиране на структурата на селищната мрежа. Характеризирането на тези параметри на селата е направено частично въз основа на официална, но като правило много оскъдна информация. Основава се и на огледи на място. Жилищата в общината са 2511, т.е. едно жилище обслужва 2,2 души. В общината има много свободни жилища, най-вече в малките села, където населението е предимно в нетрудоспособна възраст. Общинските жилища са само 10 на брой. Това са къщи, закупени от общината за настаняване на учители. Те се предоставят за ползване под наем. Останалите общински имоти се дават под наем за търговски цели. Преобладаващата част от жилищните сгради са с масивна конструкция. Всички жилища са електрифицирани и водоснабдени, а канализацията не е осъществена. Жилищното застрояване остава да е малоетажно, като преобладава традиционната едноетажна добруджанска къща. Само къщите, строени през 70-теи 80-те години на миналия век и след тях, са дву- и триетажни. За жилищния фонд в селата е характерен относително високият процент на многостайните жилища. Благоприятни са и показателите за жилищна задоволеност. Като се отчете прогресивно намаляващото население, степента на задоволеност със жилищна площ не е нараснала, но не за всички населени места. Ромите и хората от други, различни от българския, етноси в общината са 69,5 % от населението (по данни на НСИ за 2011 г.). Единственото населено място от всички 15 села в общината, в което част от жителите се самоопределят като роми е с. Средище. Къщите са едноетажни, и в голяма част от тях връзката със системата за канализация не е изградена. Често в една къща живеят няколко семейства, обикновено с две или три деца. За територията на община Кайнарджа няма действащ общ устройствен план. В момента общината не разполага със свободни общински парцели за индивидуално жилищно строителство на гражданите от ромски произход и останалите уязвими групи. Има сграден фонд, който не е в регулация, но е в терени на фонд населени места. Социална инфраструктура. Осигуреността на селата с обекти на социалната инфраструктура е представена подробно в раздел 6.3. „Социални дейности и социална инфраструктура”. Това, което е съществено да се отбележи от гледна точка на селищното развитие, е, че териториалното разпределение на инфраструктурата на общественото обслужване е повлияло върху йерархизацията на селищната мрежа. Функционалните връзки, благодарение на които се реализират възможностите част от жизнедейностните потребности на населението / обитателите да може да се удовлетворяват в близко разположени и лесно достъпни съседни населени места, предлагащи такива възможности и способни по тази причина да играят ролята на опорни центрове на селищната мрежа. За такива опорни центрове следва да се смятат селата Голеш и Средище. Техническа инфраструктура. Осигуреността на селата с техническа инфраструктура не показва различия между отделните населени места, които да влияят върху йерархичното им съподчиняване. Нивото на осигуреност е практически равностойно. По-скоро някои общи за всички или за повечето села открити проблеми са с неблагоприятно влияние върху развитието им. Това е на първо място липсата на канализация, която за селата, които ползват подземни водоизточници от карстова земна основа, крие сериозни здравно-хигиенни рискове. Освен това трябва да се посочи ограниченият достъп до Интернет, както и бавно осъществяваната цифровизация на телефонната мрежа. Благоустроеност и комунално обслужване. Както е видно от подробния анализ на обществения транспорт, обслужващ общината, действащата система на транспортно обслужване не осигурява връзки на всички села с общинския център. Селата са общо взето с висока степен на изграденост на уличната мрежа. В повечето от тях цялата улична мрежа е с трайна настилка. Повсеместно, обаче техническото състояние на настилките не е добро, поради лошо поддържане, а на много места е необходимо основно ремонтиране. Недостатъчно е развито уличното осветление и бавно се внедряват енергоспестяващи осветителни тела и други алтернативни източници (соларно улично осветление за Кайнарджа). В землището на с. Господиново преминава трасе на „Преносен газопровод високо налягане и АГРС Силистра”, но от това населеното място няма дивиденти. Организираното сметосъбиране е обхванало само част от населените места. В момента на територията на всички населени места (с изключение на селата Попрусаново и Светослав) има терени за депа битови отпадъци (сметища). От септември 2006 г. в гр. Силистра функционира регионално депо за твърди битови отпадъци (РДТБО), изградено със средства по Програма ИСПА на Европейския съюз. Депото приема битови, строителни и производствени отпадъци. Обслужва общините Силистра, Кайнарджа, Ситово, Дулово, Алфатар и Главиница. Всички населени места в община Кайнарджа са обхванати от система за организирано сметосъбиране. Към момента основният метод за обезвреждане на отпадъците е депонирането им на РДТБО в гр.Силистра. Разстоянието от него до с. Кайнарджа е около 40 км. Селата разполагат със значителни по квадратура обществени озеленени площи, но като правило поддържането им, с много малки изключения, е крайно неудовлетворително. Всички населени места разполагат със собствени гробищни паркове – в някои случаи отделни за християнското и мюсюлманското вероизповедание. Част от тях се нуждаят от по-добро благоустрояване. Като неудовлетворително се оценява почистването на коритата на деретата. Инвестиционна активност. Във всички села през последните пет години не се регистрира инвестиционна активност. Изтегляне 6.15 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||