Прогноза за развитие на икономиката на община Кайнарджа

8.2. Прогноза за развитие на икономиката на община Кайнарджа

8.2.1. Основни фактори за икономическо развитие на общината

• 
  необходимостта от придаване на нов динамизъм на икономиката на общината;
  
• 
  общите тенденции в икономическото развитие и заетостта през последното десетилетие и последиците от преструктурирането на реалния икономически комплекс, отраслите и дейностите на социалната сфера и отражението им върху функциите на система “Труд”;
  
• 
  влиянието на комплекса от фактори, под чието въздействие ще се определят и параметрите на развитието на икономиката и система “Труд”.
  

• 
  наличие на обработваема земя и подходящ климат за развитие на селско стопанство;
  
• 
  наличие на ценни, в т.ч. законово защитени обекти на природното и културно-историческото наследство;
  
• 
  близост на центрове на урбанизация – гр. Силистра, Варна и произтичащите от това ежедневни и периодични миграционни процеси (трудови и културно-битови пътувания) предопределят известни „агломерационни характеристики на устройственото развитие в надобщински (регионален) териториален обхват.
  

Политиката на община Кайнарджа за дългосрочно общинско развитие намира израз в следната визия: „Съвременна крайгранична община в област Силистра с:

• 
  Интензивно развиващ се аграрен сектор и туризъм;
  
• 
  Добре развита транспортна и техническа инфраструктура;
  
• 
  Хармонична жизнена среда и условия за пълноценна трудова реализация на населението;
  
• 
  Запазени културно-исторически традиции и междуетнически взаимоотношения;
  
• 
  Екологично чиста природна среда.”
  

Приоритет 1. Насърчаване предприемачеството, развитието на малкия бизнес и селското стопанство, като основен отрасъл в местната икономика.

Приоритет 2. Насърчаване развитието на туризма и опазване на културното наследство в общината

Приоритет 3. Създаване на условия за трудова заетост, развитие на пазара на труда, подобряване на условията на труд и съхраняване на демографския потенциал.

Приоритет 4. Подобряване на достъпа до образование, качествено здравеопазване и социални услуги на територията на общината.

Приоритет 5. Подобряване на условията за живот на младите хора и насърчаване на участието им в живота на общината.

Приоритет 6. Подобряване на модела на развитие на общината чрез обновяване и поддържане на техническата и социална инфраструктура, обслужваща населението.

Приоритет 7. Развитие на териториалното сътрудничество и интегрирано развитие на инфраструктурата, опазване на околната среда, биоразнообразието и природните ресурси.

Приоритет 8. Повишаване на административния капацитет на общината за разработване и управление на проекти по европейските фондове и програми.

В тази връзка са предвидени мерки, реализиращи приоритетите на плана на община Кайнарджа, които ще повлияят върху икономическото развитие и подсистема “Труд”, включват изграждането на подходяща бизнес среда; подобряване качеството на човешките ресурси; развитие на изследователска дейност, технологично и иновационно развитие на общината; доизграждане и модернизиране на техническата инфраструктура и т.н.

Устройствените решения и фактори са друго важно условие за реализацията на целите и приоритетите в развитието на общината, заложени в приетите и действащи стратегически и планови документи, разгръщане на инвестиционната инициатива като предпоставка за динамизиране на икономиката, както и за цялостното подобряване на жизнената среда с опазване и развитие на природните дадености и ресурси на територията.

8.2.2. Сценарии/хипотези за развитие на икономиката и система “Труд”

За целите на ОУП Кайнарджа разработените прогнози имат вариантен характер. Основа и на двата варианта е динамиката и характера на досега протичащите процеси, както и общите тенденции и поставените стратегически цели в развитието на националната, регионалната и общинската икономика. Отчитат се и предвижданията на целевите прогнози за развитието на националната икономика, доколкото възстановяването на икономическия растеж в страната ще окаже влияние върху растежа на общинската икономика.

• 
  прогнозите за броя на икономически активното население на общината и на коефициентите на заетост;
  
• 
  броя на заетите лица в социално-икономическия и инфраструктурен комплекс на общината през периода 2007–2011 г.;
  
• 
  прогнозите за динамиката за развитие на икономическия комплекс на общината;
  
• 
  очакваното увеличаване на пенсионната възраст на работната сила;
  
• 
  заложена тенденция за намаляване на броя на безработните лица в рамките на 5-7% от работната сила (активното население), което е в приемливите рамки на равнища на безработица.
  

– При тенденциалния вариант – 630 души;

– При реалистичния вариант (с целева подкрепа) – 680 души.

– При оптимистичния вариант вариант – 720 души;

Конкретните прогнозни разчети за броя на заетите лице в община Кайнарджа по двата варианта към 2025 и 2035 г. са представени в таблица 56.

Таблица № 56

Прогноза за броя на заетите лица в община

8.2.3. Прогнози за икономическото развитие по сектори

Приоритетното развитие на селското стопанство ще осигури растеж в икономиката на община Кайнарджа, а ускоряването на действията за постигането на целите ще доведат до по-бързото нарастване на заетостта и доходите на населението.

Резултатите от целевия анализ разкриват наличие на редица подходящи ресурси за целенасочена подкрепа за развитие на отрасъла, като се подчертава потенциалът на територията за специализация в сферата на биологичното земеделие и животновъдство. Налице са възможности за развитието на широк спектър от земеделски дейности, които почвено-климатичните особености на Община Кайнарджа обезпечават.

Хипотезата за развитие на аграрния сектор се гради върху допусканията за реализиране на следните мерки в перспектива:

• 
  Развитие на биологично земеделие и животновъдство, като се работи за запознаване на производителите с технологията на производството и с нормативната база, както и с научните постижения;
  
• 
  Формиране на по-едри и организирани животновъдни ферми, където да се отглеждат предимно овце, говеда и биволи, както и формирането на т.нар. „семеен тип” ферми, което ще окаже и значителен социален ефект като ще повиши заетостта сред населението в трудоспособна възраст на територията на общината;
  
• 
  Създаване на условия за повишаване на нивото на научно обслужване в селското стопанство и на тази база, стимулиране на въвеждането на съвременни технологии на производство;
  
• 
  Стимулиране на вертикалните интеграционни процеси между интензивните производства и съответните преработващи единици с цел затваряне на веригата “земя-краен продукт”, особено в областта на лозарството и винопроизводството. Насърчаване на предприемачеството за създаване на микро и малки фирми за преработка и съхранение на селскостопанска продукция;
  
• 
  Подобряване на съществуващата и изграждане на нова инфраструктура в общината, свързана със селското стопанство. В максимална степен следва да се използват стопанските дворове на бившите ТКЗС и ДЗС, доколкото още не са изчерпани резервите им.
  
• 
  Подобряване на техническо състояние на изградените напоителни съоръжения и селскостопанските пътища, както и върху изграждането на нови напоителни съоръжения;
  
• 
  Рекултивация на земеделския фонд, защита на почвите от – ерозия, киселинност, засоляване, възстановяване на хидромелиорациите и опазване на биологичното разнообразие.
  
• 
  Максимално използване на възможностите за развитие на отрасъла, които дават фондовете на Европейския съюз, кандидатстване с подходящи проекти, както и субсидиране на земеделските стопани при кандидатстване по различни мерки от ПРСР.
  

В работната хипотеза за перспективното развитие на община Кайнарджа, важен стратегически ресурс за развитието на икономиката на общината са земеделските земи. Значимостта на земеделските земи за производството на селскостопански продукти, чието търсене и цени все повече ще нараства в перспектива, има и съответните устройствени аспекти. Това е и основанието устройствените решения, свързани с развитието на аграрния сектор в разглежданата територия, да предлагат максимална защита на земеделските земи и ограничения при смяната на предназначението им. В този смисъл една от задачите на ОУПО е да ограничи в разумни граници отнемането на земеделски земи за нуждите на урбанизацията и друго усвояване извън нуждите на отрасъла.

В обобщение може да се посочи, че като цяло традиционното за общината разпределение на поземления фонд по начин на трайно ползване е съхранен.

Прогнозите за развитие на вторичния сектор, отчитани в работната хипотеза, са свързани с:

• 
  развитие на промишленост, неизискваща висока квалификация на работната сила, като възможност за осигуряване на повече работни места, но с добро позициониране на регионалния пазар;
  
• 
  приоритетно развитие на производствата на хранително-вкусовата промишленост, с акцент върху екологично чистите производства, а така също винопроизводство и етерично-маслени култури..
  
• 
  диверсификация на промишлените дейности чрез изграждане на нови малки и микро-предпрития в различни отрасли в зависимост от пазарното търсене.
  

От гледна точка на методическите изисквания, третичният сектор като елемент на социално - икономическата база на община Кайнарджа се разглежда в два аспекта - като:

- икономически и социални дейности;

- мрежа от обекти с инфраструктурен характер - от гледна точка на присъщите им обслужващи (транспортни, пазарни, институционални, туристически и др.) функции на отраслите и дейностите, попадащи в обхвата на третичния сектор.

Предвижда се изграждане на малка логистична база „Кайнарджа изток” в източната част на с. Кайнарджа, непосредствено до пътя към Румъния, около съществуващата бензиностанция с площ 23,9 дка върху на пасища. В рамките на предвидените терени освен бензиностанция се предвижда резервиране на терени за паркинг, обслужващи обекти, складови бази, производствени терени.

Развитието на социалната инфраструктура е разгледано в т. 7.5.

Общината има активно отношение към развитието на туризма и го определя като важен приоритет на своята дейност с цел превръщането му във важен отрасъл на местната икономика. В стратегическите документи за развитие на общината се отчита, че съществуват благоприятни условия за развитие на различни видове алтернативен туризъм: екологичен, селски, културно-познавателен, тематичен - свързан с културно-историческото наследство, с религията, с виното и традиционната кухня, с етнографията и традиционната музика и занаяти, приключенски, хоби и други.

Насоките, които са заложени в стратегическите документи за развитие на общината (Общински план за развитие 2014-2020 г.; Общинска програма за развитие на туризма 2014-2020 г.), чието реализиране ще бъде подкрепено от ОУПО, включват:

• 
  Създаване на интегриран туристически продукт за нуждите на алтернативния туризъм – културно-исторически и познавателен, селски, екологичен, археологически, приключенски, хоби, спортен, винен, ловен туризъм и др.
  
• 
  Опазване и популяризиране на археологичните паметници, културното наследство и историческата памет на етносите в общината.
  
• 
  Създаване на цялостна мрежа от тематични маршрути - еко-пътеки, алеи и трасета за пешеходен, вело- и конен туризъм. Разработени са технически проекти за такива трасета в защитените територии „Суха река” и „Хърсовска река” – „Малък Канагьол”:
  

В суходолието на „Хърсовска река” маршрутът е между скалните образувания и пещери на селата Попрусаново, Стрелково и Войново, като акцентът е светилището на бог Залмоксис в пещерата „Баджалията” край село Стрелково. Връзката между тях са съществуващи горски пътища, които трябва да бъдат прочистени, да се поставят указателни табели и т.н.

• 
  Маркиране на нови тематични/ интерпретативни маршрути (архитектурни, исторически, църковни, орнитоложки, хоби и др.)
  
• 
  Доизграждане и поддържане на туристическата инфраструктура в изградените туристически обекти «Баджалията» край с. Стрелково и «Скалните манастири», с. Войново в местността «Малък Канагьол» - информационни и указателни табели, туристическа маркировка, обезопасителни парапети, достъп за хора с увреждания, стълби, мостчета, осветление, места за отдих и др.
  
• 
  Изграждане на посетителски център край Тракийския скален култов комплекс с входна такса и с цена за екскурзоводска услуга - за водач и беседа. Посетителският център трябва да е снабден с тераса с изглед към каньовидното суходолие, с информационна, с рекламни материали, филми, картички, сувенири. По темата на маршрута „Свещената долина на Залмоксис” трябва да се разработи интерпретативна програма с екскурзоводска беседа.
  
• 
  Развитие на ловния туризъм, съвместно с Ловно-рибарско дружество „Сокол”, гр. Силистра, а не с Държавно ловно стопанство „Каракуз" в община Алфатар и местните ловни дружинки в селата Кайнарджа, Краново и др.
  
• 
  Създаване и модернизиране на контролирани зони за лов (места за настаняване на туристи, съоръжения на открито, стопанисване на дивеча).
  
• 
  Подобряване на качеството на предоставяните туристически услуги, чрез използване на възможностите за финансиране по европейски фондове и програми и създаване на нови туристически продукти, основани на добруджанските бит и култура.
  
• 
  Професионална промоция и реклама на туристическите продукти в партньорства с общини на регионално, национално и трансгранично ниво за валоризация, социализация и експониране на недвижими, движими и нематериални културни ценности и природни забележителности.