Община кайнарджа общ устройствен план окончателен проект
РАЗВИТИЕ НА УРБАНИЗИРАНИТЕ ТЕРИТОРИИ
Изтегляне 6.15 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 11.1.2. Структура на селищната мрежа
- 11.1.3. Функционални характеристики и връзки на населените места
11. РАЗВИТИЕ НА УРБАНИЗИРАНИТЕ ТЕРИТОРИИ11.1. Селищна мрежа и населени места. Състояние и устройствени изисквания11.1.1. Историческо развитие и структура на селищната мрежаСъществуващата селищна мрежа на общината се е формирала в резутат на продължително историческо развитие, в което отчетливо се открояват няколко периода, обусловени от силно въздействащи исторически процеси и събития. Първите данни за урбанизирана среда са около 7 – 5 в. пр.Хр. от трако-гети. За център на култовите практики избират най-забележителния скален феномен в региона - скален венец на източния ръкав на р. Табан, в подножието на с. Стрелково, общ. Кайнарджа. На това място сухоречието са разширява и образува дълбока котловинна равнина, обрамчена със скали, в които природата е моделирала десетки пещери. Използвайки природата те внасят човешките си измерения със създадения скален култов комплекс, който включва скални светилища, олтари, култови площадки и скални ями, групирани в протежение на 4 км. В близост до този комплекс има и други светилища и некрополи край серата Войново, Каменци, Голеш и другаде. По-късно светилището е ползвано от християнски монаси до ІV в. , както и монашеската колония по сухоречието "Канагьол" така и скални монашески обители до с.Голеш са най-ранните скални манастири по българските земи и датират от раннохристиянската епоха /ІV-VІ в./, Комплексът край с.Голеш включва 7 манастира и множество църкви, крипти и параклиси. През годините на османската империя, Кайнарджа е едно от най-големите села в Североизточна България и Добруджа. Най-ранното писмено сведение за селото под името „Кючук Кайнарджа” се намира в турските данъчни регистри от 1583 г. По това време се оформя сегашната селищна структура край големи чифлици и ситуирани са изключително удачно край главни пътища и кръстовища, в защитени от вятъра места, с добро ослънчаване, в близост до места с високи подпочвени води и горски масиви. По този начин се е формирала относително гъста и равномерно разположена мрежа от населени места. След края на петата поредна Руско-турска война (1768-1774), тук е подписан мирен „Кючуккайнарджийски договор”. В периода на Възраждането се осъществяват процеси, свързани с утвърждаване на българската национална, духовна и религиозна идентичност. През четиридесетте години на ХІХ век са построени параклис и килийно училище. Първото училище в с.Кайнарджа е било основано през 1830 г. През 1893 г. е открита и една от първите кредитни банки в силистренския край и селото се превръща във важен селскостопански и обществено-политически център. По време на Балканските войни /1912-1913 г./ земеделското стопанство в Южна Добруджа, както и в цялата страна запада. С анексирането на Южна Добруджа след 1913 г. територията попада в границите на Кралство Румъния. Това създава неблагоприятната политическа и социално-икономическа обстановка, за завареното население, което е причина за нов миграционнен процес. След подписването на Крайовската спогодба (07.09.1940 г.), българската политическа власт се установява, като постепенно се формира местната администрация, която провежда стопанска и устройствена политика за икономическа стабилизация и социално развитие. Мерките за да подпомогне стопанското развитие в периода 1942-1943 год. включват и оземляване на малоимотни местни жители и на преселници. В периода след 1944 г. и до днес развитието на общината се осъществява в съответствие с двукратно настъпилите промени в обществено-политическото статукво. Определящ фактор за формиране на икономическия профил и социалния облик на общината представляват спецификата на природо-географските условия и потенциалът на естествените ресурси. След 1990 година населението силно намалява в следствие миграционните процеси, като Кайнарджа запазва ролята си като общински, стопански икономически и културен център в района, който непрекъснато се благоустроява и обновява. Село Кайнарджа е обявено за център на община през 1959 г., а през 1977 г. е обявен за център на селищна система. Върху сегашната селищна мрежа най-дълбок отпечатък е дала земеделската функция. За развитието на града решаваща роля са изиграли и географското местоположение, занаятчийското производство, административната и културна функция и др. 11.1.2. Структура на селищната мрежаСтруктурата на селищната мрежа на общината включва 15 населени места – 15 села. Най-голямо е землището на с.Кайнарджа (44 929,006 дка), а най-малко това на с.Давидово (8 939,477 дка). Независимо от тези различия, средната площ на землищата в община Кайнарджа е 22 800 дка е по-голяма от средната за страната (~ 20 000 дка), което потвърждава, че общината разполага със значителен териториален ресурс. Средната й гъстота от 4,39 селища на 100 кв.км е по-малка от средната гъстота за страната (4,8). Дължината на пътната мрежа в общината е 115 км. Гъстотата на изградената пътна мрежа (ІV клас) е 0,253 км/км2. За селищната структура е характерно че почти всички села се навързват на второкласния път Е-21 (Силистра-Добрич-Варна), като само с.Средище е разположено на него. Той се явявя като гръбнак на селищната структура. Най-отдалечни са селата Кранево на 18 км и на 16 км е с.Голеш. Останалите села са на 2-5 км от пътя, като до селата Посев, Попрусаново, полковник Чолаково, Голеш, Добруджанка, Краново и Зарник се стига през други села, но разстоянията не са по-големи от 5 км. 
За гъстотата на селищната мрежа е показателен и проксимитета й (средното разстояние между населените места) от 18,22 км, който обаче варира от 2 км (Войново- Е-21) до 18 км (Краново-Кайнарджа-Е21). Важно е да се отбележи, че селата са с пряка връзка с център на съответното кметство. Общинския център е на 4 км от второкласния път. Всички селища от общината са достъпни от общинския център в рамките на тридесет минути. Населението не е съсредоточено в общинския център, който има по-малко жители от селата Голеш и Средище. Балансът на площта на населените места е представен в таблица съобразно данните от общия баланс на земята: Таблица №77 Баланс на площта на населените места в община Кайнарджа
Динамиката на населението на населените места за периода 1975 – 2012 г. е показана на долната таблица с процентно изменение през 2012 спрямо 2010 г.: Таблица №78 Динамика на населението на населените места за периода 1975 – 2012 г.
До 60-те години на миналия век общо взето всички населени места са слабо увеличавали или задържали нивото на населението си. Оттогава селското население започва да намалява поради миграцията към градовете. Населението на общинския център - с. Кайнарджа в разглеждания период има непрекъснат спад. Населението на останалите селата показва трайна тенденция на намаление, като при някои тази тенденция не е толкоз силна (20-36%) – за селата като Войново, Давидово, Полковник Чолаково, Посев и Светослав. Села с брой на население под 30 жители като Стрелково, Попрусаново, Каменци и Господиново се обезлюдяват. Селата Добруджанка и Краново имат силно намаляване спрямо 2005 г. Встрани от този процес остават селата като Голеш, Средище и Зарник, които имат увеличение на населението. Административната структура е определена съгласно закон въз основа на административният статут, населението и периодът на възникване на населените места в общината. Справки по закона се правят когато има промяна в характеристика (население, функционален тип, кодове или ТСБ) или при промяна в АТУ. Освен тези данни в тях се съдържат и името (ако има промяна), надморска височина, брой население към съответната дата, документа на основание, на който се въвежда или променя нещо в справката. Всяка промяна се регистрира като справка. За село Кайнарджа тези справки са 14 на брой за период от 1978 г. до 2012 година. В по-обобщен вид е представена таблица с промените в административната структура. Тази таблица дава представа, че в различни периоди от развитието си село Кайнарджа е било в границите на България или Румъния, в Русенски окръг или Силистренски, в област Разград или област Силистра. Тази голяма мобилност на „администрацията” също дава свойто негативно отражение в развитието на община Кайнарджа. Таблица №79 Промени в административната структура
Обособени са четири кметства, шест кметски наместничества и 4 населени места, селата са прикрепени към кметства на с.Средище (3) и с.Посев (1). Управлението се осъществява от един кмет на община, един заместник-кмет на община, двама кметове на кметства и 8 кметски наместници. Структура по големина на селищата Населените места в община Кайнарджа се групират според броя на жителите си към 2012 год. както следва: Таблица №80 Структура по големина на селищата
За структурата на селищната мрежа по големина на населените места най-характерното е преобладаващият дял на малките и много малките села. Наличието само на малките и много малките села свидетелства за отражението на остаряването на населението на общината и депопулацията й върху селищното развитие. Трябва да се отбележи също така, че територията на землищата на много малките села представляват 68,90 % от общата територия, на малките села – 3,09 %, на средните села - 13,12 % (общинския център) и на големите села - 17,23 %. Следователно продължаването на тенденцията за обезлюдяване на територията поставя въпроса за съхраняване в стопански оборот на поземления ресурс на тези села, който е основата на селскостопанското развитие на общината. 11.1.3. Функционални характеристики и връзки на населените местаАнализът на функционалните характеристики на селищата в общината, измерени с набора и нивото на развитие на жизнедейностните функции (количествено и качествено) в отделните й населени места е направен по отношение на предлаганите от тях комплексни условия за обитаване, възможностите за трудова реализация, за образование на подрастващите и за здравна помощ. На базата на подадената статистическа информация за заетостта на ниво населено място и за ежедневните трудови пътувания, основните междуселищни функционални връзки са изведени данни, както и на анализа на структурата на основните обслужващи дейности. Трудовите ресурси се обуславят от броя на населението и неговото механично движение. Най-голям дял за формиране на трудовите ресурси се пада на населението в трудоспобна възраст (16-59 г. жени и 16-62 г. мъже). В община Кайнарджа трудоспособното население, според данни на НСИ за 2011г, възлиза на 3 172 души (мъже 1697 и жени 1475). Основната част от населението в трудоспособна възраст не се намират в общинския център, което не е характерно за общини от този район и функционален тип. Най-много има в с.Средище (922 или 29,07%), в с.Голеш (890 или 28,06%), с.Кайнарджа (400 или 12,61%) и с.Зарник (324 или 10,21%), което прави 2536 души или 79,95%, докато останалите населени места са с 636 души или 20,05%. Навсякъде мъжете са повече от жените. В общината се наблюдават негативни демографски процеси, които се обусловят от общото застаряване на населението /и на страната/, спад на раждаемостта, слаб естествен прираст, миграция на млади хора към по-големи градове в страната или към други държави. Причините са комплексни, но най-голяма е тежестта на факторите: недостиг на работни места, ограничена възможност за реализация, ниско заплащане на труда. На лице е механичен отлив както от селата, така и от общинския център. Групиране на селищата по функционални характеристики е направено експертно и подлежи на проверка и евентуално коригиране в процеса на изработване на ОУПО. Очертани са следните четири групи: Селища със затихващи икономически и селищни функции Към тази група са отнесени селата с ограничени възпроизводствени възможности (с коефициент на възрастова зависимост над средния за селата), в които за трудова реализация не се предлагат работни места или само в аграрния сектор, трудовите ресурси не се реализират или се реализират в минимална степен в други населени места и отсъстват обслужващи обекти на образованието, здравеопазването и културата. Това са села от 8-ма категория, а именно: с.Господиново, с. Каменци, с. Попрусаново и с. Стрелково. Селища със силно редуцирани икономически и селищни функции Към тази група са отнесени селата с ограничени възпроизводствени възможности (с коефициент на възрастова зависимост над средния за селата), в които за трудова реализация се предлагат работни места само или преимуществено в аграрния сектор, трудовите ресурси не се реализират или се реализират в минимална степен в други населени места и отсъстват обслужващи обекти на образованието, здравеопазването и културата. Това са села от 7 и 8-ма категория, а именно: с. Войново, с. Давидово, с. Добруджанка, с. Зарник, с. Краново, с. Посев, Полковник Чолаково и с. Светослав. Селища с относително стабилни икономически и селищни функции Това са малки села от 5 и 6-та категория, които разполагат със значителен контингент хора в трудоспособна възраст (чувствително по-ниски от средния за селата на общината коефициент на възрастова зависимост) и предлагат на жителите си известно число работни места в селското стопанство и в сферата на услугите, а някои от тях и в собствени или разположени в съседни села предприятия. Обслужващите обекти в тези села в повечето случаи обслужват и близкоразположени съседни села. Повечето от селата в групата са с възпроизводствени възможности по-добри от другите села в общината и са със стабилизиращо значение за селищната мрежа. Към тази група принадлежат селата Голеш и Средище. Селища със стабилни икономически и селищни функции Това е с.Кайнарджа, което разполага със значителен контингент хора в трудоспособна възраст (чувствително по-ниски от средния за селата на общината коефициент на възрастова зависимост) и се реализират като цяло доста от пълноценно трудовия си потенциал, включително и значителна част от него в рамките на населеното място. Това се дължи на наличието на по-развит набор от обекти на общественото обслужване, вкл. клубове, информационни центрове, с културни и социални дейности и особено на малки обекти за производство, както и на начеващата туристическа функция. Село Кайнарджа притежава спектър от функции, което го прави почти пълноценен общински център. Секторът на услугите е със слаба функционална гама – транспортната функция (бъдещ ГКПП); курортна функция е застъпена предимно от туристическите маршрути и заведения за специално хранене; административна функция в непълен обем; образователна, обслужваща догимназиално ниво; градът предлага здравно обслужване от ниски нива; в културната функция доминира експозицията на етнографски и културно-исторически ценности и в по-малка степен сценични прояви (самодейност), ограничавани основно от недостатъчната материално-техническа база. Тъй като устройството на урбанизираната територия не е в предмета на ОУПО и Подробния устройствен план на града е от преди повече от 30 години, функционалната характеристика на селото е предназначена единствено за очертаване на посоката на голяма част от функционалните връзки, които обвързват селищната система в единно цяло. Функционални връзки Връзки по линията на трудовата реализация не са мащабни и имат в немалка степен сезонен характер, поради основния поминък – селско стопанство. Индустрията на Кайнарджа не предлага увеличение на работна сила, а се чувства увеличение на ежедневни трудови пътувания към областния център. Село Кайнарджа също отдава трудов ресурс към някои от селата. Това са главно квалифицирани кадри за училищата, лекарските и дентални практики и някои кметски администрации. Данните за трудовите пътувания са към 01.02.2011 г. Заетите лица в община Кайнарджа 804 Лица, които живеят и работят в едно и също населено място 732 Всекидневни трудови мигранти, общо 72 от тях отиват на работа в същата община 33 в община на същата област 23 в т.ч. в градове 16 в община на друга област 16 Всекидневни трудови мигранти на 1 000 заети общо лица са 89,6.
Общият брой на учащите в община Кайнарджа са 647. Всекидневни пътувания на лица, които живеят и учат в едно и също населено място са 437. Всекидневно пътуващи учащи лица, общо 210 в т.ч.жени 90 Всекидневни учебни пътувания на 1 000 учащи са 324,6. Връзки по линията на доболничната здравна помощ са слаби поради липсата на кадри. Доколкото в общината има реално 2 практики на общопрактикуващи лекари и на 3 дентални лекари, връзки между селата се реализират под формата на периодично лекарско и стоматологично обслужване от прихождащи лекари, използвайки съществуващия сграден фонд и Центъра за спешна медицинска помощ. Причините като отдалеченост от областния център, недостатъчно добри условия, големи по територия практики недобра здравна култура от страна на пациентите, голяма група лица без здравно осигуряване са част от задължителните връзки. Социалната дейност на територията на общината също способства за силни връзки в структура на общината. Групово водоснабдяване. Функционална обвързаност на всички населените места има и по линията на груповото водоснабдяване, което се осигурява от водоснабдителни групи «Силистра» с изградена водоразпределителна помпена станция включена в областната водопреносна мрежа. Връзки по линията на пощенското обслужване са налице следните връзки – общински център Кайнарджа и селата Средище и Голеш предоставят услуги ежедневно и обслужват останалите селища. Телефонните услуги се характеризират със сравнително висока задоволеност с телефонни постове. Не всички населени места са покрити с качествен радиотелевизионен сигнал. Има частна кабелна телевизия в общинския център. На територията на общината са изградени и клетки на мобилните оператори, като покритието на сигнала не обхваща цялата община. Няма сключени договори с интернет-доставчици. Транспортна осигуреност на функционалните връзки. Липсва цялостно общинско транспортното обслужване, но пътната мрежа е добре развита, макар и не в добро състояние. Поради особеното си географско местоположение на Общината, през нейната територия преминават важни преките транспортните връзки между областния център Силистра и градовете Добрич -Варна, непреките връзки Силистра - Шумен, чрез община Алфатар и бъдещия трансграничен път. Населените места в общината се обслужват от организиран преминаващ автобусен транспорт. Гъстотата на общинската пътна мрежа за общината е под средната за областта и страната. Изтегляне 6.15 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||