Община кайнарджа общ устройствен план окончателен проект
Изтегляне 6.15 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 12.3. Пространствено разположение
- 12.4. Състояние
- 12.6. Връзка със средата и останалите функционални системи в общината
12.2. Ценностна характеристикаГетските скални светилища в района на с. Войново, с. Попрусаново и с. Стрелково са особено ценни като единствените тракийски скални култови комплекси в Добруджа и разглеждането им като алюзия на пещерния храм на почитания от траките Залмоксис, наречен Когайон, разположен на брега на едноименната река. В периода VIII-XIвек, когато се е формирала българската държава и когато народът се е християнизирал и ограмотявал, Кайнарджа е в територията, разположена между столиците Плиска и Преслав и резиденцията на българските владетели и седалище на първите български патриарси Дръстър. Особено значими (като културно-историческа стойност) са скалните манастири по Суха река – център на религиозната и просветна дейност в Първата българска държава и може би най-ранните в България и Западна Европа. Поради това, че не са извършвани достатъчно проучвателни разкопки в повечето от археологическите недвижими културни ценности, не може да се даде точна характеристика на тяхната значимост и научна стойност. С висок туристически потенциал са колонията скални манастири по сухоречието на р. Табан и Суха река, както и тракийско-гетските скални светилища. 12.3. Пространствено разположениеКрепостите и възникналите до тях селища от античността, по-късно използвани и през средновековието, са разположении на възвишения - естествено укрепени места, в близост до водоизточници и до съвременните си главни пътни артерии. Към момента тези оси (на главните антични и средновековни пътища) са изгубени и тази връзка между археологическите обекти не може да бъде изявена. Могилите са основно групирани в некрополи, разположени с видимост от античните селища, които са обслужвали. В момента са основно в землищата в обработваеми земи. Скалните скитове и манастири и гетските скални светилища са разположени по поречията на тогава течащите реки Малък Канагьол (Табан) и Суха река, днес техните сухоречия продължават да са своеобразен гръбнак за археологическите обекти с културна и историческа значимост. Възрожденските къщи в селата са единични паметници, няма запазено ядро с ценни архитектурно-строителни и градоустройствени характеристики. Селата са разлати, разпростряни, не са компактни, къщите са в близост до уличната регулация, назад има големи дворове и стопански постройки. Къщите са ниски - с един полу-вкопан приземен етаж и един основен, наследници на уземната къща, която се е използвала до края на XVIII и началото на XIX век. 12.4. СъстояниеВ сравнително добро физическо състояние са църквите в общината. Могилите и античните и средновековни селища и укрепления, които се намират в обработваемата земя, са отрицателно засегнати от селскостопанските дейности, никое от тях не е експонирано и социализирано. Археологическите обекти не са достатъчно проучени, съответно консервирани и реставрирани, не са социализирани. По много от тях иманярската намеса е нанесла непоправими щети. Кирпичените къщи, недвижими културни ценности в селата са в лошо състояние, по някои от тях са нанесени нерегламентирани намеси, някои от тях са безвъзвратно разрушени вследствие на безстопанственост. Скалните манастири са труднодостъпни и това до известна степен ги е съхранило. За недвижимите културни ценности в общината може да се обобщи, че са в лошо състояние, липсват достатъчно проучвания, последващи консервация и реставрация, няма социализация, с изключение на скалните светилища западно от с.Стрелково и северното светилище до с. Войново, до които е изградена туристическа инфраструктура – път, табели, информационни табла, пътеки, стълби, беседки. В с.Кайнарджа е изграден посетителски информационен център с малка експозиция и информационни материали. 12.5. Местата и зоните на въздействия от природни и антропогенни фактори, които представляват риск за увреждането на нкц и на експозиционната им средаАрхеологическите обекти на територията на общината не са в риск по смисъла на чл.49, ал.1 от ЗКН, но са застрашени от вандализъм, разпрад на оригиналната субстанция, водеща до сериозна промяна в структурата, загуба на автентичния си вид. Дълбоката оран в непосредствена близост до някои от могилите и античните селища е унищожила тяхната периферия. Зоната на газопровода трябва да бъде предварително археологически проучена, тъй като има голяма гъстота от недвижими археологически културни ценности, регистрирани по трасето. За всеки обект индивидуално трябва да се предпишат и изпълнят съответните защитни дейности.
Античните и средовековни крепости и укрепени селища са в променена среда поради факта, че Добруджа тогава все още не е била обезлесена и главните пътни артерии, към които те са били изградени, са се обезличили. Църквите и къщите в селата са в среда със сходни на изграждането им градоустройствени характеристики – ниско застрояване, свободностоящи сгради, широки централни пространства. Част от къщите, паметници на културата, са все още изполваемии и са част от жилищната функционална система на общината. Системата „Отдих и туризъм” не е добре развита, липсва леглова база с изключение на къщи за гости в с.Каменци, липсват заведения за хранене, задоволителни за туристически нужди. Слаба е връзката на недвижимото културно наследство и със системата „Култура” Голяма част от археологическите ценности се намират в защитена територия на „Натура 2000” , което може да добави стойност към предлагания туристически продукт със съчетаването на еко- и културен туризъм. Потенциалът на археологическите обекти в общината не е разгърнат, те не са проучени и достъчно социализирани и липсва добра връзка между културно-историческото наследство и останалите функционални системи. Необходимо е недвижимо културно наследство да изиграе своята по-активна роля в развитието в областта на туризма, музейното дело и стимулирането на икономиката. Изтегляне 6.15 Mb. Сподели с приятели:
|