Община кайнарджа общ устройствен план окончателен проект
Изтегляне 6.15 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 5.6.2.Фауна
- 5.6.3.Защитени територии
5.6. Биологично разнообразие5.6.1. Растителност.Характерът на растителността в общината и нейното географско разпространение се обуславя от особеностите на почвено климатичните условия и от значителната пряка или косвена намеса на човека. Неоспорими исторически данни свидетелстват, че в миналото общината е била покрита с добре развита горска растителност. С течение на времето част от горската растителност е унищожена за разширяване на обработваемите земи. Заедно с това за значителната намеса на човека по отношение на горската растителност свидетелстват уединени малки по площ дъбови, акациеви и орехови горички. Община Кайнарджа попада в Мизийската горско-растителната област и в подобласт – “Добруджански растителен район”. Във вертикално отношение растителността в района е представена от запазени естествени гори и равнинни терени с преобладаване на луковична ливадина, пасищен райграс, троскот, белизма, садина и др. разпространени по мери, необработваеми земи, край пътища. Горските масиви принадлежат на “Долен равнинно-хълмист пояс” с подпояс на равнинно-хълмисти дъбови гори. Горите в района са представени от 97% широколистните видове и 3% иглолистни видовe (черен бор). Основният дървесен вид, който преобладава е церът, образуващ смесени и чисто издънкови насаждения. По склоновете на суходолията се срещат формации от смесени насаждения от липа, габър, бряст и клен, а в долинните низини - топола и акация. В общината има създадени 500 дка полезащитни пояси от акация, махалебка, гледичия, зарзали, габър, дъб, в т.ч. канадски дъб и други видове. В състава на характерните за общината растителни формации участват дървесни, храстовидни, полухрастовидни и тревисти видове, както следва: Тревната растителност е представена от типични за дъбовите гори видове житни треви, острица, ягода, поддъбиче, къпина, мащерка, коприва, жълт кантарион и др. В територията на общината се срещат следните формации от лечебни растения, като са разпределени в таблици по нужди за ползваемост:
ТАБЛИЦА ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ РАСТЕНИЯ В ОБЩИНА КАЙНАРДЖА ЗА ПРОМИШЛЕНИ НУЖДИ
Таблица №18 ТАБЛИЦА ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ РАСТЕНИЯ В ОБЩИНА КАЙНАРДЖА за лични нужди
5.6.2.ФаунаВ близост до урбанизирани зони, инфраструктурни трасета и горския фонд е представена от гръбначната фауна като: - Клас земноводни: тритон, дъждовник, обикновена чесновница и зелена крастава жаба; - Клас влечуги: слепоци, ливаден гущер, ивичест гущер, зелен гущер, смок мишкар, пепелянка, обикновена шипоопашата костенурка; - Клас птици: гугутка, гривяк, гургулица, яребица, фазан, пъдпъдък, обикновена кукувица, сив кълвач, зелен кълвач, полска чучулига, качулата чучулига, селска лястовица, градска лястовица, сврака, полска врана, сива врана, орел, ловджийски сокол и сокол скитник, яребицата, свраката, пъдпъдъкът, сойката, славеят, бял щъркел, домашен и сив врабец. В естествените пещери гнездят различни видове птици и това представлява едно от орнитологично важните места в България; - Клас бозайници: сърна, благороден елен, елен лопатар, дива свиня, чакал, лисица, вълк, див заек, таралеж, къртица, катерица, лалугер, обикновена горска мишка, домашна мишка, сив плъх, сляпо куче, черен пор, язовец;
5.6.3.Защитени територииЗащитените местности и обекти са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи. В общината са обособени следните защитени обекти и територии по смисъла на Закона за защитените територии: Защитени зони по Натура 2000. - Защитена зона “Хърсовска река” по директивата за птиците - BG0002039 (обявена със Заповед № РД-767/28.10.2008 г. на Министъра на околната среда и водите) е с обща площ 35428.63 хектара; местополежение: община Тервел, община Алфатар, община Дулово, община Силистра и община Кайнарджа, със землищата на селата Давидово, Попрусаново, Войново, Средище, Каменци, Стрелково и Посев. Предмет на опазване в защитена зона “Хърсовска река” с идентификационен код BG0002039 са следните видове птици: черен щъркел, бял щъркел, червен ангъч, осояд, черна каня, египетски лешояд, орел змияр, степен блатар, ливаден блатар, малък креслив орел, малък орел, късопръст ястреб, белоопашат мишелов, бухал, кoзодой, земеродно рибарче, синявица, сив кълвач, черен кълвач, среден пъстър кълвач, сирийски пъстър кълвач, късопръста чучулига, горска чучулига, полска бъбрица, червеногърба сврачка, черночела сврачка, ястребогушо коприварче, градинска овесарка, малък ястреб, обикновен мишелов, черношипа ветрушка (керкенез), сoкол орко и пчелояд; - Защитена зона “Хърсовска река” по директивата за местообитанията - BG0000106 (обявена със Решение No.611 от 16.10.2007 г., бр. 85/2007 на Държавен вестник 2-2-106-611-2007) е с обща площ 36756.7 хектара; местополежение: община Тервел, община Алфатар, община Дулово община Силистра, община Каолиново и община Кайнарджа, със землищата на селата Войново, Попрусаново, Давидово и Стрелково. В границите на защитената зона се забранява:
- Защитена зона “Суха река” по директивата за птиците - BG0002048 (обявена със Заповед No.РД-853 от 15.11.2007 г. на Министъра на околната среда и водите, бр. 100/2007 на Държавен вестник 2-1-2048-853-2007) е с обща площ 25437.79 хектара; местополежение: община Добрич, община Крушари, община Тервел и община Кайнарджа, със землищата на селата Голеш и Краново. - Защитена зона “Суха река” по директивата за местообитанията - BG0000107 (обявена със Решение No.122 от 02.03.2007 г., бр. 21/2007 на Държавен вестник 2-2-107-122-2007) е с обща площ 62528.73 хектара; местополежение: община Аксаково, община Суворово, община Добрич, община Крушари, община Тервел и община Кайнарджа, със землищата на селата Добруджанка, Голеш, Каменци, Краново и Полковник Чолаково. НАТУРА 2000 е общоевропейска мрежа от защитени зони, целяща да осигури дългосрочното оцеляване на най-ценните и застрашени видове и местообитания за Европа в съответствие с основните международни договорености в областта на опазването на околната среда и биологичното разнообразие. Местата, попадащи в екологичната мрежа, се определят в съответствие с две основни за опазването на околната среда Директиви на Европейския съюз – от 21 май 1992 г. относно опазване на естествените хабитати местообитания и на дивата флора и фауна (наричана накратко Директива за хабитатите) и от 2 април 1979 г. относно опазването на дивите птици, наричана накратко Директива за птиците. Съгласно ЗБР в страната се обявяват защитени зони като част от националната екологична мрежа. Това са места от територията и акваторията на страната, които отговарят на изискванията за наличие на важни за биологичното разнообразие растителни и животински видове и типове природни местообитания, включени в Приложенията на Директивата за хабитатите. В района на Хърсковска река досега са установени 109 вида птици, от които 23 са вписани в Червената книга на България (1985). По Хърсовска река са се срещат представителни гнездови популации и група от видове, характерни за откритите пространства и преходните местообитания на границата на гората. Скалисто суходолие на Хърсовска река, разположено в Добруджа, югоизточно от град Силистра, на север достига до с. Войново, на юг до с. Безмер, като обхваща и суходолието на изток от село Попрусаново до село Средище. Мястото представлява суха речна долина, където водите се губят в карстовия терен. Значителна част от суходолието, главно по хълмовете, е покрита с първични дъбови гори от цер, на места и с виргилиев дъб. Речното корито е обрасло със смесени гори от обикновен габъри полски клен, а на места и с вторични гори и храсталаци от келяв габър, както и изкуствени тополови насаждения. Ливадите по суходолието са обрасли с ксеротермни тревни съобщества с преобладаване на белизма, луковична ливадина и др. и по-рядко с мезоксеротермна растителност. Долината е сравнително права, но при село Кутловица образува много завои. На много места по суходолието има отделни ниски скали и скални масиви, които в южната и северната му част се издигат до 60-70 м височина. Около суходолията са разположени селскостопански площи. Хърсовска река е заобиколена от земеделски земи и е частично изолирана от други територии поддържащи подобни местообитания, с изключение на ОВМ “Лудогорие”. Поради наличие на селища по границите на мястото достъпа до определени части от него е силно улеснен. Територията е чувствителна към дейности причиняващи безпокойство на птиците, особено на тези гнездящи по скалите – скално катерене, делта- и парапланеризъм, иманярство, както и туристически дейности през гнездовия период. Ловът и бракониерството също водят до безпокойство на птиците. В района все още съществува като практика отстрелването на грабливи птици и сови за трофеи или под предлог че са вредни, както и вземането на млади птици от гнездата им. Сечите в горите, включително голите сечи, както и горските пожари влошават качеството на горските местообитания и безпокоят птиците по време на гнездовия период. Интензивното земеделие, включващо употребата на изкуствени торове, пестициди, инсектициди и дори отрови има директно отрицателно влияние върху птиците и тяхната хранителна база. В границите на защитената зона се забраняват
Защитени територии
Акустична и радиационна обстановка, отпадъци Акустична обстановка. Шумът е от основните неблагоприятни фактори, водещи до акустичен дискомфорт в околната среда. На територията на общината не са правени изследвания и измервания за шумово натоварване. В населените места на територията на общината няма изградена мониторингова система за контрол на акустичната среда. Инцидентно са правени замервания от специалистите на площадките на обектите. Територията на общината не е под влиянието на източници на шум от териториите на съседните общини. Транспортният шум е с основен източник от автомобилния транспорт, както в общинския център и останалите населени места, така и за прилежащите на второкласния път територии. Той е непосредствена функция от интензивността на движение на моторните превозни средства. Поради липсата на наблюдения, акустичната картина в общината се очертава от отделни епизодични измервания и изчисления. Производствен шум се създава от промишлени източници на територията, като предприятията за ремонт на техника, дървообработващи фирми, фирми от хранително-вкусова промишленост и други малки предприятия. Шумът, емитиран от тези източници, е периодичен. Шумът, породен от строителни дейности, е епизодичен. Радиационна обстановка на територията на общината не е предмет на системни наблюдения. Нивото на естественият радиационен фон на територията на общината е обусловено от варовиковата скална основа. В обхвата й не се добиват рудни и нерудни изкопаеми, които биха могли да дадат по-висок радиационен гама-фон. Освен това в общината няма предприятия, които да използват суровини – източници на лъчения, добивани на други места. Обекти, използващи източници на йонизиращи лъчения в своята дейност на територията на общината, са медицинските заведения. Те се контролират минимум един път в годината. Направените измервания установяват, че стойностите на рентгеновото лъчение са фонови. В района на община Кайнарджа няма промишлени източници на йонизиращи лъчения. Като потенциална заплаха за общината може да се оцени близостта й до АЕЦ “Черна вода” в Румъния. Няма обаче официални данни за извършени измервания след пускането на централата в експлоатация. Нейонизиращи лъчения, респ. на формиране на електромагнитни полета (ЕМП), разположени на територията на общината са: радиокомуникационните и електропреносната мрежа. Община Кайнарджа се намира извън зоната на АЕЦ Козлодуй. Радиационно замърсяване може да възникне само над проектна авария. Радиационният фон се замерва ежедневно от дежурния на общината. Данните на замърсяване през последните пет години са в нормата –0.15-0.18 микросиверта в час. Отпадъци. На територията на общината се генерират основно твърди битови отпадъци. Генерират се също така и производствени и строителни отпадъци. Не е регистрирано образуването на опасни отпадъци. От септември 2006 г. в гр. Силистра функционира регионално депо за твърди битови отпадъци (РДТБО), изградено със средства по Програма ИСПА на Европейския съюз. Депото приема битови, строителни и производствени отпадъци. Обслужва общините Силистра, Кайнарджа, Ситово, Дулово, Алфатар и Главиница. Всички населени места в община Кайнарджа са обхванати от система за организирано сметосъбиране. Към момента основният метод за обезвреждане на отпадъците е депонирането им на РДТБО в гр.Силистра. Няма организирано разделно сметосъбиране на отпадъци. Сметосъбиране се осъществява в обществения сектор (улици, паркове, публични сгради). Ползват се 21 сметища, определени със заповед на кмета на общината от 1992 година. В община Кайнарджа от месец юли 2009 г. е организирано сметосъбиране и извозване на битови отпадъци до РДТБО-Силистра. Сметосъбирането се извършва с индивидуални кофи тип „Мева” с обем 0,11 м3 – 1894 бр. и контейнери тип „Бобър” 1,1 м3 – 81 бр. На 13.07.2009 г. е сключен договор между община Кайнарджа и „Импакт корпорейшън”АД за доставка на съдове и организация по оползотворяване на отпадъци от опаковки. В три точки в с. Кайнарджа са разположени контейнери за разделно събиране на отпадъци. Частично е решен въпроса със съхранението и оползотворяването на залежали и негодни за употреба препарати за растителна защита на територията на областта. В таблица са дадени данните за битови и строителни отпадъци в област Силистра. Таблица №19 Битови отпадъци
*Забележки: º данните са резултат от статистическа оценка на количествата образувани битови отпадъци от обслужваните и не обслужваните населени места. Поради промяна в методологията е направена ревизия на данните за периода 2004-2007 г. изключени от изчислението са временно съхранените битови отпадъци. ¹ обслужвани населени места от системи за организирано сметосъбиране на битови отпадъци. ² направена е оценка на събраните битови отпадъци от обслужваните населени места, поради промяна в методологията е направена ревизия на данните за периода 2004-2007 г ³ от 2004 г. се събира информация за общо приетите отпадъци на депата (вкл. количествата битови, строителни и други отпадъци). За третиране на отпадъците ежегодно общината определя такса битови отпадъци. Изтегляне 6.15 Mb. Сподели с приятели:
|