Община кайнарджа общ устройствен план окончателен проект
ПРИРОДЕН КОМПЛЕКС 5.1.Релеф
Изтегляне 6.15 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 5.2.Климатични и метеорологични условия
- 5.2.2.Валежи
- 5.2.3.Температура на въздуха
- 5.2.4.Влажност на въздуха, облачност
- 5.2.5. Мъгли
- 5.2.6.Слънчева радиация
- 5.2.7.Вятър
5. ПРИРОДЕН КОМПЛЕКС5.1.РелефОбщина Кайнарджа се намира в източната част на Силистренска област. Територията на общината попада в морфографско отношение в източната Дунавска равнина, по специално в Провадийско-Лудогорско-добруджанската платовидна подобласт. Местоположението на общината в Добружанското плато обуславя равнинно вълнообразно пресечен релеф. Надморското равнище варира от 40 – 300 м. Територията на общината се пресича от две сухоречия – дерета ― Канагьола, Табан и Суха река, които в миналото са били дъно на реки. Районът около тях се характеризира със стръмни и полегати хълмове. Територията е силно разчленена и наклонена на север. В тази посока е насочена и долинната мрежа на множеството от сухи дерета. Интересни са участъците край селата Стрелково и Войново от сухоречието на „Хърсовска река”, както край селата Кранево и Голеш от сухоречието на „Сухата река”. На тези места са разположени типични каньони. По своите морфологически характеристики територията на общината е продължение на източните степи и има нахълмена повърхност. Релефът е благоприятен за развитието на селското стопанство и техническата инфраструктура. Средна надморска височина е 175 м. 5.2.Климатични и метеорологични условия5.2.1.Обща климатична характеристикаТериторията, в която се намира община Кайнарджа, е разположена в североизточната част на Дунавската хълмиста равнина, на десния бряг на р. Дунав и в непосредствена близост на изток със сухоземната граница между България и Румъния, започваща от р. Дунав край гр. Силистра. Друга важна особеност за областния град Силистра е, че селищната територия следва извивката на бреговата линия и нейното усвояване започва от самия бряг. Наклонът на склоновете е мджду 10 и 30, което е предпоставка за отсъствие или слаба проява на водната ерозия. Климатът на Дунавското крайбрежие от гр. Свищов до гр. Силистра като част от територията на Северна България се определя от влиянието на специфичното му географско положение от една страна брега на р. Дунав, отвореността на север за нахлуващите безпрепятствено студени северни и североизточни ветрове, общия за страната пренос на въздушни маси и характерните за долините на реките долинни течения. Тези основни черти на географското положение на обособената територия дават отражение не само върху климатичните елементи, но и върху екологичната обстановка на обособената територия. В климатично отношение районът попада в крайдунавската подобласт на умереноконтиненталната климатична подобласт. Откритостта на района и липсата на ограждащи планини, позволява свободния пренос на арктически въздушни маси от североизток, особено през зимния сезон. ова дава отражение върху климата, правейки го близък до континенталния. Най-студеният месец е януари, а най-топлият - юли. Относителната влажност на въздуха съответства на тази в умерените географски ширини от 66% през август до 85% през декември. Районът е харaктерен със значителна турбуленция на въздушните маси. Тихото време едва надхвърля 30% от времето през годината. Той е със слабо изразени температурни инверсии. Средната скорост на вятъра също е сравнително висока спрямо тази в останалите райони на България. Климатичната характеристика за разглежданата територия се основава на резултатите от наблюденията в метеорологичната станция на г. Силистра (анализирани са и климатични данни от станциите в гр. Русе и гр. Свищов). Включени са основните климатични елементи, оказващи влияние върху екологичните условия, върху замърсителите на околната среда и импактен произход, а също така и трансграничния пренос на атмосферни замърсители. Климатът на дунавското поречие е един от най-важните фактори за крайбрежната и островна растителност. Съчетанието му с водния режим на р. Дунав, който в значителна степен влияе върху микроклимата и релефа на крайбреговите и островните земи – определя продължителността на заливане и нивото на подпочвените води. Разликата в географската ширина между най-северната точка на дунавското поречие при Силистра и тази на най южната точка – Свищов е малка, което обуславя немного големи съществени климатични различия. 5.2.2.ВалежиВалежите са важен климатичен елемент, оказващ влияние върху чистотата на атмосферния въздух и количеството и качествения състав на водите. Особеностите в географското положение, преноса на въздушните маси и тяхната трансформация намират отражение във вида, количеството и разпределението на валежите. За обособената територия средногодишната сума на валежите са 500 mm- Силистра, 611 mm Тутракан (близки са стойностите и за другите станции в Дунавското крайбрежие : 543 mm - Свищов, 586 mm - Русе и 543 mm - Свищов) и е под средната за страната (640 mm). Максимумът на валежите е през летния сезон, а минимумът – през зимния сезон. Таблица № 4 Средна месечна, сезонна и годишна сума на валежите, mm
Таблица № 5 Средна сезонна и годишна сума на валежите, мм/ mm
От стопанска и екологична гледна точка определен интерес представлява и средномесечното разпределение на валежните количества. Най-голямо е количеството през м. юни, юли и май, а най-малки средномесечни валежи има през февруари, септември, март и октомври. Средномесечно за ст. Силистра са регистрирани от 6,7 дни с валежи за м. септември и октомври до 12 (януари и юни) и 13 дни (май). Валежите от дъжд са с най-много случаи през м. май, юни и април (съответно 13,12 и 11 дни). Най-редки извалявания от дъжд се наблюдават през м. януари (4 дни) и през м. февруари, март, септември и октомври (от 5 до 7 дни). Интерес представляват и изваляванията от сняг. Средногодишно в района вали сняг 39 дни, като най-много са валежите през м. януари и февруари (съответно 18 и 12 дни). Максимумът на сумата на валежите за дунавското поречие е месец юни. Засушаването настъпва през август-септември, което е решаващо за преждевременното прекратяване на вегетацията при дървесната растителност. Режимът на валежите има добре изразен континентален характер. Максимумът е през юни, минимумът е през февруари. В климатично отношение районът принадлежи към една от най-сухите части на България. Валежите средно са равни на около 84-86% от средните за страната. За вегетационния период средната сума на валежите е 318 мм и средният брой на дните с валежи е 37. Това е най-добре изразеният континентален климат в България, характерен за Дунавската равнина. Таблица № 6 Валежи
Таблица № 7 Средна месечна сума на валежите мм/м2(климатичен справочник – валежи)
* - намален период на действие 5.2.3.Температура на въздухаТемпературата е един от най-важните фактори, определящи характера на въздушните маси, оказващи влияние върху промените на останалите метеорологични елементи, една от най-силно променливите метеорологични величини. В зависимост е от географската ширина на местността, от надморската височина, от орографските особености, от въздушните течения и др. Температурният режим на общината е в най-тясна зависимост от радиационните условия и циркулационните процеси. Температурните характеристики определят района като относително студен за съответната географска ширина през зимата. Най-студеният месец е януари със средна минимална температура (-13,8°С) и средна максимална 11,6°С. При изключителни студени зими, които не са рядкост за района температурите достигат до (-35°С). Трайно задържане на среднодневните температури на въздуха над +5°С. Лятото е горещо и засушливо, средна температура на въздуха през месеците юни, юли и август не спада по 25,4°С средно за последните 5 години. През месец август са измерени най-високите температури за района +36,8°С и абсл.макс.температура 44,1°С. Средната годишна температура на въздуха е +11,6°С. Таблица № 8 Средна месечна и годишна температура на въздуха за ст. Силистра
Последната пролетна слана е около 15 април, при по-късни застудявания не се изключват даже и през първата деседневка на месец май. Есенният сезон се характеризира с едно кратко задържане на средната дневна температура над +5°С, което продължава до към края на месец октомври. Първите есенни слани настъпват средно около 26 октомври, а най ранните около 20 септември. Средната продължителност на свободното от слана време е 140 – 173 дни. При оценка на температурата от особено значение е определената средна и крайна дата на последния пролетен и на първия есенен мраз и средната продължителност на свободното от мраз време.(табл. №6).Важно значение имат и датите за прекратяване на последния пролетен или за настъпване на първия есенен мраз. Таблица № 9 Свободно от мраз време
Таблица № 10 Снежна покривка – Брой на дните със снежна покривка по десетдневия
*- непълен 40 – годишен период. Снежната покривка е непостоянна с дебелина около 14 см.Средно за района дните със снежна покривка за годината са 50. 5.2.4.Влажност на въздуха, облачностВеличината на относителната влажност е в тясна зависимост от преноса на въздушни маси и температурата на въздуха. При повишаване на температурата относителната влажност намалява. Наличната влага в атмосферния въздух оказва влияние върху условията за образуване на облаците, валежите, мъглите. Те от своя страна дават отражение върху термичния режим, степента на изпарение, развитието на растителността, а също така и върху поведението на атмосферните замърсители. Средната относителна влажност на въздуха е 45-60%, абсолютната е 4-12 мм. Ранните есенни и късните пролетни мразове не позволяват развитието на ранно и късно полско зеленчукопроизводство. Продължителните силни ветрове през зимата отвяват снежната покривка и причиняват измръзвания на есенниците, снегонавявания по пътищата и обледяване на далекопроводите и трайните насаждения. Разпределението на валежите през годината е равномерно. В района има много ясно изразена сезонност на валежите май и юни. Валежи 556 мм, главно от дъжд, са под средните за страната –650 мм. Дните със снежна покривка за последните 20 години са средно 40 дни, като започват от втората десетдневка на месец декември и продължават до 10 март. Най-малката средна височина на снежната покривка стойност в см е през първата десетдневка на декември – 3 см и най –високата средна стойност на снежната покривка е през последната десетдневка на януари 11 см.
За община Кайнарджа е характерно наличието на голяма влажност през цялата година. Максимумът на относителната влажност е през декември-януари (85 %), а минимумът през юли и август – 66 %. Дни с относителна влажност под 30 % не се наблюдават. Средната годишна относителна влажност е около 75 %.Средногодишната облачност е 5,2 бала , като с максимум през декември – 7,0 и минимум през август – 2,8 бала. Облачност Познаването на режима на облачността има важно климатично и стопанско значение, тъй като тя оказва влияние върху радиационния, топлинния и влаговия режим. Средногодишната облачност за района на Силистра е 5,2 (за Свищов е 5,2 , а за Русе-5.4). С най-ниска облачност са летните месеци и началото на есента, най-висока е облачността през зимните месеци. От таблицата е видно, че облачността има добре изразен годишен ход. Таблица № 12 Облачност – Средномесечна и годишна обща
5.2.5. МъглиПриродните условия и степента на техногенно замърсяване на атмосферния въздух предопределя особеностите в проявлението на мъглите. За района на Силистра най-голям брой дни с мъгла има през м. декември и януари, а най-малко – през м. юли, април, май, юни, август и септември, което е благоприятна предпоставка от екологична гледна точка. В община Кайнарджа мъглите се образуват предимно през студената част на годината. Максимумът им е през декември – 6 дни средно за месеци, минимума е през месец юли – 0,5 дни средно месечно и съвпадат с относителната влажност. Максималният брой на дни с мъгла е през октомври и декември с по 14 дни, а минимален брой на дните с мъгла е юли – с 3 дни, а максимален брой на дни с мъгла (за периода на изследванията) е 59 дни средно годишно или средно годишно с мъгли е 32,1 дни, което е по-голям от средното за страната. Най-често мъглите са с продължителност един ден. Много рядко мъглата продължава няколко денонощия. Мъглите започват обикновенно в период от 21,0 ч до 7,0 ч. През месец април е най-големия процент на дни с мъгла. Таблица № 13 Мъгла – Брой на дни с мъгла по месеци, полугодия и годишно
5.2.6.Слънчева радиацияРадиационният баланс като показател дава информация както за топлинното състояние на земната повърхност, така и за топлинното състояние на прилижащия въздушен слой. Една от най-важните характеристики на радиационния режим при оценяването на радиационните условия е продължителността на слънчевото греене. Районът на общината и Дунавската равнина като цяло са едни от местата в България с най-малка годишна радиация – под 55,7.102 МJ/m2 – 133 kcal/sm2. При напълно ясно небе и открит хоризонт за географската ширина на нашата страна продължителността на слънчевото греене варира между 1850 и 2500 h. За най-близко разположените метеорологични станции, в които се наблюдава този показател – Русе и Образцов чифлик, годишната продължителност на слънчевото греене е съответно 2120 и 2047 часа. Отчита се намаление в сравнение с 1950 г., което се дължи както на глобалните промени на климата, така и на повишаването на плътността на атмосферата Най-голямо е слънчевото греене през м. юли. Най-малко е слънчевото греене през м. декември. Таблица № 14 Продължителност на слънчевото греене в часове, h
5.2.7.ВятърСлучаите на вятър имат значение не само като елемент и особеност на времето и климата, но и за някои отрасли на стопанството, а също така и от екологична гледна точка. Голямо значение за формирането на потенциала на замърсяване на атмосферния въздух и подстилащата повърхност има повтаряемостта на ветровете с различна посока и скорост. Посоката им се определя от преноса на въздушните маси и особеностите на географското положение и местните природни условия. Преобладаващи ветрове по Дунавското крайбрежие са със северозападна и североизточна посока, като оказват известно влияние върху отклонението на дунавските води на дясно по течението, което е една от причините за по- интензивна ерозия на българския бряг. Режимът на приземните ветрове силно е повлиян от морфологията на речната долина. Поради разлика в конфигурацията на сушата и на водната повърхност и поради нееднаквото нагряване на водата,бреговете и склоновете се наблюдава изменение на ветровия режим в различните участъци. Малката надморска височина на българския участък е причина за намаляване скоростта на вятъра и за формиране на редица преобладаващи направления в различните сектори на реката. За района на Силистра преобладаващи са югозападните ветрове, следвани от североизточните (фиг. Роза на ветровете). С най-малка честота са северозападните и южните ветрове. През отделните сезони също преобладават югозападните и североизточните ветрове, като през зимата на трето място са западните, а през пролетта – източните ветрове. Трансграничният пренос на замърсители може да доведе до влошаването на жизнените условия на населението и до седиментирането на тези замърсители върху подстилащата повърхност (регистрирани замърсявания в предишни години). От екологична гледна точка интерес представляват и случаите на тихо време. За ст. Силистра средногодишно те са 29. С най-много случаи на тихо време се отличава м. юли (35,1), а с най-малко – м. март, май, април и юни. Котловинният релеф на поречието, голямото годишно колебание на температурата на въздуха ,преобладаващата интензивност на ветровете, нахлуващи от северозапад, запад и североизток и валежите, отличаващи се с летен максимум и зимен минимум позволяват дунавското поречие да се определи като крайдунавска климатична подобласт. Таблица № 15 Средномесечните стойности на метеорологичните параметри за района на Силистра
        Таблица №16 Средногодишна роза на ветровете
Графично розата на ветровете е представена на следващата фигура: 
Средни сезонни параметри: Ветрове :
Температури:
Тихо време: (безветрие със скорост < 1 м/сек) е 31 % от времето през годината. Метеорологичните параметри дават основание да се предполага, че в по-голямата част от годината, нестабилното състояние на атмосферата, със силната турбулизация на въздушните маси създават добри условия за разсейване на вредните вещества, изпускани във въздушния басейн в района на Силистра. Изтегляне 6.15 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||