Община кайнарджа общ устройствен план окончателен проект

6.2. Икономически активности

6.2.1. Обща характеристика на икономическата база на Община Кайнарджа

Обликът на общинската икономика дават микропредприятията и малките предприятия. Анализът на наличната информация показва, че стопанската криза е факторът, който оказва негативно влияние върху икономическите инициативи, респективно води до закриване на дейности.

• 
  микропредприятия с персонал до 9 заети - 85 броя, или 94.4% от всички предприятия (91.8% средно за Област Силистра);
  
• 
  малки предприятия с персонал от 10-49 заети са регистрирани 5 броя, или 5.6% (7.0% средно за Област Силистра);
  

Стойността на произведената продукция е с най-нисък размер през 2009 г. (6562 хил.лв.) и най-висок през 2012 г. (21368 хил.лв.), като през 2013 г. те са 19732 хил.лв. (2.5% от произведената продукция в Област Силистра през 2013 г.).

В сравнителен план произведената продукция на човек от населението в Община Кайнарджа е доста под средната за областта (табл. 34, фиг. 11). За периода 2008-2013 г. произведената продукция на човек от населението в общината нараства от 222 хил.лв. на 387 хил.лв., но запазва по-ниското си ниво в сравнение с областта.

Таблица № 34

Произведена продукция/човек (хил.лв.)

Произведената продукция на зает в Община Кайнарджа нараства от 6293 хил.лв. през 2008 г. на 9487 хил.лв. през 2013 г. (фиг. 12). От таблицата се вижда, че за периода стойностите на показателя са с тенденция на нарастване с изкл. на 2009 г., когато е регистриран значителен спад.

В община Кайнарджа, в икономическо отношение съсредоточия на активности са основно с. Кайнарджа и с. Средище. Те имат промишлен сектор (главно хранително-вкусова промишленост), а важен дял в местната икономика заема и отрасълът на услугите. Това е продиктувано както от концентрацията на население, така и от значението им като икономически и обслужващи селища и особено на центъра на общината – с. Кайнарджа.

Основните субекти с местен капитал извършват търговска дейност в сферата на услугите, аренда на земеделска земя, търговия с горива, зърнопреработка и съхранение на зърно и авиационни услуги в селското стопанство, като показателен е техния регистриран брой – 23,27 на 1000 жители на територията на общината и са предимно малки или самонаети. В рамките на националната икономика малките и средни предприятия от община Кайнарджа се развиват в плановия район с най-нисък коефициент на гъстота на малките и средни предприятия на страната - 27 и имат определящо значение за формиране трудовата заетост на населението. Предприятията не използват пълните си капацитетни възможности основно заради липса на пазари за реализация на готовата си продукция, въпреки наличието на суровини. Съществуващите и новосъздадените предприятия са в отрасъл хранително-вкусова промишленост, дървообработваща, лека промишленост и други дейности.

Дълготрайните материални активи (ДМА) в общината са най-големи през 2013 г. – 18998 хил. лв., а най-малки през 2008 г. – 5480 хил. лв. (табл. 13).

Инвестициите са особено важни за устойчивото общинско икономическо развитие, тъй като в тяхната основа стоят финансови средства, които се влагат за по-продължителен период от време. На базата на направените инвестиции се очаква нарастване на доходите след определен срок от време.

Модернизирането на съществуващата и изграждането на нова инфраструктура е определящо за социално-икономическото развитие на Кайнарджа. Инвестициите в публичния сектор са предпоставка за развитието на бизнеса. Те създават и по-добри условия на живот на местното население.

През последните пет години на територията на общината не се регистрира инвестиционна активност. Единственият инвеститор е община Кайнарджа. Чрез финансиране от различни Европейски програми се разкриват институции, чиято дейност в последствие се превръща в държавно-делегирана и по този начин има разкрити трайни работни места – в с. Средище – в Дневен център за възрастни хора с увреждания /проектът е реализиран 2008-2009/ са разкрити 22 работни места, като капацитетът на социалната услуга /СУ/ е 50 потребители. Туристически посетителски център в парк „Историческа чешма” на с. Кайнарджа – разкрити 5 работни места. По всички други проекти, при които се инвестира в инфраструктура – соларно улично осветление, енергоефекивни мерки в образователната инфраструктура, ремонт на сградата на общинска администрация и площада, както и проект за залесяване на горски площи –община Кайнарджа договаря с изпълнителите на проектите общите /неквалифицирани / работници да са наети от община Кайнарджа, така че да се помогне на безработните хора от общината.

Община Кайнарджа се явява най-големият и единственият инвеститор, като за изминалите седем години са инвестирани собствени средства и такива привлечени чрез проекти и програми на обща стойност близо 9 000 000,00 /девет милиона/ лева. Заедно със средствата за ремонт и рехабилитация на четвъртокласната пътна мрежа в общината до 2015 година ще се инвестират още над 5 500 000.00 лева

6.2.2. Отраслова и секторна структура

Земята се стопанисва от над 80 земеделски производители - 3 земеделски кооперации, 15 по-едри арендатори и над 65 частни земеделски производители.

Добивите са високи, стабилни и с високо качество. Въпреки това, растениевъдството се оценява като моно-профилно, а животновъдството – слабо и натурализирано. Сериозен проблем в развитието на селското стопанство е липсата не целенасочена политика в използването на нови сортове и породи, в това отношение се разчита предимно на инициативата на частни фирми.

За развитие на растениевъдството в общината са налице благоприятни природогеографски условия (релеф, климат, почви), като територията на Община Кайнарджа заема 11.1% от областната територия. Над 55 % от територията на общината е заета от земеделски земи, като по-голяма част от тях са плодородни ниви.

Обработваемата земя в общината в земеделските територии е 192326 дка, от които 5% се стопанисва от кооперации, 56% от арендатори и 39% от частни земеделски стопани. Мерите и пасищата са 39 557 дка².

На територията на общината се отглеждат предимно: пшеница, царевица, слънчоглед и по-малко – грозде, зеленчуци, тютюн, тикви. Зеленчукопроизводството запазва значимостта си предимно в натуралните стопанства.

Едно от водещите направления е зърнопроизводството - пшеница, ечемик, царевица, а от техническите култури – слънчоглед, тютюн и фасул. Структурата на посевните площи се реализира чрез силно опростена структура на производство. Отскоро се отглежда кориандър, рапица и резене (Отглежда се в Кайнарджа, Средище и Голеш от кооперации и арендатори). Тенденцията на превес на житните култури се отразява неблагоприятно върху равнището на средните добиви в резултат на монокултурите. Пшеницата от района е утвърден търговски продукт с добра реализация, но липсва икономически стимул за разширение на производството й, поради ниска доходност. Фуражните култури са с незначителни и намаляващи площи. Посевният и посадъчен материал на повечето от производителите и особено арендаторите и частни стопани е семена от масов посев (собствено производство), несертифицирани - поради липса за закупуване на стандартни семена. Растително-защитни мероприятия - провежда се частично и неефективно най- вече срещу плевелите, което е довело до значително разпространение на коренищни плевели и други.

Отдават се под наем общински земи в размер на – 1953,819 дка обработваема земя и 37564,425 дка пасища и мери (всичките по баланса на територията). Процентът на изоставените ниви е нисък - 1,47% от обработваемата земя.

Подобна е и картината на зеленчукопроизводството – крайно редуцирано производство поради липса на напояване, трудоемкостта и високата себестойност. Ранните есенни и късни пролетни мразове не позволяват развитието на ранно и късно зеленчукопроизводство. Производството е представено главно от зеленчуци и тикви.

По данни на МЗХ средният размер на използваните земеделски площи⁴ (ИЗП) в общината е 276.4 дка, което е над средното за Област Силистра (125.2 дка) и средното за страната (101.3 дка). Земеделските стопанства, които обработват до 10 дка са 67% от стопанствата в общината (също така те са с висок дял и средно за областта – 52%), но обработват 0.7% от използваната земеделска земя в общината (съответно 1.7% от ИЗП за областта). Стопанствата, които обработват над 100 дка ИЗП в общината са 7.5% и обхващат около 90% от ИЗП на общината.

Общината притежава 3 микроязовира - публична общинска собственост. Липсата на напоителни площи е причина за недостатъчно високите добиви от основни за района култури:

• пшеница - 450 кг/дка;

• ечемик – 400 кг/дка;

• царевица на зърно - 550 кг/дка;

• слънчоглед - 190 кг/дка;

• кориандър – 120 кг/дка;

• рапица – 12 кг/дка

• тютюн - 180 кг/дка

• грозде (“Каберне”) - 550 кг/дка

Продължителните силни ветрове през зимата отвяват снежната покривка и причиняват измръзвания на есенниците, снегонавявания по пътищата и обледеняване на далекопроводите и трайните насаждения. Най-важните елементи на природното богатство на община Кайнарджа са високопродуктивните обработваеми земи, в която богатите почвени ресурси и специфичният климат са фактор за развитието на земеделието и начин на живот.

Животновъдство

На територията на общината съществуват благоприятни условия за развитие на животновъдството. Наличието на фуражна база, мери, пасища и ливади, чистата околна среда, както и съществуващите традиции в тази област са добра предпоставка за неговото развитие, но понастоящем то е с ограничена пазарна ориентация.

В общината се отглеждат основно говеда, овце, кози, пчелни семейства. Преобладават животновъдните стопанства с млечно и месодайно направление.

Понастоящем животновъдството се развива предимно от частни стопани за задоволяване на собствени потребности в следните отрасли: говедовъдство, овцевъдство, свиневъдство, птицевъдство и рибовъдство. Несигурният пазар на продуктите от животински произход, недостатъчният контрол върху вноса на тези продукти, нелоялната конкуренция и ниските изкупни цени сериозно задържат развитието му в общината. Високата цена на фуражите, липсващият или амортизиран сграден фонд, отсъствието на последователна и дългосрочна политика на съгласувани действия между растениевъдство, животновъдство и преработваща индустрия са важни рестриктивни фактори. Като цяло всички животновъдства са разпръснати в еднолични стопанства и малки ферми. Животновъдството се представлява от частния сектор. Няма едри животновъдни ферми. Две малки ферми за отглеждане на крави в с. Светослав съществуват от поне 15 години. Има ферми за крави в с. Голеш – 2 или 3 и в с. Чолаково. Има овцеферма в с. Добруджанка с над 100 овце. Има ферми за кози в селата Голеш, Давидово, Посев.

В с. Зарник е влязло в сила решение за кравеферма за 50 бр. крави и склад за фураж. В с. Войново е влязло в сила решение за ферма за дребен рогат добитък за производство на мляко и месо и реконструкция и модернизация на съществуващ животновъден обект за крави, а в с. Каменци – за изграждане на животновъден обект. В с. Посев се предвижда увеличаване броя на отглежданите в животновъдния обект крави с млечно направление. В с. Голеш има проекти за изграждане на ферми за едър рогат добитък (крави с млечно направление) и за дребен рогат добитък.

В с. Войново се предвижда увеличение на пчелните семейства в съществуващия пчелин, както и развитие на рибовъдството.

През последните години е проявен значителен интерес към отглеждането на пчелни семейства. Благоприятните природо-климатични условия и чиста околна среда осигуряват производството на висококачествен мед – регистрирани са 1590 пчелни семейства за общината (за 2011 г.), но проблем остава реализацията на пчелните продукти. Пчеларството носи характеристиките на описаните по-горе производства – дребно, полу-натурално. Отсъствието на близко предприятие за разфасовка и търговия с пчелен мед и пчелни продукти, както и за преработка на восък и производство на восъчни основи, затруднява контрола върху качеството и пазарната реализация на меда. На територията на общината са регистрирани 140пчелари, обединени в дружество.

Като цяло, технологичната съоръженост и ефективността на производството са ниски. Удребнената структура, както и отсъствието на условия за спазване на хигиенните стандарти, въведени в ЕС, ограничават обема на пазарно-ориентираната продукция. Това се оценява като стагниращ фактор по отношение разширяването и специализацията на съществуващите стопанства. Може да се обобщи, че животновъдството е далеч от оптималния си капацитет.

Гори

Горските територии на общината попадат в района на дейност на Регионална дирекция по горите – Русе. Като източник на дървесина, странични ползвания и други, те са с допълваща функция и значение за икономиката на общината.

Горите в община Кайнарджа заемат площ от 82 210 дка от община Кайнарджа и се стопанисват от ТП ДГС „Силистра” – гр. Силистра. Релефът е от типа нискохълмист, представляващ обширна равнина, набраздена от суходолия. Горите в района са представени от широколистните видове 97% и 3% иглолистни видове (черен бор). Доминиращите дървесни видове са: цер, бяла акация, келяв габър, сребърна липа, благун, планински и полски ясен, гладилия, червен дъб, бял орех, топола. Храстите са представени от глог, дрян, шипка, аморфа, трънка, черен бъз. Основният дървесен вид, който преобладава е церът, образуващ смесени и чисто издънкови насаждения.

По склоновете на суходолията има смесени насаждения от липа, габър, бряст и клен, а в долинните низини топола, акация. Залесената площ в горския фонд на общината е около 90 % от общата площ. От тях горските култури заемат 25 %. Незалесената дървопроизводителна площ е 2,7%, а недървопроизводителната площ е 3,0%.

По данни на РДГ Русе, ТП ДГС Силистра (съгласно извършената през 2010 г. инвентаризация на горските територии), общата площ на горските територии в границите на община Кайнарджа е в размер на 8221.0 ха, разпределени:

• 
  7819.6 ха залесена площ;
  
• 
  208.8 ха незалесена площ;
  
• 
  192.6 ха недървопроизводителна площ.
  

• 
  държавна - с площ 6586.9 ха;
  
• 
  общинска - с площ 961.7 ха;
  
• 
  частна - с площ 672.4 ха (в т.ч. 360.9 ха собственост на физически лица и 311.5 ха на юридически лица).
  

Съгласно утвърдените Горскостопански планове (ГСП) от 2011 г. на ТП ДГС Силистра и на Община Кайнарджа, разпределението на горските територии по землища на населените места и по видове собственост е представено в табл.17.

Данните от таблицата показват, че 95.2% от горската територия е залесена, 2.5% - незалесена и 2.3% - недървопроизводителна (фиг. 14).

Фигура № 14

В землищата на всички населени места от общината залесената горска площ е над 90%. Незалесената и недървопроизводителната площ варират в границите 0-5% в отделните населени места.

Преобладават държавните гори, с изкл. на с. Светослав, където близо половината от горските територии са общински. Общо за Община Кайнарджа държавните гори заемат 80.1% от горските територии, общинските – 11.7%, частните на физически лица – 4.4% и частните на юридически лица – 3.8% (фиг. 15).

От държавните гори 95% са залесени. Характерно за общинските гори е, че те са изцяло залесени, както и частните гори на физически и юридически лица с изкл. на с. Каменци, където само 1.5 ха от частните гори на юридически лица са недървопроизводителни.

На територията на общината по смисъла на ЗЗТ и ЗБР са обособени защитени зони по Натура 2000 от директивите за птиците и за местообитанията на видовете („Суха река”, „Хърсовска река”, „Малък Канагьол”), природни забележителности (Скално образувание „Пещерата”), които са предпоставка и възможност за развитие на туризъм.

Горските територии изпълняват функции по отношение на: поддържане на биологичното разнообразие на горските екосистеми; производство на дървесни и недървесни горски продукти; защита на почвите, водните ресурси и чистотата на въздуха; осигуряване на социални, ландшафтни и рекреационни ползи; защита на природното и културното наследство; регулиране на климата.

Средногодишното ползване на дървесина е 50879 лежаща маса ( данните са за четирите общини):

• 
  едра – 9958 м³
  
• 
  средна – 14469 м³
  
• 
  дребна – 1918 м³
  
• 
  дърва – 23920 м³
  
• 
  вършина – 614 м³.
  

В ДДС “Каракуз” наред с лесоустроиствените дейности, основни дейности са и запазване и обогатяване на видовото разнообразие на дивеча. Характерни за района са следните видове дивеч-благороден елен, сърна, дива свиня, заек, лисица, яребица, фазан, пъдпъдък, гургулица, гривяк, зеленоглава патица, чакал. В малките водоеми обитателите са предимно шаран и карас. Ловната площ на цялото стопанство (в т.ч. и Община Кайнарджа) възлиза на 112649,4 ха, от които 20292,9 ха са в горски територии и 92356,5 ха – в земеделския фонд. Площта е разпределена между 34 ловни дружини. Ловната дейност е предоставена на ловните сдружения, ЛРД „Сокол-1”- гр. Силистра и ЛРД „Дулово” – гр. Дулово.

Микроязовирите, намиращи се на територията на общината (3 бр.), предлагат възможности за риболов.

Таблица № 37

Промишлената база на общината е значително редуцирана, представена от производства в сферата на хранително-вкусовата промишленост. В Община Кайнарджа са регистрирани фирми, представляващи главно дребния и средния бизнес. В тях за заети преобладаващо лица, живеещи в общината. Развитието на промишлените отрасли в годините преди кризата бе преустановено. През 90-те години на 20 в. бяха закрити всички промишлени структури на бивши държавни предприятия. На територията на общината има находища на нерудни полезни изкопаеми (варовици), разработени по открит (кариерен) способ за добив на строителни материали в землището на с. Кайнарджа, които в момента не се експлоатират.

Хранително-вкусовата промишленост е представена от производство на хранителни продукти (хляб и хлебни изделия, зърнопреработка и съхранение на жито - 3 зърноплощадки, преработка на селскостопански продукти – млекопреработване, винопроизводство). Тя е деконцентрирана: в центъра на общината с. Кайнарджа – съществуваща мандра с проект за преустройство в малък обект за винопроизводство до 100 т./годишно, 2 винарски изби, хлебопекарна, проект за производство на дървени въглища; с. Средище – мелница; с. Голеш – влязло в сила решение за третиране на отпадъци от черни и цветни метали, излезли от употреба моторни превозни средства и отпадъци от ЕЕО; с. Войново – влязло в сила решение за цех за произвоство на дървени пелети.

Не е използван изцяло потенциалът и ресурсите на селското стопанство за развитие на сектора. Достъпът до суровини, както и пазарът на продукцията, са едни от ключовите фактори за успех на промишленото производство.

Базисните услуги обхващат: търговия, ресторантьорство, транспорт, складиране, комуникации. Търговското обслужване, и ресторантьорството е представено от частния сектор. Търговската дейност в общината е на второ място по брой на предприятията след селското стопанство по данни на отчетените нефинансови предприятия. Преобладават малките търговски обекти. Съществуват влезли в сила решения за изграждане на пунктове за черни и цветни отпадъци в населените места Средище и Голеш. В с. Средище има проявен интерес за създаване на магазин за пакетирани хранителни стоки и кафе-аперитив, промяна предназначението на магазин със склад във фурна, изграждане на склад за отоплителни материали (твърдо гориво и дърва за огрев). В с. Голеш е изграден магазин за хранителни стоки и пивница. В с. Войново – склад, а в с. Полковник Чолаково има инвестиционно предложение за строителство на складова база и битова сграда. Търговското обслужване в малките населени места се ограничава до ежедневното осигуряване със стоки от първа необходимост.

Пощенски телефонни услуги се предоставят в Кайнарджа, Средище и Голеш ежедневно, а в останалите селища периодично. На територията на общината функционират три аналогови автоматични телефонни централи. Телефонните услуги се характеризират със сравнително висока задоволеност с телефонни постове. Осигурено е автоматично избиране на всички населени места в общината.

Комуналните услуги се развиват на принципа на търсенето и предлагането. Тези услуги най-бързо реагират на пазарната ситуация. Услуги предлагат както общинското предприятие „Комунални дейности” в с. Кайнарджа, така и кооперациите в селата РПК “Труд” - с. Кайнарджа, и РПК “Бъдеще” - с. Средище).

Съществува и звено за авиационни услуги „Ребус” в селското стопанство. Фирмата предлага и курсове за пилоти, както и разходки по въздуха. В близост до пистата има осигурено място за отдих и почивка и кафе-аперитив. Ползва летището в землището на с.Кайнарджа и в землището на с.Голеш.

Административните услуги се извършват в центъра на общината и в кметствата/км.наместничества. Административни услуги на населението се предоставят и от териториални организации, които имат представителства в общината.

Правораздавателната система не е представена в общината, ползват се институциите в областния град.

Банкови услуги на територията на общината са представени от Банка ДСК, която има офис в Община Кайнарджа. По отношение на застрахователните компании в по-голямата си част населението търси застрахователни услуги от ДЗИ.

В настоящия момент туризмът не е основен дял в икономиката, но има потенциал да се превърне във водещ отрасъл в икономиката на общината.

Условията за развитието на туризма са:

• 
  Уникален ландшафт, включващ каньоновидно суходолие и характерни скални образувания
  
• 
  Богато природно наследство - наличие на защитени местности и природни забележителности
  
• 
  Наличие на многообразие от животински и растителни видове;
  
• 
  Наличие на редки птици в защитени зони;
  
• 
  Наличие на археологически, архитектурно-исторически и религиозни паметници;
  
• 
  Близост до р. Дунав;
  
• 
  Съхранени културни традиции, свързани с фолклора с активно включване на местното население;
  
• 
  Изграден туристически информационен център;
  
• 
  Изградена екопътека. От парка в село Кайнарджа започва екопътека и туристически посетителски център в защитената местност „Историческа чешма” и преминава през селата Светослав, Господиново, Средище, Стрелково и стига до Каменци. Тази екопътека е по проект „Екопътека и туристически посетителски център в защитена местност „Историческа чешма” с. Кайнарджа, в изпълнение на сключен договор от 2011 г. на община Кайнарджа за отпускане на финансова помощ с ДФ „Земеделие” (по Мярка 313 от ПРСР 2007 – 2013г., подкрепена от ЕЗФРСР).
  
• 
  Наличие на 2 винарски изби, които са предпоставка за развитие на винения туризъм;
  
• 
  Звено за авиационни услуги „Ребус”, предлагащо курсове за пилоти и въздушни разходки над каньовидните суходолия;
  
• 
  Незамърсена околна среда.
  

Археологическите паметници на недвижимото културно наследство, които са екпонируеми и са със значение за туризма, са представени от:

• 
  Тракийски скален култов център:
  
• 
  „Свещената долина на Залмоксис” по река Табан - включва скални светилища, олтари, култови площадки и скални ями, групирани в протежение на 4 км. по бреговете на древната река Табан (Малък Канагьол) в района на с. Попрусаново, с. Васил Левски, с. Кутловица, с. Стрелково и с. Войново;
  
• 
  „Баджалията” - пещера и централно светилище на Залмоксис (митичен цар, жрец и бог на тракийското племе „гети”). Светилището датира от VI век пр. н. е. и част от скалния култов комплекс. Намира се в околностите на с. Стрелково;
  

• 
  Тракийско светилище до с. Войново. То е най-северното, недалеч от асфалтираният път Кайнарджа-Кайнарджа. Включва пещерата и олтара в подножието.
  
• 
  Скални манастири до с. Голеш - колония от скални манастири от раннохристиянската епоха. Южно от с. Голеш, по руслото на р. Суха река, започва колония от скални монашески обители. Тя включва 7 манастира с множество църкви, крипти, килии и параклиси, които са съхранили своя оригинален интериор и екстериор от периода на късната античност и ранна Византия;
  
• 
  Тракийска надгробна могила - край с. Каменци;
  
• 
  Скално светилище „Киринджика”. Намира се на 2.5 км. южно от „Баджалията” на десния бряг на р. Табан.
  

• 
  Историческата Чешма Кючук Кайнарджа. След края на петата поредна Руско-турска война (1768-1774), предприета от руската императрица Екатерина II срещу султан Мустафа III е подписан мирен „Кючуккайнарджански договор” на 21 юли 1774 г. между Русия и Османската империя.
  
• 
  Паметник-барелеф на руската императрица Екатерина Велика. През 2009 г. за отбелязване на 235-годишнината от подписването на договора е издигнат паметник в чест на руската императрица Екатерина Велика;
  
• 
  Бюст - паметник на граф Румянцев. Открит на 21.06.2014 г., в чест на 240-годишнината от сключването на Кючуккайнарджанския мирен договор;
  
• 
  Църквата „Св. Троица” в с. Кайнарджа. През четиридесетте години на XIX век са построени параклис и килийно училище, а по-късно и църквата „Св. Троица” в с. Кайнарджа през 1861 г., обявена за паметник на културата и архитектурата;
  
• 
  Паметна плоча на жертвите през румънската окупация;
  
• 
  Паметник на загиналите във войните кайнарджанци;
  
• 
  Паметник на Димитър Дончев - борец за национално освобождение на Добруджа;
  
• 
  Войнишки паметник в с.Стрелково;
  
• 
  Чешма в с. Попрусаново.
  

• 
  Църквата "Свети Архангел Михаил" в с. Светослав, построена през 1906 г.;
  

• 
  Църквата "Възнесение Господне" в с. Каменци, построена през 1900 г. с доброволен труд на населението;
  
• 
  Храм „Св.мъченици Марк и Юлий Доростолски" в с. Господиново;
  
• 
  Женски манастир в с. Каменци. Често посещаван храм заради обнадеждаващите поверия и привлекателната природна среда.
  
• 
  Джамията в с. Зарник.
  

Като слаби страни и проблеми пред туризма могат да се очертаят:

• 
  В общината няма изградени хотели, почивни бази, вилни селища, къмпинги, бунгала и др. Единственото средство за подслон в общината е Комплекс Чобан Махала в с. Каменци. Основните услуги, които комплексът предоставя са настаняване в 5 фамилни къщи с общо 20 места. Ресторантът е с капацитет 30 места. Комплексът предлага и допълнителни услуги – разходки с екскурзовод до Долината на Залмоксис, скалните манастири или Суха река и др.
  
• 
  Липса на музеи;
  
• 
  Много слабо е застъпен и ловният туризъм, макар общината да се явява много близо до Държавно ловно стопанство „Каракуз" в община Алфатар. Престоите са краткотрайни и с ясно изразена сезонност в зависимост от ловните сезони.
  
• 
  Липса на квалифицирани туристически кадри;
  
• 
  Трудна комуникация, поради ниско ниво на владеене на чужди езици;
  
• 
  Липса на местни туроператорски агенции, които да продават туристическите продукти;
  
• 
  Прогресивно намаляване на броя на жителите на общината и обезлюдяване на някои села;
  
• 
  Недобро състояние на транспортната инфраструктура и на междуселищния транспорт.
  

6.2.3. Изводи и тенденции в развитието на икономическия сектор

• 
  структуроопределящ и традиционен за общината е селскостопанският отрасъл;
  
• 
  добри почвено климатични условия за отглеждане на характерните за общината земеделски култури;
  
• 
  стабилни добиви с високо качество на растителната продукция, на база традиции и опит в земеделието.
  
• 
  наличие на стабилни стопански субекти (земеделски кооперации и арендатори);
  
• 
  слабо, разпокъсано и неефективно животновъдство (натурализирано);
  
• 
  неефективно производство, нарушена връзка между наука, производство и пазар;
  
• 
  голям брой разнородни собственици и ползватели на земеделски имоти;
  
• 
  неоползотворен потенциал за биологично земеделие.Налице са обективни условия за развитие на основните и традиционни култури, основани на принципите на биологично производство;
  
• 
  неизползван потенциал за поливните площи;
  
• 
  горските ресурси са представени основно от широколистни видове горски насаждения, като над 90% от горската територия е залесена;
  
• 
  преобладават държавните гори, които заемат 80% от горските територии, следвани от общинските (12%) и тези на частни лица (8%);
  
• 
  използването и стопанисването на горите е в съответствие с утвърдените лесоустройствени планове;
  
• 
  промишлената база на общината е силно редуцирана, представена от производства в сферата на хранително-вкусовата промишленост;
  
• 
  не е използван изцяло потенциалът и ресурсите на селското стопанство за развитие на промишления сектор;
  
• 
  услугите са основно базисни, включващи ежедневното обслужване на населението на общината;
  
• 
  общината е богата на археологически и исторически забележителности, които представляват туристически интерес;
  
• 
  в общината има възможности за развитие на устойчив туризъм, в тази икономическа дейност не са използвани напълно потенциалите на общината.