Хидрогеоложки условия
Територията се характеризира с дълбочинни подпочвени води. Водоносни се явяват окарстените аптски варовици. Водите са ненапорни и се дренират частично в дълбоките оврази, под формата на малодебитни извори. По-главните извори са каптирани за водоснабдяване. Слаби подпочвени води са установени и в льосовите отложения, но без практическо значение. Експлоатацията на подпочвените води може да се осъществява чрез дълбоки сондажни и шахтови кладенци ( 30-40 м под дъното на суходолията).
Водни ресурси
Територията на общината е бедна на водни ресурси. Порьозността на льосовата покривка и окарстена варовикова основа, заедно с оскъдните валежи и слабия наклон на релефа са комплекс от обстоятелства, определящи липсата на повърхностно течащи води и за наличието на суходолия. Водният режим се определя от дъждовните води и снеготопенето. Подземните води са разположени в два хоризонта, които се използват за водоснабдяване на селищата през летните месеци. Съществуващите водоеми (с. Цар Асен, с. Васил Левски, с. Бистра) се захранват от карстови чешми (21 бр.).
5.4.Геоложки строеж. Полезни изкопаеми
Територията на община Кайнарджа попада в Мизийската плоча съгласно разположението на големите морфотектонски области в България. Тук влиза ниската и заравнена област — най-голямата равнина в Балканския полуостров, — която от север и от запад се огражда с Южните Карпати, а от юг—с предпланините на Стара планина. Това е обширната равнина на долния Дунав от Железните врата надолу. Мизийската плоча всъщност е само западната част от една по-голяма единица от земната кора, която се нарича Понтийска плоча и която се разстила далеч към изток и стига чак до областта на Рион между Големия и Малкия Кавказ. Тя образува и почти цялото дъно на Черно море.
Дълбоката основа на Мизийската плоча е изградена от силно нагънати палеозойски серии, сред които са вложени и стари магмени скали. В обсега на самата плоча тази основа почти не се разкрива, но съществуването се явавя от разкритията на палеозоя и в Северна Добруджа. Силното нагъване на тази стара основа е дело изключително на херцинските орогенези. Мезозойската и неозойската серия са представени много добре в плочата. Те обаче са останали хоризонтални или пък са едва нагънати. Още преди началото на мезозоя Мизийската плоча вече е достигнала висока степен на консолидация, която собствено непрекъснато се повишава и през течение на двете по-млади ери. Утайките на мезозоя и неозоя в областта на плочата са развити изключително в плиткоморски фациеси. При това са застъпени както тетиски, тъй и северноевропейски тип утайки. Върху плочата са се разливали водите само на епиконтинентални морета. Общата дебелина на ненагънатите утаени серии в Мизийската плоча, които са като надстройка над силно нагънатата херцинска основа, е твърде значителна. Следователно почти през цялата алпийска тектонска ера Мизийската плоча е била въвлечена в бавно потъване. През това време около плочата се разиграват важни тектонски събития по ръбове се оформят дълбоки ориентирани басейни, които са изпълнени с води. В техните дъна се натрупват мощни утайки. Откъм средата на кредата тези басейни започват да се нагъват. Мизийската плоча остава почти неподвижна, тъй като всички структури по периферията й са полегнали към плочата. Мизийската плоча реагира на тектонското напрежение, съобразно степента на консолидацията си. Така в нея се създават обширни хомоклинални и моноклинални структури. През мезозоя – горната креда „апт“ Лудогорският релеф се увлича в бавно, но продължително потъване. По това време всички земи на Северна България се поддават на негативното движение и така водите на морето завладяват и Лудогорския релеф, като започва отлагането на пясъчници, а в по-северна част — на варовито-мергелната седиментация, която се ограничава само в Лудогорието и Добруджа, където продължава отлагането на сравнително плиткоморските, гъсти до порцелановидни варовици. През неозоя – миоцена- сармат за разглежданата територия е представлявала суша. Сарматските седименти се разкриват по деретата, над аптските варовици. Развити са в песъкливо –глинест фациес. През антропогена-кватернера отложенията имат повсеместно разпространение в разглежданата територия. Те са представени от льосовия комплекс (льос и льосова глина) с мощност до 30-40 см
Територията на община Кайнарджа е бедна на полезни изкопаеми. От нерудните полезни изкопаеми са разработени и ползвани пясъчниците и варовиците от горната креда „апт“ са разработени на територията на община Кайнарджа в каменни кариери за добиване на материал за шосейни настилки и строеж на сгради. Сарматските пясъци са предимно ситни и глинести, които нямат високи технически качества и са негодни за строителен материал. В строителството льосовите отложения служат за земна основа, които притежават неравномерна пропадъчност – ІІ тип. Кариери е имало край с.Алексово (2 бр. за аптски варовик - за строителен камък), край с.Цар Асен (за аптски варовик - за строителен камък), край с.Чуковец (за аптски варовик- за гасена вар и строителен камък) и край гр.Кайнарджа (за аптски варовик - за строителен камък).
5.5.Почви
Почвените проучвания са по картите на института „Пушкаров“ – София. Почвената покривка е тясно свързана с естеството на геоложката основа, с особеностите на релефа, с характера на климатичните условия, спецификата на растителността и стопанската дейност на човека.
Преобладаваща почвообразуваща скала е льосът – типичен и глинест.
Почвите се характеризират с голямо разнообразие, като преобладаващ почвен тип в общината е излужения чернозем, който е застъпен в трите си разновидности –слаб, средно и силно излужен. От общата площ средно излужени черноземи са 4,65 %, слабо излужени черноземи - 46,8 % и силно излужени черноземи - 16,4 %. Останалите почви са тъмно сиви горски - 5,8 % и други( алувиални и делувиални ливадни) почви - 3,3 %. Количеството на хумуса в горния слой е 2,2-3,0 %. Почвената реакция в хумусния хоризонт е неутрална. Водният режим на почвите е добър, като позволява производително изразходване на и без това недостатъчните валежи. Естественото плодородие на излужените черноземи е добро.
Преобладаващите излужени черноземи в равнината част са подходящи за отглеждане на основните полски култури (пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед, люцерна и др.). Разположените във високите части почви са подходящи за трайни насаждения (Кайнарджа, Чуковец, Алеково и Бистра). Свързаните с тяхното разпространение обработваеми земи се отличават на места със значителен наклон, който е дал възможността да се прояви деградивния ефект на плоскостната, линейна и ветрова ерозия.
Наблюдават се два вида ерозия - ветрова и ровинна. Ветровата ерозия непрекъснато увеличава своя интензитет в равнинният и открит релеф вследствие на увеличение брой механизирани обработки на почвата, намаляване площта и видовия състав на полезащитните пояси и продължителните силни ветрове. Ровинната ерозия е по-слабо застъпена, наблюдава се ежегодно главно в суходолията през пролетта и есента, оформени са стръмни и каньоновидни "дерета".
Сподели с приятели: |
