Община Кайнарджа се характеризира с богати обществено-исторически събития.
Антични и средновековни паметници като могили, некрополи, крепостни стени и др. свидетелстват за древна култура и селищно развитие по тези места.
Първите жители на територията на общината, за които има сведения, са трако-гети (тракийско племе, обитавало земите около долен Дунав). Достоверни сведения за духовния живот на това население се черпят от откритите руини, поселища, гробни могили, пещери и скални светилища. В пещерата „Баджалията” до с. Стрелково са намерени предмети от късномедната епоха (VI-V в. пр. Хр.).
Името на селището Кайнарджа идва от турската дума „кайнак” (извор). Според легендите около извор са се заселили първите обитатели. През вековете с. Кайнарджа е било наименовано като Бююк Кайнарджа, Кючюк Кайнарджа, Малка Кайнарджа, Голяма Кайнарджа и Кайнарджа. Най-ранното писмено сведение за селото под името „Кючюк Кайнарджа” се намира в турските данъчни регистри от 1583 г.
От по-новата история паметник с особено значение е чешмата в с. Кайнарджа, където през 1774 г. е подписан Кючук-Кайнарджанския мирен договор между Русия и Турция (след войната 1768-1774 г.), който осигурява закКайнарджа на населението.
След Балканската война, от 1913 г., съгласно Букурещкият мирен договор от 28.07.2013 г. Южна Добруджа, в обхвата на която е Област Силистра и респ. Община Кайнарджа става притежание на Румъния. Промени в държавните граници на България се извършват през Втората световна война. Съгласно Крайовската спогодба от 07.09.1940 г. Румъния връща на България Южна Добруджа.
Съгласно административно-териториалното деление на България Община Кайнарджа е една от седемте общини в Област Силистра, като по ЗАТУРБ наименованието на общината е наименованието на населеното място неин административен център. Тя е дефинирана със закона чрез своята територия, граници, наименование, административен център и включените в състава й населени места.
3.4. Структуриране на Кайнарджа в селищната мрежа на страната
Във всички периоди основни териториални единици като субекти на управлението в страната са били общините, пълномощничествата и кметствата. В продължение на векове общината се е утвърдила като основно звено в управленската система на нашата държава. Българинът има традиционна нагласа да организира своя бит и съжителство в община, където да решава жизненоважните въпроси на ежедневието си. Общините са изграждани на принципите на географското съседство, функционалната, пространствената и транспортната обвързаности. Обекти на управлението на това равнище са населените места, групите или системите от населени места, които са променяли динамично своите количествени, качествени и пространствени характеристики. Наред с пространственото агломериране на селища особено интензивно се развиват и връзките на функционално интегриране по линията на труда и обитаването, отдиха и обслужването на населението. Като обекти на това равнище на управление (общинско и кметско) са осъществени най-сериозни промени след 50-те години на 20 в., което наложи и провеждането на най-голямата общинска реформа у нас през 1978/1979 г., когато се създадоха общините като основни административно териториални единици, в които се осъществява местното самоуправление. Кметствата са съставни на общините административно-териториални единици, а населените места са „градивните клетки” на административно-териториалните единици.
Община Кайнарджа попада към граничните общини със сухоземна граница (43 бр. определени като такива в НКПР) и към селските райони (231 бр.), допустими за подпомагане съгласно Програмата за развитие на селските райони в страната. Средносрочните специфични цели на развитието на селските райони са: диверсификация на структурата на местната икономика; създаване на алтернативни източници на доходи и заетост; съхраняване на природното и културно наследство; подобряване на демографската структура и среда за обитаване.
При определянето на значението на населените места като центрове на развитие в Северен централен район (СЦР) е възприета йерархичната структура на центровете в Националната концепция за пространствено развитие (2013-2025). Кайнарджа попада към 5-то ниво – много малки градове и села, центрове с общинско значение за територията на съответните общини (139 бр. за страната, от които 19 бр. – в Северен централен район, в т.ч. от Област Силистра се включват Кайнарджа, Кайнарджа, Главиница и Ситово).
4. РЕГИОНАЛНИ ФАКТОРИ И ПРОБЛЕМИ
Регионалните условия на общината се определят и зависят от няколко групи фактори:
-
пространствени фактори: общината попада в категорията на малките общини, разположени в селските и погранични райони на страната;
-
икономически фактори: потенциалите за развитие на населените места от общината създават възможност за развитието на селско стопанство и малки и средни предприятия за преработка на местни ресурси;
-
социални фактори: предоставяните услуги са сравнително близо до населението;
-
културни фактори: направените археологически проучвания и разкопки в общината разкриват богато културно наследство; инфраструктурата на културата е изграждана в продължение на десетилетия;
-
екологични фактори: общината се характеризира с добро качество на околната среда, което се определя от благоприятните климатични условия, липса на промишлени замърсители, както и на земеделие, основаващо се на традиционни екологосъобразни практики;
-
комуникационни фактори: регионалните връзки се определят и от схемата на инженерната инфраструктура и преди всичко в областта на водоснабдяването, електроснабдяването и транспорта.
Област Силистра, в обхвата на която е община Кайнарджа, се характеризира с:
-
Геостратегическо положение и природни ресурси
-
Област Силистра е разположена в североизточната част на страната (в равнинната територия, част от Добруджа) и попада в Северен централен район. Областта граничи с Румъния по протежението на десния бряг на р. Дунав, както и сухопътно с община Остров на румънска територия. На запад и югозапад граничи с областите Русе и Разград, а на юг и югоизток с Шумен и Добрич. Област Силистра обхваща 7 общини със 118 населени места;
-
Благоприятното разположение на областта и изградената инфраструктура на пристанища Силистра и Тутракан осигуряват връзките на страната чрез река Дунав със средноевропейските страни на запад и чрез делтата на р. Дунав – на изток. През територията на областта преминава европейски транспортен коридор № 7 (по крайбрежието на река Дунав);
-
Източната ос „Румъния (Силистра-Шумен-Ямбол-ГКПП Лесово) Турция” с национално значение за балансираното развитие на системата от населени места е добре изявена, провеждайки по първокласен път транспортния трафик между Румъния и Турция. Предвижданото модернизиране на пътя в отсечката Силистра-Шумен, заедно с бъдещия скоростен път Русе-Шумен и връзката с АМ „Хемус" ще улеснят транспортните комуникации в североизточната част на страната и ще подобрят транспортната достъпност;
-
Област Силистра се характеризира с относително по-голям дял на земеделските площи, отколкото други райони на страната – 70.5%, съотнесено към 58.7% средно за страната. Делът на реално използваните обработваеми площи също е много по-висок поради плодородната земя; по река Дунав са разположени острови с богата растителност;
-
Наличие на изградена пътна и ж.п. мрежа, развита енергийна мрежа;
-
Силистра е важен транспортен център, през който минава трансевропейски коридор № 7. Областта разполага с две пристанища с национално значение (Силистра – включено в основната ТЕЛ-Т мрежа и Тутракан), както и с три други пристанища.
Европейски контекст
Източник: Национална концепция за пространствено развитие, 2013-2025 г.
Пространствен модел на транспортната инфраструктура
Източник: Национална концепция за пространствено развитие, 2013-2025 г.
Териториално-урбанистична структура на Северен централен район
Източник: Национална стратегия за регионално развитие на Р България, 2012-2022 г.
-
Относително диверсифицирана икономическа среда, както на селскостопанския, така и на промишлния сектор и услуги представени от фирми, предприятия и стопанства в различни отрасли и с различаващи се организационни мащаби;
-
Благоприятни климатични условия и природни дадености за развитие на селско стопанство и възможност за утвърждаване на областта като производител на биологични селскостопански продукти; развито рибно стопанство;
-
Добър потенциал за създаване на продукти на алтернативен туризъм, базиран на влажни зони - птици, Културно-историческо наследство с висока познавателна стойност и атрактивност, р. Дунав.
-
Достъп до мрежа от образователни и здравни услуги, културни институции и спортни съоръжения (най-вече в областния център);
-
В демографски план Област Силистра се характеризира с параметри, сходни до тези за страната – наличие на демографска криза, неравномерност в териториален аспект, селски и периферни райони).
-
Силистренска област се намира в групата на областите с над средната за страната (11.21%) и Северен централен район (12.00%) безработица – през 2014 г. в областта средногодишното равнище на безработица е 19.40%;
-
Преобладава трайната безработица – 45.4% от регистрираните безработни са с продължителност над 1 година на пазара на труда (средно за страната 37.5% и за СЦР – 38.5%);
-
Безработица сред най-слабите социални слоеве и ромското население; детерминираност на безработицата от фактори със сезонен и временен характер.
Сподели с приятели: |
