Община Радомир, Област Перник
Изтегляне 256.35 Kb.
|
| 2.1.1. Общи спедиторски условия (ОСУ) на Националното Сдружение на
българските спедитори (НСБС). В България основният правен регламент в дейността на спедиторите са Общите спедиторски условия, които са приети от Националното Сдружение на българските спедитори през 1996 г. Те се прилагат се за спедиторски услуги, при които складирането на стоката е само част от технологичния процес на нейния превоз (т.нар. междинно складиране). При изпълнението на поетите ангажименти към клиентите, спедиторът се излага на рискове, които не винаги може да предвиди и/или предотврати. В повечето от случаите той не вижда стоката, чийто превоз организира или извършва. Това обаче не го освобождава от отговорност и от рекламациите, които могат да бъдат предявени към него по повод повреди на стоката, дължащи се на неподходяща опаковка или неправилното й подреждане в превозното средство. Освен това, опасните стоки могат да причинят вреди на трети лица, на имущество и на околната среда, за които спедиторът-оператор може да бъде подведен под отговорност. Приемането на ограниченията в отговорността на спедитора по ОСУ от страна на възложителя на превоза не представлява пречка другите заинтересовани от доставката на стоката лица (изпращач, получател, купувач, продавач) да предявят иск в неограничен размер, тъй като те не са страна по спедиционния договор. В този смисъл, митническите власти също могат да предявяват искове срещу спедитора за превозвана или декларирана от него пратка, в която изпращачът е укрил контрабандна стока без негово знание. С цел намаляване на посочените професионални рискове, Общите спедиторски условия предвиждат клиентът да се ангажира с декларация, че стоките му са подходящо опаковани и маркирани за превоз, съдържанието и свойствата им съответстват на придружаващите ги документи и тези стоки не са предмет на забранени сделки. Това практически намалява възможността на спедитора да бъдат вменявани допълнителни отговорности. ОСУ задължават клиента да обезщети спедитора за вредите, понесени от него при изпълнение на спедиторската поръчка, дължащи се на външни причини. Тук се включва заплащането на данъци, мита и глоби и др., които спедиторът е бил принуден - но не е бил длъжен - да заплати. Клиентът се задължава да обезщети спедитора и срещу исковете на трети страни, които съгласно спедиционния договор самият клиент няма право да предяви към него. Това може да са митнически глоби за натоварена без знанието на спедитора контрабандна стока или искове на купувач, продавач, изпращач и получател, които надвишават лимита на отговорност на спедитора по ОСУ. Изтегляне 256.35 Kb. Сподели с приятели:
|