Община смолян 2014 2020
Изтегляне 2.97 Mb.
|
Свързани:
1. Казус 1 - Намръщен и кисел подчинен
- Навигация на страницата:
- Антропогенни туристически ресурси
ЛедницатаНамира се на 7,5 км от село Гела, сред стара букова гора, близо до хижа Ледницата. Неблагоустроена и непригодена за масови посещения, като с тази цел пътят до нея, както и входът й не са добре маркирани. Пещерата е дълбока 242 и дълга 1525 метра, но за посещение (и то само с придружители - квалифицирани пещерняци) са достъпни около 100 м. Представлява комплекс от редуващи се галерии, пропасти, прагове, малки зали и др. Разнообразните релефни форми, гори, пещери, защитени територии, съхранено биологично разнообразие, както и богатото културно-историческо наследство обуславят потенциалът за развитие на комплексен туризъм. Антропогенни туристически ресурсиГеографската характеристика и пространственото развитие на селищната структура в Община Смолян са предпоставката за заселване на различни цивилизации по територията й още от древността. Богатото културно наследство е резултат от напластяване на отминали цивилизации и епохи, които носят специфична памет и идентичност на мястото. Националната концепция за пространствено развитие на Република България представя културните коридори (фиг.1) и прави оценка за степента на културното напластяване по южното културно направление (Via Diagonalis) + „Родопи”, като община Смолян е представена с множество културни ценности няколко исторически периода с идентични стилови и смислови белези, съчетани с природни и етнографски дадености. Фигура 1. Оценка на културното напластяване в Р.България (Национални културни коридори, Национална концепция за пространствено развитие) Взаимодействието на природата и човека е формирало многобройни културни пейзажи в общината. Културното наследство обхваща нематериалното и материалното недвижимо и движимо наследство като съвкупност от културни ценности, които носят историческа памет и национална идентичност. На територията на общината са открити множество културни ценности – материални и нематериални свидетелства за човешко присъствие и дейност, които са с висока научна и културна стойност за индивида, общността и обществото в региона. Културното наследство в община Смолян е представено от археологически, исторически, архитектурно-строителни, художествени и етнографски обекти и комплекси, както и от природните ценности, народните традиции и културните обичаи. Най-ранните археологически свидетелства за региона на Смолянската община датират от края на късната каменно-медна епоха (енеолит) – края на V хил. пр. Хр (4200 г. пр. Хр). От Античността са проучени светилища (вр. Ком), могилни некрополи (с. Гела), плосък некропол (с. Стойките). Ранните християнски базилики свидетелстват за приемането на християнството на родопските траки и протичащият процес на формиране на българската народност. В община Смолян се идентифицирани 8 археологически обекта, обявени за недвижими културни ценности (НКЦ) с категория „национално значение”. Към тях следва да се прибавят регистирани над 20 надгробни могили, които по разпореждане от 1962 г. придобиват статут „национално значение“ до проучването им. На 800 м западно от село Бориково в местност „Старото село” се намира средновековно селище с категория „национално значение“. Село Гела е представено от 4 обекта от национално значение – развалини от късно римско и рано византийско селище с базилика, надгробна могила в местност „Белия камък”, градища и крепостна стена с бойна наблюдателница и ранновизантийска базилика. В село Кошница са идентифицирани пещерата „Голобовица” по левия бряг на река Арда и крепостта „Калето” на 1 км източно от селото, входът към която е проходна пещера, известна също като „Кальота”. Останки от крепост от Античността и Средновековието, заедно с праисторическо светилище са открити над с. Подвис, до с. Градът. Това е известният като „Момчиловата крепост” археологически обект. В град Смолян е открита крепост „Кальота” в местност „Черноковския камък”, а в с. Стикъл - крепост в местност „Турлата”. Други два обекта от национално значение са пещерата „Праматарска дупка” в местност „Гюровото”, с. Чокманово и могилен некропол от 6 могили в м. „Бабина вода” с. Широка лъка. Исторически обекти с категория „национално значение” са представени от място на сражения в местност „Модър тепе” на 5 км югозападно от с. Милково, историческа местност – връх Средногорец в близост до с. Полковник Серафимово и Родната къща на Кирил Маджаров в кв. Устово, град Смолян. Архитектурно-строителни и художествени недвижими културни ценности с национално значение са представени от Агушеви конаци в село Могилица, църковен комплекс „Успение Богородично”, Пангаловата къща и Алибеев конак в град Смолян и Згуровският конак и „Владишката къща” в с. Широка лъка. На територията на общината се намират над 421 обекта, обявени за недвижими културни ценности. Основни концентрации на НКЦ има в град Смолян представен от 133 НКЦ, село Широка лъка с 97 НКЦ, село Чокманово с 52 НКЦ и селата Солица, Момчиловци, Арда, Гела, Могилица, Смилян са с 73 НКЦ. Недвижимите културни ценности в общината свидетелстват за историята, бита и културното развитие на местното население. Нематериалното културно наследство в общината е представено от народните традиции, фолклора и културните обичаи. Културният календар на общината е през годините е представен от националния фолклорен събор „Рожен”, Международни младежки фолклорни „Орфееви празници”, международен пленер по живопис и международен етно-джаз фестивал „July Jazz”. В село Широка лъка се провежда традиционен празник на кукерските игри „Песпонеделник”. В последните две години се провежда иновативното културно събитие „Родопи Фест” и Фестивалът на дивите цветя. Народните традиции и културните обичаи се съхраняват главно от читалищата и техните самодейни състави, от Ансамбъл „Родопа“, но също и в Родопския драматичен театър „Николай Хайтов”, от Регионален историческия музей „Стою Шишков”, който разполага с изключителни етнографски колекции. Археологията и архитектурните обекти НКЦ от национално и местно значение са потенциал, който трябва да бъде използван за привличане на социално-икономическа активност в общината. Необходимо е да се изготвят проекти за консервация и адаптация на обектите и интегрирането им в обща мрежа, обвързвана със селищната структура в общината. Да бъдат изготвени познавателни туристически пътеки и маршрути и обособяването на културни зони. Атрактивността на общината следва да бъде представена като съвкупност от нематериално и материално недвижимо и движимо културно наследство. Народните традиции и културните обичаи са нематериалния ресурс, който може да задържи посетителите в общината и да повиши нейната атрактивност и качеството на културния туристически продукт. Основата на съвременния динамичен и разрастващ се град са културните ценности, заложени в селищните характеристики на общината. С времето те биват възстановени, адаптирани и допълвани, което допринася за развитието на общината като културен център в региона и формирането на културна туристическа индустрия. Интерпретацията на културното наследство днес е основополагащ елемент в устойчивото и балансирано развитие на туризма в община Смолян. Културното наследство е фактор изграждащ позитивни партньорства между местните общности и бизнеса. Процесите на урбанизация дават възможност за съчетаване на традиционните дейности, носещи идентичността на региона (културното и природно наследство, историческата памет) и социално- икономически дейности в новите урбанизираните територии. Водеща роля в съхраняването, опазването и адаптирането на културното наследство днес имат хората. Заедно с него те са носители на историческата памет и древни традиции. Представянето на културното наследство като дейност, интегрирана в селищната структура на общината придава ново значение и го представя като ресурс за социално-икономическо развитие. На културното наследство днес се гледа като на материален и духовен ресурс, който трябва да бъде съхранен, без изискване за рентабилност на вложените в него инвестиции. Общината разполага с богат културен ресурс, в който трябва да инвестира и да изгради културна индустрия. Необходимо е създаването на маркетингова стратегия, която да представя културното наследството на националния и международния пазар, също така създаване на информационна система на културно-историческите ресурси и иновативни форми за популяризирането му. Дейностите, свързани с експлоатацията на културното наследство в туризма, трябва да бъдат обвързани с опазването и съхранението на културните ценности и полагане на необходимите грижи. Днес можем да разглеждаме развитата културна индустрия като двигател на икономиката на даден регион и възможност за балансирано и устойчиво развитие на региона. Представеният анализ на културното наследство се основава на Закона за културното наследство (ЗКН), който е документа за опазване на културното наследство в Република България. Необходимо е да бъде актуализиран списъка с недвижими културни ценности и включването на нови обекти, притежаващи научна и културна стойност. При актуализацията е необходимо да се вземе предвид степента на съхраненост на материалната, образната и функционална автентичност. Трябва да бъде изготвена оценка на научната и художествената стойност на обектите и да се проследи мястото и значението им в съвременната среда. До колко обектите са част от съвременната обществена и културна област (среда), които обогатяват средата и обществото. Оценката на познавателната стойност показва научния и образователен потенциал на обектите като свидетелство за развитие на материалната и духовната култура на обществото. Необходимо е да се оцени утилитарната стойност на обектите, до каква степен обектите позволяват възстановяване на оригиналните или организиране на нови функции. Трябва да се направи анализ на икономическата целесъобразност с цел включване в културно историческата индустрия или друга инвестиционна система. Трябва да бъде приложен урбанистичен подход като се групират единичните НКЦ в групови, образуващи ансамбли и комплекси, както и създаване и прилагане на специфични правила и нормативи към Общия устройствен план на Община Смолян за опазване и съхранение на недвижимите културни ценности, характерния облик на селищната структура и идентичността на общината и региона. Освен ЗКН на Република България анализът се базира на Национална концепция за пространствено развитие, Концепцията за културните коридори на Югоизточна Европа, Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО), Международния комитет за паметници на културата и забележителни места (ИКОМОС) и Венецианската харта за консервация и реставрация на паметници и забележителни места. Всички те имат за цел да задават общи принципи и методи за опазване на културното наследство на света, да обособят културни маршрути в Европа и България, които следват традиционните пътища свързващи отделните исторически места и зачитане на културното наследство на всеки един народ и държава осигуряващи движение и обмен между тях. СПИСЪК НА ПАМЕТНИЦИТЕ НА КУЛТУРАТА С КАТЕГОРИЯ “НАЦИОНАЛНО ЗНАЧЕНИЕ” НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА СМОЛЯН
Изтегляне 2.97 Mb. Сподели с приятели:
|