Община смолян 2014 2020

Историческа местност връх Средногорец

Изтегляне 2.97 Mb. страница 14/28 Дата 11.04.2022 Размер 2.97 Mb. #114077

Навигация на страницата:

• Крепост „Кальота”

Историческа местност връх Средногорец Позната още под името „Родопската Шипка“, историческата местност връх Средногорец е мемориален паметник на загиналите в сраженията на 21 пехотен Средногорски полк, предвождан от полк. Владимир Серафимов и освободили Средните Родопи от турско владичество по време на Балканската война. През 1974 г. е обявен за паметник на културата с национално значение. Крепост „Кальота” Късноантичната и средновековна крепост при град Смолян е един от многото византийски кастели, които през VІ в. според историческите извори, по заповед на император Юстиниан І (527-565) са поправени, възстановени или новопостроени в европейската територия на Византийската империя. Проучването на крепостта в м. Турлука доказа съществуването на два строителни периода. Първият е през VІ в., а вторият – през ХІ – началото на ХІІІ в. Стените на кастела са широки 1,60 м и са съхранени до 2,50 м височина. Техниката им на градеж е двулицева зидария, изпълнена с камък споен с бял хоросан. Крепостта северно от Смолян е от типа военна крепост-убежище, в която е намирало закрила населението от селището, локализирано в м. Могилата на днешния град. Тя е била поддържана от гарнизон, който е имал задачата да наблюдава и охранява комуникациите по Централния път през Средните Родопи, свързващ Тракийската низина със Северното егейско крайбрежие. За изпълнението на тази задача е допринасяла и визуалната ù връзка с подобните на нея крепости между селата Подвис и Градът, отдалечена на 10 км на изток и при гр. Рудозем – 18 км на югоизток. През втория си период на съществуване крепостта е от съвсем друг тип. При изграждането ù разрушенията от византийския кастел не са разчистени докрай. Стената на новото укрепление наследява само линията на външното лице от по-старото. Основата на средновековната стена е широка 2,40 м. Тя е построена чрез суха зидария и вероятно във височина е завършвала с дървена ограда палисада. Явно това не е била крепост, строена по заповед на византийския император или българския цар, а временно укрепление, изградено от местното население за самозащита, използвано само при необходимост през периода ХІ-ХІІІ в., т. е. не изпълнява функциите, които е имал византийския кастел през VІ в. В рамките на проект „Тракийско и Византийско културно наследство в Родопите и Северното Егейско крайбрежие”с акроним THRABYZHE, финансиран по Програма „Европейско териториално сътрудничество Гърция - България 2007- 2013” крепостта е проучена и социализирана. Консервационно-реставрационните дейности на Смолянската крепост обхващат проучените от Регионален исторически музей „Стою Шишков“ сектори от северната, източната и южната крепостна стена и прилежащите им осем вътрешни помещения. Общата дължина на стените е около 60 м, а застроената площ е приблизително 360 кв. м. Изтегляне 2.97 Mb. Сподели с приятели: