Средновековно селище, м. „Старото село”, с. Бориково
Средновековно селище приблизително на 800м. западно от селото в местност Старото село. Местността представлява речна тераса, която в момента се обработва. При оран на повърхността излизат големи количества фрагменти от керамични съдове.
Ранновизантийска базилика, м. „Манастира”
Разположената в местността „Манастира“, село Гела ранновизантийска базилика е функционирала от началото на V до края на VІ в., когато е опожарена от славянските и аварските нашествия и впоследствие е възстановена. За първи път разкопки на базиликата са проведени в периода
1967 – 1971 г., където се открити керамични фрагменти от съдове от V-VІ в., цели и части от тухли и керемиди, фрагменти от прозоречно стъкло, части от стъклени чашки и кандила. През 2010 г. археологическото проучване е възобновено, като са разкрити допълнителни помещения на север, съдове за съхранение на течности под пода на южния кораб, един меден женски пръстен с все още неуточнена датировка, както и турска медна монета от ХІХ в. Базиликата е консервирана и реставрирана и обектът е адаптиран за туристически посещения.
Пещера „Голубовица”
Пещерата „Голобивица“ край село Кошница, е част от маршрут, който минава по десния бряг на „Гарга дере“ /река Есенска/ и достига водната пещера
„Голобивица 2“. През нея преминава подземна река, образуваща езера, което е предпоставка за развитието на екстремен и приключенски туризъм.
Пещера „Кальота”
Родопската пещера „Кальота“, която се намира в близост до село Кошница, е обявена за археологически паметник на културата с национално значение в Държавен вестник през 1955 г. Тя е проходна пещера с ниска влажност и обща дължина 41 м. На върха над нея от края на енеолита, цялата бронзова и желязна епоха, е съществувало тракийско скално светилище. През V-VІ в. на това място е издигната крепост, функционирала и през Средновековието (ХІ- ХІІІ в.). Късноантичната и средновековна крепост при с. Кошница е разположена върху конусовиден връх от мраморизиран варовик (1006 м), който в направление север-юг е пробит от проходната пещера. Крепостта представлява византийски кастел през първия си период на съществуване и има военно-тактическите задачи на Смолянската крепост, с която се намират по трасето на Централния трансродопски път през Средните Родопи.
Археологическите проучвания и тук регистрираха два периода на функциониране – І-ви през VІ в. и ІІ-ри през ХІ- началото на ХІІІ в. Тази хронология се потвърди и при проучването на съхранените в основи крепостни параклиси в южната част на крепостта.
Стените на крепостта са дебели 1,70-1,80 м. Техниката на градеж е двулицева зидария, изпълнена от ломен варовиков камък споен с бял хоросан. Разкрити са северната и западната стена. Общата им дължина достига 80 м. Максималната запазена височина на зидовете е 3 м. В южния край на западната стена е разкрита външна бойна кула.
Археологическите разкопки откриха свидетелства за използването на върха с Проходната пещера като скално светилище, превърнато и в укрепление още през енеолитната епоха (V-ІV хил. пр.Хр.). Предпоставка за това са благоприятните природни условия: голям естествен жилищен заслон с лесно отбраняем връх за укрепление над него и близки водоизточници. Културните пластове при по-добре запазената северна крепостна стена маркират няколко кулминации в използването на върха през различните епохи, свързани най- вероятно с миграции на населението, които неизбежно са водели и до военни конфликти. Анализът на археологическите находки показва осезаемо човешко присъствие на върха през късния енеолит, ранната и късната бронзова епоха, ранножелязната епоха (ХІ-VІ в. пр.Хр.), трако-римския период (І-ІІІ в.), VІ в. и ХІ- ХІІІ в.
В рамките на проект „Тракийско и Византийско културно наследство в Родопите и Северното Егейско крайбрежие”с акроним THRABYZHE, финансиран по Програма „Европейско териториално сътрудничество Гърция - България 2007- 2013” крепостта е проучена и социализирана. Разкрити са северната и западната крепостна стена на крепостта при с. Кошница. Те са с обща дължина 80 м. Археологическите проучвания са на площ около 450 кв. м. По дължината на вече консервираната и реставрирана крепостната стена за монтирани осветителни тела които я осветяват през нощта.
Социализацията на археологическия обект включва консервация и реставрация на крепостните стени, изграждане на туристическа пътека за осигуряване на достъп до крепостта, панорамни площадки, места за отдих, информационни и указателни табели.