Община смолян 2014 2020
Изтегляне 2.97 Mb.
|
Свързани:
1. Казус 1 - Намръщен и кисел подчинен
- Навигация на страницата:
- Почви
Карта 2 Наклон на склона на територията на община Смолян
КлиматРазнообразните форми на релефа, в съчетание с географското положение в пределите на планинския масив на Родопите, обуславя характеристиките на климата в общината. Територията попада в континентално- средиземноморската област, район Дъбраш-Горна Арда, според климатичното разделение на България2. Климатът тук е преходно-континентален със средиземноморско влияние. Високите части на общината се отличават с планински климат. Лятото е прохладно, а зимата – мека. Средните годишни температури се понижават с увеличаване на надморската височина. Годишната температурна амплитуда е относително малка. През студеното полугодие се наблюдават температурни инверсии в района на Смолянската котловина. Средната януарска температура е между -1оС и -5оС, а средната юлска между 13оС и 20оС. Средната годишна температура за 2010 г., измерена на метеорологична станция Смолян е 9,6оС3. Абсолютната максимална стойност през същата година е 33,6 оС, измерена на 28 август, а абсолютната минимална – -16,7оС на 26 януари. Средното атмосферно налягане е 734,9 hPa. Годишните температурни суми за периода с активна вегетация са между 2300о и 1200о и също намаляват с увеличаване на надморската височина. Циркулационните условия и орографията на територията определят особеностите на годишния ход на валежите. Типични за териториите с преходен климат, тук се наблюдават два ясно изразени максимума и два минимума на валежния режим. Главният валежен максимум е през зимата, като превишава пролетно-летния през май-юни. Във връзка с голямата надморска височина сумата на валежите е една от най-високите за страната. Годишните валежни суми се колебаят между 99 мм и 1200 мм. През 2010 г. измерената валежна сума е 1034 мм. Максимумът на валежите през същата година е 40 мм, измерен на 11 февруари. Валежите от сняг са значителни в планинските райони над 1300 м, а снежната покривка се задържа в рамките на 80 до 120 дни. По данни от Климатичния атлас, средната дата на първата снежна покривка е 20 ноември за високите части на планината, а последната – 20 април или средната продължителност на дните със снежна покривка е от 151. Зимата е мека, без екстремно ниски температури и лавини. Лятото е прохладно и влажно, а есента - продължителна и топла. Мъгливите дни през 2010 г. са 13. Географското положение на община Смолян определя преобладаването на източните ветрове. По време на преходните сезони и през зимата не са изключение и топлите ветрове, идващи от юг – лодос и бял вятър. От местните ветрове се проявяват планинско-долинните по долините на реките. Средната месечна стойност на вятъра остава сравнително постоянна през годината, като в около 93 % от случаите с вятър тя се изменя в интервала 0-5 м/сек. Скорости над 10 м/сек. се наблюдават в 5 % от случаите, а над 20 м/сек. - много рядко (около 0,3 %). Еднаквите са тенденциите в денонощните и годишните изменения. Добре изразен е сезонният ход, с по-малки скорости през летните месеци. От неблагоприятните климатични явления освен температурните инверсии и мъглите, на територията на община се проявяват и вихрови бури, поледици и др. 2 Климатични области и района по Велев, 1990, 2002. 3 По данни за 2010 г. от Национален институт по метеорология и хидрология към БАН. ВодиСпецифичното съчетание на климат, скален състав, релеф, почви и растителност са основните фактори за формиране и териториално разпределение на водите в община Смолян. По отношение на водните ресурси общината може да бъде определена като богата. Тази хидроложка характеристика в съчетание с неголямата гъстота на населението създават една много висока водообезпеченост на човек, каквато малко райони в страната имат. Водните ресурси спадат към Егейската отточна област. Реките, протичащи на територията на общината са част от повърхностните води. Тук протичат следните основни реки: Река Черна Река Бяла Река Арда Река Малка Арда Река Мугленска (Тенес дере) Река Широколъшка Речните ресурси на общината формират гъста речна мрежа – над 2 км/кв.км. Река Черна отводнява югоизточните склонове на Переликско- Преспанския дял и северните склонове на Кайнадински рид на Западните Родопи. Нейният извор е най-западната точка на водосборния басейн на река Арда. Разположен е на 5 км. югоизточно от с. Мугла, на 1770 м.н.в. По цялото си протежение тече в източна посока в тясна каньоновидна долина с единствено долинно разширение в района на град Смолян. Най-големият приток на река Черна е р. Бяла. Река Малка Арда е друг приток на Арда, който отводнява Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи и води началото си под името Мразлив дол от местността Момина вода на 1 716 м н.в. Друга река, която минава през територията на общината е Мугленска (Тенес дере), която е десен приток на р. Чаирдере, от басейна на р. Въча. Извира от южното подножие на връх Голям Перелик, на 2 036 м н.в. под името Голяма река. Друг приток на Въча е Широколъшка река. Тя извира на 800 м северно от връх Снежанка (1 926 м) в курорта „Пампорово“. По течението на реката в Община Смолян са разположени селата Стойките и Широка лъка, като в района на селото са изградени няколко сводести моста с характерна архитектура. По- голямата част от реките са с пролетен максимум, когато е максимумът на валежите, и есенен минимум. Продължителността на периода на пълноводие е 6-7 месеца. Подхранването им е дъждовно-снежно. Средният модул на речния отток е в границите на 15-17 л/сек.км2. Тези реки са сравнително добре обхванати с мрежа от хидрометрични станции с дългогодишен период на наблюдения, продължаващи и в момента. Въз основа на данните от многогодишните им наблюдения е определено средното многогодишното водно количество на повърхностните води в обхвата на общината - 13.76 м3/сек. (без р. Бяла). Обемът на естествения годишен отток е 433.93 милиона м3. Минималният средномесечен отток на реките е 3.59 м3/сек. (без р. Бяла). За водоснабдяване на населените места почти не се използват повърхностните води, а основно подземни извори, които са 220 на брой. На територията на общината има 7 установени минерални извори, но свойствата на техните води на са добре проучени. Считаните за такива – извор Влаховски, намиращ се на левия бряг на река Черна, под кв. Влахово и 6 броя извори в района на с. Могилица – не са проучвани по отношение на количествените и качествените им показатели, поради което не се използват за лечебни цели. Два от тях – сондажите в с. Киселчово и в Бързелово дере, са топли (термални) с температура над 40 °С. На територията на община Смолян има изградени 8 броя микроязовири с общо количество на полезния обем над 800 хил.куб м. Стените на всички микроязовири са от типа на земно-насипните. Строени са за рибовъдство и напояване и поради това са категоризирани като водни обекти – втора категория. Водите им не се наблюдават и изследват, което не позволява да се установи дали има съответствие на качествените им показатели на проектната втора категория. Смолянските езера – 7 на брой, се намират в началото на града към връх Превала и са свлачищни по своя произход. Те са една от известните природни забележителности в района и с разнообразния си животински и растителен свят привличат много туристи и риболовци. Най-високо е разположено езерото под връх Сечимека. То е и най-дълбоко (4.5 м) и е с дължина 150 м. ПочвиСложните връзки между скалната основа, хидроклиматичните характеристики на общината, биоразнообразието и антропогенната дейност са довели до наличието на различни видове почви. Районът не се отличава с богато почвено разнообразие. От зоналните почвени типове най-широко разпространени са кафявите горски почви и техните подтипове. Те се образуват при прохладен и влажен климат и широколистни и смесени гори. Разположени са по склонове, които се с различни наклони и изложения. Тези почви, по механичен състав, са песъкливо-глинести и глинесто-песъкливи, рохкави. Характерно за тях е, че профилът им е плитък – 40-60 см., а хумусният хоризонт е с малка мощност – 10-20 см. Типично за тези почви е интензивното разлагане и бързата минерализация на органичните вещества. Съдържанието на органичното вещество е ниско и определя почвите в общината като слабо хумусни. Наличието на хумус е в граници от 1,14% до 4,15%. Почвената реакция е от слабо до средно кисела. Височинното зониране обуславя преминаването към тъмнокафяви горски почви в райони с по висока надморска височина. Те са развити под смърчови гори. Други почви, развити тук са глинесто-песъчливи и каменливи почви с рохка структура, които се характеризират като бедни на хумус и са подходящи за отглеждане на тютюн. От азоналните почвени типове тук се разполагат ливадните почви и по- конкретно алувиално-ливадните почви. Тези почви се развиват по речните тераси по средните и долните течения на реките, върху алувиалните наноси. Те са плодородни почви, подходящи за отглеждането на разнообразни култури. Също така, в подножията на планините на места и в котловините са разположени делувиалните и алувиално-делувиалните почви. Наличието на карбонатни скали и карстовите процеси, развити на някои места от общината, са предпоставка за наличието на рендзините. Те имат високо съдържание на хумус и карбонати. Върху тях виреят някои зърнени и технически култури, както и овощия. Изтегляне 2.97 Mb. Сподели с приятели:
|