Състояние на техническата инфраструктура

Техническата инфраструктура на общината обхваща материално – техническите мрежи и съоръжения на четири основни инженерни системи :

• 
  транспортна;
  
• 
  енергийна;
  
• 
  водостопанска;
  
• 
  съобщителна.
  

В общината съществува сравнително добре изградена пътна мрежа. Нейната гъстота е близка до средната за страната, макар че тя има полупланински и планински характер. В относително добро състояние са отсечките на второ и третокласните пътища, преминаващи през общината. В лошо състояние е четвъртокласната

Проблематични за общината са пътищата до махала Въртен камък и с. Циклово, които са в много лошо състояние и през зимата са непроходими за превозни средства.

Автотранспорт се осигурява от автостопанствата в Дупница, Благоевград и Кюстендил и частни превозвачи.

Създадената организация на автомобилния трафик създава сравнително добри възможности за подобряване на транспортните нужди и осигуряване връзки на всички села в общинския център. Не е достатъчен броя на автобусите обслужващи линията до гр. Дупница.

2.2.2. Електроенергийна система.

Електроенергийната система в общината е част от единната електроенергийна система на Кюстендилска област и на страната като цяло.

Общината няма собствени източници на електроенергия.

Електрозахранването като цяло е задоволително и се осъществява чрез подстанции Дупница и Рила. Изградени са 25 трансформаторни поста и мощността в тях е достатъчна. Техническото състояние на използваните съоръжения е добро. Проблеми има с общинските трафопостове, тъй като поддръжката им е много скъпа.

2.2.3. Водостопанска инфраструктура

Водостопанската система е обслужваща система, взаимно свързана с всички сфери на човешката дейност.

Основни предимства на водостопанската инфраструктура са :

• 
  питейно – битово водоснабдяване;
  

- хидромелиорационни.

Водоснабдяването на населените места в общината се осигурява преди всичко от местни водоизточници.Наличните водоизточници не са достатъчни за пълно водоснабдяване на общината . Изградената водопроводна мрежа в общината е стара и в лошо състояние. Голяма част от мрежата е изпълнена със азбестови и циментови тръби, които са износени и често аварират.

Голями са загубите на вода, дължащи се на старата водопроводна мрежа и ниско качество на изпълнение на връзките и отклоненията.

В гр. Бобошево е изградена частична канализация. В населените места на общината не е изградена централизирана канализационна мрежа. Отводняването на отпаднлите води се извършва чрез септични ями, не е изградена пречиствателна станция за отпадните води.

Сериозен проблем за общината са криминалните селски пътища.

2.2.4.Съобщителна инфраструктура.

Единна съобщителна система обхваща комплект от технически съоръжения, мрежи и дейности, които осъществяват далекосъобщенията, пощенските услуги, радиоразпространяването и телевизионните предавания.

Подсистемата на далекосъобщенията включва телефонните и телеграфните услуги и мрежи.

Съобщителната система в общината е добре развита.

Качеството на връзките е на сравнително добро равнище. Само с. Скрино не е телефонизирано.

Основните изводи от изложеното може да групираме по следния начин:

1. Като цяло може да се констатира, че в общината е изградена необходимата техническа инфраструктура. Проблемите произтичат от това, че липсват средства за нейното поддържане.

2. Пътната мрежа е сравнително добре развита.

3. Енергоснабдителната инфраструктура е добре изградена.

4. Съобщителната инфраструктура задоволява потребностите на настоящия етап. Посрещането на бъдещите по – големи изисквания е свързано с нейната модернизация.

5. Трудностите във водоснабдяването произтичат от остарялата водопреносна мрежа. Съществуващата водоснабдителна система е остаряла и се нуждае от промяна и реконструкция. Качеството на питейната вода не е задоволително. Питейната вода изисква предварително почистване преди подаване към потребителите.

На територията на общината няма изградена пречиствателна станция за отпадните води. Канализационната мрежа е частично изградена.

6. Бъдещото развитие на общината изисква по-нататъшно одобряване дейността по нейното благоустрояване.

2.4.Анализ на процесите и тенденциите в социалната и духовната сфера.

3.4.1. Демографско състояние

Населението на общината в края на 2004 година е 3 553, като броя на жените 1 899.

Спрямо 1990 година населението на общината е намаляло с 1 013 души.

Броя на децата и младежите до 30 години е 854.

С начално образование са 764, с основно образование 1 409, със средно 961 и с висше 103.

Средногодишния темп на нарастване на населените места след 1990 година е отрицателен. Населението в общината общо и пс заселени места към 31.12.2004 година е както следва:

	Общо	Мъже	Жени
Община Бобошево	3 553	1 690	1 899
с. Бадино	64	30	34
с. Блажиево	554	272	272
гр. Бобошево	1 504	695	809
с. Висока могила	59	35	24
с. Вуково	69	39	30
с. Доброво	66	26	40
с. Каменик	24	13	11
с. Скрино	92	40	52
с. Слатино	600	290	310
с. Сопово	57	26	32
с. Усойка	451	211	240
с. Циклово	4	3	1

Демографските показатели на общината непрекъснато се влошават. Намалява броят на населението, влошава се възрастовата структура, отрицателни са естественият и механичният прираст, висока е смъртността и е ниска раждаемостта.

Периферните населени места се обезлюдяват, на лице е трайна тенденция за миграция към по – големи градове и мигриране в чужбина.

Основните изводи, свързани с демогравското развитие са :

1. Община Бобошево по броя на населението е от малките общини в страната.

2. Населението в по трудоспособна възраст е повече от средното за страната. Половината структура е балансирана.

3. Демографската ситуация в общината следва общия ход на развитие на населението в страната с постоянно намаляване.

Естественото възпроизводство се осъществява при отрицателен естествен прираст, формиран от ниска раждаемост и висока смъртност на населението. Основния проблем в развитието на населението е процеса на застаряване.

2.4.2. Икономическа активност и безработица.

Населението в трудоспособна възраст, което е основния източник за формиране на трудови кадри е 1 637 в т.ч. 350 младежи.

Временно заетите са 50.

В ежедневните трудови пътувания в съседните общини участват около 40 души от заетите лица.

Общият брой на безработните към 30.12.2004 година е 125 души или 13%, което е сериозен проблем.

3.4.3. Здравеопазване, доход на населението, образование и култура.

В общината работят 4 лекари.

Здравния статус на населението е влошен. Характерни са рисковите заболявания на сърдечно – съдовата, кръвоносната и нервната система.

Броят на децата и младежите до 30 годишна възраст през 2004 година е 854.

Общината разполага със сравнително добра спортна и туристическа база.

Системно занимаващите се със спорт през 2004 година са 250 с тенденция през последните години броят им да се увеличава.

Общият доход на лице от домакинство е 150 лв.Потреблението на мляко, месо и яйца за 2004 година е 73,43,260 и е с тенденция да намалява. Тези количества са далеч от постигнатото преди 10.11.1989 година и са под научнообоснователните нормативи. Повече от 55% от доходите се използват за покупка на хранителни стоки. Цената на прехода е непосилен за 85% от жителите на общината. Търговското обслужване, което се извършва от потребителската кооперация и частните магазини е на сравнително добро равнище.

В детската градина има 34 деца.

Общината разполага с три СОУ със 248 ученика.

Основните проблеми са свързани с недостиг на необходимите технически средства и по – конкретно компютри.

Културната дейност в общината е с добри тенденции.

Библиотечният фонд се състои от 34 468 книги. Броят на редовните читатели в общината е около 1 200 души. В общината има 6 художествени състава със 184 участници.

През последните години бяха предприети конкретни стъпки за развитие на културно – историческия и религиозно – поклонническия туризъм.

Основните изводи от състоянието на социалната и духовната сфера са:

1. Изградените структурни звена в общината в тези сфери продължават дейността си като се съобразяват с настъпилите икономически, демографски и социални изменения.

2. Най – острият проблем в общината е физическото оцеляване на хората, свързано с техните крайно ниски доходи.

3. Населението на общината постоянно намалява поради миграция, ниска раждаемост, снижаване средната продължителност на живот.

4. Сравнително висок е процентът на безработните.

5. Здравният статус на населението е влошен. Висок е относителният дял на рисковите заболявания на сърдечно – съдовата система.

6. Основният проблем в духовната сфера е липсата на средства за закупуване на нови книги и внедряване на съвременно компютърно обслужване.

7. В начална фаза е дейността, свързана с по – рационалното използване на даденостите за развитие на културно – историческия туризъм.

2.5. Бюджетно състояние на общината. Основни финансови ресурси на територията на общината се формират от:

- приходите от общинския бюджет;

- постъпления от републиканския бюджет;

- постъпления от други източници.

Най – напред ще разгледаме структурата на приходите и разходите.

Структурата на приходите в общинския бюджет в периода 2001 – 2004 година е както следва:

Структура на разходите по години

Оценка на състоянието на тенденциите в икономиката рефлектира в относителния дял на собствените приходи в нейния бюджет. От друга страна фактът, че бюджетът се формира главно от субсидии и други приходи красноречиво говори за крайно ограничените възможности на общината да гарантира свои приходи.

През последните две години общинската администрация предприе конкретни действия за спечелване на проекти от предприсъединителните фондове на Европейския съюз.

Спечелени бяха проекти за ремонт в детската градина на стойност 145 000лв., за изграждане на колектор на стойност 60 000лв. Почистване на дере в с. Усойка на стойност 10 000лв.

Подадени са документи за участие в над 10 проекта за изграждане на особено важни проекти – асфалтиране на пътища, изграждане на колектори, корекция на р. Джерман.

Път за генерално решаване на стратегическите и приоритетните обекти в общината е намерен.

Всичко ще зависи от конкретния характер на по нататъшните действия.

Разходите в общината са преди всичко за текущи нужди – заплати, образование, социални нужди.

Основните изводи, които можем да направим за бюджета могат да се формулират по следния начин:

1.Приходите в бюджета на общината се формират главно от субсидии от републиканския бюджет поради съвсем ограничените възможности на общинската икономика.

2. Разходите са направени преди всичко за текущи нужди и заплати.

3. Осигуряването на инвестиции по линия на общинския съвет е силно ограничено. Това налага повелителната необходимост да се търсят други източници – отдаване под наем на общинска собственост, още по – ефективно участие в пред предсъединителните фондове и структурните фондове на Европейския съюз.

Досега недостатъчно са използвани основните природни дадености на общината и благоприятния климат за развитие на овощарството,лозарството и животновъдството.

Недостатъчно се използва климатичния фактор в комбинация с богатото културно-историческо наследство като възможност за развитие на туризма.

По-задълбоченото вникване в реалностите,свързани с по-нататъшното развитие на общината позволяват да се открият силните и слабите страни,възможностите и заплахите.Изхождайки от това могат де се откроят следните СИЛНИ СТРАНИ.

1.Доброто геостратегическо положение.

2.Наличие на добри водоизточници.

3.Създадени добри мрежи за ел.захранване.

4.Наличие на добри условия за отглеждане на редица култури-пшеница,картофи,зеленчуци и др.,развитие на билкарството и животновъдството.

5.Много добри условия за развитие на лозарството и овощарството.

6.Наличие на богато културно-историческо наследство и природни дадености за развитие на туризма и почивното дело.

7.Сравнително добро образователно равнище на населението.

8.Сравнително добра транспортно-комуникационна обезпеченост.

9.Районът е запазен в екологично отношение.
СЛАБИ СТРАНИ.

1.Влошена възрастова структура на населението,характеризираща се с преобладаващ брой пенсионери,висока смъртност,ниска раждаемост,риск от обезлюдаване.

2.Съвсем орязаните финансови и трудови ресурси за развитие на общината.

3.Ниски доходи на населението и стандарт на живот.

4.Разрушен производствен потенциал в селското стопанство.Нерационалното използване на селскостопанските площи след връщането на земята на собствениците.

5.Не достигат инвестиции за модернизиране на селскостопанското производство и за окрупняването на селскостопанските масиви,а оттам и за прилагане на модерни методи на земеделие.

6.Миграция към други общини и емиграция.

7.Недостатъчна възможност на младите хора да се реализират в общината.

8.Недоизградена канализация в града и липса на такава в останалите населени места.Наличие на нерегламентирани сметища.

ВЪЗМОЖНОСТИ

1.Природните дадености и наличието на подходяща база са подходящи условия за развитие на културно-историческия и религиозно-поклонническия ,планинския,ловния,речния и селския туризъм,екотуризма и почивното дело.

2.Създаване на нови овощни и лозови масиви,рационалното използване на обработваемата земя за производство на пшеница и картофи.

3.Най-рационалното използване на пасищата за развитие на животновъдството.

4.Динамизиране на отношенията със съседните общини и развитието на сътрудничеството за решаване на общи проблеми.

5.Рационално използване на изградените напоителни систими.

6.За развитие на билкопроизводството.

7.За развитие на спорта.

8.Възможностите,които се откриват пред общината за финансиране на различните инфраструктурни проекти могат да дойдат по предприсъединителната програма САПАРД и други предприсъединителни фондове, а след 1 януари 2007 г. по структурните фондове на Европейския съюз,от държавния бюджет,финансови институции и от частни инвеститори,заинтересовани от развитието на икономиката и туризма в региона.

ЗАПЛАХИ

1.Липса на достатъчно ресурси за развитието на икономиката и увеличаване заетостта в общината.

3.Липса на регионални инвестиционни фондове и рисков капитал.

4.Невъзможност на местния бизнес да се бори с натиска на европейската конкуренция.

5.Запазване негативните характеристики на демографско развитие.

6.Увеличаване броят на социално слабите.

7.Голяма зависимост от националното бюджетно финансиране.

Регионалната оценка на силните и слабите страни,възможностите и заплахите за развитие дава възможност за иницииране и подпомагане на проявленията на синергиен ефект,произтичащ от взаимното допълване на отделните направления на развитие на общината.

Обобщеният извод е,че общината като цало има възможности за някои направления и е целесъобразно да прилага за тях агресивна стратегия за развитие.Тези възможности за ефективно развитие се увеличават още повече след отчитането на синергийният ефект от едновременно и взаимодопълващо се стимулиране на отделните направления на развитие на общината.За други отрасли възможностите и силните страни не са толкова големи и за тях общината е целесъобразно да прилага задържаща стратегия за развитие.Инициирането на силните страни и възможности за развитие на общината е база за разработването и обосновката на приоритетите на плана за развитието на общината.

степен проблемите на отделния човек и на населените места.

Основа за техния избор представляват изводите и оценките в направения анализ,свързани с географското разположение,природните дадености,силните и слабите страни,возможностите и заплахите за развитие на общината.

Заедно с това,следва да се отчете и все още голямата неопределеност на икономическата среда,която изправя пред големи рискове производствената и бюджетните сфери.Извършеното по реализиране на реформите в страната и прогнозата за макроикономическата обстановка в страната до 2013 г.,предстоящото ни влизане в Европейския съюз след 1.1.2007 г.са ориентир за по-точно формулиране на целите и задачите на стратегическото развитие на общината и мерките за тяхната реализация.

Отчитането на постигнатите резултати във всестранното развитие на общината,особено по изграждането и благоустрояването,опира-

нето,запазването на традициите в отделните сфери на дейност ще допринесе също за открояване не само на положителното,но и неговото развитие в тези трудни времена.

Търсенето на собствения път за развитие ще даде възможност на общината не само да оцени по достойнство постигнатото,нерешените въпроси и най-важното ще вдъхне увереност на общинската администрация,на населението,че в тези трудни времена те са реалните ковачи на собствената си съдба.

Успешното формулиране на целите и задачите и тяхната реализация е в тясна зависимост от разширяване на контактите с центъра-правителството,министерствата,агенциите,с други общини в областта и страната,и от други държави.

Включването на всички политически структури в общината и търсенето на допирни точки по глобалните въпроси е сериозно условие за успеха на плана за развитие.

Визията на общината е-Бобошево-община с традиции и устойчиво развитие на икономиката,добре развито съвременно селско стопанство и превръщането му съобразно с природните,културните и историческите дадености в основен туристически район чрез сътрудничество със съседните общини,оптимално решаване за етапа проблемите на отделния човек като личност и гражданин на основата на социална пазарна икономика,която осигурява нарастване на заетостта и доходите на домакинствата и фирмите.

Реализирането на визията за развитието на общината е свързано с изпълнението на следните приоритети,конкретни цели и задачи.

1.Стабилизиране на общинската икономика и създаване условия и предпоставки за развитие на селското стопанство и промишлеността.

2.Развитие на културно-историческия,религиозно-поклонническия,селския,речния и планинския туризъм,екотуризма и почивното дело.

3.Подобряване на инженерната инфраструктура,по-нататъшното благоустрояване на общината.

4.Създаване на условия за устойчив растеж на доходите и заетостта,подобряване на здравеопазването,образованието и културното равнище на жителите на общината.

Първо,приоритетите са изведени след оценяване зависимостта на целите и задачите,на реалните условия и ресурси за тяхната реализация.По този начин отделните стратегически цели на развитие се допълват с набор от приоритети.

Второ,обект на дейността на Общинския съвет и общинската администрация са приоритети с подчертано общински характер,които в някои случаи могат да се покриват с приоритетите на областно и национално ниво.

Трето,всеки от приоритетите може да бъде свързан с една или повече цели на плана за общинско развитие и за практическата дейност на общинската администрация.