Стратегическа цел 4: Повишаване на административния капацитети подобряване на териториалното сътрудничество

Стратегическа цел 4: Повишаване на административния капацитети подобряване на териториалното сътрудничество

Мярка 4.1.1.: Усъвършенстване организацията на управление и работа вобщинската администрация

Дейности:

1. Предоставяне на качествени административни услуги

2. Навременна актуализация на вътрешно-ведомствените документи и правилници

в резултат на промени в националното и европейско законодателство

Мярка 4.1.2.: Повишаване квалификацията и уменията на общинскатаадминистрация

Дейности:

1. Проект „Специализирани обучения на административните служители за

повишаване на професионалната им квалификация”

Приоритет 4.2. Стимулиране на местните партньорства и международносътрудни-чество

Мярка 4.2.1.: Създаване и утвърждаване на трайни връзки със съседните общини

за съвместна работа и участие в проекти

Мярка 4.2.2.: Развитие на международно сътрудничество и побратимяване с

общини от ЕС и извън него

XII. ИНДИКАТОРИ ЗА НАБЛЮДЕНИЕТО И ОЦЕНКАТА НА ПЛАНА

Осъществяването на публичните политики и програми е свързано с множество проблеми и редица рискове. Задачата е те да се идентифицират и да се вземат предвид, като се използват подходящите методи и инструменти за събиране, анализ и предоставяне на оперативно значима информация, предназначена за тези, които вземат решения. За да бъдат ефективни, мониторингът и оценката е желателно да се осъществяват още в ранните етапи на работата по съответната политика/програма и да продължат като постоянен процес по време на реализацията на политиката/програмата до извършване на заключителната оценка.

Основната цел на мониторинга е да контролира ефикасността на административния процес, а чрез оценката се предоставя информация за ефективността и устойчивостта на дадена политика.

Смисълът на мониторинга и оценката на публичните политики и програми е да се прецени дали и доколко, чрез изпълнението им е възможно да се повиши качеството на живота, благосъстоянието и възможностите за просперитет на гражданите.

В допълнение, мониторингът и оценката на публични политики и програми дават възможност на управляващите да формулират приоритети за развитие, като същевременно дават отговор на ключови въпроси, които имат значение за вземащите решения, заинтересованите страни и гражданите.

Мониторингът и оценката са взаимосвързани инструменти, които се използват за целите на управлението - осъществяване на контрол и вземането на управленски решения относно продължаването, изменението, допълването или прекратяване изпълнението на съответната политика или програма.

Мониторингът и контролът имат важно значение за качественото и ефективно изпълнение на стратегическите документи на общината. Те подпомагат управленските органи да преценят въздействието от изпълняваните местни политики и да подобрят процеса на планиране, като отчитат както постигнатия напредък, така и негативните ефекти. Чрез тях се подобрява прозрачността в процеса на прилагане на политики, повишава се отговорността на властите пред широката общественост и се насърчава участието на заинтересованите страни при реализирането на конкретни политики.

Изготвянето и използването на инструменти за мониторинг на политиките за развитие гарантират приложимост и ефективност на процеса на вземане на решения, основан на периодична и систематична оценка на ресурсите, дейностите и резултатите.

Публичните политики се разработват и прилагат чрез нормативни и ненормативни актове и свързаните с тях общи и индивидуални административни актове, концепции, програми и стратегии.

Основна задача на мониторинга на публичните политики и програми е да се следят и измерват постигането на техните цели и ефективността им в хода на тяхната реализация. В резултат на осъществявания мониторинг могат да се направят своевременни корекции в начина на изпълнение на политиките и програмите. Текущият мониторинг има особено важна роля при дългосрочните политики и програми, които се реализират в няколко фази. Осъществяването на всяка следваща фаза може да се предшества от мониторинг и оценка на дейностите и резултатите от предшестващите етапи.

Мониторингът на публични политики и програми е инструмент на доброто управление при упражняването на политическа, икономическа и административна власт на всички равнища. За да бъде полезен, той трябва да се разглежда като неразделна част от процеса на вземане на решение и управление на цялостния цикъл на разработване, прилагане и оценяване на обществените политики и програми.

Целта на мониторинга е предоставянето на ключова информация за осъществения напредък на компетентните органи, отговорни за изпълнението и контрола на публичните политики.

Мониторингът се осъществява на всички равнища на административна дейност. При него се използват както официални доклади, така и неофициални съобщения, като акцентът може да се постави върху:

• 
  използваните ресурси/вложенията (мониторинг на влаганите ресурси);
  
• 
  планираните дейности и/или осъществяваните процеси (мониторинг на изпълнението);
  
• 
  получените крайни/непосредствени резултати (мониторинг на резултатите).
  

Мониторингът/наблюдението се свързва с една от значимите управленски функции – оценката и контрола при планиране и управление на програми и проекти, поради което е важен инструмент за ефективното управление. Терминът мониторинг има латински произход (monitoring) и означава системно наблюдение на даден процес с цел фиксиране на съответствие или несъответствие на резултатите с първоначално планираните.

Мониторингът на общински програми и проекти е насочен към повишаване равнището на информационно обслужване на управлението и към подобряване на качеството и ефективността в партньорството между общинската администрация и структурите на гражданското общество. Основната му цел е да осигурява надеждна обратна информация за състоянието на наблюдавания обект/субект с оглед формиране на правилни управленски решения

Чрез мониторинга се цели да се предостави на компетентния орган и неговия екип, както и на главните заинтересовани страни, ранна информация за напредъка – или липсата на напредък – по постигането на резултатите.

По време на мониторинга се набират количествени и качествени данни за ежедневния процес по прилагането на конкретна политика, като напредъкът към текущия момент се сравнява с първоначалните очаквания, за да се определят евентуалните необходими корективни действия.

Мониторингът и оценката на публични политики и стратегически документи са инструменти на доброто управление. Те са неотделима и значима част на процеса на вземане на решения и управление на цялостния цикъл на разработване, прилагане и оценяване на обществените политики. Те създават и гарантират:

• 
  Ефективност и ефикасност на политиките и изграждането на стратегическа визия - институциите постигат резултати, адекватни на обществените нужди, като наличните ресурси се използват по най-добрия начин. Лидерите и обществеността изграждат широка и дългосрочна перспектива за добро управление и развитие.
  
• 
  Подобрение на качеството на изпълнението на публичните политики, постиганите резултати, създаваните продукти и предоставяните услуги. Подобрява се и се развива капацитетът на всички институции, организации и техните мрежи, ангажирани с реализацията на политиките.
  
• 
  Отчетност – отговорите на въпроса до каква степен политиките постигат своите цели, доколко рационално са използвани публичните ресурси, какви са обществените въздействия. Отчетността дава възможност на всички заинтересовани страни – социално-икономически партньори - да преценяват степента, в която техните интереси са защитени.
  
• 
  Отговорност на управлението - политиците и служителите в публичния сектор правят публични резултатите от упражняването на своите правомощия, вземат мерки при разминавания между планирани и получени резултати, поемат отговорност за грешки и некомпетентност.
  
• 
  Прозрачност на управленските процеси - информацията за процедурите и отговорните институции са достъпни за заинтересованите страни и обществеността, каналите за комуникация между заинтересованите страни и публичните власти са отворени.
  
• 
  Механизми за гражданско участие – активните граждани получават възможност да участват във вземането на решения за реализацията на публичните политики или необходимостта от тяхната промяна.
  
• 
  Съгласие – общественият дебат позволява съгласуване на различни интереси и постигане на съгласие и подкрепа за реализацията на публичните политики. В процеса на мониторинга и оценяването на публичните политики заинтересованите страни получават възможност за влияние върху тях, което води до мобилизация и координация на обществените действия на различните заинтересовани страни.
  

Вътрешният мониторинг трябва да е ежедневна дейност на експертите, определени от компетентния орган, осъществяващ прилагането.

Въпреки голямото разнообразие от методи и подходи за реализация на дейностите по мониторинг на изпълнението на политики, всяка една система за мониторинг следва да съдържа няколко основни компонента:

От особена важност за успешното и ефективно осъществяване на дейностите по мониторинг на изпълнението е ясното и прецизно дефиниране на очакваните резултати от изпълнението на конкретна политика за развитие. Органът отговорен за изпълнението на съответната политика следи, още на етап планиране, да дефинира ясно желаният ефект –

очакваната промяна в социално-икономическото състояние на територията (вкл. преки и косвени ефекти), в резултат на реализацията на конкретните дейности по изпълнение на политиките за развитие.

Източници на информация, методи и периодичност на събиране на информация

Изборът на надеждни и добре анализирани индикатори следва да се основава на разнообразни източници. Системата за мониторинг на изпълнението следва да предоставя достатъчно изчерпателна информация относно конкретните източници на информация за проследяване на определените ключови индикатори, методите за събиране на информация, както и периодичност на събиране на информация за всеки един от дефинираните индикатори.

Източниците на информация следва да бъдат достоверни и да предоставят достатъчно количествени и качествени данни, позволяващи проследяване на изпълнението на конкретни дейности и постигане на дефинираните резултати. Събирането на данни и анализите трябва да се планират предварително. Във възможно най-голяма степен следва да се разчита на наличните източници, тъй като те най-лесно могат да бъдат включени в процеса.

Главното предизвикателство при мониторинга е да се събере, съхрани и използва информация, която служи за оценка на различни нива. В крайна сметка, мониторингът трябва да бъде многофункционален, така че информацията, генерирана на едно ниво, да бъде полезна и на други равнища.

• 
  Отчети за изпълнението на конкретна политика;
  
• 
  Отчети за изпълнение на Общинския план за развитие;
  
• 
  Справки за реализирани проекти и инициативи по конкретна политика (секторната стратегия/ програма);
  
• 
  Решения на Общински съвет по отношение на конкретна политика (секторната стратегия/ програма);
  
• 
  Заповед на кмета на общината за сформиране на работна/ни група/и за изготвяне на секторната стратегия /програма;
  
• 
  Протоколи от заседания на постоянните комисии на Общинския съвет, на които са обсъждани конкретна политика и са присъствали представители на заинтересованите страни;
  
• 
  Препоръки на експерти в общинската администрация;
  
• 
  Решения на Общинския съвет за приемане на общинския бюджет;
  
• 
  Справки за изпълнението на общинския бюджет;
  
• 
  Справки от НСИ за икономическото и социалното състояние на общината за периода на оценката на конкретна политика;
  
• 
  Справки за състоянието и качеството на околната среда в общината за периода на оценката на конкретна политика;
  
• 
  Месечни отчети за касовото изпълнение на бюджета на общината;
  
• 
  Разписани правила, процедури, механизми от СФУК;
  
• 
  Справки за изготвени и изпълнени проекти по конкретна политика;
  
• 
  Годишна програма за управление и годишен отчет за дейността на кмета;
  
• 
  Справка за числеността на персонала и структурата на общинската администрация;
  

Системата за мониторинг на изпълнението следва да дава изчерпателна информация относно субектите на мониторинга – органите/звената в съответната администрация, отговорни за организацията на процеса по наблюдение на изпълнението, както и ясно да дефинира конкретните отговорности, свързани с планирането, подготовката, събирането и анализ на информация и отчитането на предприетите мерки за наблюдение.

Чрез мониторинга на изпълнението на органа, отговорен за реализацията на конкретната политика се предоставя достъп до подходяща и своевременна информация за цялостния напредък към постигане на резултатите от прилагането. Резултатите от мониторинга включват констатации, изводи, препоръки и поуки, извлечени от опита. Препоръките могат да бъдат използвани за подобряване на процеса на вземане на информирани решения и усъвършенстване на цялостния процес по прилагане на политиката.

Процеса на провеждане на мониторинг и наблюдение на изпълнението на конкретни политики за развитие се реализира при спазването на следните основни принципи:

• 
  Всеобхватност на обектите на мониторинг;
  
• 
  Откритост и прозрачност;
  
• 
  Независимост и безпристрастност;
  
• 
  Взаимен контрол, взаимоинформираност, координация и взаимопомощ в действията на субектите на вътрешния мониторинг.
  
• 
  Наличие на ясни правила и процедури за провеждане на мониторинг;
  
• 
  Партньорство и взаимодействие с всички заинтересовани страни.
  

Мониторинга и наблюдението на изпълнението се отнасят до следните ключови аспекти на оценяваните политики:

а) икономичност на извършваните дейности по прилагане на оценяваната политика или програма от съответният орган или звено в рамките на администрацията в съответствие с добрите административни принципи и управленски практики;

б) ефикасност на използването на финансовите, човешките, техническите и други ресурси, включително оценяване на мерките за изпълнение на мониторинга и прилаганите процедури за преодоляване на констатирани недостатъци;

в) ефективност по отношение постигането на целите на политиката, а също и оценка на действителните резултати и въздействия в сравнение с очакваните.

Субекти на мониторинга

Субектите на мониторинга на изпълнението на местните политики за развитие са:

а) Кметът на общината;

б) Общински съвет;

в) Представители на общинска администрация и съответните звена (отдели, дирекции) пряко отговорни за прилагането на оценяваната политика;

г) Представители на специализирани звена за извършване на вътрешен мониторинг и контрол на дейностите по изпълнение на местните политики за развитие;

д) Представители на местното население и структури на гражданското общество, бизнеса и др. в качеството им на заинтересовани страни;

е) Външни организации/оценители – в случаите, когато провеждането на мониторинг и оценка на изпълнението се възлага на независими експертни екипи.

За да се оцени напредъкът по постигането на крайните резултати, следва да се разработи система за измерване на изпълнението въз основа на набор от индикатори.

За избор на надеждни индикатори предлагаме да се приложи ТОЧКОВА СИСТЕМА (Източник: UNDP Guide for Monitoring and Evaluation, 2002)

Таблица 11: Таблица за избор на индикаторите за мониторинг

ИЗБОР НА ИНДИКАТОРИ ЧРЕЗ ТОЧКОВА СИСТЕМА
ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ	ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ИНДИКАТОРИТЕ						ОБЩ РЕЗУЛТАТ	ИЗБРАН ДА/НЕ
	А	Б	В	Г	Д	Е
Индикатор 1	х	Х	х	х	х	х	6	да
Индикатор 2	-	Х	х	-	-	-	2	не
..........................
Индикатор №....	х	Х	-	-	х	х	4	да
А = значението на показателя е ясно Б = данни са лесно достъпни В = дейността по събирането на данни е в правомощията на ръководния екип и за осъществяването й не са необходими експерти по анализ Г = показателят е достатъчно представителен за цялата съвкупност от планирани резултати Д = показателят е осезаем и може да се наблюдава Е = показателят е труден за определяне, но е толкова важен, че трябва да бъде разгледан (представителен показател)

В изготвената по проекта Матрица на иформацията, необходима за изработване, провеждане и мониторинг на местни политики за устойчиво развитие на община Брацигово са включени показатели/индикатори, териториалното ниво за събиране на информацията и източниците на информация.

Индикаторите представляват количествено измерване на постиженията от дадена интервенция. В етапа на изпълнение на конкретната политика (план/програма) доброто количествено измерване служи като основа за осъществяване на ефективен мониторинг и оценка на постиженията и дава ясна представа на общината относно какво трябва да се постигне от отделните проекти.

Следва да се има предвид, че при определени обстоятелства даден индикатор може да не е удачен избор за измерване на определена специфична цел, и трябва да се видоизмени.

В практиката се е наложило използването на следните видове индикатори за :

Подборът на конкретните индикатори за извършване на мониторинг за постигането на целите на политиката/програмата да бъде съобразен и с някои важни изисквания, известни като RACER (Relevant (подходящи) - съобразени с целите, които трябва да бъдат постигнати; Accepted (приети) - да се ползват с доверие от използващите ги заинтересовани страни; Credible (правдоподобни) - да бъдат ясни за широката публика, без да се налага да бъдат подробно обяснявани; Easy (лесни) - за наблюдение, опростени и не изискващи много големи разходи; Robust (устойчиви) - на манипулации, регистриращи както положителните, така и отрицателните ефекти на оценяваната мярка.

При разработването на индикаторите трябва:

• 
  Прецизно да се дефинират целите, чието постигане се оценява, а не с конкретните индикатори. Валидността и приложимостта на индикаторите зависят от тяхната обвързаност с резултата, който трябва да се постигне.
  
• 
  Резултатът да се измерва с балансиран набор от индикатори. Единичните индикатори рядко измерват задоволително оценявания резултат.
  
• 
  Да се използват възможно най-опростени индикатори, не изискващи големи разходи за тяхното следене. Винаги е по-изгодно да се използва информация от вече съществуващи източници, отколкото да се събират нови данни.
  

Съществува връзка между нивото на целите, които се наблюдават и типа на индикаторите, които се използват:

• 
  Индикаторите за ресурси предоставят информация относно финансовите, човешките, материалните, организационните или регулаторните средства, необходими за изпълнението на политиката/програмата.
  

• 
  Индикаторите за продукти се отнасят до продуктите, които се очаква да бъдат произведени (или услугите, които трябва да се предоставят) чрез реализацията на политиката/програмата.
  
• 
  Индикаторите за резултатите отразяват непосредствените влияния на програмата върху целевите групи, бенефициентите, преките адресати на политиката/програмата.
  
• 
  Индикаторите за въздействие се отнасят към по-широките последици от политиката/програмата извън прякото и непосредствено влияние върху целевите групи. Те включват например средносрочни въздействия върху: a) преките адресати или бенефициенти; б) хора или организации, към които политиката/програмата не е пряко насочена; в) непредвидени въздействия.
  
• 
  Индикаторите за контекст са валидни за цялата територия, население или по-големи обществени групи без да се прави разграничение между тези, които са били обхванати от политиката/програмата и тези, които не са били достигнати от нея.
  

Дейностите по наблюдение изпълнението на Общинския план за развитие за задължителни за органите на местната власт. Процедурите по изпълнение на наблюдението са уредени в Закона за регионалното (чл. 23 и чл. 24) развитие и ППЗРР:

• 
  Органът отговорен за наблюдението на ОПР е общинският съвет, който има и задължението да осигури съответното участие и ангажираност на максимално голям брой заинтересовани страни.
  
• 
  Ресурсите, необходими за реализиране дейностите по наблюдение се осигуряват от бюджета на Община Брацигово;
  
• 
  Отговорен за организацията на процеса по наблюдение на изпълнението на ОПР е Кметът на Община Брацигово.
  
• 
  Наблюдението на изпълнението на ОПР се осъществява чрез изготвянето на годишни доклади, които се изготвят въз основа на определен от кмета на общината ред и се одобряват от общинския съвет:
  

• 
  Срокът за изготвяне и внасяне на годишният доклад за наблюдение на изпълнението е 31 март на всяка следваща година;
  
• 
  Информацията и данните свързани наблюдението на изпълнението на ОПР се въвеждат в единната информационна система за управление на регионалното развитие.
  

• 
  общите условия за изпълнение на общинския план за развитие и в частност промените в социално-икономическите условия в общината;
  
• 
  постигнатия напредък по изпълнението на целите и приоритетите на общинския план за развитие въз основа на индикаторите за наблюдение;
  
• 
  действията, предприети от компетентните органи с цел осигуряване на ефективност и ефикасност при изпълнението на общинския план за развитие, в т. ч.: мерките за наблюдение и създадените механизми за събиране, обработване и анализ на данни; преглед на проблемите, възникнали в процеса на прилагане на общинския план за развитие през съответната година, както и мерките за преодоляване на тези проблеми; мерките за осигуряване на информация и публичност на действията по изпълнение на общинския план за развитие; мерките за постигане на необходимото съответствие на общинския план за развитие със секторните политики, планове и програми на територията на общината; мерките за прилагане принципа на партньорство; резултатите от извършени оценки към края на съответната година; заключения и предложения за подобряване на резултатите от наблюдението.
  

• 
  идентифициране на проблемната ситуация;
  
• 
  анализ на заинтересованите страни;
  
• 
  подготовка на мониторинга;
  
• 
  събиране на информация;
  
• 
  анализ и интерпретация на информацията;
  
• 
  вграждане на резултатите от мониторинга в конкретната политиката
  

Ръководният принцип при формулирането и обсъждането на констатациите и изводите е, че мониторинг и/или оценка се прави на политика, план или програмата, а не на организациите и хората, които я осъществяват и които са дали информация.

Задълженията и задачите най-вероятно са изпълнявани в различна степен от различните изпълнители на политиката/програмата, но изразяването на персонални оценки няма да доведе до нейното успешно осъществяване.

Система за наблюдение и оценка на Общински план за развитие

Разработване и въвеждане на правила и методики за мониторинг и оценка при изпълнението на конкретни политики е задължение на органите, компетентни да изпълняват отделните политики.

Осъществяването на публичните политики и програми е свързано с множество проблеми и редица рискове. Задачата е те да се идентифицират и да се вземат предвид, като се използват подходящите методи и инструменти за събиране, анализ и предоставяне на оперативно значима информация, предназначена за тези, които вземат решения. За да бъдат ефективни, мониторингът и оценката е желателно да се осъществяват още в ранните етапи на работата по съответната политика/програма и да продължат като постоянен процес по време на реализацията на политиката/програмата до извършване на заключителната оценка.

Основната цел на мониторинга е да контролира ефикасността на административния процес, а чрез оценката се предоставя информация за ефективността и устойчивостта на дадена политика.

В допълнение, мониторингът и оценката на публични политики и програми дават възможност на управляващите да формулират приоритети за развитие, като същевременно да дават отговор на ключови въпроси, които имат значение за вземащите решения, заинтересованите страни и гражданите.

Мониторингът и оценката са взаимосвързани инструменти, които се използват за целите на управлението – осъществяване на контрол и вземането на управленски решения относно продължаването, изменението, допълването или прекратяване изпълнението на съответната политика или програма.

Един от ключовите фактори за осъществяването на успешен мониторинг е изборът на подходяща методология, която да отчита наличните ресурси (човешки, финансови и времеви). Освен съответствието на методологията с характера и целите на извършвания мониторинг, основен критерий при избора на методите трябва да бъде и приемането им от тези, които вземат решения, управляват и носят отговорност за реализацията на политиката. При избора на методология трябва също да се има предвид, че е важно да се получи достатъчна по обем и изчерпателна по своето съдържание информация, за да се подпомогне формулирането на верни и надеждни изводи.