Таблица 18: Земеделски производители и пазар на земята в община Трекляно

Броят на сделките на пазара на земя също се променя. Най-слаба е активността през 2008 г. – 1 сделка, а най-голяма през 2011 г. – 5 сделки.

В земеделските стопанства преобладава семейна работна ръка. Повечето от заетите лица са около и над 65 год. възраст.

Растениевъдство

По данни от ОДЗ – Кюстендил, средния добив от пшеница, ечемик и овес в общината е около 200 кг/дка.

Препятствие за развитие на модерен и ефективен аграрен сектор е разпокъсаността на земята установила се след възстановяване на земеделските земи. Ограничените икономически ресурси за модерно земеделие, полупазарния тип на стопанствата, възрастовата структура на заетите лица и загубата на пазарни позиции е основен недостатък. Решение на проблема трябва да търсим в приоритетни направления, програми и проекти с добра инвестиция.

През 2011 г. в община Трекляно е спечелен Трансграничен проект “Крайще – средище на уникални сортове овощни култури”. Първия етап на проекта - проучване на стари сортове овощни култури на териорията на община Трекляно, община Босилеград и Лесотехнически уневерситет София е приключил.

Животновъдството е другия застъпен подотрасъл и е представен от говедовъдство, овцевъдство, козевъдство и свиневъдство. Структурните изменения в животновъдството и свиването на този сектор е под влияние на трудностите при осигуряване на храна за животните.

Въпреки че при стопанствата се отглеждат фуражни култури, средните добиви са много ниски, липсва напояване и високопроизводителна техника.

Ветеринарното обслужване в общината се осигурява от 1 ветеринарен лекар.

Животновъдството в Трекляно е доминирано от овцевъдство и свиневъдство. Животните се отглеждат в непазарно ориентирани, предимно семейни ферми.

За анализирания период намалява броя на говедовъдните, овцевъдните, козевъдните и свиневъдните обекти, съответно с 23, 17, 5 и 52 броя през 2013 г. спрямо 2007 г.(Таблица 19)

На този етап в част от населените места в общината има сформирани сборни изкупни пунктове за сезонното изкупуване на билки, гъби и горски плодове, което в бъдеще може да бъде доразвито и с бране на шипки.

Община Трекляно се стреми да стимулира животновъдството и земеделското производство на местните производители и предприемачи, създаване на частни животоновъдни ферми. Предимство има екологичното производство.
1.6.3. Горско стопанство

Общата площ на горския фонд в община Трекляно е 14 819 хектара.

Разпределението по видове собственост е, както следва:

• 
  държавни горски територии - 9 827 ха;
  
• 
  на физически лица - 2 266 ха;
  
• 
  религиозни гори – 11 ха;
  
• 
  общински гори - 210 ха.
  
• 
  гори, временно стопанисвани от общината
  

Предвиденото общо ползване по лесоустройствения проект на ГСУ „Трекляно" за периода 2009 г. - 2018 г. е 277 755 мЗ стояща маса. Средно годишно ползване - 27 777 мЗ.

Ползването за периода 2008 г. - 2012 г. е, както следва:

• 
  2008 г. - 4982 мЗ стояща маса;
  
• 
  2009 г. - 3412 мЗ стояща маса;
  
• 
  2010 г. - 9405 мЗ стояща маса;
  
• 
  2011 г. - 16881 мЗ стояща маса;
  
• 
  2012 г. -15315 мЗ стояща маса.
  

На територията на с. Трекляно е изграден цех за преработка на строителна дървесина и дърва за огрев, но дейността му е незначителна, тъй като работи с малък капацитет. Изграден е цех за преработка на дървата на дървени въглища, но през 2013 г. е прекратил дейността си.

На територията на горския фонд ежегодно се добиват различни количества билки, гъби, горски плодове - черни боровинки и малини за задоволяване нуждите на местното население, както и изкупуване от преработващи пунктове.

През периода 2008 г. - 2012 г. е извършено залесяване на площ от 64 дка. Малкият обем на залесяване се дължи на преминаване на сечи с последващо естествено възобновяване.

На територията на горския фонд на община Трекляно са определени защитени зони по програмата „Натура 2000”, както следва:

• 
  защитена зона „Долни Коритен" - 137,4ха;
  
• 
  защитена зона „Земен” - 1820,3ха;
  
• 
  защитена зона „Кървав камък” - 3857,5ха.
  

1.6.4. Промишленост, търговия и услуги

На територията на Община Трекляно сектор промишленост е представен от:

• 
  Цех за Бакелитови изделия - с. Трекляно. Заетите в цеха за бакелитови изделия през последните години намаляват и към момента са 5 души. Производството в предприятието е силно ограничено поради стесняване на пазарите и оскъпяването на суровината и транспортните разходи за доставката й. Освен това липсват парични средства за производството. Част от материалната база е остаряла. Строителството на новото работно хале е замразено. В предприятието съществуват много социални проблеми. Производственото хале през зимата трудно се отоплява, поради високата цена на течните горива, поради което е преградено и се отоплява с твърдо гориво. Липсва база за отдих. Финансовото състояние на фирмата не е добро.
  
• 
  1 потребителна кооперация с предмет на дейност – търговия - доставка на стоки и хранителни продукти на тeриторията на 19-те населени места.
  
• 
  4 магазина за хранителни стоки.
  

• 
  в с. Трекляно има 3 частни търговски обекта, в които препитание намират собствениците им.
  
• 
  Фирма “ЕТ Габи и Гошко” - с. Трекляно с предмет на дейност хлебопроиводство и хлебни изделия. Произведените хлебни изделия не намират пазар извън територията на общината.
  
• 
  Търговски обект - с. Средорек
  
• 
  От 2011 г. работи и една дървообработваща фирма, в която към момента намират препитание 10 души.
  

1.7.1. Транспортно-комуникационна система

Общата дължина на пътната мрежа на територията на община Трекляно е 234 км , в товачисло:

• 
  пътища III клас - 123,4 км;
  
• 
  пътища IV клас 92,6 км.
  

Поради периферното разположение на общината през територията й не преминават пътища от висок ранг I и II клас. Структурата на пътната мрежа е от четвъртокласни и третокласни пътища, като последните осъществяват между регионалните и между общинските връзки.

Маршрутът на регулярните автобусни линии, които свързват общините Земен и Трекляно преминават по път ІІІ-623 и ІІІ-637. Пътното платно е в лошо състояние.

Без автомобилно обслужване са махалите Деянова и Клубарска от с. Долни Кортен, а в последно време и селата: Киселица, Бъзовица, Метохия, Косово и Драгойчинци и постоянна обиколна връзка Долни Кортен-Уши- Трекляно.

Съществуват проблеми с нормалната експлоатация на пътната мрежа от IV клас през зимата, които пораждат несигурност на транспортните връзки. Ежегодно се прави ремонт на общинската пътна мрежа, който се изразява само в частично кърпене на дупки.

Извършени са ремонти на следните общински пътища:

• 
  с. Средорек – с. Бъзовица;
  
• 
  с. Долно Кобиле – с. Метохия;
  
• 
  с. Чешлянци – с. Метохия.
  

Изградената транспортна инфраструктура е неблагоприятна за по-добра интеграция с териториите на съседните общини, поради лошото състояние на пътищата и наличие на участъци без трайна настилка. Това пречи на социално-икономическото съживяване и е пречка за цялостното развитие на района.

С изключение на участъка на IV главна линия, през територията на община Трекляно не преминават транспортни оси с национално значение, в следствие на което разглежданата територия остава периферен и изолиран граничен район. Липсата на значими транспортни оси оказва силно влияние върху параметрите на развитието.

През 2008 г. успешно е реализиран проект “Изграждане на улица в с. Злогош” по програма САПАРД, финансиран от държавен фонд “Земеделие”, на стойност 120 хил. лева.

Въпреки наличието на благоприятни дадености и традиционно добрите връзки със съседна Сърбия няма изградено ГКПП в участъка на Българо - Сръбската граница. В Националната програма за развитие на ГКПП-та на България е планиран ГКПП Трекляно – Босилеград, но няма яснота дали ще бъде реализиран.
1.7.2. Водоснабдяване и канализация

Водоснабдяването на всички населените места от община Трекляно се осигурява от местни водоизточници. Трудностите при водоснабдяването произтичат от планинския терен и отдалечеността на населените места от водоизточниците. Постоянно се явяват проблеми във водоснабдяването на отделни села и махали. Водоизточниците са с малък и недостатъчен дебит. Пресеченият терен затруднява изграждането на големи водоснабдителни обекти.

Изградената водопроводна мрежа в общината е стара и е в лошо състояние. Голяма част от съоръженията около 80-90% са изпълнени с азбестови и циментови тръби, които са износени и често аварират. Големи са загубите на вода, дължащи се на старата водопроводна мрежа и ниско качество на изпълнение на връзките и отклоненията. През летните месеци населението използва питейната вода за поливане на дворове и градини. През този сезон намалява силно дебита на водоизточниците и се налага воден режим в някои села.

В населените места на общината няма изградена централизирана канализационна мрежа. Отводняването на отпадните води се извършва чрез септични и изгребни ями.

Всички населени места в общината са електроснабдени. Община Трекляно има достъп до електропреносната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България” АД.

Електроразпределителната мрежа се нуждае от сериозни инвестиции за рехабилитация, поддръжка и развитие за постепенно достигане на европейските норми по отношение на качеството и сигурността на електроенергийните доставки. Основно направление на инвестиционната политика на ЧЕЗ в България е свързано с подобряването на обслужването на клиентите.

Територията на община Трекляно попада в обхвата на енергоразпределителен район Кюстендил 110/20 КV.

Електропроводът навлиза в територията при с. Злогош, като продължава до Трекляно с отклонения за различни села. От Трекляно електропроводът се насочва на запад към Средорек и Долно Кобиле, след което захранва селата от западната част на общината. След изграждане на връзката Долни и Горни Кортен, мрежата придобива пръстовиден характер, което преобразява експлоатационните й възможности. Източният клон на електро­провода захранва последователно селата Злогош, Сушица, Добри дол, Габрешевци, Трекляно, Косово. Западният клон захранва Брест, Долни Кортен, Горни Кортен, Уши, Долно Кобиле, Киселица, Метохия, Побит камък и Драгойчинци. Връзката между двата клона захранва селата Средорек, Бъзовица и Чешлянци. При село Габрешевци мрежата 20 КV на община Трекпяно има връзка с мрежата 2 ОКV на община Земен чрез възлова станция (Добродолски воденици), намираща се на границата между двете общини Земен - Трекляно. Тази връзка дава възможност за резервно превключване при аварийни ситуации.

Общата дължина на елекроразпределителната мрежа 20 КV е 73 км, при което гъстотата на изграденост се получава 273 км/1000 кв.км доста по-ниска отдадената за страната 456/1000 кв. км.

Общият брой на трансформаторните постове за общината е 29, с обща мощност 1430 КVА, при което териториалните показатели се получават 106 бр., които са много по-ниски от средните за страната, особено за плътност на инсталираната мощност. Поради дисперсния характер на селищната мрежа, изводите ниско напрежение са с голяма дължина, което влошава качеството на подаваната електроенергия.

Възобновяеми енергийни източници

В област Кюстендил водната енергия се усвоява още преди да е обявена за ВЕИ. Най-старата ВЕЦ - “Осогово”, е изградена в с. Гърляно още през 1927 г. По-късно, през 1949 г. се изграждат ВЕЦ от каскадата “Рила”, а през 1965 г. - ВЕЦ “Самораново”. През следващите години се изграждат още няколко МВЕЦ, а в последните години - основно ВЕИ на слънчева енергия - ФтЕЦ. Така общата инсталирана мощност на ВЕЦ и ФтЕЦ в област Кюстендил достига 44,1 мвт.