Таблица 21: ВЕИ централи в община Трекляно

Община Трекляно се обслужва от три пощенски станции с район на обслужване, както следва:

• 
  Пощенска станция с. Трекляно – обслужва селата: Уши, Горни Кортен, Габрешевци, Косово;
  
• 
  Пощенска станция с. Злогош – обслужва селата: Сушица, Добри дол, Долни Кортен, Брест;
  
• 
  Пощенска станция с. Средорек – обслужва селата: Метохия, Побит камък, Чешлянци, Драгойчинци, Долно и Горно Кобиле, Киселица,Бъзовица.
  

1.8.1. Състояние на води, въздух, почви и зелена система, шум, химикали и промишлени замърсители

РЗИ Кюстендил извършва постоянен и периодичен мониторинг на питейната вода от зоните на водоснабдяване в община Трекляно. Съгласно данните от извършения анализ на питейната вода от РЗИ Кюстендил за периода 2007-2012 г. от общия брой 93 анализирани проби, с установени отклонения от здравните изисквания са 18 бр., което представлява 19,3%. Установените отклонения са били отстранявани в предписаните от РЗИ Кюстендил в срокове.

За периода 2008-2012 г. в община Трекляно, не е извършвано измерване на качеството на атмосферния въздух, тъй като общината не е включена в Националната система за мониторинг на околната среда(НСМОС). Няма точкови източници на емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух. В РИОСВ – Перник няма постъпвали сигнали и жалби относно замърсяване на атмосферния въздух на територията на община Трекляно.

В РИОСВ-Перник няма информация за замърсени и нарушени земи и почви.

В общината няма изградена структура зелена система, както и регистър на защитени дървесни видове.

За периода 2008-2012 г. в РИОСВ-Перник не са постъпвали сигнали и жалби във връзка с нарушаване на екологичното законодателство по опазване на биоразнообразието на територията на община Трекляно. На територията на общината не се провежда мониторинг на защитени животински и висши растителни видове.

На територията на Трекляно няма източници на промишлен шум.

При извършена проверка на единствения промишлен източник “Европа Инвест П” ЕООД не са констатирани несъответствия относно начина на съхранение на употребяваните химични вещества и смеси и изискванията на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси.

Единственият промишлен обект “Европа Инвест П” ЕООД, не се явява замърсител.

Екологичното състояние на общината благоприятства привличането на чужди инвеститори, защото това е алтернатива за екологично земеделие и туризъм.

• 
  Уникална екологично-чиста природна среда;
  
• 
  Богата флора и фауна;
  
• 
  Значителен горски фонд.
  

От 2011 г. в община Трекляно е организирано сметосъбиране в една част от общината. Приоритетно са обхванати най-населените места като това е съборазено и с планинския и труднодостъпен район в това отношение. Сметосъбиране се извършва в селата Трекляно, Косово, Средорек, Злогош, Габрешевци, Добри дол и Сушица. В изброените населени места има труднодостъпни махали които не се обслужват от сметосъбиращата фирма.

Дружеството, на което РИОСВ-Перник е издала регистрационен документ, да извършва дейности по сметосъбиране и почистване на обществени територии в община Трекляно е ”Екотрансфактор” ЕООД, гр. Пловдив.

По данни от РИОСВ-Перник на територията на общината има едно общинско депо за неопасни (битови) отпадъци. Депото, което се използва от системата за организирано сметосъбиране и транспортиране на битовите отпадъци се намира в с. Уши, местност “Рудината” с площ 9,677 дка, а площа замърсена с отпадъци е 629,3 дка.

Към момента по данни от община Трекляно, депонирането на отпадъците от сметосъбиращата фирма се извършва в с. Радловци на около 5 км. от гр. Кюстендил. За в бъдеще се очаква отпадъците да се претоварват на друго сметище, което още не е определено, в момента се водят преговори и се правят работни срещи на регионално ниво.

Сметосъбирането в общината не е разделно. В РИОСВ-Перник, има информация, че са проведени телефонни разговори с три организации по оползотворяване на отпадъци от опаковки за изграждане система за разделно събиране на територията на общината, но е получен отказ с мотив, че организациите нямат икономически мотиви.

Няколко пъти в месеца се организират бригади от общинската администрация за почистване на районите в които не се извършва сметосъбиране.

Локализирани са почти всички незаконните сметища на територията на цялата община.

От 2012 г. Община Трекляно редовно се включва в кампанията на БТВ и Медиа груп - “Да изчистим България за един ден”. За изтеклите две години общината е регистрирана с незаконни сметища на картата на сайта на БТВ. В предвид демографския срив на общината от страна на населението се проявява заитересованост и подкрепа на доброволни начала за участие в кампанията. Тенденцията на общинското ръководство е това екологично меропиятие да продължи, като общината участва в него.
1.9. Административен и финансов капацитет на Община Трекляно

1.9.1 Административен капацитет и структура на общинската администрация

Община Трекляно разполага с добре изградена административна структура, но няма нужния човешки ресурс и капацитет за самостоятелно изпълнение на Общинския план за развитие за 2014-2020 г.

Общинската администрация е разделена на Обща и Специализирана администрация, които подпомагат кмета при осъществяване на правомощията му, извършващи дейности по административното обслужване на гражданите и юридическите лица.

Общата администрация се състои от Дирекция ”Административно - правно обслужване на населението” и Отдел “Финансово-стопански дейности”, МДТ и управление на еврофондове, а Специализираната администрация включва само двама старши специалисти.

Общата численост на Общинска администрация – Трекляно е 30 щайтни бройки, в т. ч.:

• 
  Кмет на община - 1 броика.
  
• 
  Заместник-кметове на община - 1 бройка.
  
• 
  Секретар на община - 1 бройка.
  
• 
  Кметски наместници - 12 бройки.
  
• 
  Експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции-Финансов контрольор – 1 бройка.
  
• 
  Дирекция ”Административно - правно обслужване на населението”- 3 бройки.
  

• 
  Специализирана администрация – 2 бройки.
  
• 
  Изпълнителни длъжности – 2 бройки в т. ч. 1 чистач и 1 шофьор.
  

Дирекция ”Административно-нормативно обслужване на населението” се ръководи от Секретаря на общината.

Контрол по изпълнение на задълженията по утвърдената структура – Секретаря на Общината и началника на отдел ”Финасово – стопански дейности” , МДТ и управление на еврофондове.

Общата численост на персонала намалена с изборните длъжности и органи на власт по чл.19 от Закона за администкрацията, техните заместници, а за общинските администрации - и кметските наместници е 15 щатни бройки. Общата администрация - 10 щатни бройки. Специализираната администрация – 2 щатни бройки. Служителите заемащи ръководни длъжности са 15 , а служители заемащи експертни длъжности с аналитични и /или контролни функции 1 щатна бройка.

В общината има добре подготвените професионално общински кадри с опит в работата по европейски програми, но те не са достатъчни.

Наличните човешки ресурси и административна структура не са достатъчни да обезпечат качественото изпълнение на проектите в ОПР 2014-2020 г.

Трекляно е много малка община и финансовият й капацитет и възможности за съ-финансиране на проекти и самостоятелно изпълнение на дейностите, заложени в ОПР 2014-2020 г. са силно ограничени.

Причината е в липсата на достатъчно собствени приходи в общинския бюджет.

За 2013 г. макрорамката по приходно-разходната част на бюджета е в размер на 1 257 980 лева, в това число:

• 
  Приходи за държавни дейности в размер на 711 862 лева
  
• 
  Приходи от общински дейности в размер на 546 118 лева
  

Общинският бюджет за 2013 г. е формиран по следния начин:

1. 
   Обща субсидия за държавни дейности в размер на 571 902 лева
   
2. 
   Целева субсидия за капитални разходи в размер на 8 000 лева
   
3. 
   Преходен остатък от 2012г. в размер на 131 960 лева
   

1. 
   Данъчни приходи в размер на 12 000 лева
   
2. 
   Неданъчни приходи в размер на 28 000 лева
   
3. 
   Обща изравнителна субсидия в размер на 182 900 лева
   
4. 
   Зимно подържане и снегопочистване в размер на 47 900 лева
   
5. 
   Целева субсидия за капит. разходи в размер на 247 400 лева
   
6. 
   Преходен остатък от 2012г. в размер на 27 918 лева
   

1. За държавни дейности в размер на 711 862 лева;

2. За общински дейности в размер на 546 118 лева.

Най-много средства в общинския бюджет (около 36%) са заделени за функция „Общинска администрация” – 454 596 лева, следвана от функция „ Служби и дейн. по подр. общ. път” – 287 812 лева (23%), функция “Образование” - 145 914 лева (12%) и функция „Отбрана и сигурност” – 72 253 лева (6%).

От разпределението на публичните разходи в бюджета по функции е видно, че Община Трекляно няма финансов капацитет за самостоятелно финансиране на проекти и дейности от Общинския план за развитие. В бюджета няма заделени средства за разработване, управление, изпълнение и съ-финансиране на проекти и дейности от ОПР.

За изпълнението на Общинския план за развитие за 2014-2020 г. следва да се търсят източници на средства извън общинския бюджет – Оперативни програми, финансирани от фондовете на ЕС, Програма за развитие на селските райони, Програма за рибарство, Програми за трансгранично сътрудничество, Програми на българските министерства и други. Като алтернативи за съ-финансиране на проекти могат да се ползват кредити от фонд „ФЛАГ”, краткосрочни банкови заеми, целеви субсидии и помощи от държавния бюджет.

Все още не много популярен, но важен за бъдещото развитие на българските общини начин за финансиране и изпълнение на публични функции и дейности е публично-частното партньорство (ПЧП). Неговите форми, структуриране и механизми вече са нормативно уредени със Закона за публично-частното партньорство в сила от 01.01.2013 г.

ПЧП едновременно дава възможност за развитие на висококачествени и достъпни услуги от обществен интерес и насърчаване на частните инвестици в строителството, поддържането и управлението на обекти на техническата и социална инфраструктура и в извършването на публични функции и дейности.

ПЧП се урежда, чрез договор между публичния партньор – Община и частния партньор – Инвеститор. ПЧП дава гаранции за защита на публичните активи и ефективно управление на публичните средства, като същевременно се създават работни места, генерират доходи и насърчава предприемачеството.

Политиката за общински ПЧП се определя с ОПР и Програмата за реализация на ОПР, в която в самостоятелен раздел трябва да се включат общинските ПЧП и сроковете за изпълнението им. Срокът на един договор за ПЧП може да бъде от 5 до 35 години.

За изпълнението на ОПР 2014-2020 г. са важни и частните проекти и инвестиции на местния бизнес и НПО, които също създават условия за подобряване на средата и съживяване на района.
2. Обобщен SWOT анализ
SWOT анализът e обективно следствие от социално–икономическия анализ и представя изводите от проучването на състоянието и потенциала на общината, като акцентира на силните, слабите страни, възможностите и заплахите за развитие.

SWOT анализът включва оценка на вътрешните фактори, чрез която се идентифицират силните и слабите страни на община Трекляно, оценка на външните фактори на обкръжаващата среда, които очертават благоприятните възможности и потенциални заплахи за развитието на общината.

Общинският план за развитие на община Трекляно обвързва сравнителните предимства и потенциал на местно ниво с ясно дефинирана визия, цели и приоритети за постигане на стратегически цели, обединени от стремежа към по-висок жизнен стандарт и устойчивост. Съхранените местни ресурси – хората, природата, горите, земята, водите, защитените територии и зони, природното и културно наследство са символи на местната идентичност и основа за бъдещото развитие на Трекляно.

При разработването на стратегическата част на ОПР е търсена хармонизация и съответствие с изискванията, залегнали в стратегическите насоки и законодателстното на ЕС в областта на регионалната и кохезионната политики. Това съответствие се отнася до това в каква степен плановият документ, разработен и прилаган на местно ниво, отразява общия европейски контекст на политиката за балансирано и устойчиво развитие на регионите и местните общности в ЕС. Най-общо стратегическите цели на тази политика са насочени към намаляване на икономическите, социалните и териториалните неравновесия и подобряване на жизнения стандарт.

От особено важно значение е ОПР да бъде разработен и прилаган като част от общата система за стратегическо планиране и програмиране на регионалното развитие, установена със законодателните разпоредби и в рамките на националната политика за регионално развитие. Този подход не трябва да се разглежда като нарушаване на самостоятелността на общината сама да определя стратегията си за развитие и средствата за нейното изпълнение. Чрез прилагането на единен поход и стандарти на планиране и програмиране на развитието, взаимната обвързаност на стратегиите и плановете на различните териториални нива, използването на механизми за широко партньорство и координация между органите и институциите, бизнеса и гражданското общество, както и на общи инструменти за финансово подпомагане се постига по-значим ефект и ефикасност за реализация на целите на местното развитие.

Стратегията за реализация на целите и приоритетите за развитие, залегнали в ОПР на община Трекляно, обхваща и проследява взаимовръзката между формулираните най-общи стратегически цели на развитието, определените приоритети за действие и техните специфични цели, които ще бъдат реализирани посредством изпълнението на предвидения пакет от мерки и дейности, включващ подготовката, финансирането и изпълнението на конкретни проекти.

Стратегическата рамка на Общинския план за развитие на община Трекляно 2014-2020 г. е съобразена с изискванията на европейското и националното законодателство за регионално развитие и се основава на следното:

- Стратегическата рамка отчита резултатите от проведените социално-икономически анализ и SWOT-анализ, където са синтезирани основните проблеми, текущото състояние, тенденциите и бъдещия потенциал и възможности за развитие на района.

- Визията, стратегическите цели, приоритетите и специфичните целите на Общинския план за развитие на Трекляно за периода 2014-2020 г. са формулирани в резултат на проведена широка обществена дискусия и обсъждания, като в същото време са отчетени и съгласувани целите и приоритетите, дефинирани в стратегическите документи от по-високо ниво.

- Стратегическата рамка за развитие на ОПР отчита целите на европейската кохезионна политика и приоритетите за развитие на регионите на ЕС, определени със Стратегията „Европа 2020” и с други общоевропейски документи на политиката за сближаване като Стратегическите насоки за развитие на Общността и стратегиите от Лисабон и Гьотеборг.

- Стратегическата част на ОПР е обвързана с националните цели и приоритети на основополагащите стратегически документи за развитие на страната през новия програмен период, като: Националната програма за развитие „България 2020”, Националната програма за реформи 2011-2015 г., Националната стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2012-2022 г., Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013-2025 г., както и различни секторни стратегии и политики.

- ОПР е съгласуван със стратегическата рамка на новия Регионален план за развитие на Югозападния район и с Областната стратегия за развитие на област Кюстендил за периода 2014-2020 г.

- Мерките и дейностите заложени в ОПР отразяват желанията и вижданията на местната власт, обществени организации, гражданите и бизнеса, относно приоритетите за развитие на общината и в същото време са съгласувани с мерките и дейностите, които ще се финансират от Оперативните програми, Програмата за развитие на селските райони, Програмата за морско дело и рибарство и Програмите за трансгранично сътрудничество за периода 2014-2020 г.

- Заложените проекти за изпълнение в Програмата за реализацията на ОПР на община Трекляно за 2014-2020 г. са изцяло съобразени с приоритетите за развитие на общината и бюджетните й възможности за съфинансиране.

Общинският план за развитие тряба да допринесе за постигане целите на ЕС в областта на регионалната политика и приоритетите на Стратегия „Европа 2020” за интелигентен , устойчив и приобщаващ растеж:

- ИНТЕЛИГЕНТЕН РАСТЕЖ - изграждане на икономика, основаваща се на знания и иновации;

- УСТОЙЧИВ РАСТЕЖ - насърчаване на по-екологична и по-конкурентоспособна икономика с по-ефективно използване на ресурсите;

- ПРИОБЩАВАЩ РАСТЕЖ - стимулиране на икономика с високи равнища на заетост, която да доведе до социално и териториално сближаване.

ОПР трябва да се обвърже и с целите на Стратегия „Европа 2020” за:

1. Трудова заетост - работа за 75 % от хората на възраст между 20 и 64 години

2. НИРД и иновации - инвестиране на 3 % от БВП на ЕС (публичен и частен сектор взети заедно) в научноизследователска и развойна дейност и иновации

3. Климатични промени и енергия - намаляване на емисиите на парникови газове с 20 % (или дори с 30 %, ако бъдат изпълнени условията) спрямо 1990 г., добиване на 20 % от енергията от възобновяеми енергийни източници увеличаване на ЕЕ с 20 %

4. Образование - намаляване на процента на преждевременно напусналите училище до под 10 % и поне 40 % от 30-34-годишните със завършено висше образование

5. Бедност и социално изключване - поне 20 милиона по-малко бедни или застрашени от бедност и социално изключване хора

Общинският план за развитие може да се разглежда като интегрален елемент от националната система за стратегическо планиране на регионалното и местното развитие в България, като адекватността му по отношение на цялата система се оценява в следните направления:

Отразяване на стратегическите цели и приоритети на Националната програма за реформи 2011-2015 г.

В Националната програма за реформи като национален ангажимент по Стратегия „Европа 2020” са заложени следните цели:

- Национална цел 1: „Достигане на 76% заетост сред населението на възраст 20-64 г. до 2020 г.”

- Национална цел 2: „Инвестиции в НИРД в размер на 1.5% от БВП”

- Национална цел 3: по Пакет „Климат-енергетика” – „Достигане на 16% дял на възобновяемите енергийни източници в брутното крайно потребление на енергия и повишаване на енергийната ефективност с 25% към 2020 г.”

- Национална цел 4: „Дял на преждевременно напусналите образователната система от 11% до 2020 г. и дял на 30-34 годишните със завършено висше образование - 36% до 2020 г.”

- Национална цел 5: „Намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 хил. души”

Отразяване на стратегическите цели и приоритети на Националната стратегия за регионално развитие 2012-2022 г.

Общинският план за развитие интерпретира и отразява приоритетите на Националната стратегия за регионално развитие по отношение на ключовите области на регионалното и местното развитие, свързани с икономическо, социално и териториално сближаване и балансирано развитие. Стратегическите цели на НСРР са насочени към: повишаване на конкурентоспособността и заетостта; инфраструктурно развитие и достъпност, устойчивост и социалното включване.

Общинският план за развитие е съобразен с целите и приоритетите на НПР.

1. Повишаване на жизнения стандарт чрез конкурентоспособно образование и обучение, създаване на условия за качествена заетост и социално включване и гарантиране на достъпно и качествено здравеопазване.

2. Изграждане на инфраструктурни мрежи, осигуряващи оптимални условия за развитие на икономиката и качествена и здравословна околна среда за населението.

3. Повишаване на конкурентоспособността на икономиката чрез осигуряване на благоприятна бизнес среда, насърчаване на инвестициите, прилагане на иновативни решения и повишаване на ресурсната ефективност.

1. Подобряване на достъпа и повишаване на качеството на образованието и обучението и качествените характеристики на работната сила.

2. Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване.

З. Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал.

4. Развитие на аграрния отрасъл за осигуряване на хранителна сигурност и за производство на продукти с висока добавена стойност при устойчиво управление на природните ресурси.

5. Подкрепа на иновационните и инвестиционни дейности за повишаване на конкурентоспособността на икономиката.

6. Укрепване на институционалната среда за по-висока ефективност на публичните услуги за гражданите и бизнеса.

7. Енергийна сигурност и повишаване на ресурсната ефективност.

8. Подобряване на транспортната свързаност и достъпа до пазари.

Обвързаност с Националната концепция за пространствено развитие 2013-2025 г.

Важен момент е ОПР да отразява пространствените перспективи на територията на общината на основата на икономическите и социалните фактори на развитието, като се отчитат възможностите за преодоляване на различията между градските и селските територии и се създадат предпоставки и условия за оптимизиране на функциите на общинския център, който играе все по-важна роля за повишаване на конкурентоспособността на икономиката и устойчивото развитие на общината. В същото време трябва да се постигне балансираност в развитието, чрез инвестици в определените селища – опорни центрове на административния център – село Трекляно.

В НКПР са заложени следните стратегически цели за развитие:

Стратегическа Цел 1 “Интегриране в европейското пространство”

Развитие на национални и трансгранични транспортни, енергийни, урбанистични, културни и екологични коридори с оглед постигане на териториална свързаност, сътрудничество и интегриране в региона и в европейското пространство.

Укрепване на умерено полицентрична мрежа от градове-центрове с подобрено качество на градската среда, способстващо за постигане на балансирано териториално развитие и намаляване на неравенствата между централните градски и периферните селски райони.

Развитие на националната техническа и социална инфраструктура за подобряване на пространствената свързаност на районите и урбанистичните центрове и достъпа до образователни, здравни, социални и културни услуги.

Съхраняване и развитие на националната система от защитени природни и културни

ценности за поддържане на биологичното равновесие, пространствената природна и културна идентичност и за интегриране на техните стойности в съвременния живот.

Стратегическа Цел 5 “Стимулирано развитие на специфични територии”

Интегрирано планиране и стимулирано развитие на територии със специфични характеристики (крайбрежни Черноморски, крайбрежни Дунавски, планински гранични и

периферни) с оглед съхраняване и ефективно използване на техния природен, икономически, социален и културен потенциал за развитие.

Стратегическа Цел 6 “Конкурентоспобност чрез зони за растеж и иновации”

Повишаване на конкурентоспособността на българската територия чрез държавно подкрепени зони за растеж и иновации в урбанистичните центрове от високите нива на полицентричния модел.

В Регионалния план за развитие са отчетени специфичните дългосрочни цели и приоритетите за развитие на областите и общините, включени в териториалния обхват на района. На ниво общински план за развитие следва да се гарантира връзката между регионалния и местния стратегически контекст за развитие, като на практика се интегрират плановите подходи „отдолу-нагоре” и „отгоре-надолу”.

РПР на ЮЗР поставя следните стратегически цели за периода 2014-2020 г.:

Стратегическа цел 1: Постигане на устойчив икономически растеж, чрез развитие на конкурентоспособна диверсифицирана регионална икономика;

Стратегическа цел 2: Постигане на балансирано и устойчиво регионално развитие и укрепване на връзките между градските центрове и селските райони;

Стратегическа цел 3: Икономическо, социално и пространствено сближаване с останалите региони в ЕС.

Съответствие с Областната стратегия за развитие на област Кюстендил за периода 2014-2020 г.

Необходимо е в значителна степен да бъде постигнато съответствие на целите и приоритетите за общинско развитие с приоритетите на областно ниво, като се отчитат стратегическите насоки за разработване и общинските планове за развитие, представени в Областната стратегия за развитие на област Кюстендил. Това съответствие осигурява допълнителни ефекти и потенциални ползи, свързани с осигуряване на достъп до финансови схеми и развитие на териториалното сътрудничество между общини и региони.

Областната стратегия за развитие на област Кюстендил дефинира следните пет стратегически цели:

1. Социално-икономическо развитие, на базата на устойчив икономически растеж, чрез развитие на конкурентоспособна диверсифицирана регионална икономика, основаваща се на “икономика на знанието” и развитие на човешкия капитал. Прилагане на съвременни социални политики.

2. Балансирано териториално развитие чрез укрепване на градовете-центрове, подобряване свързаността в областта и качеството на средата в населените места.

3. Развитие на техническата инфраструктура, създаваща условия за привличане на инвестиции, растеж и заетост.

4. Развитие на трансгранично и транснационално сътрудничество в принос на икономическото и социалното развитие и сближаване.

5. Запазване и подобряване качествата на околната среда чрез интегриране на глобалните екологични цели и развитие на екологичната инфраструктура.

Основните източници на средства за финансиране изпълнението на Общинския план за развитие на община Трекляно за 2014-2020 г. са: Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), общинския бюджет, централния бюджет на РБ и други фондове и програми.

ЕСИФ е общо понятие, обединяващо в новия програмен период Кохезионния фонд, Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и финансирането по линия на Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейски фонд за морско дело и рибарство. Помощта за България от ЕСИФ е регламентирана в Споразумението за партньорство между България и ЕС за 2014-2020 г., наследник на Националната стратегическа референтна рамка за периода 2007-2013 г.

В Споразумението за партньорство са формулирани четири основни приоритета за ЕСИФ през периода 2014-2020 г., както следва:

Приоритет 1: Образование, квалификация и заетост за приобщаващ растеж, който обхваща подприоритетите: Заетост и трудова мобилност, Социално включване и Образование, учене през целия живот.

Приоритет 2: Иновации и инвестиции за интелигентен растеж, който обхваща подприоритетите: Повишаване конкурентоспособността на МСП в ключови икономически сектори, НИРД и иновации, и достъп до и използване на ИКТ.

Приоритет 3: Свързаност и зелена икономика за устойчив растеж, който обхваща подприоритетите: Свързаност (външна и вътрешна), Преминаване към ниско-въглеродна икономика, енергийна и ресурсна ефективност, Климат и климатични промени и Околна среда и опазване на природното богатство.

Приоритет 4: Добро управление и достъп до качествени обществени услуги, който обхваща подприоритетите: Инвестиции в изграждане на институционален капацитет за добро управление, качествена и независима съдебна система и Достъп до качествени обществени услуги и ефективно прилагане на електронното управление с оглед на провеждането на реформи.

Допълнителен механизъм за финансиране се осигурява чрез предлаганите мерки и средства от централния бюджет за реализация на дейности в „районите за целенасочена подкрепа” (общини с влошено социално-икономическо състояние), съгласно действащото национално законодателство за регионалното развитие (ЗРР). Териториалният обхват на районите за целенасочена подкрепа на общинско ниво се определя в Областната стратегия за развитие и на тази база следва да се търсят възможности за допълнително финансиране на конкретни общински проекти, насочени както към интегрираното развитие на общината, така и към преодоляване на социално-икономическите различия между общините и вътрешнорегионалните диспропорции.

В ОСР на Кюстендил 2014-2020 г., община Трекляно е определена като район за целенасочена подкрепа от държавата, който отговаря на 6 критерия от 8-те, регламентирани в чл. 6 на ЗРР, а именно:

1. нетни приходи от продажби на един жител под 70 на сто от средната стойност за страната за последните три години;

2. равнище на средната работна заплата, по-ниско от средната стойност за страната за последните три години;

3. средно равнище на безработица над 105 на сто от средната стойност за страната за последните три години;

4. коефициент на възрастова зависимост над 120 на сто от средната стойност за страната за последните три години;

5. гъстота на населението под 70 души на един квадратен километър;

6. над 30 на сто от населените места са без изградена канализационна мрежа.

За да финансира инвестиционните си разходи за развитие, местната власт трябва да има достъп и до националния и регионалния пазар на капитали, както и да развива форми на публично-частни партньорства.

Социално-икономическото и инфраструктурно развитие на община Трекляно и през новия програмен период ще се осъществява под комбинираното влияние на две групи фактори:

• стимулиращи развитието;

• задържащи развитието.

Програмно-целевата част на Общинския план за развитие е базирана основно на очакваното въздействие на система от условия и фактори, които ще имат положително, позитивно въздействие върху комплексното развитие на общината.

В това отношение е акцентирано на отчитането на стратегическите измерения на факторите със стимулиращо влияние, засягащи:

• Използване на природно-климатичните и почвено-биологични ресурси на територията за развитие на аграрния сектор и затваряне на цикъла „селскостопански суровини – преработваща промишленост;

• Развитие на горското стопанство и съпътстваща промишленост и дейности;

• Развитие на туризма, чрез използване на разполагаемите в общината природни ресурси;

• Балансираност и всеобхватност на функции в общината и в административния й център, които увеличават икономическия, административния и обслужващия им потенциал.

Развитието на община Трекляно ще изпитва и съпътстващото влияние на фактори със задържащ характер.

Такива са:

• Липсата на човешки ресурси с необходимото качество като образование и професионални умения;

• Липсата на изградена устойчива бизнес и инвестиционна среда в общината;

• Лошо състояние на пътната инфраструктура и труден достъп от столицата София;

• Наличието на диспропорция между потребността от публични инвестиции и очакваните възможности за бюджетно осигуряване на средства;

• Ограничен финансов и административен капацитет.

Данните от анализа на текущото състояние показват, че община Трекляно се нуждае от ускоряване на социално-икономическото си развитие и стимули за преодоляване на демографските проблеми, генериране на растеж, заетост и устойчиво развитие на туризма, като водещ отрасъл на местната икономика.

Общината следва да мобилизира целия си потенциал (природно-ресурсен, човешки и инвестиционен) и така да насочи развитието си, че в максимална степен да оползотвори възможностите за финансиране - национални и европейски.

Необходимо е и прилагане на интегриран подход за развитие на територията. Това означава подходящо съчетаване на политиките и мерките, въздействащи върху икономическия, природно-културния, инфраструктурния и човешкия потенциал.

Потребностите от “коригиращи” и „подкрепящи” публични намеси в развитието на община Невестино са се увеличили през последните години. Необходимо е ново териториално насочване на мерките и подобрена координация, за да се постигнат трайни и осезаеми промени в желаните насоки и успешно изпълнение на целите и приоритетите на Общинския план за развитие 2014-2020 г. На тази основа, стратегията за развитие на общината до 2020 г. следва да бъде агресивна по отношение на желания териториален баланс и протичането на демографските процеси, подкрепяща по отношение на необходимите предпоставки за развитие на икономиката и стабилизираща по отношение изграждането и обновяването на инфраструктурите.

Същевременно трябва да се отчете факта, че идентифицираните в социално-икономическия анализ множество проблеми и нужди на територията на общината няма да могат да бъдат решени в рамките на програмния период до 2020 г. Финансовите ресурси и възможности следва да бъдат обвързани и насочени към решаването на най-приоритетните потребности на общината, така че да доведат до значителен социално-икономически ефект.