Общите принципи на екологичното право на република българия георги Пенчев1 Резюме

Изтегляне 222 Kb.

страница	2/2
Дата	15.08.2018
Размер	222 Kb.
	#79416

1 2

Заключение

Накрая, в резултат на разгледаната правна уредба и доктринални становища в нашата и чуждестранната правна литература, могат да бъдат направени някои по-общи изводи и препоръки de lege ferenda.

1. Разпоредбите на чл. 3 от ЗООС, в които изрично са изброени 11-те принципи на българското екологично право не са формулирани сполучливо. В тях не са отразени някои традиции в развитието на нашето екологично законодателство, както и съвременните постижения на екологията като наука, базирани на комплексния подход в изследването на екосистемите и управлението на дейности по опазване на околната среда. Освен това те страдат и от редица слабости в правно-техническо отношение, посочени по-горе. Във връзка с това, смятам че de lege ferenda чл. 3 от ЗООС трябва бъде изменен и да придобие следната редакция: „Чл. 3. Опазването на околната среда се основава на следните принципи: 1. Устойчиво развитие; 2. Информиране на гражданите за състоянието на околната среда; 3. Научна обоснованост на управленските решения по опазване на околната среда; 4. Комплексен подход в правното регулиране обществените отношения по опазване на околната среда; 5. Предотвратяване на замърсяването или увреждането на околната среда; 6. Приоритет на екологичните пред икономическите интереси на обществото; 7. Сближаване на българското законодателство с правото на Европейския съюз“. Тази формулировка отчита непосредствената приложимост в нашето екологично законодателство на чл. 191, пар. 2, изр. 2 от ДФЕС.

2. В екологоправната доктрина у нас и в чужбина господства понастоящем концепцията за принципите на екологичното право като особен вид правни норми. Тя отразява преди всичко материалният позитивноправен компонент в юридическото съдържание на принципите на правото. Тази концепция обаче, трябва да отчита и включва в това съдържание и нематериалният (метафизичен, духовен) компонент на тези принципи, изразяващ се в ръководната идея, въплътена в тези особени правни норми. Именно с това съчетание на материалното и духовното в тези правни принципи по-точно може да се изрази тяхната правна същност.

3. Принципите на екологичното право имат не само правна, но и голяма нравствена значимост. Те могат да допринесат и за екологичното възпитание и повишаването на екологичното съзнание на подрастващите поколения, ако например бъдат включени по подходящ начин в някои учебни дисциплини още в средното образование. А изграждането и повишаването на екологичното съзнание на подрастващите поколения е важна предпоставка за формирането и развитието и на екологичното им правосъзнание. Ето защо, сполучливото изрично формулиране на общоотрасловите принципи на екологичното право в чл. 3 от ЗООС има особено важно не само теоретично, но и практическо значение. В тази насока смятам, че е необходимо да си припомним библейската мъдрост, изразена от Св. ап. Павел в първото му послание към Коринтяните, където той изтъква: „А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта” (1 Кор. 13:13). Преведена през призмата на разглежданата проблематика, тази библейска мъдрост може да бъде изразена така: любовта към природата и свързаната с нея грижа за състоянието на околната среда трябва да бъдат постоянен мотив (движеща сила) на законодателя към усъвършенстване на българското екологично законодателство и в частност, към по-доброто изрично формулиране на принципите на екологичното право както в ЗООС, така и в специалните закони по опазване на компонентите на околната среда именно като особен вид екологоправни норми с ръководно значение. Само по този начин ще се реализират вярата и надеждата ни за постигане на устойчиво развитие, отчитащо не само материалните, но и духовните потребности на обществото - за просперитета на нашата родина - Майка България!

1 Доктор по право, професор по Екологично право в Юридическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, електронен адрес за контакти: georgepenchev@abv.bg.

2 Вж. напр. в тази насока, Вълчев, Д. От апология на правната норма към теория на правния ред. С., Юриспрес и др., 2003, с. 121; Пехливанов, К. Независимите административни органи при парламентарното управление. С., Сиела, 2016, с. 187; Ташев, Р. Обща теория на правото. Основни правни понятия. 4. прераб. и доп. изд. С., Сиби, 2010, с. 211; Цонков, И. Теория и практика на съдебното производство по наказателни дела (Състезателността в светлината на Европейската конвенция за правата на човека). С., Сиела, 2014, с. 86.

3 Вж. Андрейчин, Л., Л. Георгиев, Ст. Илчев, Н. Костов, Ив. Леков, Ст. Стойков, Цв. Тодоров. Български тълковен речник. 2. изд. С., Наука и изкуство, 1963, с. 712; Речник на чуждите думи в българския език. С., Издателство на БАН, 1982, с. 692.

4 Вж. Андрейчин, Л., Л. Георгиев, Ст. Илчев, Н. Костов, Ив. Леков, Ст. Стойков, Цв. Тодоров. Български тълковен речник. 4. доп. и прераб. изд. С., Наука и изкуство, 1994, с. 758.

5 Вж. Христов, В. Относно принципите на правото. – Правна мисъл. С., 2000, № 3, с. 18.

6 В наименованието на глава втора на част първа от отменения НПК (ДВ, бр. 89 от 1974 г., изм. и доп. - отм., бр. 86 от 2005 г.) обаче, се употребяваше понятието „основни начала“. Понятието „основни принципи“ се употребява и в някои други закони, напр. в чл. 4 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност (ДВ, бр. 61 от 2015 г.) – относно „основните принципи на управлението и функционирането на системата за защита на националната сигурност“.

7 Като примери за такива други закони, свързани в определена степен и с опазването на околната среда, в разпоредбите на които се употребява понятието „принципи“ могат да бъдат посочени чл. 4 от Закона за защита при бедствия (ДВ, бр. 102 от 2006 г., изм. и доп.) и чл. 2, ал. 3 от Закона за регионалното развитие (ДВ, бр. 50 от 2008 г., изм. и доп.), въведена в последния закон с измененията и допълненията му в 2016 г. (ДВ, бр. 15 от 2016 г.). Могат да бъдат посочени и някои примери на изрично изброяване на правни принципи в разпоредби на нормативни актове от други отрасли на законодателството ни, като чл. 2, ал. 1 от Закона за администрацията (ДВ, бр. 130 от 1998 г., изм. и доп.) – относно принципите в дейността на администрацията и чл. 18 от Закона за държавния служител (ДВ, бр. 67 от 1999 г., изм. и доп.) – относно принципите на изпълнение на държавната служба. Очевидна е очертаваща се тенденция в нашето законодателство към изрично формулиране на правни принципи в разпоредби на съответния закон или кодекс.

8 Вж. Павлова, М. Гражданско право. Обща част. т. 1. С., Софи-Р, 1995, с. 40.

9 Вж. Христов, В. Цит. съч., с. 12 – 13.

10 Вж. Мосинов, Е. За същността на „правния принцип“ и принципите на правото. – Съвременно право. С., 1995, № 1, с. 103.

11 Вж. Стайнов, П., А. Ангелов. Административно право на Народна република България. Обща част. С., Наука и изкуство, 1957, с. 55.

12 Вж. Мръчков, В. Трудово право. 9. прераб. и доп. изд. С., Сиби, 2015, с. 61.

13 Вж. Дерменджиев, И. Административно право на Република България. С., ДФ „Офсетграфик“, 1992, с. 35; от него. Административен процес на НРБ. Производство за правораздавателен контрол върху администрацията. 2. прераб. и доп. изд. С., СУ „Климент Охридски“ – Юридически факултет, 1981, с. 22.

14 Вж. в тази насока критиката на Е. Мосинов относно употребата на понятията „основни начала“ и „принципи“ със синонимно значение като нарушение на тази разпоредба и коментара върху неговата критика от В. Христов – вж. съответно Мосинов, Е. Цит. съч., 102 – 103; Христов, В. Цит. съч., 12 – 13.

15 Вж. напр. Бойчев, Г. Юридическа санкция. С., Юриспрес, 2001, с. 95 – 96; Вълчев, Д. Цит. съч., с. 123; Радев, Д. Нормативна структура на правото. С., ЛИК, 2008, с. 170 – 177; Спасов, Б. Конституционно право на Република България. Част първа. С., Юриспрес, Университетско издателство „Св. Кл. Охридски”, 2002, с. 65; Сталев, Ж. Българско гражданскопроцесуално право. 4. доп и прераб. изд. С., Наука и изкуство, 1988, с. 79; Стамболиев, О. Принципи на гражданския процес. – Правна мисъл. С., 1998, № 2, с. 72; Павлов, Ст. Наказателен процес на Народна република България. 4. изд. С., Университетско издателство „Климент Охридски“, 1989, с. 67; Манев, Н. Наказателен процес: Учебно ръководство. 2. прераб. и доп. изд. С., Ромина, 2002, с. 27 – 31; Христов, В. Цит. съч., с. 17 – 18; Рачев, Ф. Гражданско право. С., Университетско издателство „Стопанство“, 2003, с. 80.

16 Вж. напр. Ташев, Р. Цит. съч., с. 212; Маринова, С. Към понятието правен принцип – Икономически алтернативи. С., 2009, № 5, с. 78; от нея. Принципи на правото. С., Университетско издателство „Стопанство”, 2011, с. 29 – 33; Таджер, В. Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял. I. С., Наука и изкуство, 1972, с. 36; Русчев, И. Нормативните актове – източник на частното право. С., Албатрос, 2008, с. 47; Драгиев, А. Международно правораздаване (Международен арбитраж и Международен съд на ООН). С., ЛИК, 2004, с. 123 – 124; от него. Общите принципи на правото в международното публично право. – Годишник на Бургаския свободен университет. Бургас, 2012, Т. XXVII, с. 302 – 310.

17 Вж. напр. в тази насока становищата на Д. Милкова и Д. Радев, както следва: Милкова, Д. – Милкова, Д., Е. Друмева, Ф. Рачев, К. Стойчев, Ч. Големинов, В. Стоянов, Ц. Цанкова. Основи на правото на Република България. Част първа. С., Тилиа, 1995, с. 9 – 10; Радев, Д. – Балабанова, Х., З. Сукарева, Г. Боянов, А. Василев, Л. Корнезов, Д. Радев, С. Тасев, Н. Филчев, Б. Неделчева, Б. Ланджев, Т. Йосифова, Б. Рашков. Основи на правото. 2. Прераб. и доп. изд. С., Издателски комплекс – УНСС, 2015, с. 12 – 13.

18 Понятието „симбиоза“ е ноторно в науката екология и означава наличието на два компонента на екосистемата, които са неразривно свързани помежду си – вж. Речник по екология и опазване на околната среда. С., Партиздат, 1984, с. 230.

19 Вж. Стайнов, П. Защита на природата (правни изследвания). С., Издателство на БАН, 1970, с. 24. Независимо от историческите особености на периода от време, в който беше издадена тази монография, повечето от изтъкнатите от него принципи не са изгубили значението си и понастоящем. Това е показател за неговата научна далновидност.

20 Пак там, с. 25 – 34 и с. 234 – 255.

21 Вж. Наумова, С. Основни въпроси на екологичното право 2. прераб. и доп. изд. С., БАН – Институт за държавата и правото, 2012, с. 34, където тя ги отбелязва в контекста на т. нар. от нея „Основни принципи на правната политика по опазване на околната среда; Пенчев, Г. Екологично право. Обща част. С., Фенея, 2011, с. 36 – 37.

22 Вж. Закон за опазване на околната среда: Коментар от Иван Керемедчиев юрист в Министерството на околната среда и водите. С., Фенея, 2004, с. 6.

23 Вж. Hughes, D. Environmental Law. 2. Edition. London, etc., Butterworths, 1992, p. 17.

24 Вж. напр. в тази насока, Tromans, S. The Environmental Protection Act 1990: Text and Commentary. London, Sweet & Maxwell, 1991, p. 6 – 25.

25 Вж. Shelton, D., A. Kiss. Judicial Handbook on Environmental Law. Nairobi, UNEP, 2005, p. 19 – 20.

26 Авторите отбелязват, че по същество това не е принцип на екологичното право, а правно средство за опазване на околната среда с превантивен характер, но те го предлагат като отделен принцип от посочения предходен принцип, поради някои по-съвременни тенденции и възгледи в подходите за опазване на околната среда – Ibidem, 21 - 22. Съдържанието на идеята, залегнала в предлагания от авторите принцип, накратко може да се опише така: ако поради „неопределеност“, както се изразяват тези автори, или недостиг на съвременни научни знания и данни относно вредоносните последици върху околната среда от определен вид дейност, по-добре е да се предприемат някакви превантивни мерки, отколкото да не се предприеме нищо за защита на околната среда. По мое мнение и в тези случаи става дума за друг принцип на екологичното право, отбелязан по-горе като „принцип на предотвратяването (превенцията)“, а не за отделен от него принцип с наименование „принцип на предпазването“.

27 Ibidem, 20 – 24.

28 Вж. Kiss, A., D. Shelton. International Environmental Law. Ardsley-on-Hudson (New York), Transnational Publishers, Inc., 1991, p. 107.

29 Вж. Шестерюк, А. Вопросы кодификации законодательства об охране окружающей среды. Ленинград, Издательство Ленинградского университета, 1984, с. 48.

30 Вж. Природноресурсовое право и правовая охрана окружающей среды. Москва, Юридическая литература, 1988, 17 – 18. Становището ва В. Петров е цитирано от разработената от него глава първа на този учебник, озаглавена „Предмет и система правового регулирования взаимодействия общества и природы в СССР“.

31 Вж. Яковлев, В. Экологическое право. Кишинев, Штиинца, 1988, с. 35.

32 Вж. Якушев, В. Метод и принципы регулирования земельных отношений. – Правоведение. Ленинград, 1961, № 4, с. 80.

33 Вж. Колбасов, О. Предмет и система водного законодательства. – Правоведение. Ленинград, 1971, № 3, с. 91.

34 Вж. Якушев, В. Цит. съч., с. 80.

35 Вж. Петров, В. Проблемы эколого-правовой терминологии. – В: Правовые проблемы экологии. Москва, АН СССР – ИНИОН, 1980, с. 117.

36 Вж. Бринчук, М. Экологическое право. Москва, Городец, 2009, с. 49.

37 Вж. Бринчук. М. Принципы экологического права. Москва, Юрлитинформ, 2013, с. 5.

38 Пак там, с. 6 и 9.

39 Обн., Собрание законодательства Российской Федерации, бр. 2 от 2002 г., изм. и доп.

40 В чл. 3 от първоначално приетия Закон на Руската Федерация за опазване на околната среда в 1991 г., в сила от 03.03.1992 г. (обн., Российская газета. Москва, 03.03.1992 г.), отменен от действащия понастоящем закон от 2002 г., посочен по-горе, са изброени само 5 принципа на опазването на околната среда. Следователно руският законодател е уредил в действащият понастоящем закон близо 5 пъти повече по брой принципи. Очевиден е стремежът на съвременния руски законодател към увеличаване броя на основните насоки на правна уредба на обществените отношения в разглежданата област.

41 Вж. Бринчук, М. Принципы экологического права, с. 24 – 106.

42 Пак там, с. 106.

43 Пак там, с. 10.

44 Като пример в тази насока може да се посочи и съветската доктрина по аграрно право, в която също преобладава становището за принципите на аграрното право като вид правни норми, имащи ръководна и регулативна функция, които се формират в рамките на аграрната политика – вж. напр. Быстров, Г. Принципы советского аграрного права. – Правоведение. Ленинград, 1984, № 5, 96 – 97.

45 Вж. Geistlinger, M. Nuclear Power Plants and Environmental Security. – Studies on International Law. Sofia, 2013, Vol. 8, 130 – 135.

46 Вж. за повече подробности относно тези принципи, напр. Кремер, Л. Европейско право на околната среда. С., Сиела, 2008, с. 77 – 96, където авторът причислява към тези 4 принципи и още 2 принципа, а именно на субсидиарността (чл. 5 от Договора за Европейски съюз – ОВ С 83, 30.03.2010 г.) и на „интеграцията“, т. е. включването на изискванията за опазване на околната среда в другите видове политика на ЕС (чл. 11 от ДФЕС); Кремер, Л., Г. Винтер. Экологическое право Европейского союза. Москва, Городец, 2007, с. 28 – 31, където двамата автори причисляват принципа на интеграцията към изрично изброените 4 принципи по чл. 191, ал. 2 от ДФЕС; Матисен, П.С.Р.Ф. Европейско право: Въведение. 8. прераб. и доп. изд. С, Сиела, 2007, с. 664 – 665; Пенчев, Г. Сближаване на българското с европейското право по опазване на околната среда в нейната цялост. С., НИКЕ-НТ-89, 2006, с. 27 – 28; от него. Екологичната политика на Европейския съюз: предизвикателства за България при присъединяването. – Търговско право. С., 2006, № 6, с. 71 – 72; Hey, C. The Environmental Legislation of the European Union. Brussels, Friends of the Earth-Europe, 1995, p. 9 – 11; Jans, J. European Environmental Law. London, Kluwer Law International, 1995, p. 19 – 32; Johnson, S., G. Corcelle. The Environmental Policy of the European Communities. London, Kluwer Law International, 1995, p. 14 – 15; Kramer, L. E.C. Treaty and Environmental Law. London, Sweeet & Maxwell, 1998, p. 63 – 78.

47 Вж. Закон за опазване на околната среда: Коментар от Иван Керемедчиев юрист в Министерството на околната среда и водите, с. 6.

48 Вж. Славова, М. Принципи на административното право. С., Сиби, 2002, с. 33; от нея. За принципите на административното право - Юридически свят. С., 2002, № 2, с. 125.

49 Вж. Нашето общо бъдеще: Международна комисия за опазване на околната среда и за развитие. С., ДИ „Д-р Петър Берон“, 1989, 356 с.

50 Пак там, с. 56.

51 Като слабост на тази дефиниция може да се изтъкне обстоятелството, че тя не отчита още един фактор – демографския или т. нар. “социален растеж”, а той се включва в съдържанието на това понятие, използвано в международните документи. Вж. за повече подробности относно концепцията за устойчивото развитие, напр. Нашето общо бъдеще: Международна комисия за опазване на околната среда и за развитие, с. 56 – 59; Нам, К. Ландшафтна екология. С., Фондация „Национална и международна сигурност“, 2013, с. 182 – 186; Бринчук, М. Экологическое право, с. 53; от него. Принципы экологического права, с. 61 – 63; от него. Концепция устойчивого развития как методологическая основа цивилизационного развития. – Государство и право. Москва, 2014, № 10, с. 15 – 24.

52 Вж. Бринчук, М. Концепция устойчивого развития как методологическая основа цивилизационного развития, с. 18.

53 Пак там, с. 19, където авторът отбелязва още и обстоятелството, че за да оцелеем като цивилизация в контекста на очертаващата се екологична криза, ние трябва да изменим в положителна, духовна посока, начинът ни на мислене.

54 Пак там.

55 Вж. за повече подробности Пенчев, Г. Екологично право. Обща част, с. 128 – 146 и цитираната там литература.

56 Вж. за повече подробности Пак там, с. 147 – 159.

57 Вж. за повече подробности Пак там, с. 160 – 174.

58 Тази конвенция е ратифицирана е от Република България със закон от 2.10.2003 г. (ДВ, бр. 91 от 2003 г.). Тя е в сила за нашата страна от 16.03.2004 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 33 от 23.04.2004 г. Към нея фигурират 2 приложения (анекси), озаглавени както следва: Анекс І. Списък на дейностите, посочени в член 6, параграф 1 (а); Анекс ІІ. Арбитраж. Изменения и допълнения на конвенцията са приети в Алмати, Казахстан на 27.05.2005 г., които са ратифицирани от Република България със закон от 23.02.2007 г. (ДВ, бр. 20 от 2007 г.), но още не са в сила за нашата страна. ЕС също се присъедини към тази конвенция с Решение 2005/370/ЕО на Съвета от 17.02.2005 г. относно утвърждаване, от името на Общността, на Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (OB L 124, 17.05.2005 г.).

59 Вж. за повече подробности, Пенчев, Г. Екологично право. Обща част, с. 108.

60 Вж. за повече подробности, Пак там, с. 109 - 111.

61 Вж. действащата тогава Директива 90/313/ЕИО на Съвета от 7.06.1990 г. относно свободата на достъпа до информация за околната среда (OВ L 158, 23.06.1990 г.), отменена от действащата понастоящем Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28.01.2003 г. относно достъпа на обществеността до информация за околната среда, и за отмяна на Директива на Съвета 90/313/ЕИО (ОВ L 41, 14.02.2003 г.).

62 Вж. напр. чл. 2 от Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния (Женева, 13.11.1979 г.), която е ратифицирана от Република България с Указ на Държавния съвет № 332 от 19.02.1981 г. (ДВ, бр. 16 от 1981 г.). Тя е в сила за нашата страна от 16.03.1983 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 45 от 16.05.2003 г.

63 Вж. напр. Пенчев, Г. Екологично право. Обща част, с. 120 – 122; от него. Фирмите като субект на имуществена отговорност за замърсяване на водите в Република България. – Проблеми на морското право. С., 1991, Т. 28, с. 29 – 30.

64 Вж. Наредба за инвентаризацията и проучванията на площи със замърсена почва, необходимите възстановителни мерки, както и поддържането на реализираните възстановителни мероприятия, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от 6.02.2007 г. (ДВ, бр. 15 от 2007 г. – в сила от 17.08.2007 г.).

65 Вж. Saving Our Planet: Challenges and Hopes. Nairobi, UNEP, 1992, p. 175, където Програмата на ООН по околната среда като орган на Общото събрание на ООН, е направила констатацията, че въпреки усилията на национално и международно равнище за опазване на околната среда, нейното състояние продължава да се влошава.

66 Съгласно чл. 9 от ЗООС, „Държавната политика по опазване на околната среда се интегрира в секторните политики – транспорт, енергетика, строителство, селско стопанство, туризъм, промишленост, образование и други, и се осъществява от компетентните органи на изпълнителната власт.“

67 Вж. напр. Сталев, Ж. Цит. съч., с. 79.

Каталог: paunov -> Stidia%20Iuris -> broi%201%20-%202016
broi%201%20-%202016 -> Относно уредбата на румънската православна църква десислава Стоянкова1
Stidia%20Iuris -> Станислав Станев1 Анотация
Stidia%20Iuris -> Правно значение и функции на депозитаря на колективните инвестиционни схеми александър Александров
Stidia%20Iuris -> Принципите на първичното екологично право на европейския съюз

Изтегляне 222 Kb.

Сподели с приятели:

1 2