За хората или за министъра

Министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов е на път да го замени, но в земите на фармацията. В момента той влезе в челна атака срещу индустрията за намаление на цените на лекарствата, като същевременно уж открива, че една година не е знаел какво се случва.

Това е впечатлението от акцията за "намаляването на цените на лекарствата с 50%, че дори 100%", както първоначално обяви министърът преди седмица в разгара на истериите около бонусите на негови колеги в кабинета. Той заяви, че ще покани на разговор представителите на индустрията, за да им иска отстъпки, които да стигнат за повече и по-евтини лекарства на "бедните българи". В крайна сметка на преговорите водеща фигура беше лично премиерът Бойко Борисов. С размах той постигна съгласие с фармацевтичната индустрия. В резултат пък тя обеща до две седмици да потърси резерви в цените. Истерията с "лошите фармакомпании" и нарочените за скъпи лекарства утихна. Какъв обаче ще е резултатът от нея?

Обектът на преговорите

Целият фармацевтичен пазар през 2011 г. се оценява на 2.2 млрд. лв. Когато говорят, че ще намалят цените на лекарствата, управляващите пропускат факта, че по никакъв начин не влияят върху цените на тези без рецепта и хранителните добавки, които само се регистрират. Те формират около една четвърт от пазара (509 млн. лв. през миналата година), а ценообразуването им се движи по законите на търговията с бързооборотни стоки. Друга част от пазара са медикаментите, които се изписват по лекарско предписание. Те се регулират чрез комисия към Министерския съвет. Една част от тези медикаменти не се плащат от обществени фондове (НЗОК, министерството и държавните болници). Те се регистрират в България с най-ниската цена в ЕС на ниво производител. На дребно (т.е. в аптеките) към тази цена се добавят надценки за търговец на едро и дребно и ДДС. Те се продават в аптеките на пазарен принцип.Тук става въпрос за 818 млн. лв. от общия пазар.

В момента НЗОК може да преговаря само за допълнителни отстъпки от цената на 188 медикамента от общо 1673, които покрива напълно или частично. Става въпрос за сума от около 490 млн. лв. годишно (или под една четвърт от пазара) - лекарствата, които покрива НЗОК. Голяма част от тези медикаменти (около 60%) са скъпи оригинални препарати (научна разработка с патент), за които могат да се договорят допълнителни по-ниски цени или количества заради гарантирания пазар. Някои фирми могат да си го позволят, други не. Основното притеснение на тези, които могат, е отстъпката да не е публична, а индивидуална, за да не повлияе на цените на останалите големи европейски пазари. Причината е, че здравните каси сравняват цените помежду си (референтни цени) и така компанията може да срине продажбите си на огромен пазар заради малкия български. При прекомерен натиск съществува опасност много лекарства да престанат да се продават в България, което вече се случи през 2007 г.

За останалите, по-масови и евтини лекарства– например сърдечносъдовите, касата дотира стотинки или няколко лева. По-голямата част от цените за тези медикаменти се поема от пациента, т.е. държавата може много ограничено да влияе върху тях. Така, ако изобщо през следващите седмици тя се договори с фармацевтичните компании за по-ниски стойности, те ще са само за скъпите лекарства, които касата покрива 100%. Ако това стане обаче, тя ще може да разполага с повече средства. А намаление на евтините и по-масови медикаменти на НЗОК, което би се усетило като по-малко доплащане от хората, може да има само ако фармацевтичните компании пожелаят. Затова на срещите между правителството и фармацевтичния бизнес натискът е да се понижат цените на всички лекарства, въпреки че управляващите нямат законов механизъм да направят това.

На практика резултатът от първата среща е няколко основни послания: има вероятност някои производители да намалят цените на лекарствата си по каса с около 5-10%, (50% като цяло е абсурд); компаниите ще търсят допълнителни възможности или ще се опитат да намалят цените на лекарствата с рецепта; преговорите между държавата и фирмите ще се водят индивидуално. Основната идея при скъпите лекарства е била по възможност да се достигнат нивата от 2010 г., които сега са надвишени.

Дори генеричните компании (произвеждащи по-евтини аналози на оргиналните след изтичането на патента), чиито цени са най-ниските референтни и при които конкуренцията е голяма, също заявиха готовност да откликнат на искането на държавата. Директорът на "Софарма" Огнян Донев обяви, че ще направи преглед и ще е готов в понеделник с предложението си. Останалите компании все още не са оповестили намеренията си.

Така дотук всичко е в сферата на доброто желание и въпрос на преговори. Друг е въпросът, че докато цените на тока, водата, заплатите и бонусите растат, няма как само цените на високотехнологична стока като лекарствата да падат.

Малко отговорност...

Парадоксално, но най-голяма вина за най-високото поскъпване - това на лекарствата за онкоболни и други тежки и редки болести, има самият здравен министър. Още при идването си на поста в края на 2010 г. той предложи лекарствата за онкоболни да се плащат от здравната каса. А идеята на тази промяна беше пациентите най-после да получат лечение и да спре дефицитът на лекарства. "След толкова години Министерството на здравеопазването най-накрая взе решение всички медикаменти да преминат към здравната каса. По този начин ще се подобри достъпът на пациентите до медикаментите и ще се избегнат всякакви подозрения за корупционни практики при провеждането на търговете тук. Това обаче не може да стане изведнъж. През тази година (2011 - бел. ред) има вероятност болниците сами да правят търгове за онкологичните медикаменти. Но това няма да е практика, а само една преходна стъпка", коментира тогава Константинов.

Сега, половин година по-късно, след като през цялото време отчиташе преминаването на лекарствата за онкоболни към НЗОК като успех, в деня след преговорите здравният министър обяви пред БНТ, че не е знаел и разбирал какъв ще е ефектът от това. По думите му плащанията за онкопрепарати са се увеличили с 6 млн. лв. и фармацевтичните фирми едва ли не нарочно са вдигнали цените си. Според него виновни за всичко това са досегашните заместник-министър и председател на надзорния съвет на НЗОК Гергана Павлова и управител на здравната каса д-р Нели Нешева, които не го уведомили навреме и той чак сега разбирал.

Наредбите за прехвърлянето на лекарства за онкоболни и други редки болести обаче бяха съгласувани с Комисията за защита на конкуренцията и Агенцията за обществени поръчки. Двете институции не разрешиха да се впише текст, с който да се задължават фирмите да продават на цени от 2010 г., защото е антипазарно да се фиксират цени със задна дата. Още повече че при бъдещи търгове могат да се постигнат даже и по-ниски стойности. В същото време комисията по цените на лекарствата, оглавявана от юридическия съветник на министъра Деян Матев, месеци наред бавеше вписването на намалени цени на останалите държави (а от тези нива зависи и ценообразуването тук), открити от министерството и касата или подадени от самите фирми. И всичко това би трябвало да е ясно на министъра, защото под докладите за всичко това стои неговият подпис.

... и много политика

Министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов оцеля при последните рокади в правителството през есента на миналата година, както и сред бурята от недоволство в ГЕРБ срещу работата му през последните месеци. В същото време конфликтът му със здравната каса беше неприкрит, но до напускането на управата й той нито веднъж не се оплака от тях. Нито пък сигнализира, че има нещо нередно в лекарствената политика. Константинов обаче успя да прехвърли вината с оправданието, че не е разбрал какво се случва. В крайна сметка хората, които отговаряха за НЗОК - бившият й шеф д-р Нели Нешева и бившият зам. здравен министър Гергана Павлова напуснаха постовете си реабилитирани.

Възможно е това да е стратегия за политическо оцеляване в страна на чудесата, в която някой вярва на популистки истории. Те обаче не дава сигурност нито на бизнеса, нито на хората, че нещо ще се промени. Истерията около цените на лекарствата е само част от хаоса в нереформирания здравен сектор. И дори сега при тези шумни и водени лично от Борисов преговори да се постигнат някакви отстъпки, те едва ли ще решат генерално проблемите, нито пък има изглед да се усетят от потребителите.


Диалектика
Телевизионният водещ Юлиян Вучков стана доктор хонорис кауза на Военно-медицинска академия (ВМА). Началникът й ген. Стоян Тонев обяви, че почетната титла му се присъжда заради заслуги към науката. Генералът обясни, че в предаванията си проф. Вучков засягал проблемите на здравеопазването по начин, по който демонстрирал грижа за здравето на пациента. "Отдавам ви чест заради доказаната способност да съществувате повече за другите, отколкото за себе си. Вие сте победили егоизма и сте по-човечни от останалите", отговори на отличието професорът.


Офис за хората, които не работят в офис
Александър Михайлов и Александър Китов създават betahaus - алтернативно пространство, където да се срещат креативни професии
Силвия Радославова

Известни са като двамата Сашовци. И с това, че кипят от енергия и идеи и намират пътища за реализацията им. А, да! Другото общо между тях е, че са завършили висшето си образование в Германия (написаха го много медии). Но това е по-скучната част. Хората от България, които работят в рекламната индустрия, неправителствения и IT сектора, блогват или пишат активно, четат много и са фенове на Twitter, ако не познават Сашо и Сашо, поне са чували за тях. За останалите съвсем скоро Александър Михайлов и Александър Китов ще бъдат разпознавани като собственици на betahaus, който е "офис за хората, които не работят в офис", както предприемачите сами са го описали на сайта си.

Но истината е, че дори много да прилича, betahaus няма нищо общо с модела на отдаване на офиси под наем за краткосрочен период, защото те работят основно с бизнес клиенти, а beta къщата ще предлага много повече от просто офис. Тайната съставка се нарича coworking, или взаимодействие на работещите на едно и също място. betahaus иска да е социална среда със собствена атмосфера, която да насърчава креативното мислене и предприемачеството. "Пространството е за хората, които упражняват творчески професии и класически изкуства, но и изкуства, които добавят стойност, като архитектура, фотография, IT сектора, мултимедията, реклама и PR, разработка на видеоигри", обясняват собствениците. Но, разбира се, ако някой друг си търси място да поработи, няма да бъде върнат.

В началото бе нуждата

"Идеята за betahaus се роди от нуждата, най-общо казано", казва Александър Михайлов. По времето, когато той следва в Берлин, работи за неправителствената организация Politikfabrik. В един момент се оказва, че помещението, което организацията ползва е много малко и трябва да се намери по-голямо. Цените обаче са високи. Естествено има място за импровизация и така се ражда идеята за обединение с други по-малки компании, които да делят разходите за офиса. В конкретния случай това са IT фирма и рекламна агенция. Следва двегодишно партньорство и хармонично съжителство. "Ние вече знаехме, че ако дойде проект, на съседната врата вече има някой, който може да ни програмира сайта, а в другата стая са хората, които да ни помогнат с рекламата", обяснява Михайлов.

Преломна се оказва 2007 г. Пространството вече се разширява и в Берлин с е създаден първия betahaus. Михайлов участва в процеса. "Това стана място за всички, които имат нужда от добра творческа и работна атмосфера, от професионални и социални контакти в различни сфери", обяснява той.

Постепенно концепцията се превръща в марка, в следващите години betahaus са създадени в Хамбург и Кьолн, Барселона и Лисабон (в тестова фаза) но берлинската остава един от най-големите в света. "Най-активните екипи сега са в Барселона и Цюрих, в момента се работи по изграждане на пространство във Виена. Не търсим хора, които да правят betahaus, а точно обратното. Те идват при нас, защото обикновено са били на някое пространство и познават идеята", казва Александър Михайлов. Все пак е трудно е да се предвиди къде са добрите места за подобни пространства. "Много е различно, в Лондон тези пространства са направо бизнес хъбове, в Берлин са по-креативно насочени, в Барселона пък процесите вътре протичат доста по-непринудено", обяснява Сашо. Градовете обаче не е задължително да са големи въпреки повечето динамика в тях. Подобни пространства могат да съществуват навсякъде, но в по-малки мащаби. "Има дори в Алпите, където работят по 5-6 човека. В Киев е много силно развита тази култура, което изключва стереотипа, че в Източна Европа е може би рано за такива места", споделя още той.

Вече и в София

Българският betahaus в момента е в предстартова треска. 1020 кв. метра на ул. "Крум Попов" 56-58 в София преминават през тотално преобразяване. На площ от 400 кв.м ще бъдат разположени 65 работни места. betahaus ще си има и зала за събития и партита (за около 150 човека), две малки конферентни зали и собствено кафене на партера. Ремонтът трябва да приключи до месец, в същото време екипът разпределя отговорностите и дейностите. Зад българския проект освен Сашовците стоят още трима души. Това а Ивайло Спасов, Ирина Попова и Елена Стоянова. Те имат зад гърба си сериозен опит в организацията на хора и събития. Екипът иска откриването на betahaus да е мащабно. "Идеята е пространството да се ползва две седмици безплатно от всички. Ще има голямо парти за старта", казва Александър Китов. Ние със сигурно ще отидем, но полюбопитствахме отсега как ще изглежда betahaus.

"Между пространствата по света има общи белези, стремежът е именно да има еднакви неща, за да може марката да се изгради и да се запази. Но пък има и място за собствена идентичност. Това е готиното на betahaus, че може да съществува различна на различни места", обяснява Сашо Михайлов. Като немски възпитаници те са избрали функционалността, а не лукса. Цветовете на офиса ще са графитено и бяло, навсякъде има големи прозорци и висящи осветителни тела, което си е идея на двамата. Бюрата в почти всички betahaus по света са едни и същи. "Ползваме шперплат, поставен върху магарешки подпори", казва Михайлов с цялата сериозност на света. После Китов допълва, че кофражният талашит идва от "Лесоцентър" ООД, а 140 магарета - от IKEA. "От Берлин насам пък пътува един ТИР със столове, изработени от приятел, който е правил столовете и на немските офиси", смеят се двамата. Не на шега за интериорните решения са помагали архитектите от Don't DIY (Don't do it yourself). Това са млади хора, учили извън България.

В betahaus ще има цялото необходимо офис оборудване и услуги (свободен интернет, VoIP, скенер, принтер, проектори и т .н.), но без настолни компютри. По презумпция следва хората да идват с личния си лаптоп. "Разбира се, да имаме и компютри не е изключено, ако нуждата покаже. Затова се казваме betahaus, защото сме в бета-фаза непрекъснато", казва Михайлов.

beta бизнес

Въпреки че betahaus в София все още не е отворила врати, вече има 44 резервации, за които се очаква да бъдат подписани договори. Сред клиентите са дигиталният номад Крис Георгиев, предприемачът Максим Гървиц и издателство за зъболекарска литература Dental Tribune.

"Отсега се появяват и такива хора, които имат офис, но заявяват, че биха идвали да поработят за една седмица при нас просто да се разнообразят", казва Китов. Тарифите за наем са гъвкави. Дневният престой на посетител струва 19 лв., но това е повече от един стандартен работен ден, защото betahaus ще отваря в 9 ч. и ще затваря в 20 ч. 5-дневен абонамент е 79 лв., а 10 дневен - 139 лв. Месечните наеми зависят от това дали ще бъде фиксирано работното място или не. В първия случай е цената е 279 лв., а във втория - 229 лв. на човек. Във всички цени са включени ползването на техника, консумативи, както и конферентната зала (за определен брой часове). За дългосрочни договори (3, 6, 9 или 12 месеца) могат да бъдат договорени отстъпки.

"Инвестицията при цените в момента трябва да се върне до 2-2.5 години", обяснява Александър Китов. "А ако местата са 50% заети, ние вече ще имаме позитивен финансов резултат", допълва той. Според разказа му инвестицията до момента е освен много лично време, в материално измерение ще достигне около 80 хил. лв. 10 хил. са вече изразходвани, но предстои да бъдат направени по-големите разходи за обзавеждане и оборудване. Намирането на финансиране е било трудно, но не повече от намирането на помещение. Все пак още в началото Сашо и Сашо са приели правило като златно правило да не теглят никакви кредити за проекта. И са го спазили. Открили са инвеститор, но предпочитат да не вдигат шум около него преди откриването betahaus София.

Изчисленията показват, че оперативните разходи (най-голям от които наемът) могат да бъдат обслужвани, дори да има малко или никаква работа. Това обаче ще е възможно само за около шест месеца. "Дори да се наложи периодът да е по-дълъг, ще намери начин betahaus да оцелее", спокоен е Китов.

Още преди официалното откриване на новото работно пространство на София то вече е спечелило много приятели (1500 в социалната мрежа facebook). Сашовците пък са неуморно заети около проекта и ако енергията и ентусиазмът са наистина заразни, betahaus наистина има потенциала да се превърне в среда, където промяната в начина на работа за креативните професии е факт.
Корпоративен офис за ден

За класическа конкуренция между betahaus и компаниите, които предлагат офиси под наем за ден, седмица или месец, не може да става въпрос. Разликата идва не само от таргет групата, в която едните и другите се целят, но и в предназначението на пространството. Корпоративните клиенти, които наемат офис за кратък период, не делят мястото с други фирми или самонаети лица. Най-често такава услуга ползват чуждестранни компании, които се подготвят за дебют на българския пазар, или компании, работещи в няколко различни държави, или локални фирми, които нямат нужда от постоянен офис. В България има няколко по-големи компании, които предлагат временно ползване на помещения, оборудване и специализирани услуги. Сред тях са Regus group и SofiaOffices. Цените, на които те сключват договори, са индивидуални и се определят според нуждите и пакета, който ще ползва клиентът.

Финансови щети за близо 3 млн. лв. е спряло новото ръководство на Комплексния онкологичен център в Пловдив. От там установили, че по времето на стария икономически директор на Онкологията Вася Данкова, която е и балдъза на екскмета Славчо Атанасов, били сключени договори за доставка на лекарства на цени в пъти над техните референтни стойности. Това съобщи управителят на лечебното заведение д-р Калин Калинов.

Данкова е отговаряла и за обществените поръчки.

В момента се прави анализ на абсолютно всички стари договори, който ще стане готов до две седмици. Едва тогава ще бъде решено дали да бъде сезирана прокуратурата за установените нарушения. Д-р Калинов даде за пример един от най-фрапантните случаи, при който лекарство на цена 1,20 лв. за опаковка е трябвало да бъде доставено в онкологичния център на стойност над 5 лв. Затова д-р Калинов е отказал да изпълни вече сключените неизгодни контракти. „Договорите щяха да станат факт, ако нарушенията не бяха открити при подробния анализ. И ако това бе станало, то сегашното управление на Комплексния онкологичен център щеше да излезе виновно за стари грешки. Договорите ще бъдат преподписани отново”, каза д-р Калинов. Той уточни, че е имало пълен хаос в лекарствената политика и управление на дружеството. „Никой няма право да сключва договори над референтните стойности на лекарствата, освен ако не става дума за изключително малки размери и за животоспасяващи ситуации. Поех ангажимент да не оставя нито един пациент без лекарство и ще го изпълня”, бе категоричен управителят на КОЦ.

Починалата Галина Мигосян-Николова е съпруга на съдия Атанас Николов от Софийския районен съд и снаха на заместник-председателя на Върховния касационен съд Гроздан Илиев. Именно съпругът на пациентката е подал жалбата към столичната полиция.

Полицията е иззела цялата документация от „Пирогов”. Назначена е петорна медицинска експертиза. Образувано е досъдебно производство за убийство по непредпазливост.

Председателят на етичната комисия в БЛС проф. Милан Миланов отказа коментар на поредната смърт на пациент с мотива, че по случая се води разследване.

На 29-и февруари Галина влиза в операционната за операция от апендицит, но умира на операционната маса. Медицинската документация е скрита и така дори и дежурният полицай в “Пирогов” е лишен от информацията за самоличността на починалата.

По неофициална информация за по-малко от час на място е пристигнал прокурор, който е присъствал на изнасянето на тялото от болницата и транспортирането до Съдебна медицина.

Така следващото заседание ще бъде чак на 26 март, като не е сигурно, дали и за тогава Джотолов ще може да присъства. Магистратите поискаха за тогава да бъде изпратена и допълнителна информация от „Пирогов”, с която да се конкретизира периодът, в който Джотолов няма да може да присъства в зала.

”Ако от болницата не отговорят точно на искането, ще се наложи да бъде наложена санкция за неизпълнение”, обяви Ченалова.

За вчерашното заседание бяха дошли близо 10 души, които според разследващите са станали по един или друг начин жертви на Трактора и групата му. Свидетелите обаче нямаха възможността да разкажат пред съда за преживения тормоз.

В четвъртък от прокуратурата изразиха подозрение около внезапната травма на Джотолов, която дойде точно в момента, когато предстояха разпитите на ключови свидетели, които можеха да дадат уличаващи показания за престъпната дейност на Трактора. Сред тях беше и бившият служител на НСО Пламен Устинов, който трябвало да изнесе данни около мокри поръчки, правени от Трактора. Отлагането на делото обаче провали неговия разпит, тъй като вчера той заминал в чужбина.