Попитай експерт
По програмата "Интеррег" можете да получите опит и знания от различни европейски региони
Мара Георгиева
MORE4NR и RCS не са имена на роботи от "Междузвездни войни". Но и те по подобие на C3PO и R2D2 скоро ще останат в миналото. Защото това са проекти, финансирани по европейската програма за междурегионално сътрудничество "Интеррег".
По програмата, в която участват 20 държави, в момента тече последната, четвърта покана за набиране на проектни предложения. Срокът за кандидатстване е до 1 април.
За кого
"Интеррег ІV" е с общ бюджет 100 млн. евро. Програмата е достъпна за публични власти и публичноправни организации - например фондации, камари, лечебни заведения и др. структури, в чиито управителни органи има представители на държавата или пък част от бюджета им се формира от държавата или местните власти. Кандидатите задължително трябва да имат партньори от други европейски държави.
"Новост в условията на четвъртата покана е изискването във всеки проект да има поне един партньор от 12-те новоприсъединители се държави - България, Чехия, Кипър, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Румъния, Словакия и Словения. Това задължение е благоприятно за българските участници и увеличава шансовете им", съобщи Мариус Младенов, началник на отдел в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Какво се подкрепя
Програмата има два приоритета – иновации и икономика на знанието; околна среда и превенция на риска, както и десет теми за сътрудничество.
"Подкрепят се класически тип инициативи за местно регионално сътрудничество. Става въпрос за т.нар. меки проекти, свързани с обмяна на опит, знания, добри практики, възможност да се работи заедно, да се учиш от по-добрите. Поощрява се работата в мрежа, експериментите, прилагането на нови подходи. Не можем да подкрепим инвестиции, нито проекти само за един регион. Може да се тества нова практика в един регион, но резултатите трябва да бъдат достъпни за всички участници в проекта. Основното е уроците и поуките да се полезни за повече хора", обясни Торстен Кохлиш от "Информационно звено "Изток" на "Интеррег", което се намира в Катовице, Полша.
Програмата на практика
Фондация "Европерспективи" работи по два проекта, финансирани от "Интеррег". Чрез MORE4NR 12 партньорски организации от осем държави обменят добри практики в областта на използването на възобновяемите енергийни източници в партниращите региони (за България това е област Габрово). След проучване на чуждия опит и подготвяне на документи и материали по темата в изготвената Стратегия за развитие на област Габрово бил включен специален раздел за "енергиен баланс и енергийна ефективност".
"Включването на тази глава в стратегията и нейното съдържание не е само благодарение на нашия проект, но смятаме, че работата по него допринесе съществено за това. Сега предстои изработване на областен план за енергийна ефективност, който също ще използва натрупаните по линия на проекта познания", обобщи Велеслава Абаджиева, председател на управителния съвет на фондация "Европерспективи"
Другият проект на "Европерспективи" по "Интеррег" е свързан с финансовите инструменти за стимулиране на иновациите в малките и средните предприятия. В него участват 11 партньора от европейски страни. В основата на проучването бил опитът на Австрия, Италия и Германия. "Целта е да се изследват възможностите на отделните страни и да се реши какво може да бъде приложено в България. У нас засега липсват такива финансови инструменти, а без тях фирмите трудно усвояват европейските пари. Дори само една идея от това, което сме събрали като добри практики, да бъде приета, пак ще има смисъл от работата ни", казва Абаджиева. И съобщи, че по линия на проекта се проучват и възможностите за създаване на Регионален патентен и лицензионен фонд за Югоизточна Европа, който да финансира издаването на патенти и да управлява прилагането им.
Регионалната търговско-промишлена палата във Враца заедно с областната администрация пък участва в проект, който изследва достъпа на малките и средните предприятия до обществени поръчки. В него са включени 11 партньора от 10 държави. Вече са направили проучвания и подбор на 17 добри практики, събрани в наръчник. Организирали дискусионен форум, на който представили резултатите и изслушали проблемите на български фирми, участвали в тръжни процедури. Свързали се и с групата за ревизия на Закона за обществените поръчки. "Българската търговско-промишлена палата участва в обсъждането на промените в закона и е представила 11 предложения, част от които са събрани от проучванията по този проект", обясни Мариела Петкова. И уточни, че през април предстои да излезе ръководство за нови подходи за достъп на малките и средните фирми до обществени поръчки – също част от дейностите по "Интеррег".
Финансови условия
Анализът на досегашната практика показва, че средният проект е с 10-12 партньора и с 1.5 млн. евро бюджет общо за всички участници, съобщи Торстен Кохлиш. Обикновено бюджетът за един проект на български участник не надхвърля 150 хил. евро, обясниха участници в програмата.
о правило кандидатите трябва да осигурят 15% съфинансиране. Това се оказало трудно за част от вече одобрените български организации и те се отказали на някакъв етап от изпълнението на проекта. Новото при четвъртата покана е, че одобрените български партньори ще получат 10% от необходимите пари за съучастие от държавния бюджет, така че за тях ще остане да намерят само 5% от сумата, обясни Мариус Младенов.
"Интеррег" не допуска предварително финансиране. "Препоръчваме на одобрените по четвъртата покана да не включват дейности в последните три месеца от изпълнението на проектите, защото няма да бъдат финансирани, това е време за приключване и отчети", предупреди Зорница Цонева от "Информационно звено "Изток" на програмата.
Процедури
От участниците се изисква да представят "план за изпълнение, свързан с конкретния регион. "Целта на този план е да покаже, че резултатите от изпълнението на проекта ще бъдат устойчиви. Затова в него се описва стъпка по стъпка какво ще бъде направено след края на проекта – например събиране на добрите практики, препоръки към политиците и др.", обясни Зорница Цонева.
Проектите минават през две селекции – техническа (преглед на документацията) и оценка на качеството им. "За да може оценителите да добият по-пълна представа за проекта, трябва дейностите по него да бъдат описани възможно най-подробно. Всяко завишение на бюджета се забелязва от оценителите и обикновено търпи корекция надолу", обясни още Цонева.
Теми за сътрудничество
Приоритет 1: Иновации и икономика на знанието
- Иновации, научни изследвания и развитие на технологиите
- Предприемачество и малки и средни предприятия (МСП)
- Информационно общество
- Заетост, човешки капитал и образование
Приоритет 2: Околна среда и превенция на риска
- Природни и технологични рискове
- Управление на водите
- Управление на отпадъците
- Биоразнообразие и съхранение на природното наследство
- Енергия и устойчив транспорт
- Културно наследство и ландшафт
ЛЕКАРИТЕ ОТРИЧАТ, ОБВИНЯВАТ МАЙКАТА
Бебе със синини след престой в болница
В „Пирогов" се борят за три изгорени деца
МАРИЯ МИЛКОВА
Родители на едногодишно момченце обвиняват лекари от УМБАЛ „Свети Георги" в Пловдив, че са набили детето им. Медиците отричат това да е вярно.
Малкият Рашко Калайджиев, който е на 1 година и 2 месеца, бил приет в интензивното отделение на Детската клиника в болницата преди 2 дни. Той постъпил в много тежко състояние. Медиците му направили пункция. Заради високата температура малчуганът получил два гърча - един вкъщи и втори в болницата.
Версии
При преместването на детето в Първо отделение вчера майката и бащата на Рашко с ужас видели, че той има синини по цялото лице. Бабата на момченцето Василка Атанасова била с него в болницата и категорично заяви, че преди приемането му на-раняванията не ги е имало. Според родителите на детето синините са се получили заради побой от лекарите.
Медиците пък имат няколко версии за случилото се. Според дежурния лекар д-р Мария Спасова майката е издрала Рашко, когато в паниката при получения гърч му бръкнала в устата. Шефът на клиниката по интензивно лечение д-р Мирослава Бошева обяснява, че синините са се получили, след като майката прекалено силно стискала момчето при гърча. Жената е паднала, докато държала сина си, обяснява наличието на синините друг от лекарите - д-р Иван Стоев.
Екип на Второ районно управление извършва проверка в клиниката, съобщи шефът на пловдивската полиция старши комисар Тодор Чонов. Днес Рашко ще бъде прегледан в Съдебна медицина.
Инциденти
Три деца с тежки изгаряния от пожар, олио и вода се борят за живота си в „Пирогов", съобщи шефът на клиниката по изгаряния и пластична хирургия д-р Oгнян Хаджийски. Едно от тях е дете на 2 годинки от Враца. То живеело с майка си във фургон на
улица „Доспат", който пламнал. Момченцето е с 10% изгаряния, които са по горните дихателни пътища, на лицето, ръцете и краката. Няма опасност за живота му. С олио е залято друго момченце на 2 г. от Сандански, също с 10% изгаряния. Състоянието му е стабилно.
Лекари продължават да се борят за живота на 8-месечния Георги Добрев от село Овчарци. Той е с 40% изгаряния по цялото тяло и личицето, след като баба му го заляла с вряла вода.
Пререгистрираните болници за долекуване се прецакали
Аида ПАНИКЯН
Пътеките за долекуване се забавиха заради липса на стандарти. Това обясни здравният министър д-р Стефан Константинов по време на парламентарния контрол. Депутатката от КБ Мая Манолова го попита защо пътеките не са влезли в сила, а той си призна, че не му стигнало "технологичното време" да бъдат изготвени медицински стандарти по оставените от Анна-Мария Борисова 4 клинични пътеки за долекуване и продължително лечение. Манолова припомни, че въпросните пътеки бяха част от концепцията на ГЕРБ за по-добро здравеопазване и на тях се възлагаше да решат част от проблема със свръххоспитализациите. Тя припомни също, че през август 2010 г. по спешност общинските съвети по места бяха мобилизирани да заседават, за да разпишат преобразуването на малки болници. За да не бъдат закрити, те трябваше да се пререгистрират като болници за долекуване. Онези, които се преструктурираха, като някои дори теглиха кредити за оборудване, в момента са в неясно положение, защото всъщност клиничните пътеки не работят. Константинов отговори, че приоритетът на ведомството бил определянето на нивата на компетентност.
Държавата дава безвъзмездна помощ на пет публични дружества
Имената на пет публични компании се открояват в списък, одобрен от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проекти за технологична модернизация, предаде profi.bg. В списъка на класираните участници попадат "Софарма", "М+С Хидравлик", "Завод за хартия - Белово", "Неохим" и "Унипак".
"Софарма" ще получи близо 4 млн. лв. безвъзмездна финансова помощ, които са 50% от стойността на проекта им "Подобряване на конкурентоспособността на "Софарма" чрез въвеждане на иновативно технологично оборудване и стартиране на производството на иновативни продукти". Наполовина ще бъде подкрепен и проектът на "М+С Хидравлик" за "Технологично модернизиране и обновление в М+С Хидравлик". Стойността на безвъзмездната финансова помощ е 2,46 млн. лв.
За "Повишаване на конкурентоспособността на "ЗХ Белово", чрез иновативна технологична модернизация, пряко свързана с внедряването на шест иновативни продукта", от "Завод за хартия -Белово" ще получат безвъзмездно 2,62 млн. лв., при обща стойност на проекта 5,25 млн. лв. Сумата, с която от "Неохим" ще бъдат подпомогнати, е почти 4 млн. лв. и тя ще се отпусне за "фундаментална промяна на производствения процес в цех за амонячно производство ам-76". В тази насока от "Неохим" ще инвестират общо 8,36 млн. лв. "Унипак" ще получат помощ в размер на 1,87 млн. лв., или почти половината от необходимата сума за проекта за "Повишаване ефективността и конкурентоспособността на "Унипак", чрез въвеждане в експлоатация на иновативна, високопроизводителна, шестцветна, офсетова печатна машина".
Наличният бюджет по тази процедура е в размер на 56,73 млн. лв. и ще се разпредели между 20 компании. Резервният списък с проектни предложения, които покриват минималните изисквания, е значително по-обширен и в него влизат проектите на 56 компании. От тях публични са Проучване и добив на нефт и газ, ЕМКА, Елхим-Искра, Медика, Алкомет, Етропал.
Гледна точка
Малките болници са разхищение
От началото на годината пациентите плащат за избор на екип по намалени тарифи, които залегнаха в специална наредба на здравното министерство. В същото време обаче изработеният проект на Национална здравна карта показва, че болничните легла в страната са неравномерно разпределени. Какви мерки трябва да се предприемат за балансиране на системата. С тези и други въпроси се обърнахме към д-р Петър Москов, зам.-председател на ДСБ.
- Д-р Москов, оказа се, че има големи диспропорции в разпределението на болничните легла в различните региони.
- Ние от Синята коалиция от дълго време настояваме да бъде приета Национална здравна карта. Тя ще позволи системата да се прекрои, така че да отговори на обществените потребности от лечение и на възможностите то да бъде адекватно финансирано. Необходими са радикални действия за преструктуриране на болниците. Ще дам и примери. В Александровска болница клиниките са разположени в 9 сгради и във всяка от тях има административно звено. 9 администрации за една болница е прекалено, като се има предвид, че само за една от тях годишно се харчат около 50 000 лв. Умножете тези пари по 9 и ще видите какви излишни пари се харчат от данъкоплатците.
- Във Франция през последните години се наблюдава тенденция за окрупняване на болниците с цел да се намалят не само административните разходи, но и да се премахнат дублиращите звена.
- Окрупняването на болниците е световна тенденция и би трябвало да започне да се случва и у нас. Общинската и университетската болница в Стара Загора се намират в една сграда. Спокойно тези структури могат да имат обща администрация и да се оптимизират лечебните звена. Министър Константинов като отговорен за системата трябва да търси отговори в две посоки - за структурата на лечебните заведения и за механизмите на финансиране на лечебните дейности.
- Според новата методика на НЗОК нея болничните директори ще изготвят сами прогнозните бюджети, които после ще бъдат одобрявани от касата. Как оценявате тази промяна?
- Този начин е много по-демократичен, отколкото да се спуска финансовата рамка отгоре. Въпросът е дали ще има достатъчно пари за реалните нужди на болниците.
- Здравното министерство предвижда догодина да въведе диагностично-свързаните групи (ДСГ), с които заплащането за болнично лечение ще стане по-адекватно.
- Смятам, че диагностично-свързаните групи са красива приказка, за която се говори от много години. Според опита на други държави лечението с ДСГ вдига разходите с 30%. Освен това тази методика не може да се въведе от раз. Бих се хванал на бас с всеки, който иска да спори, че е необходим 4-годишен период, за да започнат да функционират реално тези диагностично свързани групи. Не вярвам, че пациентите ще могат да бъдат лекувани в болниците едновременно за всички заболявания, от които страдат. Няма солидарна система, която може да издържи финансово за такива разходи. По принцип ДСГ са по-съвършен механизъм за плащане от клиничните пътеки. Трябва да се каже обаче с какви финансови средства ще се покрият тези разходи.
- По време на грипната епидемия районните инспекции започнаха да раздават на семейните лекари два вида антивирусни препарати. Опаковките са закупени от здравното министерство по времето, когато ведомството се оглавяваше от Божидар Нанев. В момента ексминистърът е подсъдим за закупуването на един от препаратите?
- Ако ме питате дали д-р Нанев е престъпник, твърдо вярвам, че не е. Според мен той стана жертва на политическа игра, вероятно на хора, които искат да го компрометират. За мен Божидар Нанев е честен човек.
- Аргументът, който се изтъква срещу него, е, че е закупил опаковките от фармацевтична фирма, която е предложила по-висока цена в сравнение със здравната служба на Великобритания, вследствие на което е платил с 2,4 млн. лв. повече.
- По време на епидемията от свински грип през миналата година журналисти непрекъснато питаха какво става с лекарствата срещу новата зараза. Брояха се смъртни случаи. Създаде се огромно напрежение. Би трябвало да си извлечем урок от случилото се и да не се поддаваме на подобни истерии. Истината е следната - всяка година в България от тежки усложнения вследствие на грипно заболяване умират повече от 1000 души, казвам го като лекар. Тази статистика обаче никога не е изтъквана. Като се яви свинският грип обаче, се вдигна шум в световен мащаб.
Румяна Милева
Пари има, действайте!
Новата методика за финансиране на медицинските дейности в лечебните заведения единодушно бе приета от надзорния съвет на Националната здравна каса през седмицата и за първи път обещава гъвкаво разпределение на средствата. Ведомството няма да харчи ни повече, ни по-малко от планирания бюджет, но пари ще има, увери управителят Нели Нешева. Самото разпределение ще се извършва по достатъчно сложна схема, която ще постави на изпитание математическите способности на болничните мениджъри.
За да са наясно с какви средства ще разполагат до края на годината, лечебните заведения ще работят с базови годишни бюджети, които ще се изготвят от районните здравни каси. Освен тях ще се разработват и прогнозни тримесечни бюджети, за да може болниците по-гъвкаво да взимат парите, които са изработили. Самите изчисления ще се правят първо от директорите на лечебниците в зависимост от това колко пациенти са лекували през 2010-а и какво финансиране са получили. Прогнозите им ще се проверяват от районните каси и ще се изпращат за одобрение от централното управление. Разпределението на одобрените бюджети обаче ще зависи от нивото на компетентност на всяка болница, посочено в разрешителното й за дейност. Документът ориентира районните каси по колко и какви клинични пътеки ще работят лечебниците през годината, което им позволява по-лесно да преценят и реалните им разходи.
Най-новото в одобрената методика за финансиране е, че за първи път е предвидена възможност дължимите средства за всяко тримесечие да не се разпределят пропорционално за всеки месец, а да зависят от натовареността в различните отделения, както и от сезонни фактори. Досега болниците получаваха
фиксирани суми, които можеха да надвишават само с 10%, и често изпитваха затруднения при по-висока заболеваемост. „В разгара на грипна епидемия например инфекциозните отделения работят на пълни обороти за сметка на хирургичните, които спират плановите операции. В бъдеще това обстоятелство ще бъде отчитано от районните каси и лечебниците с по-активна дейност през януари ще получат по-висока сума в сравнение с февруари и март", разясни Нешева. Условието е да не надвишават определения им тримесечен бюджет, което означава, че ще трябва стриктно да следят дейността си през следващите два месеца, за да не се окажат в преразход.
Ето как изглежда това в числа. Общите средства за болнична помощ през 2011-а са 958 млн. лева. Трийсет процента от тях, или 287 млн. лв., се предвижда да бъдат раздадени на лечебните заведения през първото тримесечие. Още по толкова ще се изплатят през второто и третото, а за четвъртото ще остане остатъкът от 10%, или 95.8 млн. лева. Предвидено е разликата от 20 на сто да се покрие'от оперативния резерв на касата, който тази година е 260 млн. лева. Простите сметки показват, че при тази схема на разпределение болниците ще разполагат с около 95 млн. лв. месечно при 82 млн. лв. през миналата година. С тази разлика, че ще могат да харчат и повече от посочената сума, стига да не прехвърлят рамките от 287 млн. лв. за тримесечие.
Помислено е и за болниците, които традиционно са натоварени през летните и зимните месеци, защото се намират в курортни комплекси и периодично обслужват големи потоци от пациенти. Те ще могат да прехвърлят средства от тримесечие в тримесечие, но като спазват рамката на годишния си бюджет.
РЕНЕСАНСЪТ НА БОЛНИЦИТЕ СЕ ОТЛАГА
ДЪРЖАВАТА ПАК ЩЕ ИЗДЪРЖА ГОЛЕМИТЕ КЛИНИКИ, МАЛКИТЕ ОТНОВО ЩЕ ОЦЕЛЯВАТ НА РЪБА
Националната здравна карта вече официално е факт. След почти десетгодишно разтягане на локуми и разработване на различни критерии Министерството на здравеопазването най-сетне разполага с документа, от който се очаква да сложи ред в хаоса на здравната система. Администрацията има пълното основание да извика гръмко „Ура!", а ресорният министър д-р Стефан Константинов да добави червена точка в актива си. На всички останали обаче им остава само със съжаление да възкликнат „Уви!" и да се примирят с обстоятелствата. Тъжната истина е,, че дългоочакваният документ е само куп хартия, направил „снимка на моментното състояние" в здравеопазването, както обичаше да казва бившият здравен министър Божидар Нанев. Не се въвеждат нови критерии, нито нови правила за разполагане на лечебни заведения и равномерно разпределение на медицинския персонал в районите, където той не достига. Става дума за най-обикновено преброяване без конкретни резултати. Което означава, че и тази година здравеопазването няма да прокопса и за кой ли път ще се размине с рекламираните до втръсване реформи.
Най-голямото постижение на здравната карта е, че най-сетне успя да
отговори на въпроса колко са болничните легла в страната (измъчвал другия бивш министър от правителството на ГЕРБ -проф. Анна-Мария Борисова). Оказа се, че броят им е 44 411, или с 427 повече от необходимото. Експертите са изчислили,че за да се задоволят адекватно потребностите на населението от здравни
грижи, болниците у нас трябва да разполагат с не по-малко от 30 254 легла. Горната им граница е фиксирана на 43 984 легла, което съвсем не предполага, че излишните бройки ще бъдат съкратени. „За съжаление нормативната ни система е несъвършена и никъде не пише какво се случва, когато една или друга болница има по-
вече или по-малко легла. Така броят им се превръща само в инструмент за статистика и сравняване", призна си здравният министър д-р Константинов, И обеща да редактира Закона за лечебните заведения така, че броят на леглата в болниците да получи по-сериозна роля в сектора. Според собствените му представи този брой трябва да се превърне в основен критерий при подписването на договорите между лечебните заведения и Националната здравна каса. Сега осигурителното ведомство е длъжно да работи с всяка клиника, която покрива изискванията й и изпълнява медицинските стандарти, без значение дали е частна, или държавна, колко е голяма и каква дейност в действителност извършва. Обстоятелството, че в Кърджали, Разград, Силистра, Хасково, Шумен и Ямбол не достигат легла и болните може би се връщат или пренасочват, без да се лекуват бързо и адекватно, не е основание касата да откаже договор на лечебните заведения там, тъй като те разполагат с нужните отделения, специалисти и апаратура. Проблемът е, че по този начин парите, които могат да са полезни за здравето на пациентите в по-малките селища, се пренасочват към големи градове като Благоевград, Кюстендил, Пазарджик, Плевен, Смолян, Стара Загора, Пловдив и София, където леглата са повече от необходимото.
„За да се промени това, в закона трябва да бъде фиксиран максимален брой легла
по региони, над който здравната каса да не подписва договори с болниците. Освен това до достигане на посочения таван ведомството само ще избира с кои лечебни заведения да работи. По този начин клиниките ще се конкурират за договор с касата, а тези от тях, които разполагат с легла под необходимия минимум (в случая 4 легла на 1000 души население), ще имат стимул да инвестират в разкриването на допълнителни бройки. Тогава ще имат по-голям шанс да работят с осигурителното ведомство и съответно да получават сигурно публично финансиране", сподели плановете си Константинов. Но идеите му трудно ще видят бял свят до края на годината, защото изискват доста законодателни промени и сериозни изчисления за възможностите на касата да поеме издръжката на въпросните легла. Дотогава приоритетна публичното финансиране
ще останат болниците с над 50 и 100% държавно участие, които през 2011-а задължително ще подписват договор с осигурителното ведомство. В Националната здравна каса има списък с 57 специализирани, университетски и многопрофилни лечебници в 28-те административни области на страната, които ще работят с нея „по подразбиране" и няма да се притесняват за издръжката си. „Избрахме тези болници, защото само за тях можем да въведем подобно задължение и да гарантираме, че ще покрият минималните изисквания на Националната здравна карта", обясни Константинов. Но очевидно без да си дава сметка, че новото правило трудно ще допринесе за прокламираната от него свободна конкуренция между лечебните заведения. Най-много да стимулира пациентите по-активно да се възползват от правото си на избор, за да се лекуват в заведенията, където ще отиват собствените им здравни вноски. За
съжаление ефектът ще е с отрицателен знак за по-малките лечебници, които и занапред ще се борят със зъби и нокти за всеки лев от здравния бюджет. На практика излиза, че новата карта е създадена изцяло в полза на частниците, които планират да разкриват болници, тъй като чудесно ги ориентира в коя област на държавата и медицината да насочат инвестициите си.
За добро или за лошо в крайна сметка се оказа, че излишни болници в България няма. Което дава пълно основание на министър Константинов да се похвали, че е изпълнил най-голямото обещание на управляващите. Категоричното твърдение „лечебни заведения няма да бъдат закривани" все още се носи като ехо от времето на първите здравни министри на ГЕРБ, но вече окончателно изпълни предназначението си. В жертва на Националната здравна карта паднаха само четири клиники, които не са получили регистрация заради лоши хигиенни условия и защото не покриват задължителните медицински стандарти. Вратите си предстои да затворят болницата в Китен, отдавна прекратилата дейността си, белодробна клиника в Сливен, лечебно заведение в с. Мурсалево и многопрофилна болница във Видин. Така за здравето ни остават да се грижат 308 лечебници с над 44 хил. легла, които тръпнат в очакване на договор със здравната каса.
Слава Аначкова
Статистика
Според данните от пререгистрацията на лечебните заведения В страната, която приключи през януари, у нас има 308 болници, 160 от които са многопрофилни, а 93 са специализирани. Останалите са центрове за рехабилитация и долекуване.
Приблизително 26% от отделенията са с първо ниво на компетентност (т.е. отговарят на базовите критерии, задължителни за всички болници), около 45 на сто са с второ ниво (разполагат с по-голям капацитет, повече специалисти и апаратура), а 29% - с най-Високото трето ниво (могат да извършват специализирани и високотехнологични операции).
Най-много легла за активно лечение (8086) има на територията на София-град, а най-малко (само 421) - в Силистра. Повече от необходимото са хирургичните легла - общо 9508 при нужни не повече от 7070. Сериозен недостиг пък има при леглата за реанимация - те са 1296 при долна граница от 1729 в Националната здравна карта.
Центровете за спешна медицинска помощ са общо 28 - по един във всяка област, със 198 филиала към тях. Центровете по трансфузионна хематология са общо пет, психиатричните болници са 12, а онкологичните - девет.
Родители искат безплатни лекарства за деца с увреждания
Йордан Йорданов
Безплатни лекарства за децата с церебрална парализа и други увреждания до 18-годишна възраст, поискаха от фондация „Помощ за благотворителността в България, подкрепени от родителите на болните. Това заяви Яна Рупева от фондацията, слей като представи за проблемите на децата с увреждания. Според ней линиите лекари не са достатъчно подготвени за диагностициране на болестта от раждането на детето. Тя посочи, че има и много проблеми, които пречат на болните децата да се развиват. Някои от тях са негативна нагласа към тях, липсата на единен регистър на деца с церебрална парализа, липсва адекватна система за финансиране на помощни и медицински средства, голям брой от децата остават извън образователната система, а и голям процент се изоставят от родителите, Транспортът също е един от проблемите.
Според федерацията точният брой на децата, които са с церебрална парализа, не е ясен. Предполагаемата цифра между 845 и 20 000. Годишната издръжка на дете в подобно състояние е около 40 000 лв.
Сподели с приятели: |