05 февруари 2011 г. Тема: здравеопазване

По програмата, в която участват 20 държави, в момента тече последната, четвърта покана за набиране на проектни предложения. Срокът за кандидатстване е до 1 април.

За кого

"Интеррег ІV" е с общ бюджет 100 млн. евро. Програмата е достъпна за публични власти и публичноправни организации - например фондации, камари, лечебни заведения и др. структури, в чиито управителни органи има представители на държавата или пък част от бюджета им се формира от държавата или местните власти. Кандидатите задължително трябва да имат партньори от други европейски държави.

Какво се подкрепя

Програмата има два приоритета – иновации и икономика на знанието; околна среда и превенция на риска, както и десет теми за сътрудничество.

"Подкрепят се класически тип инициативи за местно регионално сътрудничество. Става въпрос за т.нар. меки проекти, свързани с обмяна на опит, знания, добри практики, възможност да се работи заедно, да се учиш от по-добрите. Поощрява се работата в мрежа, експериментите, прилагането на нови подходи. Не можем да подкрепим инвестиции, нито проекти само за един регион. Може да се тества нова практика в един регион, но резултатите трябва да бъдат достъпни за всички участници в проекта. Основното е уроците и поуките да се полезни за повече хора", обясни Торстен Кохлиш от "Информационно звено "Изток" на "Интеррег", което се намира в Катовице, Полша.

Програмата на практика

Фондация "Европерспективи" работи по два проекта, финансирани от "Интеррег". Чрез MORE4NR 12 партньорски организации от осем държави обменят добри практики в областта на използването на възобновяемите енергийни източници в партниращите региони (за България това е област Габрово). След проучване на чуждия опит и подготвяне на документи и материали по темата в изготвената Стратегия за развитие на област Габрово бил включен специален раздел за "енергиен баланс и енергийна ефективност".

"Включването на тази глава в стратегията и нейното съдържание не е само благодарение на нашия проект, но смятаме, че работата по него допринесе съществено за това. Сега предстои изработване на областен план за енергийна ефективност, който също ще използва натрупаните по линия на проекта познания", обобщи Велеслава Абаджиева, председател на управителния съвет на фондация "Европерспективи"

Другият проект на "Европерспективи" по "Интеррег" е свързан с финансовите инструменти за стимулиране на иновациите в малките и средните предприятия. В него участват 11 партньора от европейски страни. В основата на проучването бил опитът на Австрия, Италия и Германия. "Целта е да се изследват възможностите на отделните страни и да се реши какво може да бъде приложено в България. У нас засега липсват такива финансови инструменти, а без тях фирмите трудно усвояват европейските пари. Дори само една идея от това, което сме събрали като добри практики, да бъде приета, пак ще има смисъл от работата ни", казва Абаджиева. И съобщи, че по линия на проекта се проучват и възможностите за създаване на Регионален патентен и лицензионен фонд за Югоизточна Европа, който да финансира издаването на патенти и да управлява прилагането им.

Регионалната търговско-промишлена палата във Враца заедно с областната администрация пък участва в проект, който изследва достъпа на малките и средните предприятия до обществени поръчки. В него са включени 11 партньора от 10 държави. Вече са направили проучвания и подбор на 17 добри практики, събрани в наръчник. Организирали дискусионен форум, на който представили резултатите и изслушали проблемите на български фирми, участвали в тръжни процедури. Свързали се и с групата за ревизия на Закона за обществените поръчки. "Българската търговско-промишлена палата участва в обсъждането на промените в закона и е представила 11 предложения, част от които са събрани от проучванията по този проект", обясни Мариела Петкова. И уточни, че през април предстои да излезе ръководство за нови подходи за достъп на малките и средните фирми до обществени поръчки – също част от дейностите по "Интеррег".

Финансови условия

Анализът на досегашната практика показва, че средният проект е с 10-12 партньора и с 1.5 млн. евро бюджет общо за всички участници, съобщи Торстен Кохлиш. Обикновено бюджетът за един проект на български участник не надхвърля 150 хил. евро, обясниха участници в програмата.

о правило кандидатите трябва да осигурят 15% съфинансиране. Това се оказало трудно за част от вече одобрените български организации и те се отказали на някакъв етап от изпълнението на проекта. Новото при четвъртата покана е, че одобрените български партньори ще получат 10% от необходимите пари за съучастие от държавния бюджет, така че за тях ще остане да намерят само 5% от сумата, обясни Мариус Младенов.

"Интеррег" не допуска предварително финансиране. "Препоръчваме на одобрените по четвъртата покана да не включват дейности в последните три месеца от изпълнението на проектите, защото няма да бъдат финансирани, това е време за приключване и отчети", предупреди Зорница Цонева от "Информационно звено "Изток" на програмата.

Процедури

От участниците се изисква да представят "план за изпълнение, свързан с конкретния регион. "Целта на този план е да покаже, че резултатите от изпълнението на проекта ще бъдат устойчиви. Затова в него се описва стъпка по стъпка какво ще бъде направено след края на проекта – например събиране на добрите практики, препоръки към политиците и др.", обясни Зорница Цонева.

Проектите минават през две селекции – техническа (преглед на документацията) и оценка на качеството им. "За да може оценителите да добият по-пълна представа за проекта, трябва дейностите по него да бъдат описани възможно най-подробно. Всяко завишение на бюджета се забелязва от оценителите и обикновено търпи корекция надолу", обясни още Цонева.

Приоритет 1: Иновации и икономика на знанието

- Иновации, научни изследвания и развитие на технологиите

- Предприемачество и малки и средни предприятия (МСП)

- Информационно общество

- Заетост, човешки капитал и образование

Приоритет 2: Околна среда и превенция на риска

- Природни и технологични рискове

- Управление на водите

- Управление на отпадъците

- Биоразнообразие и съхранение на природното наследство

- Енергия и устойчив транспорт

- Културно наследство и ландшафт


ЛЕКАРИТЕ ОТРИЧАТ, ОБВИНЯВАТ МАЙКАТА
Бебе със синини след престой в болница

В „Пирогов" се борят за три изгорени деца
МАРИЯ МИЛКОВА

Родители на едногодишно момченце обвиняват лекари от УМБАЛ „Свети Георги" в Пловдив, че са набили детето им. Медиците отричат това да е вярно.

Малкият Рашко Калайджиев, който е на 1 година и 2 месеца, бил приет в интензивното отделение на Детската клиника в болницата преди 2 дни. Той постъпил в много тежко състояние. Медиците му направили пункция. Заради високата температура малчуганът получил два гърча - един вкъщи и втори в болницата.

Версии

Медиците пък имат няколко версии за случилото се. Според дежурния лекар д-р Мария Спасова майката е издрала Рашко, когато в паниката при получения гърч му бръкнала в устата. Шефът на клиниката по интензивно лечение д-р Мирослава Бошева обяснява, че синините са се получили, след като майката прекалено силно стискала момчето при гърча. Жената е паднала, докато държала сина си, обяснява наличието на синините друг от лекарите - д-р Иван Стоев.

Екип на Второ районно управление извършва проверка в клиниката, съобщи шефът на пловдивската полиция старши комисар Тодор Чонов. Днес Рашко ще бъде прегледан в Съдебна медицина.

Инциденти

Три деца с тежки изгаряния от пожар, олио и вода се борят за живота си в „Пирогов", съобщи шефът на клиниката по изгаряния и пластична хирургия д-р Oгнян Хаджийски. Едно от тях е дете на 2 годинки от Враца. То живеело с майка си във фургон на

улица „Доспат", който пламнал. Момченцето е с 10% изгаряния, които са по горните дихателни пътища, на лицето, ръцете и краката. Няма опасност за живота му. С олио е залято друго момченце на 2 г. от Сандански, също с 10% изгаряния. Състоянието му е стабилно.

Лекари продължават да се борят за живота на 8-месечния Георги Добрев от село Овчарци. Той е с 40% изгаряния по цялото тяло и личицето, след като баба му го заляла с вряла вода.


Пререгистрираните болници за долекуване се прецакали
Аида ПАНИКЯН

Пътеките за долекуване се забавиха заради липса на стандарти. Това обясни здравният министър д-р Стефан Константинов по време на парламентарния контрол. Депутатката от КБ Мая Манолова го попита защо пътеките не са влезли в сила, а той си призна, че не му стигнало "технологичното време" да бъдат изготвени медицински стандарти по оставените от Анна-Мария Борисова 4 клинични пътеки за долекуване и продължително лечение. Манолова припомни, че въпросните пътеки бяха част от концепцията на ГЕРБ за по-добро здравеопазване и на тях се възлагаше да решат част от проблема със свръххоспитализациите. Тя припомни също, че през август 2010 г. по спешност общинските съвети по места бяха мобилизирани да заседават, за да разпишат преобразуването на малки болници. За да не бъдат закрити, те трябваше да се пререгистрират като болници за долекуване. Онези, които се преструктурираха, като някои дори теглиха кредити за оборудване, в момента са в неясно положение, защото всъщност клиничните пътеки не работят. Константинов отговори, че приоритетът на ведомството бил определянето на нивата на компетентност.

"Софарма" ще получи близо 4 млн. лв. безвъзмездна финансова помощ, които са 50% от стойността на проекта им "Подобряване на конкурентоспособността на "Софарма" чрез въвеждане на иновативно технологично оборудване и стартиране на производството на иновативни продукти". Наполовина ще бъде подкрепен и проектът на "М+С Хидравлик" за "Технологично модернизиране и обновление в М+С Хидравлик". Стойността на безвъзмездната финансова помощ е 2,46 млн. лв.

За "Повишаване на конкурентоспособността на "ЗХ Белово", чрез иновативна технологична модернизация, пряко свързана с внедряването на шест иновативни продукта", от "Завод за хартия -Белово" ще получат безвъзмездно 2,62 млн. лв., при обща стойност на проекта 5,25 млн. лв. Сумата, с която от "Неохим" ще бъдат подпомогнати, е почти 4 млн. лв. и тя ще се отпусне за "фундаментална промяна на производствения процес в цех за амонячно производство ам-76". В тази насока от "Неохим" ще инвестират общо 8,36 млн. лв. "Унипак" ще получат помощ в размер на 1,87 млн. лв., или почти половината от необходимата сума за проекта за "Повишаване ефективността и конкурентоспособността на "Унипак", чрез въвеждане в експлоатация на иновативна, високопроизводителна, шестцветна, офсетова печатна машина".

Наличният бюджет по тази процедура е в размер на 56,73 млн. лв. и ще се разпредели между 20 компании. Резервният списък с проектни предложения, които покриват минималните изисквания, е значително по-обширен и в него влизат проектите на 56 компании. От тях публични са Проучване и добив на нефт и газ, ЕМКА, Елхим-Искра, Медика, Алкомет, Етропал.

- Ние от Синята коалиция от дълго време настояваме да бъде приета Национална здравна карта. Тя ще позволи системата да се прекрои, така че да отговори на обществените потребности от лечение и на възможностите то да бъде адекватно финансирано. Необходими са радикални действия за преструктуриране на болниците. Ще дам и примери. В Александровска болница клиниките са разположени в 9 сгради и във всяка от тях има административно звено. 9 администрации за една болница е прекалено, като се има предвид, че само за една от тях годишно се харчат около 50 000 лв. Умножете тези пари по 9 и ще видите какви излишни пари се харчат от данъкоплатците.

- Във Франция през последните години се наблюдава тенденция за окрупняване на болниците с цел да се намалят не само административните разходи, но и да се премахнат дублиращите звена.

- Окрупняването на болниците е световна тенденция и би трябвало да започне да се случва и у нас. Общинската и университетската болница в Стара Загора се намират в една сграда. Спокойно тези структури могат да имат обща администрация и да се оптимизират лечебните звена. Министър Константинов като отговорен за системата трябва да търси отговори в две посоки - за структурата на лечебните заведения и за механизмите на финансиране на лечебните дейности.

- Според новата методика на НЗОК нея болничните директори ще изготвят сами прогнозните бюджети, които после ще бъдат одобрявани от касата. Как оценявате тази промяна?

- Този начин е много по-демократичен, отколкото да се спуска финансовата рамка отгоре. Въпросът е дали ще има достатъчно пари за реалните нужди на болниците.

- Здравното министерство предвижда догодина да въведе диагностично-свързаните групи (ДСГ), с които заплащането за болнично лечение ще стане по-адекватно.

- Смятам, че диагностично-свързаните групи са красива приказка, за която се говори от много години. Според опита на други държави лечението с ДСГ вдига разходите с 30%. Освен това тази методика не може да се въведе от раз. Бих се хванал на бас с всеки, който иска да спори, че е необходим 4-годишен период, за да започнат да функционират реално тези диагностично свързани групи. Не вярвам, че пациентите ще могат да бъдат лекувани в болниците едновременно за всички заболявания, от които страдат. Няма солидарна система, която може да издържи финансово за такива разходи. По принцип ДСГ са по-съвършен механизъм за плащане от клиничните пътеки. Трябва да се каже обаче с какви финансови средства ще се покрият тези разходи.

- По време на грипната епидемия районните инспекции започнаха да раздават на семейните лекари два вида антивирусни препарати. Опаковките са закупени от здравното министерство по времето, когато ведомството се оглавяваше от Божидар Нанев. В момента ексминистърът е подсъдим за закупуването на един от препаратите?

- Ако ме питате дали д-р Нанев е престъпник, твърдо вярвам, че не е. Според мен той стана жертва на политическа игра, вероятно на хора, които искат да го компрометират. За мен Божидар Нанев е честен човек.

- Аргументът, който се изтъква срещу него, е, че е закупил опаковките от фармацевтична фирма, която е предложила по-висока цена в сравнение със здравната служба на Великобритания, вследствие на което е платил с 2,4 млн. лв. повече.

- По време на епидемията от свински грип през миналата година журналисти непрекъснато питаха какво става с лекарствата срещу новата зараза. Брояха се смъртни случаи. Създаде се огромно напрежение. Би трябвало да си извлечем урок от случилото се и да не се поддаваме на подобни истерии. Истината е следната - всяка година в България от тежки усложнения вследствие на грипно заболяване умират повече от 1000 души, казвам го като лекар. Тази статистика обаче никога не е изтъквана. Като се яви свинският грип обаче, се вдигна шум в световен мащаб.

За да са наясно с какви средства ще разполагат до края на годината, лечебни­те заведения ще работят с базови годишни бюджети, които ще се изготвят от ра­йонните здравни каси. Ос­вен тях ще се разработват и прогнозни тримесечни бюджети, за да може бол­ниците по-гъвкаво да взи­мат парите, които са изра­ботили. Самите изчисления ще се правят първо от ди­ректорите на лечебниците в зависимост от това колко пациенти са лекували през 2010-а и какво финансира­не са получили. Прогнози­те им ще се проверяват от районните каси и ще се из­пращат за одобрение от централното управление. Разпределението на одоб­рените бюджети обаче ще зависи от нивото на компе­тентност на всяка болница, посочено в разрешително­то й за дейност. Докумен­тът ориентира районните каси по колко и какви кли­нични пътеки ще работят ле­чебниците през годината, което им позволява по-лес­но да преценят и реалните им разходи.

Най-новото в одобрена­та методика за финансира­не е, че за първи път е пред­видена възможност дължи­мите средства за всяко три­месечие да не се разпре­делят пропорционално за всеки месец, а да зависят от натовареността в раз­личните отделения, както и от сезонни фактори. Досе­га болниците получаваха

фиксирани суми, които мо­жеха да надвишават само с 10%, и често изпитваха затруднения при по-висока заболеваемост. „В разгара на грипна епидемия напри­мер инфекциозните отделе­ния работят на пълни обо­роти за сметка на хирур­гичните, които спират пла­новите опера­ции. В бъдеще то­ва обстоятелство ще бъде отчита­но от районните каси и лечебни­ците с по-актив­на дейност през януари ще полу­чат по-висока су­ма в сравнение с февруари и март", разясни Нешева. Услови­ето е да не над­вишават опреде­ления им тримесечен бюджет, което означава, че ще трябва стриктно да следят дейността си през следващите два месеца, за да не се окажат в прераз­ход.

Ето как изглежда това в числа. Общите средства за болнична помощ през 2011-а са 958 млн. лева. Трийсет процента от тях, или 287 млн. лв., се пред­вижда да бъдат раздадени на лечебните заведения през първото тримесечие. Още по толкова ще се из­платят през второто и тре­тото, а за четвъртото ще остане остатъкът от 10%, или 95.8 млн. лева. Пред­видено е разликата от 20 на сто да се покрие'от опе­ративния резерв на каса­та, който тази година е 260 млн. лева. Простите смет­ки показват, че при тази схема на разпределение болниците ще разполагат с около 95 млн. лв. месеч­но при 82 млн. лв. през ми­налата година. С тази раз­лика, че ще могат да хар­чат и повече от посочена­та сума, стига да не прех­върлят рамките от 287 млн. лв. за тримесечие.

Помислено е и за бол­ниците, които традицион­но са натоварени през лет­ните и зимните месеци, за­щото се намират в курор­тни комплекси и периодич­но обслужват големи пото­ци от пациенти. Те ще мо­гат да прехвърлят средст­ва от тримесечие в триме­сечие, но като спазват рам­ката на годишния си бю­джет.

Най-голямото постижение на здравната карта е, че най-сетне успя да

отговори на въпроса кол­ко са болничните легла в страната (измъчвал дру­гия бивш министър от пра­вителството на ГЕРБ -проф. Анна-Мария Бори­сова). Оказа се, че броят им е 44 411, или с 427 по­вече от необходимото. Ек­спертите са изчислили,че за да се задоволят адек­ватно потребностите на населението от здравни

грижи, болниците у нас трябва да разполагат с не по-малко от 30 254 легла. Горната им граница е фик­сирана на 43 984 легла, ко­ето съвсем не предпола­га, че излишните бройки ще бъдат съкратени. „За съжаление нормативната ни система е несъвърше­на и никъде не пише как­во се случва, когато една или друга болница има по-

вече или по-малко легла. Така броят им се превръ­ща само в инструмент за статистика и сравняване", призна си здравният ми­нистър д-р Константинов, И обеща да редактира За­кона за лечебните заве­дения така, че броят на леглата в болниците да по­лучи по-сериозна роля в сектора. Според собстве­ните му представи този брой трябва да се превър­не в основен критерий при подписването на до­говорите между лечебни­те заведения и Национал­ната здравна каса. Сега осигурителното ведомство е длъжно да работи с вся­ка клиника, която покрива изискванията й и изпълня­ва медицинските стандар­ти, без значение дали е частна, или държавна, кол­ко е голяма и каква дей­ност в действителност из­вършва. Обстоятелството, че в Кърджали, Разград, Силистра, Хасково, Шумен и Ямбол не достигат легла и болните може би се връ­щат или пренасочват, без да се лекуват бързо и адек­ватно, не е основание ка­сата да откаже договор на лечебните заведения там, тъй като те разполагат с нужните отделения, специ­алисти и апаратура. Проб­лемът е, че по този начин парите, които могат да са полезни за здравето на па­циентите в по-малките се­лища, се пренасочват към големи градове като Бла­гоевград, Кюстендил, Па­зарджик, Плевен, Смолян, Стара Загора, Пловдив и София, където леглата са повече от необходимото.

„За да се промени то­ва, в закона трябва да бъ­де фиксиран максимален брой легла

по региони, над който здравната каса да не под­писва договори с болници­те. Освен това до достига­не на посочения таван ве­домството само ще изби­ра с кои лечебни заведе­ния да работи. По този на­чин клиниките ще се кон­курират за договор с каса­та, а тези от тях, които раз­полагат с легла под необ­ходимия минимум (в слу­чая 4 легла на 1000 души население), ще имат сти­мул да инвестират в разк­риването на допълнителни бройки. Тогава ще имат по-голям шанс да работят с осигурителното ведомство и съответно да получават сигурно публично финанси­ране", сподели плановете си Константинов. Но идеи­те му трудно ще видят бял свят до края на годината, защото изискват доста за­конодателни промени и се­риозни изчисления за въз­можностите на касата да поеме издръжката на въп­росните легла. Дотогава приоритетна публичното финансиране

ще останат болниците с над 50 и 100% държавно участие, които през 2011-а задължително ще подпис­ват договор с осигурител­ното ведомство. В Нацио­налната здравна каса има списък с 57 специализирани, университетски и многопрофилни лечебници в 28-те административни об­ласти на страната, които ще работят с нея „по под­разбиране" и няма да се притесняват за издръжка­та си. „Избрахме тези бол­ници, защото само за тях можем да въведем подоб­но задължение и да гаран­тираме, че ще покрият ми­нималните изисквания на Националната здравна карта", обясни Константи­нов. Но очевидно без да си дава сметка, че новото правило трудно ще допри­несе за прокламираната от него свободна конкуренция между лечебните заведе­ния. Най-много да стиму­лира пациентите по-актив­но да се възползват от пра­вото си на избор, за да се лекуват в заведенията, къ­дето ще отиват собствени­те им здравни вноски. За

съжаление ефектът ще е с отрицателен знак за по-малките лечебници, които и занапред ще се борят със зъби и нокти за всеки лев от здравния бюджет. На практика излиза, че нова­та карта е създадена изця­ло в полза на частниците, които планират да разкри­ват болници, тъй като чу­десно ги ориентира в коя област на държавата и ме­дицината да насочат инвес­тициите си.

За добро или за лошо в крайна сметка се оказа, че излишни болници в Бъл­гария няма. Което дава пъл­но основание на министър Константинов да се похва­ли, че е изпълнил най-голя­мото обещание на управ­ляващите. Категоричното твърдение „лечебни заведения няма да бъдат закрива­ни" все още се носи като ехо от времето на първите здравни министри на ГЕРБ, но вече окончателно изпъл­ни предназначението си. В жертва на Националната здравна карта паднаха са­мо четири клиники, които не са получили регистрация заради лоши хигиенни ус­ловия и защото не покри­ват задължителните меди­цински стандарти. Вратите си предстои да затворят болницата в Китен, отдав­на прекратилата дейността си, белодробна клиника в Сливен, лечебно заведение в с. Мурсалево и многопрофилна болница във Видин. Така за здравето ни оста­ват да се грижат 308 лечеб­ници с над 44 хил. легла, които тръпнат в очакване на договор със здравната каса.

Според данните от пререгистрацията на лечебни­те заведения В страната, която приключи през януари, у нас има 308 болници, 160 от които са многопрофилни, а 93 са специализирани. Останалите са центрове за рехабилитация и долекуване.

Приблизително 26% от отделенията са с първо ниво на компетентност (т.е. отговарят на базовите критерии, задължителни за всички болници), около 45 на сто са с второ ниво (разпола­гат с по-голям капацитет, повече специалисти и апарату­ра), а 29% - с най-Високото трето ниво (могат да извършват специализирани и високотехнологични операции).

Най-много легла за активно лечение (8086) има на терито­рията на София-град, а най-малко (само 421) - в Силистра. Повече от необходимото са хирургичните легла - общо 9508 при нужни не повече от 7070. Сериозен недостиг пък има при леглата за реанимация - те са 1296 при долна граница от 1729 в Национална­та здравна карта.

Центровете за спешна медицинска помощ са общо 28 - по един във всяка област, със 198 филиала към тях. Центро­вете по трансфузионна хематология са общо пет, психиатричните болници са 12, а онкологичните - девет.


Родители искат безплатни лекарства за деца с увреждания
Йордан Йорданов

Безплатни лекарства за децата с церебрална парализа и други ув­реждания до 18-годишна възраст, поискаха от фондация „Помощ за благотворителността в България, подкрепе­ни от родителите на бо­лните. Това заяви Яна Рупева от фондацията, слей като представи за проблемите на децата с увреждания. Според ней линиите лекари не са достатъчно подготвени за диагностициране на болестта от раждането на детето. Тя посочи, че има и много проблеми, които пречат на болните децата да се развиват. Някои от тях са негативна нагласа към тях, липсата на еди­нен регистър на деца с церебрална парализа, липсва адекватна сис­тема за финансиране на помощни и медицински средства, голям брой от децата остават извън образователната систе­ма, а и голям процент се изоставят от родителите, Транспортът също е един от проблемите.