1. Дефиниране на проблема Политически контекст


Кой, как и до каква степен е засегнат?



страница2/4
Дата25.10.2018
Размер276 Kb.
#97263
1   2   3   4

1.3.Кой, как и до каква степен е засегнат?


Горепосочените два проблема възпрепятстват предоставянето на услугите, предвидени с Регламента за ГНСС: без финансиране и адекватна рамка за управлението инфраструктурата през 2014 г. няма да предоставя изцяло никоя от услугите. Това ще засегне гражданите на ЕС, промишлеността и органите на публичната власт в многобройни аспекти:

  • ръстът на европейския сектор на приложения за навигацията зависи от наличието на европейска ГНСС. Ако няма европейска ГНСС, целият този нов сектор няма да може да се развие;

  • няколко стопански отрасъла разчитат на съществуването на ГНСС;

  • информацията за позициониране, която осигурява ГНСС, подпомага дейностите в областта на всички видове транспорт и по този начин и логистичните системи, които предоставят стоки за потребителите в ЕС;

  • времевата информация се използва за синхронизация на далекосъобщителните мрежи и във все по-голяма степен на системите за управление на енергията, особено за развитието на интелигентните мрежи.

Разбира се, тези сектори понастоящем не разчитат на европейска ГНСС и до днес в голяма степен се основаваха на американската GPS. Самият факт, че последната осигурява ефикасно решение с оглед на нуждите за позициониране и синхронизация, ускори приемането на базирани на GPS устройства във всички аспекти на всекидневния живот на гражданите на ЕС. Ето защо американската GPS неусетно се превърна в слаб пункт на критичната инфраструктура на ЕС, което означава, че всяко прекъсване на излъчването на сигналите от GPS би имало огромно отражение върху европейското общество.

2.Анализ на субсидиарността


Правното основание за действието на ЕС е член 170 от Договора за функционирането на Европейския съюз7 и Регламента за ГНСС (Регламент за продължаване на изпълнението на европейските програми за спътникова навигация (EGNOS и „Галилео“)8.

Създаването на системи за спътникова навигация не може да бъде постигнато в достатъчна степен от държавите-членки, тъй като тази цел надхвърля финансовите и техническите възможности на отделните държави-членки. Ето защо тя може да се осъществи само чрез действие на нивото на ЕС.

В Регламента за ГНСС се уточнява, че Европейският съюз е собственик на всички материални и нематериални активи, създадени или разработени по програмите. В това си качество Европейският съюз трябва да гарантира, че всички условия за функционирането и експлоатацията на системите са създадени при предоставянето на първите услуги за позициониране, навигация и синхронизация през 2014—2015 г. Ето защо управлението трябва да е европейско.

3.Цели


Общата цел на предложението е формулирана в член 170 от ДФЕС9: „принос за установяването и развитието на трансевропейски мрежи“, а също така и във водещата инициатива от стратегията „Европа 2020“10: „развитие на ефективна космическа политика, която да осигури инструменти за справяне с някои от ключовите глобални предизвикателства и по-специално по отношение на „Галилео [...]“.

Политическите цели са:



  • създаване на първата ГНСС под граждански контрол, която е напълно независима от другите съществуващи системи, за да предоставя непрекъснати услуги за ГНСС и за да осигурява стратегическо предимство за Европа;

  • подобряване на стабилността на икономическата инфраструктура на Европа, като се осигури резервна система при повреда в сигналите от другите системи;

  • максимално увеличаване на социално-икономическите ползи за Европа чрез по-точни, достъпни и силни сигнали, като се предоставят възможности за развитие в много по-голяма степен, отколкото понастоящем, на една спътникова навигация с голяма точност;

  • изграждане на европейски технически капацитет за развитие, разгръщане и опериране на комплексни широкомащабни инфраструктури.

Тези политически цели бяха основата за дефиниране на европейската политика в областта на спътниковата навигация в рамките на Регламента за ГНСС, с който се цели осигуряването на ЕС на две системи за спътникова навигация, създадени по програмите EGNOS и „Галилео“:

  • програма „Галилео“ има за цел създаването на първата глобална инфраструктура за спътникова навигация, позициониране и синхронизация, специално проектирана за граждански цели. Създадената по програма „Галилео“ система е напълно независима от останалите съществуващи или бъдещи системи и излъчените от системата сигнали могат да се използват за предоставяне на пет услуги (отворена услуга, услуга за безопасност на човешкия живот, търговска услуга, публично регулирана услуга и услуга по търсене и спасяване);

  • целта на програма EGNOS е подобряване на качеството на сигналите от съществуващите глобални навигационни спътникови системи, които могат да се използват за предоставяне на три услуги (отворена услуга, услуга за безопасност на човешкия живот и услуга за достъп до данни на EGNOS).

4.ВАРИАНТИ НА ПОЛИТИКАТА

4.1.Варианти на политиката с оглед на проблем 1: начини за реализиране на напредък по отношение на изпълнението и експлоатацията на европейските програми за ГНСС

4.2.„Галилео“


Следните варианти биха могли да се разгледат, за да се реализира напредък по изграждането на инфраструктурата на „Галилео“:

    1. космически сегмент: на етапа на първоначалния оперативен капацитет (наричан по-нататък „IOC“), планиран за 2014—2015 г., всички 18 вече доставени спътника следва да се разгърнат (от общо 30, които са планирани за етапа на пълния оперативен капацитет (наричан по-нататък „FOC“). Предвид на специфичните орбитални характеристики на „Галилео“ могат да се разгледат три теоретични и технически осъществими крайни групи от спътници:

      1. разгръщане на 18 спътника като крайна група от спътници,

      2. разгръщане на 24 спътника като крайна група от спътници,

      3. разгръщане на 30 спътника като крайна група от спътници;

    1. наземен сегмент: на етап IOC (2014—2015 г.) само една междинна наземна инфраструктура11 (v2) ще бъде разгърната, като така се даде възможност на „Галилео“ да осигурява навигационни сигнали за OS, PRS и SAR. Последващата наземна инфраструктура (v3) е планирана понастоящем за разгръщане между IOC и FOC, за да се даде възможност за самостоятелно предоставяне на услугата за безопасност на човешкия живот и за пълно изграждане на капацитета за PRS. Могат да се разгледат три технически осъществими наземни инфраструктурни конфигурации:

      1. наземна инфраструктура v2, така както ще е реализирана на етап IOC, но без услугата SoL;

      2. наземна инфраструктура v3 със SoL, която ще е достъпна само в оперативна съвместимост с американската GPS (това би наложило по-малко наземни съоръжения и би опростило инфраструктурата);

      3. наземна инфраструктура v3 със SoL, която е достъпна самостоятелно;

Таблица 1: варианти на политиката за проблем 1

Вариант

Космически сегмент

Наземен сегмент

Услуги

(1) Основен вариант

(A.3)

(B.3)

Услугите могат да се предоставят самостоятелно, както е предвидено в документа с изискванията към „Галилео“ (Galileo Mission Requirements Document)

(2) Вариант с преразгледани услуги

(A.3)

(B.2)

Услугите могат да се предоставят самостоятелно, както е предвидено в документа с изискванията към „Галилео“, с изключение на SoL, която може да се предоставя само в сътрудничество с GPS

(3) Вариант с намалени услуги

(A.2)

(B.2)

Услугите могат да се предоставят самостоятелно, но не както е предвидено в документа с изискванията към „Галилео“ — ниво на намалени услуги. SoL може да се предоставя само в сътрудничество с GPS

(4) Вариант с услуги с по-ниско качество

(A.1)

(B.1)

Услугите не могат да се предоставят самостоятелно, а само в сътрудничество с GPS, и не както е предвидено в документа с изискванията към „Галилео“

(5) Прекратяване на програмата

Неприложимо

Неприложимо

Неприложимо

EGNOS

Система EGNOS вече се използва, но изисква дейности, поддръжка и промени в услугите си през следващите години. Ето защо могат да се разгледат само два варианта на политиката: (1) продължаване на програмата или (2) приключване на програмата.



Тъй като SoL на EGNOS вече е оперативна, продължаването на програмата е единственият възможен вариант: след като обяви услугата за безопасност на човешкия живот за оперативна, Комисията осигури ангажимент от страна на крайните потребители да използват EGNOS. Вследствие на това крайните потребители, особено в авиацията, инвестираха много в адаптирането на системите си към EGNOS. Това налага дългосрочен ангажимент от страна на Комисията за осигуряване на услугите по EGNOS.

Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес


Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница