Тълкувателна компетентност на Съда на ЕО

31. Тълкувателна компетентност на Съда на ЕО

Евр. Съд е основен елемент в ситемата на ЕС и има роля наред с останалите институции да осъществява целите, които съюза си поставя. Евр. съд е създаден, за да осигури точното прилагане на принципите и нормите на правото на ЕС, както и спазването на законността при тълкуване на разпоредбите на договорите и дейностите на Съюза. Характерна негова особеност е, че за разлика от други международни съдилища, той притежава задължителна компетентност да правораздава и решенията му са задължителни за цялата територия на държ-членки.Тази особеност доближава Евр.Съд до националните съдилища..

Като цяло Евр.Съд има правораздавателна, тълкувателна и консултативна компетентност. В рамките на правораздавателната Съдът е сезиран да се произнесе по някакъв спор. Производства в този случай могат да се възбудят в резултат на искове за отмяна на даден акт, поради неправомерно бездействие на дадена институция, възражения за незаконосъобразност, за обезщетение за вреди, за нарушения на Договорите от страните членки, възражения от служители или искове срещу санкции наложени от ЕС.

Консултативна компетентност Съда има в случаите когато е сезиран от Съвета или Комисията да даде мнение доколко дадено споразумение с друга страна или дадена ревизия на договор са съвместими с ПЕС. Ако Съдът се произнесе отрицателно, споразумение може да влезе в сила само след ревизия.

Тълкувателната компетентност обхваща първичното право на ЕС, както и всички международни договори на ЕС с трети страни. Тя осигурява еднаквост при тълкуването и прилагането на правото на ЕС, без него то би имало различно значение и последици в държавите-членки и това би попречило за постигането на целите от Договора. Тълкувателни са решенията на съда, когато се произнася чрез предварителни становища по дела отнесени до него от националните съдилища.

При тълкуване на правото на ЕС Евр.съд прилага всички възприети начини, методи и принципи на тълкуване, използвани от международното право. В изпълнение на целите и задачите на Договора за Европейската общност и Договора за Евратом при тълкуването за опостредстване на интеграционните процеси отдава предпочитание на един или друг метод и принцип на тълкуване. Евр.Съд се разграничава от Междунар. съд на ООН, защото има задължителна юрисдикция за д-вите-членки след влизане в сила на договора за присъединяване към ЕС и защото той освен, че тълкува правото на ЕС може и да допълва и доразвива правото там където съществуват правни празноти.

Евр. съд може да тълкув. всички международни договори, засягащи ЕС. Принцип за тълкуване е принципът на равенството, залегнал в Договора за ЕО. Съдът прилага този принцип най-вече за равенство в третирането на хората при смяна на местоработата им от една държава-членка в друга. При тълкуването Съдът смята, че те са равнопоставени с правата на местните граждани. Друг принцип е този за свободата. Съдът определя този принцип като средство за стимулиране на свободата на търговията и личната мобилност на хората. Така например в 1 свое решение Съдът постановява установяването на възможно най-голяма свобода на движение на мигриращите работници. Освен тези принципи Съдът е признал и принципа на солидарността, възприет от него като противовес на възможния преднамерен отказ на държава-член да изпълни задълженията си към ЕС и за потвърждение на изключителната юрисдикция на ЕС в определени области. Съгласно принципа държавите-членки нямат право да предприемат едностранни действия, ако те все още не са приети в рамките на ЕС в област, спадаща към неговата юрисдикция. Така например по отношение на юрисдикцията на ЕС в областта на търговската политика държавите-членки нямат право да сключват паралелно със Съюза търговски договори с трети страни. Прилагайки всички тези принципи, методи и начини на тълкуване, Съдът цели да установи доколко законодателните актове и решения съответстват на разпоредбите на учредителните договори.
32. ДЕЛА ЗА ОТМЯНА НА АКТОВЕ НА ИНСТИТУЦИИТЕ  

Правораздавателната компетентност е изключителна. Съдът гледа само искове, изрично предвидени в учредителните договори.   Съдът има компетентност да отмени незаконосъобразни актове на институциите на ЕС. Става въпрос  за нормативни актове – регламент, директива и решение. Могат да бъдат атакувани актове на ЕС, ЕП и ЕК, на Центр.банка. Съдът може само да отмени даден акт, но не  и да го промени или замени с решението си. Напр. подлежи на отмяна акт на Съвета, приет без предварително консултиране с ЕП или без становище на ИСК.Активно легитимирани са две групи молители: привилегировани и непривилегировани. Първата група са държавите и институциите. Те не трябва  да доказват правен интерес. Могат да атакуват акт, без значение дали са негови адресати. Втората група са частноправни субекти, като те трябва по всяко дело да доказват правния интерес,т.е. че съответният нормативен акт пряко ги засяга.   
33. Дела за неправомерни бездействия на институциите

Този иск е допустим само, ако е осъществена предварителна административна процедура, която включва поканване към институцията, която бездейства, да се задейства. Ако в срок от 2 месеца след поканата институцията не реагира, ищецът разполага с 2-месечен срок, в който може да заведе иска си.Ако институцията обаче вземе становище, различаващо се от искането на ищеца, искът е недопустим. Актът може да се атакува по незаконосъобразност. Неправомерното бездействие включва всяко неизпълнение на задължение, произтичащо от ДЕС за дадена институция – ЕП, Съвета, ЕК или ЕЦБ. Най-често това се изразява в неприемането на даден нормативен акт.Активно легитимирани са две групи молители: привилегировани и непривилегировани. Първата група са държавите и институциите. Те не трябва  да доказват правен интерес. Могат да атакуват акт, без значение дали са негови адресати. Втората група са частноправни субекти, като те трябва по всяко дело да доказват правния интерес,т.е. че съответният нормативен акт пряко ги засяга. Решението на Съда, уважаващо този иск, констатира бездействието и го обявява за противоречащо на договора, като засегнатата институция трябва да предприеме нужните мерки, за да се съобрази с решението. 
34. ДЕЛА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ ОТ ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА ИМ, ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ ОБЩНОСТНОТО ПРАВО 

За разлика от класическите междунар.съдилища юрисдикцията на Съда по отношение на държавите членки е задължителна и изключителна. В тази процедура водеща роля има Комисията. За първи  път държава членка е започнала процедура срещу друга държава членка през 1977 г. /Ирландия срещу Франция/.Предпоставка за завеждане на иска е неизпълнението на задължение, произтичащо от ДЕС. Нарушението може да е вътрешен акт,приет в нарушение на общностното право, в неприемане или отказ да се приеме даден вътрешен акт, фактически действия от страна на държава членка. Няма значение кой вътрешен орган е извършил нарушението – правителство, парламент или съдебен орган.Сезирането на Съда се предхожда от задължителна адм.фаза, чрез която на въпросната държава членка се дава възможност да опровергае повдигнатите срещу нея обвинения и спорът да приключи без намесата на Съда. Тук Комисията преценява дали има нарушение или не.Ако след отговора на държавата Комисията продължава да счита, че е налице неизпълнение, тя издава становище, констатиращо нарушението, с което дава срок на държавата да го отстрани, като посочва и способите за това. Ако държавата членка не се съобрази с това становище, Комисията може да сезира Съда.Възможно е инициатор на тази процедура да е и друга държава членка. Адм.фаза започва със сезиране на Комисията.Съдът с решението си може да отхвърли иска или да констатира неизпълнение. Той обаче няма право сам да преустанови това нарушение. /напр. да отмени или да приеме вътрешен акт/.Държавата следва да се съобрази с решението на съда и да предприеме необходимите мерки за отстраняване на нарушението в разумен срок. Когато този срок изтече, както и при отказ на държавата да се съобрази с решението на Съда, Съдът има право да й наложи имуществени санкции – еднократни или периодични имуществени санкции.

35. ЕВРОПЕЙСКО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА АСОЦИИРАНЕ НА БЪЛГАРИЯ С ЕО – СТРУКТУРА, СЪДЪРЖАНИЕ, ИНСТИТУЦИОНЕН МЕХАНИЗЪМ  

Споразумението за асоцииране представлява смесен договор: договарящи страни по него са  както ЕО, ЕОВС, ЕОАЕ, така и държавите членки. То създава асоцииране, характеризиращо се с взаимни права и задължения, съвместни действия и особени процедури.Каква е процедурата за договаряне и сключване на ЕСА:1.Преговорен процес – включва следните етапи:-провеждане на проучвателни разговори.-изготвяне от Комисията на проект за директиви за преговори на базата на проучвателните разговори.-овластяване на ЕК да проведе преговорите за сключване-вземане на решение от Съвета, след консултации с ЕП за сключване на ЕСА. Решението се взема единодушно.-ратификация на ЕСА от всяка държава членка.За България: на 30.09.91 г. Съветът дава разрешение да започнат проучвателни разговори. На 13.02.02 г. комисията представя пред Съвета препоръка за приемане на директиви., като на 14.05.92 г. Б-ия започва преговорите си при по-лоши условия, отколкото Вишеградските страни поради някои възражения от група държави членки. Преговорите се провеждат в седем кръга и приключват на 22.12.92 г. ЕСА се подписва на 08.03.93 г., ратификационната процедура приключва в края на 1994 г. и на 01.02.95 т. ЕСА влиза в сила.Съдържание и структура на ЕСА. ЕСА има:-преамбюл-комплекс от норми, обособени според естеството на третираната материя-протоколи и приложения. Основното тяло на ЕСA включва следните части: политически диалог, общи принципи, свободно движение на стоки, движение на работници, право на установяване, предоставяне на услуги, плащания, капитали, конкуренция и др.иконм.разпоредби, икономическо сътрудничество, културно сътрудничество, финансово сътрудничество, институционални, общи и заключителни разпоредби.В частта “Общи принципи” е включено, че зачитането на демократичните принципи и правата на човека са съществен елемент на асоциирането.ЕСА се сключва за неопределен срок и включва преходен период с максимална продължителност от 10 години, разделен на 2 етапа. Преминаването от първия на втория етап става след решение на Съвета по асоцииране.Всяка от договарящите страни може да денонсира ЕСА след съответното  предизвестие до другата страна. Институционен механизъмВключва 3 органа:-Съвет по асоцииране – висш полит.орган, който на министерско равнище следи за изпълнението на ЕСА. На този форум се води полит.диалог и се решават най-важните въпроси от взаимен интерес. Състои се от членовете на Съвета на ЕС и на ЕК и от членове на правителството на Б-ия, с ротация на председателството. В компектентността му е да взема решения и да отправя препоръки. Съветът се свиква веднъж годишно и когато се налага.-Комитет по асоцииране – подпомага работата на Съвета по асоцииране. Състои се от представители на Съвета на ЕС, на ЕК и от представители на българското правителство.-Парламентарен комитет по асоцииране – орган с консултативни функции, който може да отправя препоръки до Съвета по асоцииране. Включва членове на ЕП и на НС.Има и множество многодисциплинарни комисии.ЕСА предвижда изграждане на зона за свободна търговия между Б-ия и ЕО в рамките на 10 години от датата на влизане в сила на ЕСА.Разпоредбите относно движението на раб.сила се ограничават до правилата относно законно наетите работници. Основен принцип е недискриминационното третиране. ЕСА не съдържа клаузи относно свободното движение на хора.По отношение на установяването – предвидено е нац.третиране на компаниите и гражданите.С влизането на ЕСА в сила страните се задължават да осигурят свободно двигение на капитали, свързани с преки инвестиции. Има правила относно конкуренцията. По отношение на режима на държ.помощи Б-ия се счита за “област със забавено развитие”.Сътрудничеството – разпоредбите в тази материя нямат обвързваща сила. Фин.сътрудничество се изразява в предоставянето на временна финансова помощ във вид на заеми и помощи. Културното – участие на Б-ия в програми на ЕО или програми на отделните държави членки.

36. Подготовка за пълноправно членство. Преговорният процес

Критерии на поълноправно членство – политически: действаща демократични институции, защита на основните права и свободи, права на малцинствата/// икономически: функционираща пазарна икономика, способност да се справят с конкурентните сили на ЕС, финансова валутна и бюджетна стабилност и ниска държавна задлъжнялост/// + мадридски критерии: ЕС да е в състояние да приеме нови ДЧ без да се забавят темповете на интеграция.

1994 Европейския Съвет в Есен – срещи за диалог по трите стълба; два формата – 1 път в годината и на министерско ниво по всички ресори. Стратегия за CA, PHARE и 95 г. ‘Бялата книга’ за подготовка на асоциираните страни за пълноправни членство, насоки и препоръки. 97 г. ЕК внася документа Agenda 2000 – прецизна оценка на източното разширение, икономически влияние върху останалите политики.

Преговорен процес – започва с писмена молба за членство. Мониторинг на държавите кандидатки за критериите от Копенхаген – ПАСЕ; от ЕК. Решение на СМ за започване на преговорите (политическото решение е на Евр. Съвет, а на СМ е само формално). Преговори от ЕК по мандат на СМ – 31 глави, последните 2 от които са технически. Решение на СМ за сключване договор за членство.

Присъединителни фондове – PHARE – финансира проекти за развитието на държавата, местно самоуправление, инфраструктура и т.н. ЕСПА – комуникации и пътища. САПАРД – селско стопанство. СОКРАТ – образование. РЕАЗМУС – висше образование.

В РБ – стратегия за прилагане на мерките от ‘Бялата книга’. Координиране на рамковата спогодба за сближаване на законодателствата. Изготвяне на всеобхватна законодателна програма. Следи за съответствието на националните закони със законодателството и практиката в ЕС. 2003 г. получаваме ‘пътна карта’- програма с мерки и форми за взаимодействие с ЕС.