1. Обединителните процеси в Европа след Втората Световна война – зес, еоис, Съветът на Европа и оссе
Правосубектност и правна същност на ЕО и ЕС
Изтегляне 0.67 Mb.
|
9. Правосубектност и правна същност на ЕО и ЕС ЕС не е традиционна междудържавна организация, а специфично правно образувание. Със своята уникална правна природа, ЕС не просто обединява страните-членки, а създава общи механизми на действие и управление, участва самостоятелно в полето на международните отношения, изразява единна правна воля. Правото на Европейския съюз представлява самостоятелна правна система, която няма свой аналог. То е своеобразен правен хибрид, съчетаващ норми на международното право с норми на националните правни системи на своите страни-членки. Благодарение на него обединената европейска общност представлява самостоятелен правен субект в международните отношения с различна от тази на отделните страни-членки правна воля. Специфики на ЕО: Защо са различни от международните организации? –Интеграционният процес изисква сливане на интересите. ЕО изискват в голяма степен ограничаване на суверенитета. Парламентът на ЕО е пряко избиран. Това няма аналог в класическите международни организации. Европейската комисия като институция на междудържавно обединение няма аналог, защото комисарите не са представители на държавите. Съдът е различен. Съветът на министрите – участват министри на държавите. Вземат решения. Във всяка класическа международна организация решенията се вземат с единодушие. В СМ се гласува с квалифицирано мнозинство, което значи, че несъгласният трябва да се подчини на взетото решение. Това е отдалечаване от принципа на суверенното равенство. Европейското гражданство. Бюджета на класическите международни организации се формира с членски внос. При формирането на бюджета на ЕО обаче има разлики: специални бюджетни договори уреждат бюджетна процедура в другите две интеграционни общности – компетентността им не е обща, а е възложена. ЕО не са носители на суверенитет /т.е. не са федерации/. Следователно това са обединения “суи генерис”. Европейските общности са правни субекти. Следователно вътре в държавите ЕО се поемат с пълния обем права и поемат задължения като юридическо лице. ЕО подписват договори, могат да са страна по дела пред международен съд, могат да се включват в международни организации. Такива специални договори могат да бъдат конвенции, които се подписват периодически /напр. Ломейски конвенции, Ламе е столицата на Того/. Те уреждат диалога, подплатени са с пари. На базата на тези конвенции държавите АСР имат гарантиран пазара за своето производство. Стоките им на европейския пазар не се обмитяват. Класическите атрибути на международноправната правосубектност включват способността на международноправния субект да бъде страна на международни договори, да бъде ищец или ответник в съд, както и да претендира и да носи отговорност за щети. ЕС е изключително оригинален субект на международното право, тъй като не притежава характеристиките само на един, а на няколко от признатите субекти на това право – държавите и международните организации. Въпреки че притежава повечето от качествата на държавата и действа в международните отношения почти като нея, ЕС не е държава. Не е и международна организация, тъй като значително надвишава нейната правоспособност. Той е отделен, самостоятелен, нов вид субект на съвременното международно право и като такъв осъществява своята правоспособност да придобива права и да поема задължения чрез сключването на международни договори. Конкретните параметри на правосубектността на ЕС са регламентирани в Учредителните договори, които са най-висшите нормативни актове уреждащи тази материя. Европейският съд е признал предимството на правото на ЕС над националните законодателства на страните-членки. Неговите разпоредби се прилагат директно (директен ефект) и имат примат над националното право. Правото на ЕС има предимство, защото е специално право, имащо първичен характер, и е приоритетно спрямо националните законодателства. След като страните-членки доброволно са възприели примата на правовия ред, установен в ЕС, те не могат да приемат мерки, които са несъвместими с този правов ред.
Договорите са открити за присъединяване. Имат текстове, уреждащи процедурата. Подписалата държава се съгласява с договора безусловно, като поема ангажимент да изпълнява предвиденото в договорите. Съгласно ДЕС всяка европейска държава, която спазва принципите, прогласени в ДЕС, може да кандидатства за членство в Съвета. Процедурата по присъединяване включва подаване на молба от държавата-кандидат до Съвета. Съветът се произнася с единодушие след консултиране на Комисията и позитивно становище от страна на Европейския парламент. Комисията представя становище по всяка молба за членство. Положителното становище води до започване на преговори. Те се водят от председателството на ЕС със съдействието на Комисията или от самата Комисия. След приключване на преговорите Комисията дава окончателното си становище. Парламентът се произнася със становище по одобрението му и Съветът пристъпва към подписване на споразумение с държавата-кандидат за присъединяването й. Договорът от Амстердам въвежда текст със санкции за държава, грубо и продължително нарушаваща демократичните принципи, правата на човека и др. За такива държави Съветът на министрите решава мерките. Санкцията може да стигне до изваждане на държавата от вземане на решения. Нашите специалисти са го нарекли “замразено членство”. Австрия е била в такава ситуация. Как се излиза от интеграционната общност – няма текстове в договорите. Но членството може да бъде прекратено доброволно в международното право. За целта държавата сама следва да приеме национален закон за напускане на съюза или искането й за прекратяване на членството трябва да бъде обект на преговори с останалите държави-членки /по същия начин, както молбата й за членство/. В новия конституционен договор за първи път има текст за доброволно излизане от общността. Процедурата по него е следната: държавата-членка, която е решила едностранно да напусне ЕС, нотифицира намерението си пред Европейския съвет. Оттеглянето се осъществява чрез преговори между ЕС и тази държава, определящи условията за напускане, както и рамката на бъдещите им отношения. Договорът за оттегляне се сключва с квалифицирано мнозинство след одобрение на Европейския парламент. Всяка оттеглила се държава може да кандидатства отново за членство по общия ред. Клауза за засилено сътрудничество се включва в Амстердамския договор. Целта на това сътрудничество е да се създадат възможности ограничен брой държави-членки, които желаят и могат, да задълбочават европейската интеграция в единната институционна рамка на ЕС. Условие за развитието на този вид сътрудничество е то да се осъществява в област, която е извън изключителните компетенции на Общността, да бъде насочено към продължаване целите на ЕС, да следва принципите от учредителните договори. Договорът от Ница внася допълнения в разпоредбите относно общите цели, предмета на сътрудничеството и процедурите за установяването му, в това число процедурата за участие на други държави-членки във вече установено засилено сътрудничество. Пример за засилено сътрудничество – Валутния съюз. 11. Компетентност на ЕО – видове. Принципите на субсидиарност и пропорционалност ЕО действат само в рамките на учредителните договори. Следователно тяхната компетентност е възложена. ЕО нямат суверенитет и не разполагат с обща компетентност. Не могат да надхвърлят рамките на учредителните договори. Правната основа за правомощията, предоставени на ЕО, се открива в конкретни материални разпоредби на учредителните договори. Парижкият договор се нарича “договор-закон”. Договорът за ЕИО се нарича “договор-рамка”. В него е предвидена т.нар. “клауза за гъвкавост”. Тя предвижда, че Съветът на министрите по предложение на Европейската комисия може да реши да се предприемат нужните действия в икономическата област, ако тези действия не са предвидени в договорите. Съдът в Люксембург обаче следи стриктно за позоваването върху тази клауза, за да не се надвиши рамката на договора. Видове компетентност:
Упражняването на компетентността на ЕО е подчинено на два основни принципа – субсидиарност и пропорционалност. ДЕС от 1992 г. провъзгласява принципът на субсидиарност. За нея се говори и преди това, но само по въпроси, свързани с екологията. Субсидиарен значи допълнителен. Субсидиарност – допълняемост. Принципът на субсидиарност означава, че ако държавите не могат да се справят достатъчно добре по даден проблем, действат общностите, които ще се справят по-успешно. Т.е. общностите се намесват само в този случай. Кой преценява обаче? Идеята е, че отговорността лежи по принцип върху националните нива. Към Договорът от Амстердам има един специален протокол по този принцип. В новия конституционен договор има текст, съгласно който още на етап “проектонорма” трябва да се информират националните парламенти и те да дадат отговор къде даден проблем ще се реши най-добре – на национално или на общностно ниво. Контролът за спазването на принципа е възможен на две плоскости – политически контрол /ролята на националните парламенти съгласно протокола за субсидиарност, приложена към Договора от Амстердам/ и юридически контрол /от Съда на ЕО в рамките на контрола за законността на общностното право/. Във Втори стълб не може да се говори за субсидиарност, защото там държавите изцяло са запазили суверенитета си. Принципът на пропорционалност означава предприеманите действия на общностно ниво да бъдат пропорционални на преследваните цели. И този принцип е записан в конституционния договор. Принципът е дефиниран в чл.5 на ДЕО, според който действията на общността не превишават необходимото за постигане на целите на договора. 12. Европейско гражданство – понятие и основни права според ДЕС. Хартата на основните права на ЕС. Договорите се подписват от държавите. През 80-те години темата за приближаване на обединението към гражданите става много важна. Идеята е да се установи пряка политическа връзка между ЕС и индивида, да се спомогне за по-активното му въвличане в социалния, икономически, културен и политически живот на държавата-членка, където пребивава постоянно, без да бъде неин гражданин. Договорът за ЕИО включва текстове за европейско гражданство. Текстовете за европейско гражданство са включени в стълба за ЕО. Ревизия има и в Договорът от Амстердам. “Създава се европейско гражданство. Всеки гражданин на държава-член е и европейски гражданин”. Европейското гражданство не заменя, а допълва националното гражданство. Следователно европейското гражданство се получава и губи автоматично и зависи от националното гражданство. Следователно европейското гражданство е каталог от специфични права и гражданите се ползват от тях, поради това, че тяхната държава е член в ЕС. Тези специфични права са изброени в чл. 18-22 ДЕС. Те са: Свобода на движение и право на установяване на територията на цялото обединение /през 1957 г. текстът е бил само за работници и семействата им/. Всички се ползват от тази свобода и право на установяване. Те обаче са подчинени на “ограничения и условия, предвидени в общностното право” Активно и пасивно избирателно право на европейските граждани. Участват в избора на Европейски парламент, там където са установени активно и пасивно. Напр. португалец живее във Виена. Ще гласува във Виена. Активно избирателно право – кандидатурата му може да бъде издигната във Виена и ако бъде избран, ще заеме австрийския стол. Европейските граждани участват в избори за местни органи на управление там, където са установени. Т.е. португалецът може да стане кмет на Виена. Избирателните права не се отнасят до формирането на парламенти. Дипломатическа и консулска защита. Когато се подготвя договорът за ЕС има идея ЕС да има единни дипломатически и консулски представителства в трети страни. Не е прието. Но със защитата европейски гражданин, ако се намира в трета страна, с която неговата страна няма дипломатически и консулски отношения /напр. португалецът е в Бангладеш/ той има право да поиска дипломатическа и консулска защита от всяка друга държава, която има представителство в тази страна и е член на ЕС. Право европейските граждани да се обръщат с жалби към европейския омбудсман към Европейския парламент. Тази институция е от 1992 г. Омбудсман – парламентарен посредник. Той се избира от Парламента и трябва да е абсолютно независим. Мандатът му може да бъде прекратен само с решение от Съда в Люксембург. Когато получи жалба, той изисква веднага обяснение от атакуваната институция. В края на всяка година внася доклад за всички жалби. Право на петиции на гражданите до Европейския парламент. В него има постоянна комисия по петициите на гражданите. Това право до 1992 г. не е записано в учредителните договори. От последните две права се ползват не само европейските граждани, а и всички, които се намират законно на територията на обединението. Право на европейския гражданин да бъде информиран и да получава отговори на всички официални езици. Тези езици са изброени в текста. Това изброяване на правата е открито. Има текст, съгласно който каталогът от специфични права може да бъде допълван. Договорът от Амстердам за първи път подчертава, че обединението функционира като зачита основните права и свободи на човека, така както са записани. Спазването и закрилата та тези права и свободи е основен критерии за членство. Редица текстове на учредителните договори уреждат конкретни аспекти на проблематиката /напр. равенство между половете, липса на дискриминация и др./ В стария конституционен договор Хартата за правата на човека е част Втора. Защитата на основните права и свободи е приоритет на Съда на ЕО. Идеята за създаване на харта на основните права в рамките на ЕС възниква по повод 50-годишнината от Всеобщата декларация за правата на човека. Хартата се изработва в рамките на Конвент. Адресати на разпоредбите на Хартата са институциите и органите на ЕС при съблюдаване на принципа на субсидиарност. 13. Обща характеристика на институционалния механизъм на ЕО/ЕС Тази институционална система включва различни по значение структури. Редом с институциите, които са основата, механизмът включва и органи предвидени или не в договорите. Според ДЕО само 5 от органите имат статус на институции:
Приема се, че само първите четири формират основната структура на институционалната структура на общността. Особености на взаимоотношенията м/у институциите:
ЕС е основан на принципа на междудържавно сътрудничество. Най-важният проблем при анализа на институционалната рамка е постигането на взаимодействие в работата на институциите (т.н. кохерентност). Това обуславя приемствеността предвид променящия се състав на ЕК и СМ. Затова чл. 3 от ДЕС набляга върху единството на институционалната рамка на съюза. Следователно институциите могат да упражняват правомощията си и в трите стълба. От тази единна рамка произтичат правомощията на институциите във 2 и 3 стълб. Въпреки това правомощията на ЕК са ограничени във 2 и 3 стълб. Също така Съдът не е компетентен да правораздава във вътрешните отношения. Организационната схема включва и допълнителни органи с допълнително значение (с консултативни и контролни функции):
Тези органи присъстват в първичното право (в договорите). Комисията може да създава помощни органи. 14. ЕВРОПЕЙСКИ СЪВЕТ. СЪВЕТ НА МИНИСТРИТЕ И КОРЕПЕР – СЪСТАВ И ФУНКЦИИ Евр.съвет при старта не е предвиде като институция. Появява се през 1974 г. през 1986 г. официално се институциолизира. ДЕС легализира ролята на Евр.съвет като орган на Евр.съюз.Евр.съвет се състои от глави на правителства и държавни ръководители и от председателя на ЕК, който е член по право. Държръководители и глави на правителства се придружават от министри на външните работи и от 1-2 комисари.Два пъти годишно се провежда сесия, която се води от страната-домакин. Председателството съвпада в СМ и в Евр.съвет. Сесиите на Съвета се провеждат при изключително големи мерки за сигурност.Евр.съвет е висш политически орган. Той разполага със законодателни функции. Неговите решения не са норми. Изключение – Втори стълб. В него с консенсус на ниво Съвет първо се приемат направленията, в които ще се търси база. Въз основа на това действа СМ.Евр.съвет е най-високостоящият орган в системата на ЕС. Той чертае перспективите, съгласува нови политики, може да влезе в ролята на арбитър в някои случаи и др.Дневният ред на сесиите е смайващ. Обсъждат се глобални въпроси по отношение на Евр.съюз. Съветът заседава 2 дни.В конституционния договор е предвидено постоянното председателство с мандат 2 ½ години /сега е 6 месеца/. Съветът ще си го избира. Председателят през мандата си няма да има държ.мандат.Евр.съвет ще номинира Председателя на Евр.комисия.От 1991 г. започват да канят и глави на правителства, и държ.ръководители на страните- кандидатки. СЪВЕТ НА МИНИСТРИТЕВ учредителните договори има подраздел “Съвет на министрите”. Издаден е и Правилник за вътрешния ред на СМ.Състав на СМ – по 1 представителна всяка държава-членка на министерско равнище. Т.е. в сесиите на СМ могат да участват и министри на съставните единици на федерациите. СМ няма мандат.СМ е една институция, но заседава в над 20 състава. Конкретният състав се определя от дн.ред. напр. ако се разглеждат фин.въпроси, участват съответните министри. Ако обсъжданият въпрос не е ресорен, заседава съвет по генералните въпроси /там са външните министри/. Сесиите се водят от председател. Той се ротира на 6 месеца – от. 01.01 до 30.06 и от 01.07 до 31.12. Всяка държава си знае реда на председателстване.Председателят отговоря за работата на СМ, трябва да знае кога кой въпрос ще се гласува, той може да спре часовника по време на сесия /т.е. да не се съобрази с раб.време, да заседава до вземане на решение/.Отсъствието на министър не може да наруши решението, вземано единодушно. Министрите не могат да изпращат свои заместници. Минисътр обаче може да делегира гласа си на колега от друга държава. По време на сесиите се говори на англ.език /т.е. нарушава се принципа на д-ра за официалните езици/.Всяка държава, преди да поеме поста на председател, е изготвила програма. Председателят има и представителни функции пред външния свят. Схемата “тройка” - предишният, настоящия и бъдещ председател си сътрудничат.СМ има и секретариат. ДА предвиди и върховен представител по Втори стълб. Той е и ген.секретар на секретариата на СМ.Конституц.договор предвижда и министър на външните работи. Той ще е и зам.председател на комисията – за синхрон между работата на ЕК и СМ. А Съветът по външните работи няма да има ротация на председателя. Ще се води от министъра на външните работи.СМ гласува с 3 вида гласувания: с обикновено мнозинство, с единодушие и с квалифицирано мнозинство. КОРЕПЕРВ СМ има помощен орган – КОРЕПЕР /Комитет на постоянните представители/. Състои се от посланиците на държавите-членки в Брюксел. Всяка точка от дн.ред на сесиите на СМ първо минава през КОРЕПЕР. Посланиците поддържат непрекъснато връзка със своите правителства.Правило: ако на ниво КОРЕПЕР посланиците докладват, че съответната точка от дн.ред се приема от техните правителства без възражения, то тя се записва под буква “А”. Ако има не съгласия – под буква “Б”. Това е сигнал за дебат.КОРЕПЕР не гласува. Това е първата проверка за нагласата на правителствата по даден въпрос. Ако въпросът е от селското стопанство напр. и по него нява напрежение, решението може да бъде взето на най-близката сесия на СМ, независимо от състава му на тази сесия. Как гласува СМ – гласува с мнозинство, ако не е предвидено друго. Но на практика винаги е предвидено. Т.е. гласуване с единодушие или квалифицирано мнозинство.До 1986 г. – гласуване с единодушие. При първата ревизия по въпросите на изграждане на вътр.пазар е вписано, че СМ ще взима решения с квалифицирано мнозинство. След това с всяка ревизия се увеличава броя на сферите, за които ще се гласува така. Единодушно се гласува в дан.право, аудиовизията. Във Втори и Трети стълб обаче единодушието е принцип. Квалифицираното мнозинство обикновено е 2/3. В Евр.съюз обаче то се формира на принципа на притегляне на гласовете. Т.е. всяка държава има различен брой гласове, т.е. различно тежат при формиране на квалиф.мнозинство. Големите държави имат по 29 гласа. Испания и Полша – по 27. Изчисляват се по % на населението. Б-ия ще има 10 гласа. Общият брой на гласовете е 345. От него се изчислява квалифицираното мнозинство. Решенията се приемат при най-малко 258 гласа. Блокиращото мнозинство е 90 гласа.Във Втори стълб за да се избегне риска от блокиране на решение е въведо правилото на “конструктивното въздържание”. Изтегляне 0.67 Mb. Сподели с приятели:
|