Касационно обжалване на решенията. Право на касационна жалба. Образуване на касационното производство - проверка за допустимост

55. Касационно обжалване на решенията. Право на касационна жалба. Образуване на касационното производство - проверка за допустимост

1. Предмет на обжалването:

1.1. Правилото е, че на КО подлежат само въззивни съдебни решения, т.е. първоинстанционни решения, които не са обжалвани пред въззивна инстанция, съгласно чл. 219 са влезли в сила и не могат да се атакуват по касационен ред. Изключения няма, но е възможно да се предвиди КО на първоинстанционни решения, ако по някакви съображения се приеме, че въззивното обжалване може да бъде пропуснато.

1.2. Дали всички въззивни решения подлежат на КО. Правилото е, че всички въззивни решения подлежат на КО ако законът не предвижда изключения. Такива изключения са предвидени в закон (не само в ГПК). Основните изключения са в ГПК, чл. 218а. Могат да се направят следните изводи:

1) Като въззивна инстанция могат да функционират две степени съдилища: ОС (за първа инстанция РС) и АС (за първа инстанция ОС). Изключенията са и за двете групи решения, но повечето са за въззивните решения на ОС.

а. Въззивни решения на ОС - б. “а”:

- Решения по искове за издръжка - от социални съображения е преценено, че бързината е по-ценна от триинстанционността.

- Решения по брачни искове (независимо от вида на брачния иск и вида на решението - уважава или отхвърля) - съображенията са подобни: голяма стабилност на брачната връзкаи затова трябва да има по-бързи решения.

- Решения по искове с цена до 1000 лв. (предвижда се промяна - за 5000 лв, за парични вземания по търговски дела и по-голяма сума) - не визира всички искове с парична цена, а само за парични вземания (при тях има равенство между стойността на интереса и цената на иска). Размерът на претендираната мораторна лихва е от значение само ако тя се претендира отделно от вземането, за което се дължи. Съображението е по-ниският имуществен интерес.

б. Решения на АС - с последните изменения в ЗУКТС в б. “б” въззивните решения на АС по искове за обявяване на незаконност на стачка не подлежат на КО. Отново съображението е по-голяма бързина при уреждане на тези въпроси.

2) Кои решения на въззивната инстанция подлежат на обжалване.

а. Решения по същество. Това са два вида решения: 1) решения, които изместват решението на първоинстанционния съд; 2) решения, които подвърждават решението. Всички решения по същество подлежат на КО (без изключения).

б. Решения за обявяване на нищожност на първоинстанционното решение, без да има произнасяне по същество, и решения за обезсилване като недопустимо на първоинстанционното решение - и теорията, и практиката приемат, че тези решения са обект на КО. Не само решенията по съществото на правния спор, а всички решения на въззивната инстанция подлежат на КО. Когато втората група решения на въззивната инстанция (контролните решения - не по същество) подлежат на КО, има ли значение дали са свързани с прекратяване на делото или с връщане на делото за ново разглеждане в първа инстанция.

- Първоначално според теорията и практиката само тези, които прекратяват производството, подлежат на КО, тъй като това е единственият път за отстраняване на порока.

- По-спорно беше за свързаните с връщане на делото за ново разглеждане - напр. ако се приеме, че първоинстанционното решение е нищожно поради незаконен (неправилно формиран) състав, но ако този състав е редовен, се стига до ново разглеждане на едно редовно дело - за да не се допусне това, трябва да има КО.

Всички видове въззивни решения с оглед на съдържанието си подлежат на КО.

2. Компетентен съд.

2.1. Според Конституцията и ЗСВ единствената компетентна инстанция по касационни дела е ВКС - няма значение какъв е рангът на съда, постановил обжалвания акт. КО е централизирано - пред най-висшия по степен съд.

2.2. Освен това този съд освен чисто правосъдните си функции има и неправосъдни функции - обобщаване на практиката по тълкуване и прилагане на закона със задължителна за по-долните съдилища сила. Затова трябва да бъде обща касационната инстанция (касационните функции да са на ВКС), за да може ВКС да осъществява и тези други функции.

Правят се опити да се изземат част от касационните правомощия на ВКС, тъй като е твърде натоварен, и да се прехвърлят към апелативните съдилища. Това няма конституционна опора.

3. Право на касационно обжалване.

3.1. Право на КО.

1) Това е публично, процесуално, сложно, динамично развиващо се право, което принадлежи на определени легитимирани субекти и има за адресат ВКС, което се реализира чрез постановяване на решение от този съд с цел да се гарантира влизането в сила на един безпорочен съдебен акт.

2) Това право се родее по характера си с правото на иск и с правото на въззивно обжалване, но има самостоятелен характер - не може да се разглежда като част от правото на искова защита. Фактът, че недопустимото съдебно решение подлежи на КО, означава, че това право принадлежи и на лице, което няма право на иск.

3.2. Това право трябва да се реализира в определени времеви граници - законът предвижда 30-дневен срок за подаване на касационна жалба.

1) Срокът е преклузивен - с неподаване на жалба в този срок правото на КО се погасява.

2) Срокът тече от съобщаването на страните, че въззивното решение с мотивите е изготвено (ако обявяването му е било неприсъствено - не в съдебно заседание).

3) Ако в този срок жалба бъде подадена, правото на КО влиза във фаза на развитие и се погасява с постановяване на касационното решение.

3.3. Процесуална легитимация.

1) Легитимирани са страните във въззивното производство - главни типични и главни нетипични, подпомагащи (също са обвързани от силата на решението). Това са лицата, които ще бъдат обвързани от силата на съдебния акт и при това законът им е признавал правото на участие като страни в производството.

2) За да имат право на КО, тези лица трябва да имат интерес, а интересът произтича от наличието на порочно решение, неизгодно за съответния легитимиран субект.

4. Касационна жалба.

4.1. Подаването на касационната жалба се осъществява чрез въззивния съд (постановил обжалваното решение), но има за адресат ВКС.

4.2. Има препращане относно изискванията за форма и съдържание към правилата в чл. 218в, ал. 2 и сл. към чл. 198 - изискванията към формата и съдържанието на касационната жалба са същите като при въззивното обжалване.

1) Не се изисква само прилагането на нови доказателства, тъй като КО не може да има поради непълнота на фактите или доказателствата.

2) Важно е посочването на касационните основания - свързани са с видовете пороци, от които може да е засегнат актът.

4.3. Въззивният съд, чрез който се подава касационната жалба, има правомощия да преценява допустимост и редовност. Произнася се еднолично, в закрито заседание с разпореждане. Ако жалбата не отговаря на посочените изисквания, въззивния съд дава 7дневен срок да се поправят пороците. Ако това не се направи или е изпуснат срока за подаването й ще има разпореждане за връщане на касационната жалба като недопустима, което подлежи на обжалване пред ВКС (прегражда пътя на производството.

4.4. Ефект на касационната жалба. Редовно подадената касационна жалба има двата ефекта:

1)Суспензивен-пречи на въззивното решение да влезе в сила.Поражда се със самото подаване на жалбата.

2) Деволутативен - пренася делото пред касационния съд, възникване на правомощията на ВКС по жалбата. Поражда се с изпращане на жалбата до ВКС. До изпращането трябва да се изпрати препис на другата страна, за да отговори.

4.5. След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея с приложенията на другата страна, която в 14-дневен срок от получаването й може да даде писмен отговор, след което независимо дали е постъпил отговор или не делото заедно с жалбата и отговора се изпраща на Върховния касационен съд.