10 декември 2011 г. Тема: здравеопазване

С промени в Закона за здравето болниците пък ще бъдат задължени да купуват всички медицински изделия, които използват за лечение на пациентите си, и да им ги продават на същите цени. Така трябва да се преустанови порочната практика лекари да насочват болни за скъпи консумативи към определени фирми, за което получават и комисиони. Освен това всички болници се задължават да създадат информационно звено за електронен обмен на данни.

Системата иска здравна реформа, а не молитва. Но аз, като вярваща християнка и от позицията на 20-годишния си лекарски опит, мисля, че 6 някои случаи се налага да разчитаме и на алтернативни методи.

Държавата се захваща с хората, които не са си плащали здравните осигуровки години наред. Глобите за тези хора ще се увеличат драстично. В борбата със задлъжнелите се присъединява и Националната агенция по приходите (НАП). Длъжниците ще бъдат изнамерени и в някои случаи дори ще се продава имуществото им. Това стана ясно от стенограмата на последното правителствено заседание, в която здравният министър д-р Стефан Константинов подчертава, че една от причините за дълговете на болниците, е лечението на неосигурените българи. Тази негативна тенденция се отразява най-вече в областните лечебни заведения, където преминавали повече неосигурени пациенти. Ето защо Константинов предлага промени в Закона за здравното осигуряване, с които некоректните платци да се считат за длъжници на държавата и да се третират като такива. Мерки Според здравния министър са необходими два подхода по отношение на здравно неосигурените у нас. Едното предложение е да се увеличи драстично санкцията за тези, които имат някакъв доход, но не са се осигурили. Идеята обаче е след налагането на финансовата глоба Националната агенция по приходите (НАП) да търси всякакви начини, за да си прибере вземанията, включително и чрез продажба на имуществото на задлъжнелите. „Просто трябва да бъдат тълкувани като длъжници на държавата, а тези, които са социално слаби, вече да се намери някакъв начин да им се компенсира основният пакет, който им покрива касата„, каза здравният министър. Според стенограмата от заседанието на Министерския съвет премиерът Бойко Борисов е дал картбланш на Константинов. „Сега е моментът да го направиш, не догодина, а още тая година. Сядате, приготвяте го. Имаш пълна подкрепа», каза министър-председателят. Той поиска от здравния министър и смяна на директори на болници, които трупат задължения. Санкции Според сега действащия Закон за здравното осигуряване работодателите, които не плащат здравните вноски на своите служители, се наказват с глоба от 2000 до 15 000 лв. Самоосигуряващите се хора, които не плащат дължимите осигурителни вноски за срок, по-дълъг от три месеца, пък се наказват с глоба от 500 до 3000 лв. С колко точно ще се вдигнат санкциите след промените в закона все още не е ясно. Според заръката на премиера обаче измененията трябва да са факт до края на годината. По данни на приходната агенция у нас има 1,8 млн. здравно неосигурени. От тях 800 000 са напуснали България преди повече от десет години. Така че реално здравно неосигурени са около 1 млн души. Към момента НАП няма някаква специална процедура за събиране на дълговете от тези хора. Неплатените здравни вноски се събират както всички други публични държавни вземания - пускат се покани за доброволно погасяване, ако дълговете не се платят до 7 дни, се налагат запори на заплати и имущество. Проблемът е, че по закон дори безработните у нас, които имат 0 лева доход, трябва да внасят по 16,80 лв. за здраве всеки месец.

1846 жени са били жертва на домашно насилие до края на септември. 2115 пък са случаите на тормоз над деца у нас за миналата година. Това сочат данни на сдружение „Анимус" и службата за „Закрила на детето". 182 са тежките случаи на системен побой на жени. „Информацията обаче е само за жените, които са ни потърсили. В действителност броят им е много по-голям", посочиха от „Анимус". Около 900 са делата в съда срещу насилниците. Обикновено те се измъкват само с предупреждение и забрана да доближават жертвата, а в краен случаи ги задължават да напуснат общия дом или ги глобяват с 200 до 1000 лв. Според статистиката едва 0,1% от малтретираните деца са на възраст до 3 години. Това обаче не означава, че няма случаи на насилие над най-малките, а по-скоро, че те не се регистрират, обясни доц. Нели Петрова, председател на Института по социални дейности и практики. Според проучване 10,5% от родителите признават, че шамаросват леко децата си, 4% ги удрят и по-силно, а 2 на сто са ги пердашили така, че да им оставят следи. По данни на института 30% от децата до 3 г. нямат личен лекар.

Трансплантациите на органи, извършвани в България, според мен са новината на деня, защото засягат хората от всички възрасти. Това каза американският посланик Джеймс Уорлик, който седна на една маса с журналистите от ТВ7 по време на първата им за деня планьорка вчера. Преди това дипломатът бе гост в предаването на Николай Бареков и журналистът заяви, че посланикът е произвел една важна новина: правителството би могло да извърши всички необходими реформи в рамките на идните шест месеца, защото има воля за това. Не чакайте твърде дълго, преди да поговорим във вашето студио отново, темите, които обсъждаме, са важни и много интересни. Това препоръча Уорлик на Бареков, който на драго сърце се съгласи. Посланикът с интерес изслуша останалите теми за деня и се удиви на професионализма на екипа от телевизията да уреди за много кратко време ексклузивно интервю с арестувания в Бразилия българин Гълъбин Боевски направо в неговата килия. Това е страхотно постижение, това е истинска журналистика и така се прави в света на обективното отразяване на значимите проблеми, възкликна Уорлик. Той помоли да бъде информиран кога филмът ще бъде излъчен, защото живо се интересува какво ще успеят да проучат журналистите от медията. Като връщане към нашата реалност бе повдигната тема за проследяването на броя пациенти, които ще постъпят в „Пирогов" заради първото сериозно заледяване на столицата за тази зима. Уорлик научи и за воденото съвместно със специализирани органи разследване от медията, което е попаднало на следи не просто на нашенска, а на международно организирана дейност. До края на продукцията остава още малко време и разкритията със сигурност ще представляват медийно попадение, обеща Бареков. Опитите на Уорлик да научи малко повече се разбиха в учтивото обещание пръв да може да изгледа готовото разследване. Посланикът кимна с разбиране, че темите, свързани със задължителната имунизация на ромските деца, както и трудната борба с домашното насилие, са също от огромна важност. За мен ще е много трудно да избера водеща новина, защото тук говорите само за общественозначими неща, каза той.

Държавата се захваща с хората, които не са си плащали здравните осигуровки години наред, крайно време е проблемът с некоректните платци на хазната да бъде решен. Това би си казал всеки здравноосигурен българин, който почти винаги трябва да доплаща за лечението си, докато на метри от него се лекуват безплатно неосигурените. Може да звучи безсърдечно, но именно тази ситуация отблъсква част от хората да си внасят редовно вноските в държавния фонд и да предпочитат услугите на частните. Изборът е следният - вноски в здравната каса и допълнително плащане на лекарите или вноски в доброволен фонд, който покрива всички дейности по лечението. Решението е ясно. Плюсове Лекарите от години се оплакват, че дефицитът в системата идва от използването на парите на здравноосигурените за разходите покрай лечението на близо 2 млн. неосигурени граждани. Ето защо идеята да се затегнат контролът и санкциите за длъжниците ще помогне за решаването на този проблем. Под ударите на закона ще попаднат работодатели и самоосигуряващи се, които не смятат за нужно да се отчитат към здравната хазна. Очакваната последица от мярката е в системата да се влеят много повече пари, които да се използват както за модернизирането на здравеопазването, така и за покриване на част от разходите по лечебната дейност. С предлаганата законодателна промяна най-после и държавата ще поеме своята отговорност, като започне да внася осигуровки на социално слабите. При обсъждането на законодателните промени може би трябва да бъде поставен и въпросът за това, дали не трябва да се даде възможност на българските граждани да избират здравния фонд, в който да се осигуряват. Това обаче е нож с две остриета, защото, ако това стане факт, здравната каса ще трябва да се конкурира с частните играчи на пазара. От друга страна обаче, ще бъде сложен край на т.нар. солидарен модел, тъй като всеки ще се ползва от здравните услуги, за които плаща. Ясно е, че има стотици хиляди хора, които нямат доходи и няма откъде да заделят пари, за да се осигурят, но именно тук идва ролята на държавата.