12 правила за живота

42 това е стратегия, използвана от женските индивиди от много видове, в това число и човешкия. Вместо да се нагърбват сами с трудната за пресмятане задача кой е най-добрият мъжкар, женските прехвърлят проблема на йерархията на доминиране и на нейната компютърна безпогрешност.
Всъщност те оставят мъжките индивиди да решат задачата на бойната арена и накрая си избират партньор от групата на победителите. Този подход напомня за финансовите инструменти на фондовата борса, където стойността на една компания се определя от нейната конкурентоспособност.
В периода на линеене, когато твърдата обвивка започва да омеква и трябва да бъде съблечена, женските проявяват интерес към чифтосване. Те започват да се навъртат около „ергенската квартира“ на най-доминантния омар и да пръскат срещу него възбуждащи миризми и феромони, опитвайки се да го прелъстят. Но тъй като именно неговата агресивност го е превърнала в победител, има голяма вероятност той да реагира с проява на доминантност и раздразнителност. Нещо повече, той е едър, кипящ от здраве и сила. Така че женската трябва доста да се постарае, за да го накара да превключи от режим на битка към режим на чифтосване. (Все пак тя би могла да привлече вниманието му, ако използва правилно чара си. От гледна точка на омарите това е еквивалентът на „Петдесет нюанса сиво“ – най-бързо продаващия се булеварден роман на всички времена, интерпретиращ непреходния сюжет на архетипната любовна история между Красавицата и Звяра. Това е типичният модел на поведение, който неминуемо присъства във всички сексуално ориентирани литературни фантазии, които за жените имат същата привлекателност, каквато имат за мъжете провокативните образи на голи жени.)
Трябва да отбележим обаче, че чисто физическата сила е несигурна основа за изграждане на трайно превъзходство. Това се опитва да докаже холандският приматолог Франс де Ваал
38
. В изучаваните от него групи шимпанзета в дългосрочен план най-успешни са онези мъжки екземпляри, чиято физически сила се допълва с някои по-изтънчени качества. Дори най- жестокият тиранин в обществото на шимпанзетата може да бъде свален от власт от двойка съюзили се опоненти, които поотделно са значително по- слаби от него. Следователно на върха на йерархията най-дълго се задържат мъжките, които образуват взаимноизгодна коалиция със заемащите по-ниско положение представители на групата и които обръщат подобаващо внимание на женските и на децата. Целуването на бебета, както изглежда, е стар като света политически трик. Омарите обаче, като сравнително примитивна форма на живот, се задоволяват с по-простичкия сюжет от типа „Красавицата
38
Waal, F. В. M. de (2007). Chimpanzee politics: Power and sex among apes. Baltimore,
MD: Johns Hopkins University Press; Waal, F. В. M. de (1996). Good natured: The origins
of right and wrong in humans and other animals. Cambridge, MA: Harvard University Press.

43 и Звяра“.
Щом успее да очарова Звяра, женската (все още говорим за омари) се съблича, като се освобождава от твърдата си обвивка, и остава опасно уязвима, мека и готова за чифтосване. В точния момент мъжкият, влязъл в ролята на нежен любовник, депозира семенната си течност в съответния канал на женската. Около две седмици след това тя продължава да се върти около „квартирата“ на мъжкия, докато обвивката ѝ отново се втвърди (друг феномен, който не е напълно непознат в човешката действителност). Когато прецени, че моментът е настъпил, тя се връща в собственото си местообиталище, носейки оплодени яйца в утробата си. Тогава мястото ѝ се заема от друга женска, която се опитва да направи същото, и така нататък.
Доминиращият мъжки, с неговата гордо изправена и уверена стойка, получава не само първокласна недвижима собственост и директен достъп до най-добрата ловна територия. Негови са и всички момичета. Определено си струва да си успял, когато си омар, мъжки омар.
Защо продължаваме да се занимаваме с омарите ли? Може да не ви се вярва, но поради цял куп причини, без да броим тези, които будят смях заради очевидните прилики. Първо, знаем, че омарите съществуват, под една или друга форма, от над 350 милиона години.
39
Тоест от много време. Преди
65 милиона години на планетата все още е имало динозаври. За нас хората това е невъобразимо далечно минало. От гледна точка на омарите обаче, на фона на собственото им граничещо с вечността съществуване, динозаврите са nouveau riche
40
, появили се и изчезнали за кратко време. Това означава, че йерархиите на доминиране са неизменна характеристика на естествената среда, в която сложните форми на живот се развиват и приспособяват. Преди около 300 милиона години мозъкът и нервната система са били относително елементарни. При все това те вече са притежавали необходимото устройство и неврохимични особености, за да обработват информация за положението в обществото. И едва ли бихме могли да кажем, че важността на този факт е преувеличена.

Изтегляне 3.6 Mb.

Сподели с приятели: