120 литературни разработки
Изтегляне 2.95 Mb.
|
Свързани:
Алеко Константинов - Бай Ганьо, Алеко Константинов - Депутат с побъркани местоимения, Алеко Константинов - Дребни работи, Алеко Константинов - Един белгийски министър, Алеко Константинов - Ех че гуляй му дръпнахме, Алеко Константинов - И сега бият брате мой, Алеко Константинов - Избирателен закон, Алеко Константинов - Кандисахме, Алеко Константинов - Що значи народът ликува
- Навигация на страницата:
- ІІ. Аргументация
- ІІІ. Заключение
| Смъртта безсмъртие в Ботевата балада „Хаджи Димитър”
(Примерен модел за анализ) І. Увод и теза 1. Кога е създадена творбата и до какви житейски и философски прозрения вече се е домогнал Ботев в предходните си стихотворения? Какви утвърдени в лириката му образни и емоционални внушения намират израз и в това произведение? 2. Кой е конкретният повод за написването на творбата? На кого е посветена? Защо е необходимо в контекста на историческия момент (смъртта на Левски е факт, както и кризата в революционното движение) текстът да звучи като опровержение на реалната, физическата смърт? 3. Защо името на конкретната историческа личност се появява единствено и само в заглавието? Апотеоз на какво е творбата? Чрез какви смислови опозиции се реализира художествената идея? 4. Как е внушена единната художествена идея за смъртта – безсмъртие? Каква е ролята на образния парадокс „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира” и на поетическата картина на вселенската скръб? Какво се постига чрез синтеза на различните гледни точки и културни модели и какво – чрез смесването на различните пространствени и времеви реалии? ІІ. Аргументация 1. Жанрови особености и художествена специфика. Заглавие, Отношение художествена – историческа реалност. А) Жанр. Как чрез жанра на баладата се осъществява възхвалата на жертвения подвиг? В кои фолклорни жанрове се представя гибелта на юнака, която от индивидуален акт се превръща в национална трагедия и в нравствено-философско прозрение на битието? Б) Особености на изказа. Кой говори? Какво е неговото отношение към лирическия герой? Каква е функцията на епическата дистанция между Аза и юнака? В) Заглавие. Каква е функцията на заглавието? Извън заглавието само още конкретното назоваване на другата историческа личност – Караджата – и на пространствения определител (Балкана) чертаят контурите на националното. Какво се постига чрез тази лишеност от строги национални характеристики? 2. Идейно-смислова рамка. А) Смъртта на Хаджи Димитър е факт за всеки българин, но началото на творбата сякаш категорично го опровергава. Каква проблемна опозиция е изведена по този начин? Б) Какво се постига чрез повторението: „Жив е той, жив е!”. Убедителен ли е Азът? Как аргументира тезата си? Спрете се на детайлите, които илюстрират, че юнакът все още е жив, но смъртта приближава. Кои от тях се отнасят до физическото и кои до душевното му състояние? В) Всичко недвусмислено насочва към физическата смърт („Ще да загине/ и тоя юнак…”). Коментирайте бъдещето време на глаголната форма. Защо Азът не иска да приеме този факт? Как е подчертан отказът? Можем ли да тълкуваме възклицанието „Но млъкни, сърце!” не само като израз на болката и вътрешната непримиримост към смъртта и робството, но и като знак за духовното родство на лирическия субект с юнака? Г) Кога физическата смърт прераства в духовно безсмъртие? Осмислете значението на глагола „падне”. Защо е избягната формата „умре”? Каква опозиция извежда съчетанието „падне” – „не умира”? Коментирайте антитезното противопоставяне между миналото свършено и сегашното време. Д) Как картината на вселенската скръб („него жалеят/ земя и небо, звяр и природа”) и вечната прослава („и певци песни за него пеят...”) подкрепя идеята за смъртта вечен живот? Е) Ако началото на творбата извежда парадокса „жив е, но умира”, то финалът извежда своеобразния му инвариант „умира, но е жив” и те сякаш рамкират текста. Каква е функцията на тази рамка? 3. Пространствени измерения (по вертикала и по хоризонтала). А) Как се разгръща пространството по вертикала? Кои са опорните елементи в тристепенната структура, ориентирана в посока „нагоре”? Б) Какво символизира полето като човешко пространство? Кой е ситуиран в него? Наблюдавайте и коментирайте веригата „жътварка” – „робини” – „робска земя”. В) Как е постигнато внушението за пространствена отдалеченост на робското пространство и пространството на юнака? Г) Какво е отношението на хората (жътварките) към смъртта на юнака и как е изразено? Д) Жътвата традиционно асоциира смърт. Коментирайте връзката между ниското пространство (полето) и смъртта. От друга страна, жътвата в библейските текстове се свързва с отделянето на зърното от плявата, за да покълне и даде нов плод (Р. Йовева). Как чрез смъртта на „тоя юнак” се осъществява идеята за безсмъртието? Е) Ботев структурира творбата си върху опозицията „земя” – „небе” (устойчив пространствен модел в митопоетическите и фолклорните текстове). Земята е знак за тленното, на нея принадлежи тялото. Небето е символ на вечното, на него принадлежи духът. Земята и небето се докосват единствено във високото пространство – Балкана. Той е ограден по вертикала от полето и небето. Защо юнакът е ситуиран там, на граничното просранство между земята и небето? Ж) Какво традиционно символизира Балкана? Как в текста на творбата е разгърнат този символ? (Обърнете внимание, че в началото на творбата Балкана е място на драмата, в средата на текста образът му е естетизиран чрез песента и става знак и за време – чрез хайдушката песен той осъществява връзката между миналото, настоящето и бъдещето.) 3) Защо образът му е очертан само чрез детайлите „гора” и „вятър”? Как се създава усещането за зримост и физическо присъствие (наблюдавайте звуковата и зрителната картина). Какво е отношението на Балкана към подвига на героя и как е постигнато внушението? И) Образът на Балкана се появява и във финалната строфа като знак за високо пространство (и в географски, и в духовен план). Как е постигнато внушението? Й) Какво символизира небето? Кои природни елементи се свързват с него и как имплицитно внушават идеята за безсмъртието? К) Проследете пространството по хоризонтала. Кой е най-близо през деня/нощта до юнака и кой е най-далече? Как чрез пространството е внушена епическата дистанция между робините и героя, Аза и героя? Коментирайте опозицията „сам-не сам” във връзка с основната идея „смърт-безсмъртие”. 4. Природата. А) Идеята за безсмъртието се носи и от природата. Как е разгърнат образът на природата? Огледайте опозициите „земя и небо”, „звяр и природа”, „слънце(ден)-месец, звезди(нощ)”, чрез които се назовава „цяла вселена” и вечността. Б) През деня, под палещото слънце, за юнака се грижат три звяра. Как ще коментирате семантиката на числото три? Със земята е свързан вълкът, а с небето – орлицата и соколът. Какво традиционно символизират те? В) През нощта под „свода небесен” с месеца и звездите над юнака бдят самодивите (връзката между земното и небесното, реалното и фантазното), които също са три. Как е внушена идеята за вселенската (световната) хармония (човек, звяр, природа) и как тази идея кореспондира с идеята за смъртта – вечен живот? 5. Митопоетическият свят. А) Присъствието му е доказателство за надмогване на пространство и време, за безсмъртие. Чрез него конкретноисторическото събитие оживява като национален мит. Б) Проследете елементите на нереалното, фантазното в баладата. В) Как ще тълкувате съжителството на юнак и зверове? Г) Митопоетическото се подсилва и от романтичната нощна картина в седмата строфа. Защо Балкана (националното пространство) е вграден с ореол във вселенското пространство? Д) Най-явен знак за тайнствено и мистично е образът на самодивите. Във фолклорните представи те живеят на границата между реалното и нереалното, земята и небето, телесното и духовното. Как се разкриват и какво символизират самодивите в пространството на творбата? Какво внушава идеята, че душата (духовната енергия) на умиращия юнак се взема от безсмъртни същества? 6. Цикличното време. А) Циклично протичащото време е основна характеристика на мита. Чрез каква опозиция в творбата е разгърната идеята за циклично протичащото време и какво се внушава чрез нея? Б) В кой момент от денонощието е ситуиран юнакът в началото на творбата? Каква е ролята на слънцето? Тълкувайте метафоричната конструкция „сърдито пече”. Обърнете внимание на причастната форма „спряно”. Как я разбирате (спряло, застинало, знак за святост и вечност; нарушени са извечните закони на природата; миг вечност, в който смъртта и следсмъртието живот се сливат)? В) Каква картина разгръща седмата строфа? Обърнете внимание на необичайното глаголно време – „настане”, „изгрее”, „обсипят” и на нечленуваните форми „вечер”, „месец”, „звезди”. Какво се внушава чрез тях? Г) Наблюдавайте финалната строфа. С кой момент от денонощието се свързва тя? Каква е ролята на миналото свършено време на глагола „съмна”? Каква идея носи глаголът „пече” в сегашно време, подчертана и чрез наречието „пак”? Д) Според Св. Игов слънцето, денят, нощта, небето, звездите, утрото са не толкова „знаци” на реално протичащото време, а на „вечното сегашно време”. Вие съгласни ли сте с това твърдение и как то се съотнася към идеята за неумирането, за безсмъртието? Е) Как числото дванадесет (броя на строфите) кореспондира с цикличното време? 7. Песента. А) Кой в творбата пее песен? Наблюдавайте и коментирайте различните определители на песента. Б) За първи път песента се появява в стиха „Жътварка пее нейде в полето” и е знак за човешко присъствие и елемент от земното битие. Какво асоциира песента на жътварката? Носи ли тази песен някакво емоционално отношение към съдбата на героя? В) Спрете вниманието си на „тъжните песни”, които пеят робините. Как разбирате показателното местоимение „тез”? Каква идея е заложена в епитета „тъжни”? Докажете, че песента в този случай е синонимно назоваване на плача (традиционно унаследен мотив от фолклора). Г) Наблюдавайте следващата строфа. Докажете, че там песните са натоварени с друго значение – прослава, памет. Как се постига внушението? Каква е ролята на етимологическата фигура? Обърнете внимание на глаголното време и коментирайте. Д) Идеята за песента като прослава е разгърната и в седмата строфа. Там песента се появява в единствено число в словосъчетанието „хайдушка песен” и е представена като атрибут на Балкана. Изразява ли тя персонална позиция или е национално ценностното, израз на духовното? Какво символизира „хайдушката песен” и как тя осъществява връзката между поколенията? Наблюдавайте вида и времето на глаголните форми. Е) В единадесетата строфа песента, отново в множествено число, се свързва вече не със земното, реалното, човешкото, а с митологичното – самодивите. Как се постига внушението за разширено пространство и време? Какво символизират песните на самодивите? Има ли основания да твърдим, че в тази строфа апотеозното достига своя връх и смъртта е утвърдена като вечен живот чрез песента на цялата вселена? ІІІ. Заключение Очертайте мястото и ролята на творбата в литературния процес, в културната епоха и в съзнанието ни на българи. Имаме ли основания да твърдим, че Ботев е създал „един съвременен мит” (Р. Йовева)? Изтегляне 2.95 Mb. Сподели с приятели:
|