19 април 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

"За съжаление при приватизацията на електроразпределителните дружества не са поставени изисквания или гаранции, на базата на които държавата да може да изиска и да получи полагащия й се дивидент. Освен това предходните правителства не са положили адекватни усилия за събирането му", гласи отговорът на енергийния министър.

Така на практика кабинетът на Симеон Сакскобургготски е оставил решението на този въпрос в ръцете на мажоритарните собственици, които нямат интерес да правят това. Дефакто притежавайки 67% от собствеността,

ЧЕЗ, Е.он и ЕВН управляват 100% от собствеността

И, разбира се, я експлоатират в своя полза. Царят обаче е оставил и още един капан за следващите правителства - той е приел в устава на трите ЕРП-та да бъде включен текст, който изключва участието на държавата в лицето на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма да оказва каквото и да било влияние при вземането на важни решения. Те трябва да се гласуват с две трети от гласовете в общото събрание. Между важните въпроси е и този за изплащане на дивидента. ЕРП-та не допускат това да стане.

Не може да се реализира и другата идея - да се промени устава, защото те блокират с мнозинството си всеки подобен опит.

Същата съглашателска политика с новите собственици на българските енергодружества провежда и правителството на тройната коалиция. Продажбата на ЕРП-та бе втората (след неуспешния договор за магистрала "Тракия") най-атакувана сделката на царя от Сергей Станишев. Но след като БСП влезе в коалиция с НДСВ и ДПС, не само спряха упреците, но и темата стана табу. Единственото, което Румен Овчаров, а след смяната му Петър Димитров, е трябвало да направят, е било да разпоредят на своите представители в общото събрание на дружествата да поискат дивидента на държавата. Това не е станало.

2005 г. е първата след продажбата на ЕРП-та. Точно тогава ЧЕЗ, Е.он и ЕВН регистрират огромни печалби. "Средногодишната нетна печалба на ЕРП-та... е с над 2 пъти по-висока от средногодишната нетна печалба на държавните ЕРП-та за периода 2001 - 2004 г.", констатира в писмото си сегашният енергиен министър. Както се казва, още не са се научили да ги крият и да ги ползват сякаш парите са техни.

На практика с мълчанието си и с нетърсенето на дивиденти Сакскобургготски и Станишев са предали интересите на българските граждани и на държавата и са позволили чужди компании да се облагодетелстват от това. На тях, според депутатите от АТАКА, трябва да им бъде потърсена отговорност, тъй като държавата няма право да се отказва от пари, които някой друг и дължи.

Държавата има да взема 5 пъти повече от обявеното

За четири години - от 2005 г. до 2009 г., официално реализираната печалба на трите електроразпределителни дружества в България - ЧЕЗ, Е.он и ЕВН, е 540,2 млн. лв. Сумата е формирана след приспадане на загубите на фирмите, предупреждава министъра в отговора си Трайков. Това означава, че чистата печалба е чувствително по-голяма. Енергийните експерти на АТАКА твърдят, че сумата е двойно и дори тройно по-голяма, но е добре скрита по пера и сметки.

Според енергийния министър реализираната от ЧЕЗ печалба е 293,7 млн. лв., от ЕВН - 175 млн. лв. и от Е.он - 71,5 млн. лв. "Анализирайки тези данни и в случай, че формираната годишна печалба, след покриване на загубите, се е разпределяла съобразно приетите от Министерския съвет постановления, т.е. 10% за фонд "Резервен" и дивидент за акционерите в размер на 50% на сто от останалата сума (съответно 80% за 2009 г.), евентуално дължимият дивидент би следвало да бъде: за държавата - 90,6 млн. лв., за мажоритарните собственици - 183,96 млн. лв.", пише в официалния си отговор Трайков.

Със съдействието на експерти преди няколко броя вестник "Атака" изчисли, че сумата, която държавата има да взема, е далеч по-голяма - почти 450 млн. лв., а не жалките 90 млн. Това прави 5 пъти повече от обявеното от енергийното ведомство.

Любопитно е защо е толкова малка сумата, изчислена от хората на Трайков? Основната причина за това е, че и правителството на Симеон Сакскобургготски, и на Сергей Станишев са приели, забележете, с министерско постановление, че дивидентът трябва да се разпределя само от половината от сумата - от 2005 г. до 2008 г. Едва през 2009 г. този процент скача на 80 на сто.

Как изглежда това в цифри? При ЧЕЗ във фонд "Резервен" трябва да влязат 29,37 млн. лв. Остават 264,33 млн. лв. Сумата, от който трябва да се разпредели дивидентът, е около 170 млн. лв. При ЕВН като резерв могат да се заделят 17,5 млн. лв., остават157,5 млн. лв. Дивидент може да се разпредели от около 100 млн. лв. При Е.он - съответно 7,15 млн. за фонд "Резервен" и остатък 64,35 млн. лв. Дивидент може да се разпредели от около 40 млн. лв.
Снимка на пет колони – Сакскобургготски е „пропуснал” да включи в договорите за продажбата на електроразпределителните дружества условието всяка година да плащат дивиденти. Станишев пък четири години не се сетил да поиска държавния дял от ЧЕЗ, Е.он и ЕВН.
Снимка на три колони – Депутатът от АТАКА Любомир Владимиров настоява да бъдат развалени договорите с ЧЕЗ, ЕВН и Е.он и държавата да поеме управлението на ЕРП-та.
Снимка на две колони – Основната част от инвестициите в ЕРП-та са направени от държавата преди те да бъдат продадени на чешката, германската и австрийската компания.


19.04.2011 г., с. 4-5
Любомир Владимиров: Предишните два кабинета съзнателно загърбиха националния интерес
Непоисканите дивиденти на държавата от ЧЕЗ, Е.он и ЕВН е престъпна небрежност спрямо българския народ, който изстрада продажбата на електроразпределителните дружества. И продължава да страда от новите им собственици, защото те непрекъснато вдигат цената на тока. Това поведение създава усещането за съзнателно пропускане на това задължение на всеки енергиен министър, независимо от коя политическа сила е. Подобен "пропуск" най-често е "мотивиран" финансово от заинтересованите страни.

Според мен отдавна е време да се потърси отговорност от поне две групи участници в тази най-срамна далавера, която наричат приватизация на ЕРП-тата - политиците и държавните служители, които трябваше да отстояват националните интереси пред ЧЕЗ, ЕВН и Е.он. На първо място трябва да се потърси отговорност на министрите на енергетиката, защото те носят политическата отговорност за вземаните решения във ведомството. Те е трябвало да дават категорични разпореждания на представителите на държавата в общите събрания да изискват ЕРП-тата да плащат дивиденти. На второ - от чиновниците от министерството, които са били членове на управителните органи на дружествата. Точно те е са притежавали необходимата информация и са били длъжни да я докладват на министрите. А тази информация е показвала, че печалбата на дружествата е огромна и че няма да възникнат проблеми, ако бъдат изплатени дивидентите на държавата.

Държа да подчертая, че партия АТАКА винаги е заявявала своята позиция по отношение на договорите за продажбата на ЕРП-та. Според нас интересите на държавата и на българските граждани не са защитени в тези споразумения и политическа вина за това носи правителството на НДСВ и ДПС. Ние сме за анулиране на договорите с ЧЕЗ, Е.он и ЕВН и преминаването на разпределението в ръцете на държавата. Смятам, че е несъстоятелно твърдението, че това не може да стане, тъй като вече има прецедент - в Унгария. Освен това от одитния доклад на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране става ясно, че компаниите не спазват българския Закон за енергетиката и нарушават условията, при които са им издадени лицензите.


19.04.2011 г., с. 4-5
Чехите инвестират в най-скъпия ток у нас
Къде отиват парите, които не подлежат на подялба? Остават по сметките на дружествата. И, разбира се, ръководствата им ги ползват без от това да печели държавата. Т. нар. инвестиции, заради които ЕРП-та непрекъснато вдигат цената, се правят именно от тези средства. А това е абсолютно нарушение на българските закони и на условията на лицензите, дадени на дружествата. Те категорично разпореждат: инвестициите да се правят с привлечени, а не със собствени средства.

"За първи път настоящото правителство успя да постигне резултат, като ЧЕЗ разпределиха в полза на държавата дивидент и е разпределена печалба в размер на 41, 08 млн. лв., което почти покрива евентуално дължимото за периода след приватизацията. Дивидент е изплатен, макар и в по-малки размери, съответно и от ЕВН и Е.он от по 1, 65 млн. лв. По този начин ние осигурихме изплащането на почти 50% от евентуално дължимия дивидент общо от ЕРП-та. Дивидентът за ЧЕЗ А.С. в размер на около 40 млн. евро не излезе от българската икономика, а е преведен по специална ескроу сметка в България, съгласно сключен Меморандум с чешката компания, като средствата ще бъдат инвестирани регулярно в сектора на възобновяемата енергия в България през следващите три години (10 млн. евро до 30.09.2011 г., 10 млн. евро до 31.05.2012 г. и останалите 20 млн. евро до 15.12.2013 г.)", хвали се в писмото си до Любомир Владимиров и Димитър Карбов енергийният министър Трайчо Трайков.

На 7 януари 2011 г. ЧЕЗ си регистрира дъщерно дружество - "ЧЕЗ Българиан инвестмънтс" ООД, чиято задача е да влага посочената сума във възобновяеми енергийни източници, съобщава електронното издание "Инвестор". "Новото дъщерно дружество е основано на 3 януари 2011 г. Ден по-късно то е регистрирано в холандския търговски регистър с основен капитал на стойност 30 хил. евро. "ЧЕЗ Бългериан инвестмънтс ООД" е еднолична собственост на компанията ЧЕЗ (Чехия)", съобщава медията. Трябва да сме наясно - това си е частноправна инвестиция, която ще носи доход на чешкия собственик и нито цент на държавата. Нещо повече, тя ще точи още повече пари от нашия джоб, защото знаем, че цената на тока на т. нар. ВЕИ е в десетки пъти по-висока от тази на конвенционалните производители като АЕЦ "Козлодуй" и всички останали водно и топлоелектроцентрали. "Компанията е създадена във връзка с планираното развитие в сектора на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) на ЧЕЗ Груп в България", уточняват от компанията пред електронното издание.

Когато със съдействие на предшестващите правителства трите ЕРП-та са измамили българските данъкоплатци, като малко утешение звучи констатацията на Трайков: "Настоящото правителство направи всичко възможно за събирането на дивидент от ЕРП-та, защитавайки акционерния си интерес. Все пак трябва да се има предвид, че неразпределеният дивидент е реинвестиран в съответните дружества, с което се е покачила стойността им, в т. ч. и делът на държавата в тях и при последваща продажба на държавния дял в тези дружества цената ще бъде значително по-висока.

Към настоящия момент в световен мащаб са изградени или са в процес на изграждане общо 28 разделителни бариери и заграждения, като съществуват и 5 проекта за нови такива, включително между Гърция и Турция. В повечето случаи загражденията са с цел превенция на нелегалната имиграция, контрабандата на наркотици и т.н. Примерите на Китай и Северна Корея, САЩ и Мексико, Иран и Пакистан са красноречиви. Но има и случаи, когато бариерата е средство за борбата срещу шапа - като съоръжението в Ботсуана - Зимбабве.

България е изправена пред належащата нужда от изграждане на стена на границата ни с Турция. Първо, не трябва да подценяваме дългосрочните заплахи за нашата сигурност, свързани с нелегалната имиграция. И второ, нещо, което се случва сега - заразата от шапа, която идва от Турция и съсипва поминъка на хиляди българи в пограничните зони. Още през януари при първите сигнали за шапни огнища АТАКА поиска да се вдигне стена. Депутатите Стоян Иванов и Калина Крумова атакуваха неколкократно в парламента с въпроси по темата земеделския министър Мирослав Найденов.

Миналият понеделник (11 април) Мирослав Найденов обяви, че на правителственото заседание в сряда ще поиска да започне да започне изграждането отново на заграждения по българо-турската граница, за да се намали разпространението на шапа сред нашите животни. Става дума да се възстанови телената ограда, която съществуваше до 90-те години на ХХ век и е с дължина 370 км. От стенограмите на заседанието на Министерски съвет от 13 април става ясно, че въпросът не е повдигнат от никого.

"АТАКА настоява веднага да се пристъпи към изграждането на защитна стена на границата с Турция, която да спре нашествието на болни от шап животни. Българските фермери няма повече да понасят щети за сметка на нечия безотговорност, нехайство или зли намерения", заяви Волен Сидеров.

Към момента в Турция има над 1000 шапни огнища. Инвазията на шап у нас от януари насам се дължи на лова в съседната страна, при който заразени диви животни са системно подплашвани с викове и гърмене и те преминават граничната бразда. Шапът стана трагедия за малоимотните българи, които имат по 1-2 крави, или за фермите с по 20-30 работници. Стотици животновъди от Кости, Резово, Граматиково, Кирово и Граничар бяха принудени да дадат животните си за унищожение. Масовата сеч в началото на април на 7000 глави добитък в района на Факия, Долно Ябълково, Граничар и Момина църква в бургаската община Средец съсипа не само поминъка, но и надеждите на хората за оцеляване.

При откриването на първото гнездо на шапа в Кости и Царево Европейската комисия наложи забрана на България за износ и продажба на животни за ЕС и трети страни от Бургаска, Варненска, Ямболска и Шуменска област. При откриването на второто гнездо в Резово беше забранен износът и от Хасковско, и Кърджалийско. Третото огнище бе открито в село Кирово. Ограниченията обхващат 10-километрова зона и засягат селата Граничар, Факия, Момина чешма и други. Последната (засега) карантина ще е до юни. Евросъюзът не разрешава да ваксинираме здравите животни, тъй като това може да доведе до налагането на забрана за износ за Русия и Китай и други за няколко години напред.

АТАКА първа би тревога от парламентарната трибуна - през януари, когато се появи вторият случай на шап у нас, Волен Сидеров настоя за изграждането на стена. Националистът посочи примера на Гърция, която в началото на 2011 година обяви, че започва строеж на такава в 12-километровата отсечка по река Марица на границата си с Турция. Бургаският депутат на патриотите Стоян Иванов по време на парламентарен контрол поиска от вицепремиера Цветан Цветанов да се вземат спешни мерки за възстановяване на загражденията на границата с Турция. Припомняме, че през 90-те години съществуващите заграждения по границата ни с Турция са премахнати въпреки предупрежденията на специалистите, че те са много важна бариера не толкова срещу хората, а срещу проникването от Турция на редица заболявания по животните. "Неколкократните случаи с пренасянето на зараза като чума по свинете и случаите със заразяването на животни с шап доказаха, че такива заграждения са необходими", поясни депутатът Стоян Иванов. В момента заграждения има по едва 29 км от общо 370 км от границата ни с Турция. "Държавата трябва да защитава интересите на българските фермери, а не да се съобразява с Турция, която не е съгласна да издигнем заграждения като мярка за защита от шапа", призова от трибуната Калина Крумова. "Страхувам се, че докато чакаме вдигането на тази стена, българските фермери ще загинат", изрази опасенията си депутатката, която не прие уклончивия отговор на министър Мирослав Найденов, който не се ангажира със срок, в който заграждението ще стане факт.