22 октомври 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Кафенетата, кръч­мите и магазините, които в момента се настаняват в отда­дените за партийна дейност общински помеще­ния в столицата, ще бъдат затворени. В част от осво­бодените клубове ще бъдат настанени детски занимални, а в останалите ще се правят само политически сбирки,ц обяви кметът на София Йорданка Фандъкова.

По закон партиите нямат право да ползват наетите от общината и държавата по­мещения за търговска и друга дейност, но част от клубовете им от години са преотдадени за кафенета и ресторанти, показа провер­ка на „Политика". Така по­литическите формации пе­челят стотици левове от ме­сечните наеми, които част­ниците им плащат, а внасят в кметството жълти сто­тинки.

„В момента правим про­верка, тъй като предстои да подпиша новите договори за наем с политическите партии. Категорична съм, че ще дам общински поме­щения само за партийни дейности, както е по закон. Кафенетата и другите тър­говски обекти, на които партиите са преотдали та­кива помещения, ще трябва да се явят на конкурс и да подпишат договори с общи­ната, ако искат да продъл­жат дейността си", обясни

още Фандъкова. По думите й в момента се водят разго­вори с партиите броят на клубовете да бъде редуци­ран, а освободените поме­щения да се ползват за дет­ски занимални или пък за други дейности.

По първоначални данни общинските помещения, които са отдадени на парти­ите за клубове, са малко над 200. Най-много имоти от кметството са наели БСП и СДС, като всяка от тях пол­зва повече от 40 офиса. За по 20 общински помещения имат договори ДСБ, НДСВ и „Атака". ГЕРБ ползва под наем близо 10 офиса, които са собственост на об­щината, а ДПС - само 4. Все още няма окончателни ре­зултати колко от тези помещения са отдадени от пар­тиите на трети лица, комен­тираха от „Московска" 33. „Новите договори ще се сключат на цени, които ще се определят по законовата формула. Въпросът предс­тои да бъде решен през следващите няколко седми­ци", обясни кметът Йор­данка Фандъкова. Според юристите на „Московска" 33, след като проведе кон­курси, общината може да подпише договори с тър­говците, които са наели об­щинските помещения от партиите. До старта на тър­говете частниците или ще освободят имотите, или ще плащат пазарен наем на кметството с ясната уго­ворка, че ще трябва да на­пуснат, ако не спечелят.

„След направена проверка в края на ми­налата година се оказа, че партерният етаж на централата на БСП на „Позитано" 20 се отдава незаконно под наем. Изпратих им предупреждение за прекратяване на тази дейност и за три месеца наемателите бяха изгонени", обясни областният управител на София-град Данаил Кирилов. Според него

- Министър Дончев, как мина срещата в Брюксел с комисаря по регионалната политика Йоханес Хан? Какви бяха основните акценти в разговорите, какви проблеми обсъдихте?

- Почти всеки месец се срещам с ръководството на Генералната дирекция „Регионална политика", което е част от добрия диалог с Брюксел и с ЕС. Конкретно на тази среща беше обсъждана ситуацията в България по отношение на ползването на европейските пари от Кохезионния и структурните фондове; напредъкът, който е постигнат по отношение на повечето инструменти; проблемите с използването на средствата специално от Кохезионния фонд. Никога не съм крил, че ако по отношение на повечето инструменти България вече стои на едно средно европейско ниво, драматично ниска е усвояемостта на Кохезионния фонд, което означава най-вече Оперативна програма „Транспорт". Обсъждана беше ситуацията специално по отношение на ОП „Транспорт". Основната тема на разговора бяха международните финансови институции, които бяха обсъждани като инструмент, с който да се ускори работата по оперативната програма и да имаме резултат, сходен с този по другите оперативни програми. Като говорим за международни финансови институции имам предвид Европейска инвестиционна банка, която е наш стар партньор и в момента като финансираща организация, доставчик на услуги или ноу хау, държи 2/3 от пазара в България на проекти, които са съфинансирани от нея или тя пряко е ангажирана в работата им; Европейска банка за възстановяване и развитие и Световна банка. Последната до момента е участвала в институционалната реформа на различни сектори и е оказвала съдействие на различни институции, но до сега не е участвала в процеса на съфинансиране, консултиране и подпомагане на използването на европейските пари. С Йоханес Хан договорихме до месец у нас да се организира среща между международните финансови институции, ЕК и България. Аз имам ангажимента да организирам тази среща. На срещата се очаква в диалогов режим България да представи нуждите си, а те са основно в ОП „Транспорт" и по-малко в ОП „Околна среда". Нуждите ни са не толкова от свежи пари за съфинансиране, доколкото това като приоритет е заложено в бюджета и като отделяне на бюджетен ресурс, и като възможност да се ползват 200 млн. лв. от кредита на Европейската инвестиционна банка именно за осигуряване на съфинансиране. Ние имаме нужда от техническа помощ, която да засили тези институции, за да можем да вървим с едно по-добро темпо.

- Очаквате тази техническа помощ да дойде от международните финансови институции?

- Идеята е най-бързо, с голяма доза гаранция да получим необходимата ни техническа помощ. От август, когато започна да се дискутира тази идея, до сега е свършена не малко работа. За първи път направихме т. нар. мар-ing - изключително ясен кадастър на всички проекти, които се реализират у нас, коя от международните финансови институции има ангажимент към всеки проект. Включихме в тази сметка и програмата JASPERS, която е инструмент на ЕК, на Европейската инвестиционна банка, която подпомага разработването на големи инфраструктурни проекти. Проведена е консултация и обмяна на становища с министерствата на транспорта, на регионалното развитие и на околната среда. Всяко от тях трябва да посочи сферите или проектите и типа помощ, от който има нужда. Един детайлен анализ показва, че големите ни проблеми са не толкова дали имаме строителни инженери и хора, които могат да ръководят обектите. Един експерт с 20 или 30-годишен опит, работил по европейските стандарти е безценен и имаме нужда от нещо подобно. България има експерти, но е ограничен броят на хората, които могат да работят по едни нови стандарти. Един принцип, който разработихме тук и среща пълната подкрепа и на самите международни финансови институции, и на ЕК е т. нар. въпрос за ясната демаркация, което означава един проект да бъде отговорност само на една от институциите, не в него да се смества работата на две или на повече. - Какво е актуалното ниво на договорените и усвоени средства от еврофондовете?

- От общо алокираните 15, 684 млрд. лв. по седемте оперативни програми, плюс националното съфинансиране, имаме договорени към момента 34,69%, което е 5,440 млрд. лв. Платено е малко над 8% или 1, 261млрд. лв. по седемте оперативни програми. Отделно по „Програма за развитие на селските райони" от 6,4 млрд. лв. общо алокирани европейки пари, плюс национално съфинансиране, имаме почти 2 млрд. лв. договорени, което е над 31% и платени 1,115 млрд. лв., което е 17,4%. Цифрите за различните оперативни програми са различни - в тях има и някои условности. Трудно е да се сравняват различните оперативни програми защото бенефициенти по ОП „Човешки ресурси" са неправителствени организации, образователни институции, а в ОП „Транспорт" са две големи държавни институции. Примерно една добре вървяща програма, като ОП „Регионално развитие" има плащания от 6,9% „Конкурентоспособ-ност" има 18,9% плащания, но това се дължи основно на контрактирането на 200 млн.

евро от JEREMIE - специален инструмент за финансов инженеринг, вид кредитиране, което се предоставя на пазара. Имаме близо 10% по „Техническа помощ", 7% плащания по „Човешки ресурси", ОПАК - с 23% и самата ОП „Транспорт", която е с 4,54%, което е относително нисък резултат. - При ОП „Транспорт" ли

са най-незадоволителните резултати?

- Категорично да. Тя изостава много. Това, с което можем да се похвалим при тази програма, са само автомагистрала „Тракия" и Софийското метро. В нея има и много други важни обекти - имаме да правим още магистрали, първокласни шосета и железници.

- Какво мислите за идеята НК „Железопътна инфраструктура" и Агенция „Пътна инфраструктура" да бъдат създадени наново?

- Имаше подобни подхвърляния от експерти, включително такива, близки до ЕК. Очевидно има проблем с тези звена и той има характер на хронично заболяване. Имаме проблем с тези институции в последните три години. Но нека не забравяме, че освен да се изпълняват проектите по ОП „Транспорт", в тези институции е съсредоточен целият институционален опит за поддръжката на пътища през последните 50-60 години, в поддръжката на железни пътища от последните десетилетия. Ние сигурно можем да създадем една нова институция, тя би била чудесна, защото ще съберем нови и качествен експерти, може би ще измислим вариант да им плащаме повече и вероятно би гарантирала по-добър темп на работа по самата оперативна програма. А къде отива връзката с останалата дейност? Къде отива натрупаната институционална мъдрост - това, което не го пише в документите, дългогодишният опит къде да не правиш грешка и къде би могъл да си позволиш да работиш по-бързо и по-смело. Рецептата е във вкарването на свежа кръв, промяна отвътре. Това не изключва структурна промяна и вкарването на нови хора, но ние не можем да поставим под въпрос всичко натрупано в тези институции покрай всички тези драми. Когато говорим за институции - нещо се гради бавно, а се възстановява много трудно.

- След като условията за общините бяха облекчени, ускори ли се темпото, с което те усвояват европейските средства?

- Все още не е имало схема, в която да се ползват големите аванси, но до няколко седмици това ще стане възможно. Резултат дава и новата система за управление на плащанията - специално между националния фонд и управляващите органи в момента има много по-голяма свобода, много по-добро управление на парите и няма повод да се задържат плащания поради липса на пари. Следейки темпа на плащанията на седмична база, забелязвам един добър ритъм -много по-устойчив. Много рядко имаме седмица, в която падаме като темп на плащанията под 10 млн. лв. - това е минимумът, което означава, че системата дава резултат. Аз обаче съм убеден, че най-добрите резулта-

ти ще дойдат малко по-късно. Има ужасна неравноделност при усвояването на средствата при отделните общини. Има големи общини с договори за по 3-4 млн. лв., има среден размер общини, които имат договори за над 100 млн.лв., които имат реално разплатени не по-малко то 10-15 млн. лв. - На какво се дължи тази

Една нередност 6 процедурата може да бъде повод да се връщат десетки милиони левове разлика.

- Всичко се дължи на това до колко е приоритет за съответната община, дали ръководството на общината работи активно в тази посока и най-вече дали има създаден екип. Трябва да има жив, мотивиран, работещ екип. Там, където има, резултатите не закъсняват.

- Няма ли я мотивацията при всички общини?

- Европейските пари са трудни пари. Това не са като собствените приходи на една община. Там документацията е повече, изискванията са повече, всяка грешка може да се окаже особено болезнена. Но пък резултатът от ефективни действия в тази посока е видим. В момента в общините се градят неща, които никога не биха могли да бъдат изградени само с общински пари, теоретично е невъзможно. Има общини, където инвестиционната им програма с европейки пари

С европейски пари един кмет може да промени града за 6 години отдавна надхвърля тази с общински пари, което всъщност е целта. Интересният въпрос е друг - има хора, в български общини, които всеки ден виждат резултата от изграденото с европейски пари. Има общини, където нито един техен гражданин не е имал възможност да се докосне до европейската солидарност. Разликата е, че на едното място имаме воля, мотивация и екип, а на другото ги нямаме. Това е единственото обяснение. Реализирането на един европейски проект предполага допълнителен разход, но през следващите години се усеща и икономическият ефект от него. Когато се ремонтират три, четири или пет училища или детски градини, това може да предполага някакъв допълнителен товар за общината, но наред с това още следващата година се усещат намалените разходи, свързани с отоплението на сградите. Голямото предизвикателство са инфраструктурните проекти, най-вече по оперативната програма „Околна среда". Това са проекти за десетки милиони и е голямо предизвикателство за общините да ги изпълняват както трябва. Реално един мотивиран кмет, с добър екип, само за 6 години може да промени града из основи. Може да се получи финансиране за социални институции, включително за ремонт на сградния фонд; за културни институции; за образователни институции - училища, детски градини; за пречиствателни станции, регионалната система за управление на отпадъците; за повишаване на сигурността в градската среда, което включва паркове, градинки, паркинги, рехабилитация на части от улици, улично осветление. Има общини, които нямат изпусната възможност, които по всяка една от тези мерки са получили финансиране. Има общини с по 14-15 проекта. Това трябва да бъде темата на следващите местни избори - хората да си избират кметове, не по цвета на очите или ослепителността на усмивката, а дали това е приоритет за кандидата за кмет - дали има визия, дали има подготовка и какъв екип има зад него.

- До къде стигна работата по промените в Закона за обществените поръчки?

- Към момента тече. Паралелно работят няколко работни групи. Абсолютен хоризонтален приоритет е опростяването на процеса, което е от полза и на възложителя, и на кандидата и изпълнителя, и на контролните органи. Имам личната амбиция да намалим до възможния минимум броят на изискуемите документи - където е необходимо, да бъде правена справка по служебен път. Общата принципна логика е да не превръщаме състезанието по реда на Закона за обществените поръчки в състезание по административна акуратност, както често се случва. Анализът показва, че една голяма част от фирмите, които отпадат, отпадат по т.нар. административни изисквания и може би не защото не отговарят на тях, а защото не са успели да го докажат. Това не е добре. Финалният фактор, който би трябвало до голяма степен да определя изпълнителя, ако сме сигурни разбира се, че има необходимия капацитет, е качество, цена и време.

- Имаше идея за закон за еврофондовете. Какво се случва с нея?

- Има извървян път по въпроса. Вече има задвижена процедура от самото Народно събрание да систематизираме опита на чужди парламенти в подобна посока. Тук са изработени нещо като основни принципи или насоки за един подобен за-

кон. Това не е особено трудна задача, като се има предвид, че ние имаме много нормативна уредба, най-вече постановление на Министерски съвет, понякога и наредби, които урегулират парчета от процеса. Всъщност един закон, до голяма степен, представлява кодифициране на всички тези текстове. Към момента с хипер приоритетност е Законът за обществените поръчки. Законът за европейките фондове ще бъде малко след него.

- Какви са основните предизвикателства пред страната ни при усвояването на европейските фондове? Какви са основните предизвикателства и пред Вас?

- Преди година и половина или две основната тема беше контролът по законосъобразността, конфликт на интереси, корупция, възможни злоупотреби. Знаете добре, България мина и през периоди на спиране на плащанията. Това към момента не е тема. В момента темата е скорост и качество. Като казвам скорост - основният приори-

тет е договаряне, ускоряване на плащания, особено в проблемния Кохезионен фонд и ОП „Транспорт". Голяма част от работата вече е свършена и аз очаквам тепърва да носи плодове и да дава резултат. Необходима е още много работа във всички конкретни звена, които прилагат оперативните програми. Но не бива да си гледаме само върховете на обувките. Имаме не една, а три задачи. На първо място трябва да наваксаме цялото изоставане, което имаме в периода 2007 -2008 г. - това де факто са две изтървани години. И ако се дискутира въпросът защо плащанията към момента са 8%, интересното е не защо преди една година са били под 1%, а защо България е изтървала 2007 и 2008 г. Първо имаме да наваксваме това изгубено време. После имаме задачата да си вършим текущата работа - т.е. гоним преди всичко себе си, а не гоним другите. В същото време, ако не искаме в началото на 2014 г., следващият програмен период, да сме в същото положение, което бяхме в началото на 2007 г., ние трябва с трескави темпове още от началото на 2011 г. да си подготвим основата на всички програмни и стратегически документи - оперативни програми, национална стратегическа референта рамка, всички документи по Закона за регионалното развитие и най-вече да проектираме.

Снимка на четири колони-Томислав Дончев е роден И на 6 август 1973 г. Магистър е по журналистика, философия и стопанско управление. Специализирал е в Полша, Израел и Оксфорд (Великобритания). От 2004 до 2007 г. е програмен директор в Институт „Отворено общество" София, където ръководи звеното за подготовка и управление на проекти по европейски програми. От 2007 г. до 2010 г. е кмет на Габрово. На 18 март 2010 г. става министър на управление на средствата от ЕС. Семеен, има един син.

Американската компания „Шеврон" получи разрешение от правителството да започне проучване за шистов газ в „Блок 2 Силистра". Територията, на която ще работи фирмата, се намира в областите Силистра и Добрич и е разположена на площ от 2652 кв. км. Кабинетът реши още проучвателните работи да продължат пет години.

По предварителни проучвания страната ни има потенциал за добив на 25 млрд. куб.

м шистов газ, ако бъдат доказани залежи. През лятото специалистите от „Шеврон" обявиха, че нашите находища се намират близо до границата ни с Румъния в североизточната част на страната. В момента годишната консумация на газ в България е около 3 млрд. куб. метра. Шистовият газ не се намира под високо налягане и няма опасност от екологични катастрофи при извличането му, твърдят специалистите. Джобовете с газ обикновено се намират на 2-5 км дълбочина. Използването на шистов газ ще промени значително зависимостта ни от внос на синьо гориво от Русия.

Според данните на DTZ инвестициите за цялата 2010 г. в Европа ще достигнат 89 млрд. евро, което би представлявало ръст от 42% спрямо 2009 г. Прогнозата за 2011 г. е обемът да се повиши с 21% на годишна база и да достигне 109 млрд. евро.

Възходящият тренд е въпреки понижението през третото тримесечие от 8%, с което стойността падна до 21Д млрд. евро от 23,1 млрд. евро за второто.

„Въпреки че европейските инвестиционни обеми се понижиха през последното тримесечие, общият тренд сочи ръст, като ние очакваме това да продължи и през следващата година с последващ ръст на инвестиционната активност", коментира Тони МакКъф, директор Прогнози и стратегически проучвания в DTZ.

По думите му Европа остава основната цел на капиталовите инвестиции, като нивото на активност от страна на международни инвеститори се очаква да се покачва.

През третото тримесечие Франция и Германия отчетоха ръст в инвестиционния обем. Във Франция обемите се повишиха със 7% от 2,2 млрд. евро до 2,4 млрд. евро. В Германия ръстът беше от 3% от 3,8 млрд. евро до 3,9 млрд. евро.

Стойността в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) се покачи с 43 % от 600 млн. евро до 800 млн. евро.

По данни на друга консултантска компания СВ ftchard Ellis (CBRE) инвестициите през третото тримесечие в ЦИЕ са били 1,5 млрд. евро, което е увеличение с 60% спрямо второто и със 120% на годишна база.

За сравнение други от големите пазари като Великобритания отчетоха спадове, сочи докладът на DTZ. Понижението на Острова бе 6% от 9,6 млрд. евро до 9 млрд. евро за тримесечието. Средният обем на сделките през периода се е повишил до 30 млн. евро от 24 млн. евро през второто тримесечие.

Офисите и търговските площи. продължават да привличат най-голям интерес. Първите представляваха 46 % от общия обем, а търговските имоти 34%.

От DTZ прогнозират, че 842 млрд. долара капитал ще бъде на разположение за инвестиции на пазара на бизнес имоти през следващите три години.


22-28.10.2010 г., с. 27
Строят финансов център за € 6 млрд. в Милано
Общинските власти в Милано планират да преобразуват пустееща индустриална зона в нов модерен финансов регион, инвестициите в който може да достигнат 6 млрд. евро. Новият проект има за цел да превърне италианския град в първокласен финансов център в Европа, конкурентен на Ла Дефанс в Париж и Канари Уорф в Лондон, заяви Карло Масероли, директор Благоустройство в миланската община, цитиран от PropertyEU.

Зоната се намира в северозападната част на града и е с площ от 450 хил. кв. м. Плановете включват върху нея да бъдат изградени 50 нови офис кули, уточни lnvestor.bg.

„Ще бъдат необходими и инвестиции в обществената инфраструктура, тъй като мястото е почти недостъпно", каза Масероли. „Единствено с този ангажимент от страна на общината бихме могли да създадем успешно публично-частно партньорство за инвестиции в областта", добави той. По думите му общата стойност на инвестициите на общината може да достигне 300 млн. евро Очаква се проектът да създаде до 66 000 нови работни места. Първият проект от общия план вече е започнал с изграждането на четиризвездния хотел ВН4 Boscolo Hotel. Сградата ще бъде на 20 етажа и ще има над 300 стаи. Проектът се планира да завърши идната пролет.
Снимка на четири колони-Вложенията в европейски бизнес имоти продължават да нарастват.