Депутати и висши чиновници крият пари и имоти от Сметната палата

Властта не се стряска от глобите за укрити от Сметната палата доходи и имоти. 264 души - депутати, министри, техните заместници, шефове на надзорни съвети и агенции, са спестили интересни подробности за имотното си състояние за 2009 г. Това стана ясно от доклада на Сметната палата вчера.

Добрата новина сега е, че за разлика от предходни години укритите суми са поне два пъти по-ниски. Вече не се срещат старите нарушения - да се крият доходи от участие в бордове на държавни и общински дружества. Но пък управленците са били пестеливи в информацията за половинките си.

Най-големият укрит доход, засечен от Сметната палата и НАП, е на зам.-шефа на парламента от партия "Атака" Павел Шопов. Той не е декларирал 42 245 лв. от наем на магазин в Пловдив. Шопов обясни пред "Сега", че сумата е декларирана пред НАП-Пловдив и върху нея са платени данъци. Той обаче се заблудил, защото недвижимите имоти се декларират като състояние към момента на подаване на декларацията, а полученият доход бил от предишната година. След като подал уведомление в палатата, че няма промяна в доходите и имуществото му, установил, че е пропуснал сумата и допълнително я посочил. Но одиторите не му признали поправката, защото не е направена в законния срок. "Защо не ни питахте, когато с Волен Сидеров се отказахме от служебните мерцедеси", възмути се Шопов.

В списъка е и емблематична с нарушенията си депутатка от ГЕРБ Геновева Алексиева. Тя нашумя с това, че журира конкурс, в който участва дъщеря й, а после се изкуши да иде на "промоция" на скъпия телефон "Верту", организирана от журналисти. Алексиева е пропуснала да декларира дялове на съпруга си в новоучредено дружество "Сиал 271" ЕООД, гр. София. Тя и дъщеря й Виолета Чернодринска работят в очна клиника "Визус". Търговският регистър сочи, че клиниката е собственост на Виолета Чернодринска и на фирма "Сиал 271?, която пък е собственост на мъжа на депутатката Силви Алексиев.

Друга депутатка от ГЕРБ - Силвия Хубенова, е скрила, че съпругът й е взел на лизинг автомобил "Нисан Кашкай". Зам. социалният министър Валентина Симеонова не е декларирала, че съпругът й е придобил дялове от новоучредено дружество "Вал консулт" ЕООД в София. Депутатът от ДПС Митхат Табаков не е съобщил, че е придобил чрез делба половин нива в с. Черник, община Дулово.

Членът на надзора на НОИ Евгений Иванов не е декларирал 32 411 лв. от друга стопанска дейност. Милка Гечева, която в момента е шеф на Строителния контрол в регионалното министерство, не е обявила доходи на съпруга си в размер на 10 639 лв. от стопанска дейност като едноличен търговец. Членът на енергийния регулатор Цветанка Андреева не е записала четири автомобила, собственост на семейството й - "Сузуки Суифт", "Фиат Чинкуеченто", "Опел Астра" и "Мерцедес ЦЛК-200".

Най-стряскащият, прикрит от Сметната палата доход е на кметицата на русенското село Иваново Данка Матеева. Тя е подала уведомление, че няма промяна в състоянието на семейството си, но е спечелила 1 893 881 лв. от непреработена растителна и животинска продукция. Спестила е и поземлени имоти на съпруга си - 15 дка в с. Красен и 13 дка в с. Щръклево, община Иваново, както и 39 дка в с. Бъзън, общ. Ветово, придобити чрез покупка.

"Това не е доход, станала е грешка. Това е оборотът на фирмата на съпруга ми", обясни Матеева пред "Сега". Тя не знаела, че трябва да опише и имотите и приходите на съпруга си. Каза, че пратила обяснения в Сметната палата, но не можа да посочи сумата, която фирмата отчита като приход и върху която са платени данъци. "Ние даваме една от най-високите ренти в района", обяви Матеева.

Зам.-кметът на Малко Търново Илиян Янчев не е декларирал придобиване на УПИ с площ 2600 кв.м ведно с правото на строеж за изграждане на "Хотелски комплекс с ресторант и бар" с обща застроена площ 969 кв.м, както и отчуждаването им със запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване. Зам.-кметицата на Добрич Камелия Йорданова пък е спестила доходи на съпруга си в размер на 7392 лв. от дейност като ЕТ и 39 600 лв. доходи от непреработена растителна и животинска продукция. Зам.-кметът на Бургас Красимир Иванов Стойчев е укрил придобити от съпругата му дялове в "Каваци Холидей" ООД, Бургас. Не е декларирал и дадено обезпечение в полза на трето лице.

Три знакови имена от НДСВ също са в списъка на разсеяните. Бившият финансов министър Милен Велчев пропуснал да съобщи, че жена му е купила дялове в "Грийн пауър проджектс" ООД, София. Секретарят на партията Илчо Дуганов забравил, че съпругата му е купила широколистна гора. Бившият шеф на жълтата група Пламен Моллов е скрил две паркоместа с обща площ 87 кв.м, от които застроени 40 кв.м в София.

Кандидатът на левицата за кмет на София Георги Кадиев е спестил, че съпругата му има дялове в "Енерджи съплайн грийн" ЕООД. Доскорошният шеф на левицата в Пловдив Илия Баташки не е съобщил, че жена му има дялове в "Карасура" ООД, Чирпан, в "М и М ТУРС" ООД и "Теолина 200".

Шефът на СЕМ Георги Лозанов не е декларирал апартамент в София от 94 кв.м, дарен от родителите му, и данни за съпругата му, която притежава апартамент от 168 кв.м в София, както и "Мерцедес А 160".
МАГИСТРАТИТЕ

59 магистрати и двама членове на ВСС са сред неизрядните. Масово не са декларирани дялове от фирми на половинките. Прокурорката от районна прокуратура София Венцислава Александрова Хаджиева не е вписала придобити дялове на съпруга си в новоучредено дружество "ПИ ЕМ Консулт" ООД, София. Дарина Неделчева Рачева-Генадиева от Административния съд във Варна не е отбелязала отчуждаване и придобиване на дялове в "Е-Консулт" ООД на съпруга си.

Много са пропуснали да декларират, че те или половинките им са придобили автомобили. Сред тях е следователят по делото "Белнейнски" Веселин Мартински, който не е посочил, че си е купил употребяван "Опел Астра". Детелина Ганчева от СРП не е декларирала "Пежо" 207, висшата прокурорка Малина Ачкаканова-Стоичкова не е посочила, че съпругът й е купил употребяван "Мерцедес 230 СЕ". Плевенският прокурор Христо Сурджийски не е декларирал лизингово задължение на съпругата си за "Тойота ярис", а неговият колега от Червен бряг Цветозар Златев не е отбелязал придобиване на употребявано "Рено Еспейс".

Прокурорът от ВКП Людмил Петков не е декларирал закупен от него поземлен имот с площ 5976 кв.м в село Чала, общ. Борино. Борис Балев от СГП не е отбелязал, че е придобил чрез доброволна делба на 1/4 ид.ч. с обща площ 27.803 дка в троянското с. Врабево. Районният прокурор на Костинброд Диляна Чолева не е посочила, че съпругът й е купил апартамент в груб строеж от 67 кв.м и парко място от 12.5 кв.м. в София.

Велина Ангелова от Районния съд в Пещера не е отчела взети от съпруга й 429 000 лв. от непреработена растителна и животинска продукция от регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители. И окръжният прокурор на Плевен Марио Василев не е декларирал данни за съпругата си - 11 573 лв. от стопанска дейност като едноличен търговец и 712 лв. от друга стопанска дейност.

В списъка има и двама членове на ВСС. Марияна Дундова не е вписала доходи на съпруга в размер на 11 708 лв. от друга стопанска дейност. Стефан Петров е пропуснал да посочи, че половинката му е придобила дялове в новоучредено дружество "ИСМ Консулт" ЕООД, София.


Здравната каса и МЗ влязоха във война
Ана Атанасова

Търканията между здравната каса и здравното министерство преминаха в открита война, след като министър Стефан Константинов обвини касата, че саботира реформата, като не желае да купи от Австралия новия модел за финансиране на болниците - диагностично свързаните групи.

"Това е явен отказ, явно саботиране на решение на Министерския съвет за въвеждане на много по-модерна методика. Сега вече може би ми се изяснява защо 10 години си говорим за диагностично свързани групи и колко е трудно", обяви той. От касата се въздържаха от коментар.

Преди месец и половина правителството прие концепция за развитие на здравеопазването, като една от малкото конкретни и обвързани с дати мерки беше въвеждането на ДСГ, които да заместят клиничните пътеки. За целта касата трябваше да даде 3 млн. лв., за да купи самите модели, софтуер и да обучи болниците да работят с тях.

Министерството и касата от две седмици си прехвърлят топката кой и какво трябва да промени, за да няма фалирали болници тази година. Според МЗ проблемът е в самоволно завишени от касата изисквания в клиничните пътеки за сключване на договор. Касата обаче твърди, че спазва медицинските стандарти, приети от МЗ, и рестрикциите се задават от тях. Болниците все още подават документи за договори и не е ясно какви точно ще са изискванията в крайна сметка, кой ще успее да ги покрие и ще има ли затворени болници.
РАЗРИВ

Министърът се вбеси и на методиката, по която касата възнамеряваше да плаща на болниците тази година. "Методиката е едно към едно като миналогодишната. Имахме пътеки, които са повишени, примерно лъчетерапия. Какво означава това? Че ако на същата болница се дадат същите пари като миналата година, ако цената е повишена три пъти, значи три пъти по-малко пациенти ще се лекуват. Това минира за в бъдеще работата въобще на цялото здравеопазване. Тази методика е задържане на статуквото, бетонирането му, отказ от всякакви реформи и даже пречене", смята Константинов. В отговор касата отмени приемането на въпросната методика за понеделник и още не е ясно как все пак ще се плаща на болниците.


КОНСТАНТИНОВ И КАСАТА СЕ СКАРАХА ЗА ПАРИ
Националната здравна каса саботира устрема на правителството за реформи, „бетонира статуквото" при финансирането на болниците, което „минира в бъдеще работата на цялото здравеопазване", избухна в края на седмицата здравният министър д-р Стефан Константинов. Гневът му бе предизвикан от новата методика на осигурителното ведомство, по която ще се определят бюджетите на лечебните заведения през 2011 -а. Надзорният му съвет трябваше да приеме правилата в петък (28 януари), но заради скандала отложи заседанието си за понеделник (31 януари).

Конфликтът опира до средствата в бюджета на здравната каса, които според министър Константинов ще се разпределят по същия начин като миналата година, и съответно ще доведат до познатите проблеми в сектора - недостиг на пари, още по-големи дългове в болниците, ограничен достъп до лечение за пациентите и предпоставки за корупционни практики. „Работата е там, че има пътеки, които бяха повишени - например лъчетерапията. Какво означава това? Че ако на една болница се дадат същите пари като през 2010-а, а цената е вдигната три пъти, значи три пъти по-малко пациенти ще се лекуват. Това не е сметнато. Затова твърдя, че методиката е отказ от всякакви промени и ще провокира бързото пилеене на пари. Не знам защо от касата постъпват така. Вероятно защото е по-лесно и защото не знаят какво да направят, а може би има и други причини, които не знам", анализира ситуацията Константинов.

На практика неприетата нова методика за финансиране на лечебните заведения предвижда заделяне на 10% буфер в бюджета за болнична помощ. Парите ще се разпределят между различните клиники в края на всяко тримесечие като допълнителни средства по формулата „по-добрите получават по-вече". Проблемът е, че от предварително определените 958 млн. лв. ще бъдат извадени близо 96 млн. лв., което автоматично смъква и базата, върху която ще се изчисляват месечните болнични бюджети. В резултат лечебниците ще могат да харчат почти същите средства като миналата година, или около 70 млн. лв. месечно. Междувременно ще стискат палци да заслужат част от спестените 10%, които касата ще раздава само четири пъти годишно. Схемата за плащане ще бъде дори още по-сложна, тъй като осигурителното ведомство планира да вкара разходите си в още едни рамки. Намерението му е през първите три тримесечия да харчи до 30 на сто от бюджета за болнична помощ, а през последното да свие разходите до 10 на сто. Според запознати разпределението е направено с идеята в края на годината касата да използва средствата от оперативния си резерв, които през 2011 -а са два пъти повече - общо 260 млн. лева. Друг е въпросът дали сметките на финансовите експерти ще се окажат точни, понеже със същите пари може да се наложи да се плащат и скъпите лекарства, които от тази година ще се поемат от ведомството.

Като капак конфликтът между здравния министър и касата заплашва да се превърне в истински скандал заради отказа на осигурителното ведомство да купи австралийския модел на диагностично свързаните групи. Плановете на правителството са те да се превърнат в основен метод за финансиране на болничната помощ от 2012 г., което означава, че до края на тази е необходимо вече да са налице. За купуването на ноу-хауто трябваше да се използват пари от бюджета на касата, но впоследствие се оказа, че средствата не са предвидени в бюджета й за 2011 -а. „Всъщност това е явен отказ, явно саботи-ране на решение на Министерския съвет според мен, за въвеждане на много по-модерна методика. Сега вече ми се изяснява защо 10 години си говорим за диагностично свързани групи. Абсолютно необяснимо поведение на здравната каса", заключи здравният министър.

Промените се налагат заради нуждата от съгласуване на българското законодателство с това в ЕС. До момента страната ни е получила две писма от Европейската комисия, в които се апелира за извършването на тези промени, в противен случай България попада под ударите на Съда на Европейския съюз.

Проектът предвижда дейността по доброволно здравно осигуряване да се поеме от застрахователни дружества. За тази цел те трябва да имат право да извършват дейност по застраховка „Заболяване" или по застраховка „Злополука и заболяване". Съществуващите здравно-осигурителни дружества имат една година, за да приведат дейността си в съответствие с новите изисквания. Те ще трябва да се пререгистрират по Кодекса за застраховане.

Това означава, че занапред минималният им капитал ще трябва да се увеличи от 2 млн. на 4.6 млн. лева.

Сегашните дружества за доброволно здравно осигуряване ще имат право при желание да получават лиценз и за други видове застраховки и така да разширят дейността си. Дружествата, които ще се занимават единствено със здравни застраховки, ще могат да запазят в наименованието си „здрав-ноосигурително дружество". Всички те обаче занапред ще имат възможност да оперират и на европейския пазар, като извършват същата дейност в други държави членки. По този начин ще се увеличат сигурността и възможностите за избор на пациентите.

Както „БАНКЕРЪ" писа в предишния си брой, Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване се обяви категорично против приетата от МС поправка. Според представителите на организацията ЕС прилага двоен стандарт по отношение на пенсионноосигурителните и здравноосигурителните дружества, а с въпросното прелицензиране се губи шансът за демонополизация на НЗОК. Д-р Спас Спасков, изпълнителен директор на ЗОК „Фи хелт" и бивш директор на „Пирогов", дори заподозря, че става дума за лингвистично неразбирателство с ЕС, защото думата insurance можело да включва и застраховане, и осигуряване.

Здравните фондове, които имат постоянна връзка с пациентите и клиниките, са единствените, които упражняват контрол върху качеството на медицинските услуги в лечебните заведения, твърди Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване (АЛДДЗО). Те ще престанат да го правят, ако станат застрахователни дружества, коментира тя. По думите й това ще увеличи кешовите плащания в болниците, които и бездруго в България са най-

големи за Европа -над 40% от средствата, отпускани за здравеопазване.

- Много е трудно еднозначно да се отговори на този въпрос, тъй като отнемането на лекарските права е най-лошото нещо, което може да се случи на един професионалист. Колкото и да са добри специалистите, колкото опит и квалификация да са натрупали през годините, никой не е застрахован от грешки. Агенцията работи според разпоредбите на Административно-наказателния кодекс и има правото да налага само глоби и имуществени санкции, независимо от тежестта и вида на нарушението. За физическо лице наказанието е от 500 до 1500 лв. за първо нарушение, а за юридическо лице - от 2000 до 5000 лева. Законът обаче ни дава право да предложим на министъра на здравеопазването да отнеме разрешително за дейност или да наложи дисциплинарно наказание. В случая с д-р Маджунов агенцията изготви три постановления, свързани с нарушения на утвърдените стандарти и с организацията на работа в отделението „уши-нос-гърло" в болницата. Констатацията ни е, че докторът е подценил състоянието на детето и затова бе глобен. Санкциониран бе и ръководителят на отделението, тъй като той е длъжен да контролира работата на лекарите в клиниката.

Можем ли да смятаме, че всички виновни са справедливо наказани и това не е поредният случай, в който колективната вина поема едно-единствено лице?

- В случая д-р Маджунов е длъжностно лице, има съответни задължения като лекуващ лекар, взимал е персонални решения и носи лична отговорност за пациента. Първо, не е описал подробно действията си при първата операция в протокол, което е абсолютно задължително, второ, изписал е детето прибързано и трето, не е проследил достатъчно добре състоянието му впоследствие.

А защо не беше санкциониран и директорът на болницата?

- Защото отговорността в случая не опира до функциите на ръководителя на лечебното заведение. Той има задължението да напише правилник за цялата болница, в който да се посочи, че всяко отделение трябва да разработи собствени правила за работа и отговорни вече са директорите на самите отделения. Другите му ангажименти са да назначава персонала и да налага дисциплинарни наказания. Така е написано в Закона за лечебните заведения.

Всички, за които беше доказано, че са извършили нарушение в случая с четиригодишната Гери, бяха санкционирани. Но знаете, че има и дело, по което ще се произнесе съдът.

В обществото съществува убеждението, че умишлено се прикриват лекарски грешки. Има ли такава практика, не се ли плаща данък на криворазбрана колегиалност?

- За да ви отговоря, първо трябва да разгранича лекарските от медицинските грешки. Лекарската грешка е персонално - умишлено или неумишлено причинена вреда - върху здравето на пациента, независимо от тежестта и резултата. А за медицинска грешка може да говорим, когато има нарушение на стандартите и организацията на работа, или когато не се предлага добро качество на услугата - не хоспитализират пациента и го разкарват от една болница в друга, например. За съжаление няма практика тези случаи да се регистрират и не разполагаме с точна статистика. Но не мога да твърдя, че лекарските грешки умишлено се прикриват. Досега никое лечебно заведение не ни е отказвало съдействие при проверки. Често се налага да искаме и писмени обяснения от докторите, но те също откликват.

Каква е статистиката за допуснатите случаи на лекарска небрежност през изминалата година?

- На този етап регистрираме само случаите, когато са подадени жалби към агенцията или ако се само-сезираме по инцидент, който е придобил обществен отзвук. В периода март-декември 2010 г. при нас са постъпили 531 жалби от граждани и институции, 74% от които са резултат от неудовлетвореност от качеството на оказаната медицинска помощ. Извършили сме 128 проверки в 127 лечебни заведения, при които установихме, че в 12 от случаите става дума за лекарска небрежност. Констатирахме също 19 нарушения на утвърдените медицински стандарти, 32 случая на върнати пациенти или болни са приети със закъснение в болница и вече са в тежко състояние, защото са били разкарвани, както и 54 нарушения на диагностично-лечебния процес. Затова една от стратегическите цели на агенцията е да създаде регистър на лекарските грешки, но процесът е труден, защото е свързан с това докторът да признае,че е сбъркал. А напоследък лекарите си мислят, че това на тях не може да се случи, че са недосегаеми. Но именно това високомерие в поведението им пречи да преценяват обективно ситуациите. За съжаление медицината от екипна дейност прерасна в индивидуално занимание - решенията се взимат самостоятелно от лекуващия лекар, по-тежките случаи и усложненията не се обсъждат и затова все по-често ставаме свидетели и на недоразумения. Съществува ли нормативен документ, в който е описано какво представлява лекарската грешка?

- Описано е в много книги и учебници, но единен нормативен документ липсва. Съществуват определения за непозволено увреждане и за лекарски грешки в Наказателния кодекс и ние се позоваваме на тях. Външните експерти са ни много полезни, когато трябва да се установи индивидуалната вина на даден лекар. А това е изключително трудно, защото в медицината има различни школи - ако за един доктор при операция на жлъчка е по-добре да се отвори целият корем например, за друг по-подходящото решение е ендоскопският метод,или т.нар. безкръвна интервенция. Само че при нея се изисква изключителна прецизност, защото се прониква в корема през три малки отвора, видимостта е много ограничена и лекарят трябва да има висока квалификация и умения. Но ако се окаже, че е бил засегнат кръвоносен съд, който впоследствие е предизвикал кръвоизлив, болният трябва да бъде опериран отново. И точно тук е основната роля на лекаря - да проследи състоянието на своя пациент след операцията, за да предотврати евентуални неблагоприятни последствия. Ако докторът изпълни по този начин своя ангажимент, това, че е засегнал неволно кръвоносен съд, не се смята за лекарска грешка. Но ако допусне кръвоизливът да причини по-тежки вреди на болния, какъвто е случаят с четиригодишната Гери, определено говорим за немарливост и отговорността е персонална.

Защо се стига до толкова неприятни случаи, когато има писани стандарти, съществуват правила за добра медицинска практика, а и в болниците все пак работят професионалисти?

- Навремето, когато аз бях действащ лекар, имаше срещи между лекарите и патоанатомите. На тях се разискваха именно допуснатите лекарски грешки и се обсъждаха случаите на усложнения. Сега обаче такава практика няма. Една от причините е, че близките на пациентите имат право да откажат аутопсия и тогава остава само да се предполага каква е причината за смъртта. Другото, което липсва в момента, е методологичната помощ, при която по-опитните лекари напътстват специализантите. Заради всички тези пропуски страда квалификацията на лекарите. Днес те работят на няколко места, професията им се комерсиализира, по-възрастните се умориха да правят усилия и да се самоусъвършенстват без допълнителна полза и по-добри доходи. Младите пък все по-рядко изучават тежките специалности и предпочитат да се реализират в чужбина. Но за съжаление това е грешка на системата.

На това ли се дължи грубото нарушаване на медицинските стандарти?

- Не мога да скрия, че част от стандартите са доста общи и имат твърде препоръчителен характер. Тогава и доказването на евентуални грешки става много по-трудно. Даже е момента водим няколко дела, предизвикани от лечебни заведения, които възразяват срещу нашите констатации. Например определянето на кръвна група при инвазивни процедури е разписано като текст само в някои стандарти - фигурира в стандарта по кардиология, но липсва в стандарта по акушерство и гинекология и в този по уши-нос-гърло. А това е основно правило, защото винаги може да се наложи кръвопреливане, и лекарите го знаят, даже в повечето случаи го изпълняват. Но не е записано като изискване. А това затруднява търсенето на отговорност. В крайна сметка стандартите трябва да са задължителни и много добре разписани не само за да предпазват пациентите от нежелани последствия, но и да карат лекарите да бъдат по-отговорни.

Продължават ли болниците да мамят с клиничните пътеки?

- Тъй като пътеките в момента са метод за финансиране, лечебните заведения имат интерес през тях да преминават повече пациенти - при минимален болничен престой и по най-скъпите пътеки. Защото без значение каква е диагнозата, какви медикаменти са необходими или какви са придружаващите заболявания на човека,цената е една и съща.

Това обаче понякога е във вреда на пациентите. Наши проверки например установиха, че докторите вече не правят специална диагноза, при която се преценява медицинското състояние, а директно избират пътеката, която ще донесе повече пари на лечебницата. Само че понякога се налагат допълнителни изследвания или лечение с по-скъпи препарати и тогава болният не получава достатъчна помощ. В нередки случаи дори си я заплаща. И докато клиничните пътеки са метод за финансиране, такива неща ще продължават да се случват.

Може ли тогава да се твърди, че болниците в страната се управляват добре?

- Доброто управление се измерва с добрите показатели. Има лечебници, които нямат дългове, не допускат нарушение на правилата, съответно срещу тях няма много жалби, пациентите ги търсят и са доволни от качеството на услугата. Интересното е, че най-много хора се оплакват от най-големите, най-търсени и високотехнологични болници. Но това, от друга страна, е логично, защото през тях минават повече пациенти.

В този ред на мисли какво показват проверките за спазването на най-новите правила: да се постави таван на таксите за избор на екип в болниците?

- Проверките започнаха почти веднага след обнародването на наредбата на 14 януари. От директорите на лечебни заведения се очаква да издадат заповед, с която да променят своя ценоразпис, след това да информират пациентите за стойността на клиничните пътеки, тъй като цената за избор на екип е процент от тази сума. Накрая да обяват ценоразписа си на видно място в болницата. На този етап обаче нямаме обобщени резултати дали правилата се спазват. Но пък вече получихме жалби, че отново се използва позабравеният метод на т. нар. дарения. Но при тях има два основни момента - дарението да се направи след извършеното лечение и да има договор между болницата и пациента. Успоредно проверяваме и тези оплаквания.

А агенцията ли ще следи ли търговете за доставка на онколекарства, които болниците ще обявяват от тази година?

- Не, обществените поръчки не са в нашите правомощия. Агенцията може да следи само разпределението на мед икаменти-те след приключването на процедурите. И ще проверяваме, както и досега, дали всички нуждаещи се получават необходимите им препарати навреме.
Доц. Златица Петрова завършва медицина в София през 1977 г., а професионалния си път започва в отделението по хирургия на районната болница в Лом и стига до главен асистент в университетската болница „Царица Йоанна" в столицата. Има три специалности - по анестезиология и интензивно лечение, по клинична токсикология и по здравен мениджмънт. В периода 1993-1994 г. е заместник-министър и главен секретар в Министерството на здравеопазването. Работи в Националната здравна каса от нейното създаване, където последователно оглавява дирекциите „Медицински дейности", „Медицински одит" и „Болнична помощ". През 2006-а защитава дисертация в областта на медицинския одит, а от март 2010-а е директор на Изпълнителната агенция „Медицински одит" към Министерството на здравеопазването.