А дали не е B12? — Епидемия от погрешни диагнози

222
Не всички случаи на дефицит на B
12
, свързан с употребата на диазотен оксид, са следствие от хирургични и дентални процедури. Не са рядкост и проблемите, възникнали при хора, които го използват като наркотик.
През 2006 г. беше съобщено за 33 годишен спешен пациент с прояви на налудности и странно поведение. Бил убеден, че е част от експеримент на НАСА, и се описвал като „интерфейс“ между хората и машините. Счупил прозорец у дома, потрошил мебелите, блъснал се с колелото си в движещ се автомобил и разказвал на всички, че някой го контролира. Твърдял, че действията му са част от „обучението“ но не можел да обясни целта на това обучение.
Заявил, че му е казано, че има втора съпруга и затова трябва да убие настоящата. Съпругата му информирала екипа в спешното отделение, че досега мъжът й не е имал психиатрични заболявания и налудности, както и че е работел като медицински технолог. Кръвните му резултати били „в норма“, а проверката за наркотици —
отрицателна. Когато обаче го разпитали, признал, че използва райски газ. Купил си няколко касетки с газови патрони за разбиване на сметана (Whip-lt) от кулинарен магазин, пригодил си маска за обдишване и всеки ден вдишвал от райския газ, за да се еуфоризира.
Това продължило четири седмици преди постъпването му в спешното отделение. Пациентът нямал отклонения в кръвната картина, а формално B
12
бил в норма (202 pg/ml), но на практика — в сивата зона,
и съпроводен от видими признаци на дефицит. Референтните стойности на лабораторията за серумен B
12
били 180–900 pg/ml. Тъй като резултатът бил близък до долната граница, лекарите все пак назначили ММК и хомоцистеин, които показали изключително високи нива. Мъжът започнал агресивна инжекционна терапия с B
12
и в рамките на две седмици настъпило значително подобрение, а налудностите започнали да отшумяват. [4]
Диазотният оксид от патроните за разбиване на сметана е популярен наркотик и употребата му следва да се подозира при всички деца, тийнейджъри и младежи с психиатрични или неврологични симптоми. Изследването на серумен B
12
, ММК и хомоцистеин при тези пациенти може да спаси живота им.
• невропатии или необясними болки

223
• объркване
• слабост
• транзиторни исхемични атаки
• проблеми с равновесието
• световъртеж
• инконтиненция.
Медиците често приемат изброените за неприятни, но неизбежни рискове на хирургията, особено при хора в напреднала възраст, при гръбначни операции и неврологични процедури. Все пак интересното е, че всички те могат да са и симптоми на кобаламинов дефицит.
Разбира се, постоперативните усложнения имат най-различни причини и дефицитът на B
12
е само една от тях. Помислете обаче, че една трета от възрастните имат гранични стойности на B
12
, а поне 15% от хората в напреднала възраст (и 40% от тези със значителни здравословни проблеми, които най-често се подлагат на операция) страдат от сериозен дефицит. Това прави милиони пациенти в риск.
А сега помислете, че американските болници извършват над 53
милиона хирургични операции годишно, при много от които се използва диазотен оксид, но същевременно съвсем малко пациенти биват изследвания за недостиг на B
12
. Стоматолозите също правят милиони хирургични процедури, много от които включват употребата на райски газ, но малко от тях обръщат внимание на анамнезата, риска или признаците на дефицит. Някои предлагат N
2
O дори при почистване на зъбен камък.
Всичко това — милионите пациенти с висок риск, милионите хирургични процедури с диазотен оксид и практическата липса на скрининг за B
12
— създава огромен потенциал за сериозни,
животозастрашаващи последици. Анестезиологът Джони Хобхан отбелязва, че когато към уравнението се добави фактът, че често минават няколко седмици, докато се развият симптомите, спокойно можем да предположим „по-голяма честота на неврологични дефицити, отколкото се вижда от публикуваните случаи“. [5] Д-р
Холоуей и д-р Алберико се присъединяват към твърдението му, като казват: „Изкушаваме се да спекулираме колко ли много неочаквани постоперативни неврологични дефицити при хирургичните пациенти

224
всъщност се дължат на дефицит на B
12
и употребата на диазотен оксид“. [6]
Наистина обаче можем само да спекулираме, защото този проблем никога не е бил предмет на задълбочено епидемиологично проучване. Все пак логиката ни казва, че на всеки пациент,
диагностициран с очевидни симптоми на дефицит на B
12
вследствие употребата на райски газ, вероятно отговарят много други, чиито симптоми са приети за случайни. За един пациент с граничен дефицит,
подложен на кратка хирургична процедура, тези усложнения могат да са леки — като намалена чувствителност и изтръпване в краката
(въпреки че те ще прогресират в течение на седмици и месеци и ако не бъдат лекувани, ще доведат до трайно увреждане). Но за пациент със сериозен дефицит, претърпял многочасова операция, например за сърдечен байпас, проблемите могат да възникнат непосредствено след нея. Той може да се парализира, да има симптоми на инсулт или действително да получи инсулт или инфаркт вследствие на силно завишените нива на хомоцистеин, предизвикани от дефицита на B
12
(който би трябвало да поддържа нормалните нива на хомоцистеина,
виж Глава 5). Като се вземе предвид, че лекарите като цяло не изследват B
12
преди операция, вероятността за правилна диагноза постфактум е нищожна, особено когато катастрофалните последици могат да бъдат приписани на старостта или крехкото общо здраве.
Диазотният оксид, често използван анестетик,
деактивира витамин B
12
в организма.
Един от изводите, който не е само теория е, че повечето трагедии, причинени от N
2
O, са можели да бъдат предотвратени.
Множеството животозастрашаващи случаи, описани в медицинската литература, са пациенти с известни рискови фактори за дефицит на B
12
или клинично изразени симптоми. Страданието им би могло да се избегне, ако лекарите бяха забелязали предупредителните знаци —
малки отклонения в кръвните изследвания, съществуващи

225
неврологични или стомашно-чревни проблеми и други признаци на дефицит — и бяха назначили няколко елементарни изследвания.

Изтегляне 3.7 Mb.

Сподели с приятели: