Устойчиво развитие на винения туризъм. То зависи преди всичко от устойчивото лозарство. Най-същественото при него са регулациите на Европейския съюз в тази област и конкретно въпросът за новите лозя. България е в изгодна позиция в сравнение с останалите страни, където основен е проблема със свръхпроизводството на вино. Заявената квота на страната ни преди присъединяването е 152 000 ха , при реални насаждения 136 000 ха, което дава възможност за засаждане на нови лозя или за изкореняване и презасаждане
Решаваща за устойчивото развитие на сектора е и инвестиционната и маркетингова политика във винарството. Изграждането на съвременни винарски изби, включително и като туристически обекти, внедряването на модерни технологии и запазването на традициите, оригинални промоционални и рекламни кампании, брандингът, контекстът на географската среда и културно – историческото наследство са пътищата за неговото постигане. Отрицателни фактори са изгубеното доверие на клиентите и позиции на международните пазари. Виненият туризъм може да предложи интегриран продукт. Неговите дестинации в България се определят от традиционните лозаро-винарски райони с дългогодишен опит, както и от новите винарни като обекти за винен туризъм. Като компоненти на туристическия продукт могат да бъдат включени богатото културно-историческо наследство - археологически , исторически и архитектурни паметници: традиционни празници, фестивали, народни обичаи; както и местни и регионални културни, спортни и бизнес прояви и уникалната природа – редки, ендемични и реликтни пастителни и животински видове, защитени територии, природни феномени.
