69
негоден е, така съм смятал винаги.
И онзи, който слага над родината приятеля си, е за мен нищожество.
Да чуе Зевс, той вижда всичко всякога:
не ще мълча,
ако съзра нещастие,
надвиснало над моите съграждани.
Не ще приемам за приятел никога врага на своя град, защото зная аз,
че той, градът, спасява и че плува ли щастливо той, намираме приятели.
Й ще въздигна Тива с тези правила.
Сега във връзка с туй издадох заповед за синовете на Едип до всички ви.
За Етеокъл, който,
защищавайки града, умря, прославен с ловко копие,
да се положи в гроб със всички почести,
които получават най-достойните.
Но брат му, който дойде от изгнание —
за Полиник говоря, който бащин край и родни богове на
огън искаше да предаде, да се напие с братска кръв и да зароби своите съграждани,
за него, казвам, обявих навред в града —
ни гроб, нито оплакване от някого!
Да се остави незарит — на кучета и хищни птици плячка отвратителна.
Така реших. Не ще въздам на лошия честта, която има най-достойният.
А който люби своя град, и приживе,
и след смъртта си той ще има почести.
ХОРКреоне, тъй решаваш за приятеля и за врага на нашето отечество.
Закони можеш да прилагаш всякакви —
за
мъртвите, тъй както и за живите.