Апостол на вярата за божия човек смит вайглесворт (уигълзуърд)



страница2/12
Дата28.02.2018
Размер1.93 Mb.
#59766
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

Славата после
“Душата ми се прилепва към Теб, Твоята десница ме подпира.” (Псалм 63:8)

Врагът на душите ни се е мъчил да задуши Словото в сърцето на Смит Вайглесворт чрез грижи, измама, богатство. В книгата “Поклонници” има много лекции от тълкувателя. Той вижда например как огънят гори в стенания и как един един се мъчи да го угаси с вода. Колкото повече обаче полива с вода, толкова повече огънят се увеличава. Тълкувателят обяснява значението на съня така: “Огънят е действащата в сърцето милост. Този, който иска да го угаси, е див. Причината защо огънят става по-висок и по-горящ, трябва всеки да открие сам. Затова християнина отива от другата страна на стената, където стои Христос и Той го облива с помазанието на Своята милост.” Точно такъв е и случаят с Вайглесворт.

Тя имала успех да охлади сърцето му и пред нейните молитви Господ излял маслото на помазанието върху почти изгасналия пламък. Така през следващите 60 години, пламъкът ставал все по-светъл и по-ярък. Ето какво казва Вайглесворт: “Бог ми даде ревност да спасявам души. Всеки ден търсех по една душа, която водех към Христа. Имах търпението да чакам всеки ден да намеря някого, с когото да говоря за спасението на душата му. На един площад веднъж чаках час и половина. Молех се така, щото Бог да ме заведе при този, когото сам е избрал. Улицата беше изпълнена с хора, но аз настоявах Бог да ме доведе при истинския. След известно време станах нетърпелив и казах: “Господи, аз нямам време за губене.” Но за Господа това време не бе изгубено. След около половин час дойде човек с кола. Аз влязох в колата и говорих с човека относно необходимостта от спасението му. Човекът избърбори: “Защо не си гледаш работата?” Бях учуден къде бях сгрешил. Попитах Господа: “Това ли е истинският човек?” Бог ми каза: “Това е човекът.” Така аз продължих да говоря и го помолих да предаде живота си на Исуса. Наблюдавах как той постепенно заплака. Аз знаех, че Бог омекоти сърцето му, че семето на Словото бе покълнало в него. След като бях сигурен, че вече милостта Божия действаше, скочих от колата и той продължи пътя си.

Три седмици след това жена ми каза: “Смит, говорил ли си с някого за блаженството?” - “Та аз правя това винаги, майко.” - “Добре, снощи посетих един човек. Той лежеше на смър-тно легло. Попитах го дали не желае да дойде някога да се помолим за него. Той отговори: “Когато за последен път бях навън, в колата ми дойде млад човек и ми говори. Спрямо него бях много груб, той обаче беше много сърдечен и убедителен. Бог ми прости греховете и ме спаси.” Жена ми продължи: “Това било последното излизане навън на този човек. Той ми описа срещите с младия мъж и според описанията му счетох, че това си бил ти.”

Винаги, когато бях на улицата, търсех някого, с когото да мога да говоря за Господа. Всеки ден преживявах по три случая, при които намирах хора и говорех относно спасението на душата. Професията ми ме доведе до голям брой хора, които не бяха имали контакт с пас-тор. Навсякъде, където бях, се стараех да бъда свидетел на Бога. Един човек попитал един търговец дали не може да му предложи добър водопроводчик. “Да - казал той - но дали ще устоиш пред религията му? Навсякъде дейсва по един и същи начин - когато работи, пропо-вядва.” - “Щом като го препоръчвате като водопроводчик, се осмелявам да го наема.” По-късно той заяви, че е радост за него, че можахме да говорим за Господа.

Аз имах огромен успех като водопроводчик, но бях особено непригоден да събирам па-ри от длъжниците си. Всяка събота обаче, трябваше да заплащам на хората си. Един ден бях в особено парично затруднение. Все повече вярвах, че планът на Бога е винаги да съм в затруд-нения. В часа на затруднението обаче, Бог отваряше вратата за мен и закрепваше вярата ми. Аз отидох при Господа и започнах да се моля: “Господи, аз нямам време да търся пари. Кажи ми къде да намеря пари!” - “Отиди при епископа!” - каза Той.

Бях чувал, че той е лош платец. За да получи човек парите си от него, е трябвало да вле-зе в сряда. Но тъй като Господ ми каза да отида при него, знаех, че мога да разговарям за това. И така, аз отидох с вяра. След като дойдох до вратата, срещнах жена му и още една жена, коя-то излизаше. Но сега не ми оставаше нищо друго, освен да вляза при епископа. Въпреки това обаче, се забавих още един момент, понеже знаех, че той не плаща на никого. Знаех, че Бог ми говори. Попитах слугинята дали епископът е вкъщи. - “Не, ще се върне след 3 седмици.” -беше отговорът. - “Не разбирам” - казах. - “Защо не разбирате? Вие се безпокоите за нещо?” - “Да, неспокоен съм, защото утре трябва да плащам на хората си.” “Колко ви дължи?” - “Около 300 марки” - отговорих. “Влезте” - ми каза тя. Отиде горе и ми донесе парите.

Попитах я: “Често ли правите така?” - “Не” - отговори тя. Знаех, че трябва да дойда в този дом. Господ ми каза, че господарката й е платила заплатата по същото време и че тя се чувства задължена да изплати сметката. “Но какво ви накара да извършите това?”

“Не трябва да ви пускам без да сте си получили парите. Това е всичко, което мога да ви кажа. ” Господ ми показа, че чрез човешката немощ може да ми даде сила.

Подобни преживявания допринесоха в сърцето ми да действа живата вяра. Една сутрин, когато всички се бяхме събрали на закуска около масата, жена ми каза: “Херолд и Ернет са много болни и преди да закусим желая да се помолим.” В този момент силата Божия падна върху мен. След като положихме ръце върху децата, и двамата бяха съвършено изцерени. Огромна радост изпълни сърцата ни след като видяхме изцерените. Бог винаги беше добър, Той беше нашият домашен лекар. В същия ден аз и моят чирак отидохме да работим в къща, където работеха много хора. Забелязах, че собственичката беше особено неспокойна. Тя вле-зе в помещението, където бях, след това излезе и след малко дойде отново и ми каза: “Може-те ли да изпратите чирака до работилницата?” Аз отговорих: “Тъкмо това щях да направя, тъй като ми липсва парче тръба.” Когато момчето беше навън от къщата, тя се обърна към мен: “Кажете ми моля, какъв е поводът лицето ви да сияе така от радост?” - “Тази сутрин - отвърнах аз - бяха болни и двете ми деца. Аз и жена ми се молихме за тях и Бог ги изцери напълно. Изпълнен съм с радост, защото видях как Бог действа. Тази радост още е в мен.”

“Кажете ми моля, как да получа тази радост, този мир и спокойствие, които имате вие! Помогнете ми! Тази сутрин мъжът ми ме напусна, след като имахме голяма кавга.”

“Господ спаси жена ми и мен, ние знаем какво означава да имаме силата Божия в дома си, Той отговаря на нуждите ни, изпълва ни с мир и радост. Мога още сега да ви помогна.” - казах аз. Тя сякаш се страхуваше да не дойде някой от слугите, заключи вратата и държеше ръката си на ключа. Господ я спаси, както държеше ръката си на ключалката. Така Той я из-пълни с уверението, че греховете й са простени. “Как мога да запазя това?” - каза тя. Отгово-рих й: “В кой ден се събирате на кафе?” - “В четвъртък.” - ми отговори тя. Тогава казах: “Раз-кажете на всички души, че Господ ви е спасил и попитайте дали ще се молят с вас.”

Такова бе служението ми през годините, когато бях водопроводчик. Аз имах радостта да доведа до Господа много мъже, жени и слугини. Когато работех, свидетелствувах за Христа. Господ е имал цел с мен, като ме е държал накъсо по отношение на финансите ми. От една страна имах прецъфтяващо предприятие, но почти винаги парите не ми стигаха.

Спомням си един ден, когато както обикновено се молех и питах Господа от къде да взема пари за тази събота и неделя, Той ми каза: “Отиди до архитекта и го помоли за пари.” Послушен на Господа, аз отидох при архитекта, при когото работех. След като влязох в бюрото му, той ме попита какво желая. Обясних му, че се нуждая от чек. “За коя дейност?” - попита той. “За монтаж на печки в Ослегат.” - “Защо? - попита той - та вие дори не сте започнали да работите.” Отговорих: “Това не променя нищо. Работата е вече завършена.” - “Вие не можете да сте довършили дейността, тъй като ви я възложих преди седмица. Как може да сте я довършили?” - “Доведох всичките си работници от другите работни места” - беше отговорът ми. Той се съмняваше в думите ми, взе си шапката и каза: “Ще проверя.”

Заедно тръгнахме нататък. След като видя работата, остана много доволен и каза: “Това е великолепно. Точно такова изпълнение желаех.” Тогава написа чека. След това аз тръгнах по пътя нататък. В една витрина видях следния текст: “Уповавай Господу по всяко време!”

Продължих с вяра, че всичко ще бъде добре. В бюрото дадох чека на касиера. Беше събота сутрин. Той изкрещя страшно. Така аз никога не бих крещял. “Вие няма да ползвате никакви пари. Изплащаме само в определени дни на месеца. Още веднъж ви казвам - няма да получите пари.” Той така крещеше, че имах чувството, че над мен минава нещо. Изведнъж обаче се отвори вратата отзад. Появи се собственикът и направи забележка: “Какво става тук?” Казах: “Не зная, господине. Дадох на този човек един чек, който трябва да се изплати и не зная защо крещи.” Имах чувството, че Бог накара касиера да крещи, за да дойде собственика. Фабрикантът прочете чека и каза: “Платете дължимите пари и ако още вдигнете такава врява, ще изхвърчите.” Излязох от бюрото държейки парите и хвалех Господа. След като стигнах до магазина, където бях прочел текста от Словото, влязох вътре и казах: “Колко желаете за този текст?” Не струваше много и го откупих. Този стих Божий беше голямо благословение за мен. Той ми напомняше, че винаги трябва да се уповавам на Господа.

Голяма част от времето си отделях на болните и нуждаещите се. Затова веднъж в сед-мицата се стараех да отида до Ледс, където се проповядваше Божественото изцерение. Аз бях особено критичен към някои хора. Не разбирах защо мнозина прокламираха Божественото изцерение, а носеха очила. Тогава попитах един от тях: “Защо носиш очила, щом вярваш в Божественото изцерение?” Бях изпълнен със съчувствие към болните и нуждаещите се. На голяма част от тях плащах пътя до Ледс и ги водех на събрание. Ръководителят на изцерител-ните събрания в Ледс гледаше през прозореца и казваше: “Ето Вайглесворт идва и отново во-ди други. Ако знаеше, че изцерението можеше да се извърши в Брадфорд, нямаше да идва до Ледс.” Ръководителите знаеха, че притежавам особено съчувствие спрямо болните и бедните.

Един ден те ми казаха: “Желаем да отидем на конференция в Кесвик и помислихме кой да води дейността тук. Само на теб можем да предоставим това. Няма друг. Разчитаме на теб, когато отсъстваме.” Това беше като гръм за мен. “Добре, малко мога да говоря. Всичко, кое-то мога, е да поема ръководството.”

Когато отидох следващата седмица, помещението беше пълно с хора. Разбира се, аз се огледах дали няма да има някой, който да говори. Всички, които попитах, ми отговаряха: “Не, на теб предадоха това и ти трябва да говориш.” Така аз трябваше да започна. Не мога да си спомня за какво говорих, но зная, че след като спрях да говоря, напред дойдоха 15 човека и желаеха да се молим за изцерение. Един от тях беше шотландец и беше с патерици. Молех се за него и той беше изцяло изцерен. Това насърчи останалите и те повярваха в изцерението си. Всички бяха изцерени. Знаех, че всичко това стори вярата в милостта Божия, която се прояви в часа на изпитанието - Бог отваряше вратата на вярата. Една вечер аз обявих изерителна служба в Брадфорд. Спомням си, че дойдоха 12 души и те бяха напълно изцерени. Един от тях следствие на падане имаше злокачествена рана на езика. Той беше изцерен.

Един ден някакъв мъж ме попита дали Божественото изцерение може да го освободи от морска болест. Аз му отговорих: “Да, дух на страх причинява морска болест”, и в името на Исуса Христа заповядах на този дух да го напусне. Никога след това този човек не страдаше повече. Веднъж при мен дойде един много вярващ брат. Попитах го: “Братко Кларк, днес си съсипан. Какво се е случило?” Отговорът беше: “Жена ми лежи на болнично легло. Двама ле-кари бяха при нея и казаха, че няма да живее дълго.” Казах му: “Не вярваш ли, че Бог може да изцери жена ти?” Отговори ми: “Братко Вайглесворт, та аз не мога да вярвам заради нея.” Той си тръгна със съкрушено сърце.

Отидох при един приятел на име Хов, който беше организирал малка мисия в Братфорд. Мислех си, че той е най-подходящият човек да дойде с мен и да ме подкрепя. Попитах го: “Ще дойдеш ли с мен?” Отговори ми: “Не, действително не желая. Не ме питай повече. Но аз вярвам, че щом отидеш, Бог ще я изцери.” Имах чувството, че Бог беше вложил тези думи в устата му, за да ме окуражи. Добре познавах още един човек на име Николас. Ако той имаше възможност да се моли, щеше три пъти да обиколи света, за да се моли. Така отидох при него и казах: “Желаеш ли да дойдеш с мен и да се молим за сестра Кларк?” - “Да, бих се радвал” - отговори той. Трябваше да вървим около 2 км. Казах му да се моли без прекъсване.

Щом дойдохме в дома, видяхме сестра Кларк почти мъртва. Казах на брата, с когото бях дошъл: “Ти виждаш тежкото състояние на сестра Кларк. Не губи време, започвай да се молиш.” Когато разбра, че има тази възможност, той започна. Никога не съм страдал толкова много, колкото когато този човек се молеше. Извиках към Господа: “Нека да престане, Господи! Нека този човек да престане да се моли!” Защо? Защото той се молеше за мъжа, който ще остане без жена и за децата, които ще останат без майка. Това той правеше по такъв начин, че трябваше да изкрещя: “Нека да престане да се моли! Не мога да издържа повече!” Слава Богу той престана! Нито Кларк, нито Николас вярваха в Божественото изцерение.

В джоба си имах малко шишенце с масло. Бях му сложил дълга, коркова тапа така, че лесно можех да го отворя по всяко време. Извадих шишето от джоба си, след което казах: “Сега братко Кларк, моли се ти!” Кларк беше окуражен от брат Николас и се молеше, че Господ иска да го ограби. Не можах да издържа и изкрещях: “Господи, нека да престане!” Бях толкова сериозен, толкова покъртен. Слава Богу, той престана. След като спря, изтеглих тапата от шишето и отидох на леглото на умиращата жена. По онова време бях начинаещ.

Не знаех нищо по-добро, и тъй, в името на Исуса излях цялото съдържание от шишето върху тялото на сестра Кларк. Стоях до главата й и гледах към нозете й, когато изведнъж се появи Исус Христос. Отворих широко очи и Го гледах. На края на леглото стоеше Той, дари ме с доброжелателна усмивка. Когато разказвам всичко това, Той като че ли стои отново пред мен! Това видение няма да забравя никога, тази хубава усмивка! След известно време Той изчезна. В този ден се случи нещо, което промени целия ми живот. Сестра Кларк беше призвана към нов живот. Тя отгледа още няколко деца и надживя съпруга си с много години.

Всеки от нас трябва да устои пред изпити. Ако вярваш в Божественото изцерение, тогава твоята вяра ще бъде изпитана. Бог благославя и работи с хората, след като ги подлага на изпитания и изкушения. Жена ми и аз разбрахме, че не е възможно да служим на Бога с половин вяра. Ако вярваме в Божественото изцерение, тогава трябва да вярваме в това с цяло сърце. Така ние се предадохме на Бога. Отдаването позволи да уповаваме на Бога при всяка болест и това доведе до нов порядък в живота ни. Гледайки се в очите, си казахме: “От днес нататък в дома ни няма да идват никакви лекари и няма да употребяваме лекарства.”

Когато човек е здрав и силен, е лесно да се правят обещания и да се дават клетви, но когато дойде часът на изпитанието, трябва да останем верни. Ние не подозирахме, че малко след това ще дойде часът на изпитанието. Двамата с жена ми бяхме особено ревностни за Господа и посвещавахме известна част от времето си за събрания по улицата.

Една неделя силна болка ме повали на пода. Двама души ме придружиха до дома. И преди това съм имал болки, но не са били толкова силни. Цяла нощ се молихме. На другата сутрин казах на жена си: “Май че идва краят ми. Цялата нощ се молихме и никакъв резултат. Чувствам се все по-зле. Сякаш нямаше какво повече да се прави. Ти знаеш уговорката ни. Ле-кар ще да повикаме само ако някой от нас бъде отзован и ако можем да си спестим неудобст-вата от един преглед и упрека на външните хора. Да извикаш лекар предоставям на теб.”

“Бедният ми!”- Тя беше много тъжна, децата стояха наоколо. Като че ли всяка надежда беше изгубена. Със съкрушено сърце ме остави и отиде за доктор. Не защото вярваше, че може да ми помогне - тя знаеше, че няма помощ за мен. Тръгна, защото беше на края на вярата си.

След като докторът дойде, поклати глава и каза: “Тук няма надежда. Той има 6-месечен тумор, органите му са в такова състояние, че няма надежда.” Издърпа жена ми настрана и рече: “Госпожо Вайглесворт, трябва да извърша още няколко посещения. Ще дойда отново. Единствената помощ би била незабавна операция. Страхувам се обаче, че съпругът ви е твърде слаб.” След като лекарят излезе, дойдоха една възрастна дама и един младеж. Тя беше жена на молитвата и вярваше, че всичко, свързано с болестта е от дявола. Когато се молеше, младежът постави ръката си върху мен и извика: “Дяволе, излез в името на Исуса!”

За моя изненада се почувствах толкова добре, както никога до сега. Нямах никакви болки. След молитвата си тръгнаха. Станах от леглото с увереността, че изцереният чрез вяра не бива да стои в леглото. Жена ми въздъхна. Казах й: “Аз съм изцерен.” - “Да се надяваме, че това е така” - отговори тя. “Има ли да се върши нещо?” - “Да, една жена се нуждае спешно от водопроводчик. Ако ние не извършим това, ще трябва да търси друг.” Взех адреса и отидох, за да извърша необходимото. Докато бях там, лекарят се върнал у дома. Оставил шапката си на масата и се качил нагоре по стълбите. Тогава чул жена ми да вика: “Докторе! Докторе!” Той попитал: “Викате ли ме?” - “Да, докторе, той излезе. Отиде на работа.” Докторът отговорил: “Ще го върнете у дома само като труп.” От този ден насам този “труп” проповядва евангелието по света. На много места по света съм полагал ръка върху хора с тумори и не зная случай някой да не е бил изцерен. Дори такива случаи, които лекарите бяха отписали.


Изпълнен със сила от свише
Жена ми беше голям проповедник. При все че не притежавах способностите на пропо-ведник, бях решил да се подготвя за тази служба. Жена ми обявяваше винаги, че следващата седмица ще говоря аз. Тя казваше, че аз мога да проповядвам и че е крайно време да опитам. Щом обявеше това, аз се потях цяла седмица и се трудех неуморно. Стараех се в неделя да из-ляза на събирането с голяма смелост. След като прочитах текста си и казвах по няколко думи, завършвах служението си казвайки: “Ако някой от вас може да проповядва, то може да стори това, тъй като аз съм готов.” Жена ми се опитваше да ме въведе в това дело, но винаги завър-швах така. Всъщност тя беше проповедникът, а аз я окуражавах във всичко. Установих, че Господ може да направи проповедник от теб само ако в сърцето си носиш товара за погубе-ните души. Ако винаги пред очите ти стоят нуждите на другите и ако постоянно следваш Господа, Той ще ти даде милост да изразиш това, което лежи в сърцето ти. Ние ръководихме в продължение на 20 години събрание по улицата в един от кварталите на Брадфорд. Благода-рение на обстоятелството, че ние всяка седмица свидетелсвахме по улицата, Господ ми даде свобода да говоря. Жена ми и аз вярвахме още в началото в Библейското изцерение, при все това обаче в мен имаше много плътско. Веднъж при нас дойде човек, който проповядваше от-носно цялостното изцерение. Той назова изцерението - един особен знак на милостта Божия, след което следва новорождението. Прекарах 10 дни в молитва и опознаване на Господа и съ-образно Римляни 12:1-2 предадох тялото си в жертва. Жив е Бог, извърши чудо и от този мо-мент ми даде свобода да проповядвам. Това ние приехме като кръщение на Духа. Двамата прокламирахме това в мисията си: изцерение на тялото и освещение.

Вярвахме, че само ние да проповядваме, не е правилно, затова всяка седмица предоста-вяхме възможността на двама или трима души да проповядват. Тези млади работници се раз-виха и от тях произлизаха благословени проповедници. Мислехме, че имаме участта да успе-ем във всичко от духовния живот. Един ден чухме, че вярващи били кръстени в Святия Дух и говорили нови езици и че са имали откровения относно духовните дарби. Трябва да призная, всичко това ме заинтригува особено много.

Веднъж видях един човек да идва към дома и наблюдавах как вървеше трудно. Той не можеше да преодолее стълбите. Изкачваше се като теглеше тялото си по парапета. След като седна, каза: “Ако роднините ми знаеха, че съм дошъл до вас, не биха ме погледнали.” За пръв път чух, че имам лошо име. Отговорих му: “Ако и вие така мислите, тогава напуснете къщата. Не желая да се срещам с хора, които не са уверени в моята истинност.” - “Ох! - каза той - Аз ви вярвам, моля не ме изхвърляйте навън. Ако знаете състоянието ми, не бихте сторили това. Сложете ръката си върху крака ми! Ще го направите ли?” Аз сторих това, но сякаш положих ръка върху дъска, а не върху крак: “Какво става, този крак не е ли жив?” - “Имам рак - отго-вори той. - Целият крак от горе до долу е болен. Ох, моля ви не ме отпращайте!” - “Няма да ви отпращам, искам обаче да видя какво ще каже Господ.” И докато чаках отговора от Бога, дойдоха словата: “Искам този човек да пости седем дни, седем нощи и плътта му ще стане като на дете.” Казах му това, което Бог ми каза. Той отговори: “Вярвам във всичко, което Бог ви каза. Ще отида у дома и ще сторя това.” Четири дни по-късно погледнах през прозореца. Видях същия човек. Но вместо да се държи за парапета, той скачаше по стълбите. У дома влезе като момче и изкрещя: “Аз бях изцяло изцерен.” Попитах какво ще стори сега. “Ще се върна и ще постя още 3 дни и 3 нощи. Дойдох при вас, понеже мислех, че желаете да научите какво Господ е сторил.” Следващият път, когато дойде отново, видя дъщеря ми Алис. Той я чул да казва, че желае да отиде в Англия и в Африка. “Бих искал да допринеса нещо за това пътуване - каза той и извади от джоба си пълна шепа със златни монети. - Това е моят дар за вашето пътуване в Африка.” Обръщайки се към мен, рече: “Чухте ли най-новото? В Съндър-ланд приемат Святия Дух и говорят езици. Реших да отида до Съндърланд и сам да видя това. Ще дойдете ли с мен?” Отговорих му, че за мен ще бъде радост да го придружа. След това той каза: “Добре е, че ще дойдеш с мен. Аз ще заплатя всички разходи.” Той беше щастлив, че беше изцерен и възхваляваше Господа за чудото, сторено в живота му.

Писах на двама изселници в Съндърланд относно спасителната дейност в Брадфорд. Някой им казал, че това, което става там, е нещо много опасно, тъй като говоренето на чужди езици е от тъмните сили. И за да ме предпазят от тази опасна заблуда, са помолили една ду-ховна жена да ме предупреди. След това обаче ми беше казано всичко и извиках жена ми да се молим. Господ даде чудна свобода в молитва и след нея те ми казаха: “Не се води от онова, което ние ти казваме, следвай своето собствено ръководство.” Една съботна вечер отидох на събрание и това, което не можех да разбера, беше следното: Тъкмо се бях върнал от Брадфорд, където Божият Дух мощно действаше. Мнозина, задвижени от Духа Божий лежаха на пода и се молеха. В това събрание сякаш нямаше толкова сила, както в Брадфорд. Това ме разочарова. Аз бях гладен за Бога. Той знаеше за моя глад, при все че никой не ме разбираше.

Спомням си, че свидетелствах на един човек, когото Бог кръсти в Святия Дух, след като той чака 3 седмици. И казаха, че говорел езици. Извиках: “Искам да чуя тия езици, тъй като за това съм дошъл.” Те ми отговориха: “Когато и ти бъдеш кръстен в Святия Дух, ще говориш същите езици.” Аз мислех, че съм кръстен в Духа. Както вече споменах, десетте дни в очакване на Бога нарекох кръщение в Духа. Тогава им казах: “Спомням си, че при моето духовно кръщение говорех моя език. След това имаше голяма разлика по отношение на свидетелствата.” - “Не, това не е кръщение” - отговориха те.

В неделя, в 7.00 часа отидох на събрание. Три пъти по време на събранието бях повален на пода от силата на Духа. Срамувах се от положението си и от всичко, което ставаше, за да не бъде изтълкувано по друг начин, се опитах да се контролирам и се опитах да се моля на колене. Накрая на службата пасторът ме попита: “Братко, от къде си?” Отговорих: “От Брад-форд. Дойдох в Съндърланд, за да науча нови езици, които хората тук получават.” - “Ох!” - каза той. “Та, това е дяволът, който вие получавате тук.” Следобеда, обаче ме покани да про-повядвам и ние бяхме чудно благословени. Споразумяхме се да отидем при петдесятниците да търсим говоренето на езици. Пастор Боди, в чиято църква се състояха петдесятните събра-ния, обяви, че през нощта във вторник срещу сряда ще има събрание на съживление.

Това беше едно великолепно време. Присъствието на Бога беше великолепно, но аз не чух някой да говори езици. Около 2.30 часа брат Боди предложи да приключим събранието. Аз бях разочарован, бих могъл да остана цяла вечер. И понеже бях забравил ключа за хотела си, един мисионер от Индия ми каза: “Ела и пренощувай при мен. Аз няма да мога да спя. Цялата нощ се молихме и получихме голямо благословение.” В продължение на 4 дни желаех само Бога. След това почувствах, че трябва да се върна у дома. И тъй, аз отидох в дома на пастора, за да се сбогувам. На сестра Боди казах: “Заминавам си, но до момента не приех нови езици.” Тя отговори: “На теб не са ти необходими нови езици, ти се нуждаеш от духовно кръщение.” Аз протестирах: “Приех духовно кръщение, но преди да си замина, бих желал да положиш ръце върху мен.” Тя положи ръце и аз излязох от стаята. Точно тогава огънят падна. Аз бях сам с Бога! Той ме потопи в сила. Съзнавах очистването на скъпоценната кръв и виках: “Умит! Умит, умит!” Великолепна радост изпълваше сърцето ми.

Имах видение, в което видях Исуса Христа. Видях Го от дясно на Отца, видях и празния кръст. Не след дълго не можех да говоря матерния си език, говорих чужди езици. Най-после разбрах, че след великолепното помазание действително преживях кръщението в Святия Дух, и то подобно на кръщението на Петдесятница.





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница