кратко време били напълно излекувани посредством строга сурова зеленчуково-плодова
диета.
Но д-р Бирхер разглеждал суровата храна като „терапевтично средство”, а не като единствена диета, подходяща за човека. Като че ли хората са били задължени да се хранят с неестествени хранителни продукти още от детинство и след като са се разболели, започват да се лекуват с „терапевтична диета” вече в напреднала възраст. Но този явен парадокс има своето обяснение. Преди всичко е нямало човек в света, нито дори този знаменит експерт по суровоядство, който да е разбирал, че яденето на готвена храна е навик и че желанието, което хората чувстват към готвената храна, не е нито глад, нито биологично изискване на клетките. Като лекар Бирхер бил обучен да лекува съществуващите болести. Никой не би му платил хонорара и не би се отнесъл сериозно с него, ако той публично защищаваше една система на хранене, която би предпазила децата от всички болести.
Понастоящем има две противоположни гледища относно храненето. Едното от тях приема суровоядството, другото е в полза на готвената храна, едното защищава вегетарианството, другото предпочита животинската храна. Сега науката не е политика.
Човек, който поддържа погрешното гледище, няма никакво право да налага своите неправилни и вредни възгледи на невинните деца. Висша необходимост днес е тези две мнения да бъдат изследвани в международни и културни проучвания и онова, което е погрешно, да бъде отречено, а правилното гледище да бъде публично обявено и широко приложено.
На пръв поглед хората, които не желаят да се задълбочават в проблемите, мислят, че идеалът за суровоядството не е бързо осъществим и че хората не ще бъдат склонни да изос- тавят своите дълбоко вкоренени навици. Но това е гласът на навика, не гласът на науката.
Науката трябва да се отдели от навика. Ние първо трябва да приемем, че суровата храна представлява истинските и пълни хранителни материали, пригодени за човешкия организъм, а след това нека онези, които желаят, да израждат суровите материали за себе си и за децата си за свое собствено удоволствие.
На първо място ние трябва да се поучим от опита от суровоядството, за да коригираме веднага съществуващите в науката погрешни мнения по отношение на храненето, според които най-съществените храни са вредни, а действително вредните се препоръчват като здравословни. Трябва ясно да се разбере, че при всички случаи, без изключения, където суровите храни са забранени за слабите, болните и страдащите от стомашни разстройства и пр., тъкмо тези забранени храни биха излекували, поддържали и укрепили пациентите.
В този случай вече не става въпрос за прекратяване на един лош навик. Напротив, пациентът сега моли за плод, но ние отказваме да му дадем, той се чувства зле от готвената храна — ние го увещаваме да вземе още малко, издърпваме плода от ръката на едно дете и насила му вкарваме варена храна в устата. С други думи, ние ги принуждаваме да про- дължават да ядат същите онези храни, които са станали причина за техните болести и
2 разстройства. Опровергаването на погрешните мнения от този род само ще намали броя на постигнатите от ненавременната смърт с 50 %. Сподели с приятели: |
