46
Атомни навици добре. Нюйоркското метро възприема преработена версия, която се състои „само от посочване“, и „в рамките на две години инцидентите с неправилно насочени влакове падна с 57%“.
55
Причината „Посочи и назови“ да е толкова
ефективна се дължи на факта, че вдига нивото от несъзнателен навик към по-осъзнато действие
56
. Машинистите са инструкти- рани да използват очите, ръцете, устата и ушите си и по този начин вероятността да забележат някоя нередност е далеч по-голяма.
Жена ми прави нещо подобно. Винаги когато излизаме от къщи, тя изрежда на глас най-важните неща, включени в списъка ѝ. „Взела съм ключовете, портфейлът е у мен, очилата са у мен, мъжът ми е с мен.“
Колкото по-автоматичен става един навик, толкова по-малка е вероятността да се замислим за него. Ако сме правили
нещо хиляди пъти досега, започваме да пропускаме някои детайли. Просто предполагаме, че и този път ще бъде същото както преди.
Толкова сме свикнали да правим това, което винаги сме правили, че не спираме да се запитаме дали действията ни са правилни. Много от грешките ни в по-голямата си част се дължат именно на липсата на себесъзнание.
Едно от най-големите предизвикателства при промяната на навиците е умението да осъзнаваме онова, което вършим. То ни помага да си обясним защо последствията от вредните навици могат да се промъкнат незабелязано в действията ни. В личния си живот имаме нужда именно от система като „Посочи и назови“. От нея произлиза и
Картонът за отбелязване на навиците – той представлява едно просто упражнение, което можете да използвате, за да осъзнаете по-ясно поведението си. Направете списък на всекидневните си навици.
Ето ви един пример откъде да започнете:
Събуждам се
Изключвам будилника
Проверявам си
телефона
Отивам в банята
Претеглям се
Вземам си душ
Мия си зъбите
Слагам си дезодорант
Закачам хавлията да съхне
Обличам се
Правя си чаша чай
...и така нататък.
55
Allan Richarz, “Why Japan’s Rail Workers Can’t Stop Pointing at Things,”
Atlas Obscura, March 29,
2017,
https://www.atlasobscura.com/articles/pointing-and-calling-japan-trains56
Когато бях в Япония, станах свидетел как тази система спаси живота на една жена. Малкият ѝ син пристъпи в
„Шинкансен“ – един от най-известните
високоскоростни влакове, пътуващ с над 300 километра в час – точно когато вратите се затваряха. Тя остана на перона и пъхна ръка в затварящия се процеп, за да хване детето. Ръката ѝ беше притисната от вратите, но влакът се готвеше да тръгне – точно преди да потегли, един гаров работник, който изпълняваше „Посочи и назови“ на перона, забеляза жената и успя да прекрати тръгването. Вратите се отвориха, жената, вече плувнала в сълзи, се спусна към сина си и минутка по-късно влакът потегли. – Б. а.