Август (27 г пр. Хр. 14 г сл. Хр.) и Тиберий (14 37 г.)
Догматически причини, довели до разделението на Църквата
Изтегляне 0.56 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Историческо развитие на конфликта между Източните и Западната Църкви.
| Догматически причини, довели до разделението на Църквата. В догматическо отношение първите спорове се зародили още през II в, но въпреки това, през първите три века, различията били преодолявани пред общия враг - езичеството и свързаните с него гонения срещу християните. От IV век обаче, на Запад постепенно започнали да се създават и утвърждават обичаи и мнения, различаващи се от тези на Изток. Така например • От VI в. в Западната църква се появява учението за изхождането на Св. Дух “ и от Сина”(на лат. Filioque) 97 • Изтокът запазва по времена постния период строгия режим, докато Западът облекчава поста, като разрешава употребата на мляко и млечни произведения • На Изток тайнството Миропомазване се извършва веднага след тайнството Кръщение 98 от епископи или презвитери, а на Запад това ставана седемгодишна възрасти се извършва само от епископи През в. са се водили спорове във връзка с празнуването на Пасха(Велик ден. През всее водил спор относно кръщаването на еретиците(вж. Ереси. 97 Т.нар. в Римокатолицизма учение за "Filioque", букв. "И от Сина, според което излиза че третото лице на Светата Троица има подчинено положение спрямо останалите две лица, откъдето се прави извода, че трите лица не са равнопоставени (По-подробно в "Учебник по мисионерство, С. 1937, Д. В. Дюлгеров и Ил. К. Цоневски. До началото на Х в. това учение не било санкционирано от Римската църква. Това тя прави в г. 98 Вж. Християнско богослужение.Тайнства”. 205 • На Изток има духовни лица, които не са женени (монаси) и такива, които се женят (презвитери, а на Запад се утвърждават. нар. целибат 99 т.е. духовниците се обричат на безбрачие и др. Историческо развитие на конфликта между Източните и Западната Църкви. Своите властолюбиви претенции папите започнали да проявяват рязко и открито през V в. На Четвъртия вселенски събор (Халкидонски, 451 г) представителите на папата заявили, че Римската църква стои над всички църкви и трябва дай бъде признато правото да решава спорните въпроси. Противопоставяйки сена това, съборът формулирали приел правилото, с което на Константинополския архиепископ (като на столичен архиепископ) се признавали равни права с тези на Римския. Рим своевременно реагирал, като не се отказал от претенциите за суперматство (лат., върховенство. По времена иконоборческата криза (VIII -Х в, възползвайки се от благоприятната за тях политическа ситуация, римските папи се обявили за напълно независими от византийските императори. В същото време те се сближили с династията на Каролингите във Франция, с което успели да разширят властта си. Това се изразявало в правото им да възлагат императорска корона ида раздават владетелски награди, с което придобили на практика и светска власт. На свой ред Каролингите подаряват на папите обширни земи в Италия, с което по косвен път поставят основата на светската властна папите. Така в края на Х в. римският епископ ставане само най-влиятелният духовен водач на Западно и светски владетел. Влиянието му минава границите на Италия и се разпространява и над държавите в Европа. През първата половина на Х век на Запад се появили сборник от църковни постановления, известен под името Исидорови (или поточно Лъжеисидорови) декреталии, в който, наред с достоверни грамоти и определения на предишни папи и църковни събори, се съдържали и около сто фалшифицирани документи, въз основана които папите обосновават и своите претенции за суперматство 101 . Първият папа, който се възползвал от тях бил папа Николай I (858-867 г, който изискал от западните архиепископи да не предприемат нищо без негово съгласие. Това изостря допълнително отношенията между Източната и Западната църкви, които започнали да се усложняват още повече след покръстването на българите (865г.) 102 Изтегляне 0.56 Mb. Сподели с приятели:
|