Август (27 г пр. Хр. 14 г сл. Хр.) и Тиберий (14 37 г.)
Изтегляне 0.56 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Монофизитство
- Четвърти вселенски събор (
- Петия вселенски събор
| Трети вселенски събор (431г. в гр. Ефес). В спора възникнал между Несторий и архиепископът на Александрия, Кирил, християнският свят се разделил на два лагера. Александрийският и римският патриархати стояли на страната на Кирил Алескандрийски, който настоявал за сотирологичния 85 характер на Христовото дело, а антиохийският защитавал Несторий. По повод на този спор именно бил свикан Третия вселенски събор (Ефески) през г, на който обаче, не се взело конкретно догматическо решение. (Такова се взимана следващия - IV, Халкидонски събор през г) Монофизитство. Краткият период между III и IV събори се характеризира с появата на нова ерес - монофизитството. Първи разпространителна това учение бил Евтихий, архимандрит от големия манастир, намиращ се в близост до Константинопол. Учението му се изразява в кратко формулираните от От гр."sotir" - спасител, покровител, закрилник, освободител. 201 него думи "Изповядвам, че Господ наш (Иисус Христос) се състоеше от две природи преди съединението, а след съединението - само от една природа 86 ." Четвърти вселенски събор (451г., Халкидон). По времена Четвъртия вселенски събор, 451 г. в Халкидон, било изработено известното определение (на гр."oros"), при който сточни термини и изрази се определя догматическата истина за единството в личността на Иисус Христос и двойството на Неговата природа, като се подчертава и сотирологичното му значение, тече Иисус Христос е Изкупителна човечеството. 87 Причината за големия успех на монофизитството се таи в това, че докато в несторианството доминирал разумът, то в монофизитството ръководна роля имала вярата то разглеждало богословските проблеми само през призмата на вярата. Борбата срещу тази ерес продължила повече от две столетия (дог, при която цели области се отделили от Църквата - арменска, коптска, етиопска и цялата сирийска област. След Петия вселенски събор от 553 г. свикан в Цариград, разделянето между православни и монофизити се увеличава. Монофизитите започват да се организират в самостоятелни църковни общности Сирийска монофизитска църква, Коптска (Египетска) монофизитска църква, Етиопска монофизитска църква и Арменска църква, която се отделила поради чисто недоразумение. • Изтегляне 0.56 Mb. Сподели с приятели:
|