БЕЛИ ЛЕБЕДИ- руска народна приказка
Герои
-
Разказвач- Петя Минева- V клас
-
Сестриче- Ванеса Венциславова- V клас
-
Братче- Илиян Гущеров- V клас
-
Баба Яга- Моника Емилова- V клас
-
Мишка- Денислав Гогов- V клас
-
Лебеди- Радостин Кьосев, Владислав Петров, Диана Скоклева- V клас
-
Печка- Владислав Петров- V клас
-
Ябълка- Денислав Гогов- V клас
-
Реката- Моника Емилова- V клас
Разказвач- Живели в малка къщичка в тайгата един мъж и една жена. Те имали две хубави дечица. Машенка и Николинка. Маша била по- голяма и трябвало да се грижи за малкото си братче докато родителите им се трудели. Един ден тя рекла на братчето
Маша- Николинка, седни и си играй в тревата. Аз ще отида да видя дружките си
Разказвач- Отишла сестричката, ала се заиграла и забравила братчето си. През това време се появили три бели лебеда, грабнали момченцето и го отнесли.
Маша- Николай, Николинка, къде си? Ами сега, какво ще кажа на мама и тате. Не опазих малкото си братче. Николинка, мило братче….. Ама това в далечината лебеди ли са? Те са го отнесли.
Разказвач- Хукнало момичето подир белите лебеди, но те се загубили от погледа му. Гледа пред себе си една печка
Маша- Печке, печке, кажи къде е братчето ми! Накъде отлетяха белите лебеди?
Печката- Хапни от моите ръжени питки и ще ти кажа
Маша- Ами! Аз вкъщи бял млин не ям, та ръжени питки
Печката- Тогава сама си го намери
Разказвач- Продължила да тича Машенка. Гледа в полето дива ябълка
Маша- Ябълчице, миличка, кажи къде е братчето ми! Накъде отлетяха белите лебеди?
Ябълката- изяж една от моите ябълки и ще ти кажа
Маша- Ами, при мама и татко градински не ям…
Разказвач- Нищо не казала ябълката. Момичето продължило да бяга и стигнало една странна река – млечна река с мармаладени брегове
Маша- Рекичке, миличка, накъде отнесоха белите лебеди моето братче?
Реката- Хапни от мен мармалад с мляко и ще ти кажа!
Маша- Как не! При мама и тате масло с мед не ям…
Разказвач- Тичало момичето, тичало, влязло в гората. Пред себе си гледа къщичка на един кокоши крак с едно прозорче. Наднича през прозореца и що да види
Маша- Та това е баба Яга. Тя е била, тя е пратила лебедите да вземат Николенка.
Баба Яга- Ха, ти какво правиш тук!
Маша- Добър ден, бабичко!
Баба Яга- Добър ден, откъде се взе!
Маша- Тичах из гората, изгубих се, а й рокличката си измокрих. Дойдох да се постопля.
Баба Яга- Да не лъжеш? Сама ли си?
Маша- Сам- сама, бабо!
Баба Яга- На ти къделята, малко да попредеш, а аз ще ида да донеса дърва
Разказвач- Седнала Машенка уплашена на пейката, а от ъгъла се подало сиво мишле
Мишле- Момиченце, дай ми малко кашичка и ще ти кажа нещо.
Маша- Хапни си мишленце
Мишле- Слушай, баба Яга отиде да накладе банята. Първо ще те окъпе, а после ще те опече и ще те изяде. Вземи братчето си и бягайте, колкото сила имате
Маша- Благодаря ти ,мишчице, а каделята
Мишле- Дай на мен да попреда
Разказвач- Маша хванала за ръка братчето си и хукнали с все сила
Баба Яга- Момиче, предеш ли?
Мишле- Преда, бабичко, преда
Баба Яга- А, измамихте ме значи! Лебеди, хей бели лебеди! Тичайте да догоните сестрата. Взела е момчето и е побягнала
Разказвач- А Маша не спирала да тича и назад не се обръщала. Стигнала млечната река и се замолила
Маша- Речице, речите, моля те да ни скриеш в мармаладените си брегове
Реката- Хапни мармалад с мляко и ще ви скрия
Разказвач- Хапнала Маша, пийнала и мляко. Скрили се. Лебедите преминали. Благодарили и отново хукнали да бягат. Гледат лебедите ги гонят. Стигнали до дивата ябълка.
Маша- Ябълчице, моля те да ни скриеш, че лебедите на баба Яга ни гонят.
Ябълката- Хапни си от моите ябълки и ще ви скрия
Разказвач- Маша изяла набързо една ябълка и се скрили с братчето й в клоните на дървото. Лебедите кръжали над дървото, но отлетели. Маша благодарила и отново затичали към дома. Чули пак крясъците на лебедите. Пак ги гонят. Ето че стигнали до печката
Маша- Печке, печке, моля те скрий ни
Печката- Изяж една ръжена питка и ще ви скрия
Разказвач- Хапнала Маша една ръжена питка и се скрили с Николенка в голямата печка. Напразно кръжали белите лебеди. Върнали се при баба Яга без момченцето
Маша- Благодаря ти, печке, за добрината. Хайде, Николушка, да тичаме към къщи, защото мама и татко скоро ще се приберат.
Този проект се осъществява благодарение на Програма „М-Тел Грант”, финансирана от Мобилтел ЕАД
Сподели с приятели: |