Божественото Учение или философия на живота на Учителя Петър Дънов Доц. Д-р Илиян Стратев

Вярата се разглежда от Учителя П. Дънов като принцип, който ре­гулира, напътства и подига душата на човека към Бога. "На физичес­кия свят вярата е основа, върху ко­ято се гради. Без вяра не може да градиш, не може да мислиш, не мо­же да забогатееш, не може да ра­ботиш. Вярата е стимил в живота." (48-1931) "Вярата е път към мисъл­та, път към любовта, път към ду­ха." (51-1943) "Вярата е път и за­кон на интелигентност. Могат да вярват само интелигентни хора, а простите не могат да вярват. Вяра­та трябва да се предшествува от та­зи висша интелигентност." (40-1922)

Вярата като принцип обхваща всички страни на живота, бихме ка­зали тя обхваща цялото многооб­разие на света, който има стремеж да се развива, расте и усъвършен­ства. Не може един процес, подх­ванат от човека, да не се е пред­шествал от вярата, че той ще се ре­ализира успешно. Не може даже да желаеш нещо, без да вярваш или имаш надежда, че ще го получиш или постигнеш. Не може да живе­еш, ако нямаш вяра, че животът ще те възнагради с много желани не­ща. Не може да съществуваш, ако вярата не те е подтикнала да се ре­ализираш на физическия свят.

Някой ще попита, а къде е вяра­та в Бога? — Та нали самият Бог е реализиран в цялото многообразие на света? Та нали Бог е самият жи­вот? Та нали Бог е всичко видимо и невидимо? Та нали Бог сътвори човека със своето дихание? Тогава, ка­то вярваме в доброто на света, ние вярваме едновременно в благодетелта, с която ни е дарил Бога — т.е. ние вярваме в самия Него. Ня­кои ще кажат, че искат да имат об­раз за Бога. Но както казва П. Дънов, какъв образ ще дадем на свет­лината или на Любовта? Следова­телно вярата е живата ни връзка със самия Бог, тъй като ние живеем със самата вяра в живота.

платиха с живота си, само и само да не се откажат от вярата си в своите открития. Тези гении на чо­вечеството имат истинска вяра в Бо­га, но не такава, каквато инквизи­цията искаше да им внуши. "Но не е достатъчно човек само да вярва, той трябва и да изпълнява. Между думите и делата на хората трябва да има единство." (120-1929)

"Ако наистина вярата ти е силна, ти нищо няма да говориш за нея. Ще работиш, ще правиш чудеса, без да кажеш нещо за вярата си. Вярата повдига човека. Колкото по-силна е твоята вяра, по-добре ще се нарежда живота ти. Вяра на де­ла, а не вяра на думи." (128-1932) "Каквото и да ви се случи, помнете следното: Бог е единствената сила, която може да ви освободи от всич­ки противоречия. Бог е създал све­та и ние трябва да имаме любов към Него." (51-1943)

"Когато изпаднете в безизходно положение и не знаете как да раз­решите някаква задача, турете в подсъзнанието си мисълта, че тази задача ще се реши. Като кажете така, успокойте се. Няма да мине време и задачата сама по себе си ще се разреши. Следователно по­ложителната вяра, за която гово­рим, подразбира съзнателно под­държане на вътрешна, разумна връзка между Първата причина и вас." (3-1922-23)

"Сегашните религиозни хора ис­кат и мислят да ни убедят, че фор­мите на религията не търпят никак­ви промени. Но това не е вярно: неизменяем в света е само един Бог, а всичко друго се мени. Тъй седи във великата истина. И който казва противоположното, той не разбира основния закон на Битие­то." (40-1922)

Ние разгледахме сътворението на света и живота като същност и видяхме, че и от гледна точка на науката целият свят е в постоянни промени — вселената ту колапсира, ту експанзира, формите на жи­вота постоянно се видоизменят, а единствено непроменяем остава Творецът, Първопричината, Неиз­вестният — Бог.

Относно липсата на истинска вя­ра в живота и Твореца и страдания­та, които трябва да понася човечес­твото единствено поради липсата на тази вяра, П. Дънов прави предс­казания през 1919 и 1920 година, както следва: "Дошло е време, ко­гато християнските народи трябва да се побратимят и приготвят за бъ­дещата религия, която иде. След 45-та година тя ще дойде, ще се наложи на човечеството и ще го преобрази. Тя е религията на тру­да. След нея ще дойде новото уче­ние на живота. Докато живеят в ре­лигията на труда, хората все още ще се карат, ще се бият, но влязат ли в учението на живота, всичко то­ва ще изчезне." (52-1919)

Това предсказание ясно говори за появата на комунистическата власт в Европа и света. Това ще бъ­де религията на труда, т.е. живо­тът ще се преценява не по инте­лекта, но по положения преди всич­ко физически труд. Науката ще слу­жи за доказване на физическите па­раметри на комунистическата иде­ология, а не на истината за Битие­то. Но ободряващо и подтикващо вярата на хората е твърдението на П. Дънов през 1919 година, че след религията на труда — комунизма, трябва да настъпи и да се реализира новото учение за живота. Само последното ще може да отстрани всички противоречия в живота на чо­вечеството.

За верността на своите думи Учи­теля П. Дънов се обръща към бъл­гарите със следните мисли: "Ако българите не приемат това учение, както го слушат, след десетина го­дини ще разберат говоря ли исти­ната или не. Архангел Михаил ще им докаже по всички правила дали съм говорил истината. Аз никого не съдя, не съм дошъл за съдба, но казвам на българите и на всички ев­ропейски народи, че ако не зажи­веят братски, ще познаят кой е Христос." (23-1920)

С тази мисъл Учителя П. Дънов явно предсказва събитията, които се разразиха след 1939 г., т.е. втора­та европейска и световна война. Ар­хангел Михаил е всъщност предвес­тникът за войната. Липсата на чо­вешки и братски отношения между хората и народите наложи Архан­гел Михаил да им покаже къде е истината, а тя е Божията Любов, ко­ято народите трябва да приложат в живота си.

"Молитвата е общение с Бога. Човек трябва да се моли всякога. Ти може да се молиш умствено, можеш да се молиш философски — има хиляди начини, по които мо­жеш да се молиш. И тъй, най-глав­ното е: когато се моли човек, ко­гато се приближава при Бога, едно от най-разумните същества, той всякога трябва да бъде готов да възприема. Сам Христос се моле­ше. Той имаше много знания, но ве­чер се уединяваше на молитва и размишления. В молитвата се изис­ква едно детинско състояние, но на най-разумното дете." (57-1924)

Молитвата е общение с Бога, казва Учителя П. Дънов. Това ще рече, че молитвата е всъщност ду­ховната връзка с Първопричината на нещата — Бога. А тази духовна връзка може да се осъществи един­ствено чрез нашата духовна същ­ност — душата и духа. В такъв слу­чай молитвата трябва да бъде със­тояние, при което човек се откъсва от връзките си с физическия свят, изолира се от околната среда и из­пада, както казва П. Дънов, в де­тинско състояние, но на най-разум­ното дете. Знаем, че детинското състояние се характеризира с чис­тота, невинност, доверчивост, приз­нателност, любвеобилност, искре­ност, привързаност, благодарност, т.е. качествата на една чиста и не­опетнена душа. Затова Учителя оп­ределя: "Молитвата е велико със­тояние на душата, чрез което чо­век влиза в съзнателна, разумна връзка със съществата, които са за­вършили своето развитие." (22-1926-27) "Молитвата е вътрешна не­обходимост за човека. Ако молит­вата стане вътрешна необходимост за човека, той се моли естествено, без никаква принуда, без външно насилие." (107-1930) "Молитвата е нагласяване със съзнанията на вис­шите светове." (41-1930)

"Молитвата е първият метод, чрез който ние започваме да изу­чаваме Божествения език. Щом започнеш да се молиш, ти вече изучаваш буквите, а после и пър­вите слогове на Божествения език." (81-1926) "Молитвата е вътрешен процес. Не може да се молиш на определено време: са­мо сутрин, на обед или вечер. Ще се молиш, когато душата ти по­желае. Това значи да се молиш с разположение." (145-1937)

Истинската молитва подразбира събуждане на подсъзнанието и свръхсъзнанието на човека, т.е. съ­буждането на Божественото в не­го. Учителя казва още: Молитвата е най-свещеният акт, който е дос­тояние само на душата. Молитвата е разговор, единение с Бога.

Но как да осъществим такова състояние, което отговаря на една духовна връзка с Бога? — Учителя П. Дънов отговаря: "И тъй, когато се молите, забравете всичко във вас и около вас. Забравете часовника, забравете работите, които ви чакат през деня, забравете и себе си и започнете да се молите." (83-1928) "Преди да се молиш, застани прав, със свободни, отпуснати мускули на тялото си като за почивка и отпра­ви мисълта си нагоре. В това вре­ме хората могат да ти се присми­ват, да те ругаят, но ако останеш тих и спокоен, твоята мисъл е сил­на." (93-1928) "Когато се молите, вие трябва така да се съсредоточи­те, че да забравите всичко около вас; вие трябва да се пренесете в мисълта си толкова високо, че ни­що да не ви занимава, освен мо­литвата." (31-1917) "Молиш ли се, ти трябва да бъдеш активен, да нап­равиш такова движение и с ръцете си, и със сърцето си, и с мисълта си, да почувствува Бог, че искаш не­що, че си готов да приемеш и при­ложиш." (105-1929)

"Молитвата не се състои в меха­ническо произнасяне на думи. Ко­гато човек се моли или когато мис­ли, в ума му все трябва да остане нещо от молитвата или от тази ми­съл. Истинската молитва трябва да остави в ума на човека поне една положителна мисъл, в сърцето му — поне едно положително чувство и в душата му — поне един малък подтик към възвишено и благород­но действие. Ако молитвата остави в човека тия три неща едновремен­но, тя е реализирана вече, измина­ла е целия кръг." (117-1929) "Като се говори за молитвата, подразби­раме будност на съзнанието. Про­буждането на съзнанието започва с молитва." (117-1929) "Каквото и друго да ви казват хората, не заб­равяйте значението и необходи­мостта на молитвата, от общение­то с Бога. Нито знанието, нито Лю­бовта, нито Мъдростта на земята са в състояние да се сравнят с мо­литвата, с общението на човека с Първата причина." (123-1930)

Учителя препоръчва, когато се молим: "Влез в скришната си ста­ичка." — Какво ще правиш там? — Ще се запознаеш с човешките ду­ши, ще почнеш да ги разбираш и да се разговарят с тях. Коя е тази стаичка? — Тя е единственото нео­петнено място в човешкия свят. Тя е най-чистото място, дето човеш­ко око не е проникнало, нито чо­вешко желание се е проявило, ни­то човешка воля е действувала. Чо­вешката душа влиза в това девст­вено място и от там отправя мол­бата си към своя Отец. — И тъй, молитвата е най-важната работа в живота. Що се отнася до това, как да се молите, това е лична работа, която всеки сам трябва да научи — съветва П. Дънов. (123-1930)

"Как ще познаете, че сте полу­чили отговор на молитвата си? — По онази вътрешна тиха радост, по онази вътрешна светлина, която ще ви помогне при разрешаването на известни въпроси. Някой получава моментално отговор на молитвата си, друг чака дни, седмици, месеци, а трети чака с години; това зависи от интензивността на молитвата."

Когато се моли, човек трябва да се изказва точно, определено, да изрази мисълта си с малко думи. При това с молитвата човек обра­зува една крепост, непристъпна за лоши влияния, ако са даже на пад­нали души, изхвърлят се навън... Молитвата не трябва да бъде еднос­транна, само за облага, а понеже тя е израз на душата, то с нея тряб­ва да искаме това, което нашият дух желае — твърди П. Дънов. Той каз­ва още, че при колективната молит­ва се отправя такава вълна, щото да настъпи и се даде голямо сътре­сение за доброто на народа. Мо­литвата е един Божествен импулс, та затова се казва да се молим във всяко направление, защото тя има влияние към всички отрасли на жи­вота. Но когато се молите, казва П. Дънов, никому не съобщавайте за какво се молите и какво очаква­те, докато резултатите не се про­ведат и докато делото не се изпъл­ни, защото, ако някому съобщите, твърде е възможно да си попречи­те и сам ще си виновен. После, мо­литвата има сила и при изцелението на разните телесни недъзи и забо­лявания. С нея може да се лекуват болести. По-нататък всичките ни ра­боти ще успяват, ако ги започваме с молитва.

"Молете се и постете" казва Христос на един болен, който е в окаяно здравословно състояние. Те­зи два метода Христос препоръчва и на учениците си. (Матей: 17, 21; Лука: 2, 37; Деяния на ап.: 14, 23)

4. Съвършенството

Любовта, Мъдростта и Истината са трите кардинални принципа или прояви на Всевишния — на Първопричината на света, които П. Дънов поставя на първо място в своите разисквания от­носно същината на света и живота. За­това той ги разглежда заедно, а не отделно, въпреки че по смисъл и съ­държание имат съществена разлика. Ние също така отначало ще ги обсъ­дим заедно, така както П. Дънов ни ги представя, а след това — поотдел­но, за да се схване тяхната съществе­на разлика и характеристика.

Учителя П. Дънов дава следната кратка характеристика за тези три принципа: "Външната страна на Бога, или Неговия диск, е Мъдростта. Съ­държанието на този диск е Любовта, а смисълът му е Истината. С други думи казано: Мъдростта представля­ва реалната, външната, видимата фор­ма на нещата; Любовта е съдържани­ето на тази форма, а Истината е тех­ният смисъл." (2-1922)

Защо е такава характеристиката? Мъдростта или знанието твори, реа­лизира формите. Без знание и мъд­рост не може да се изгради никаква видима реална форма. Цялата конст­рукция на видимия свят, на физичес­кия свят съществува благодарение на мъдрите закономерности на една вис­ша наука. Любовта, казва П. Дънов, е съдържанието т.е. замисълът, не­обходимостта от тази форма, жела­нието да съществува тази форма или накратко казано, вложената любов за реализацията на формата. А Истината е смисълът на нещата, тяхната необ­ходимост за съществуване, тяхното предназначение. Тези три принципа всъщност отразяват изявата на Всевиш­ния на физическия свят, Неговата реа­лизация чрез "самоограничение", или с езика на науката "процеса на инволюцията". По отношение същността на човека тези три принципа Учителя оп­ределя така: "Ако хората имаха отно­шение към Бога, първата им проява щеше да бъде Любовта. Значи, Лю­бовта е първото отношение, първата допирна точка с Абсолютната реал­ност, т.е. Безграничното, Вечното на­чало на живота. Втората допирна точ­ка е Мъдростта, а третата — Истина­та." Защо първата проява на човека трябва да бъде Любовта? Защото чрез любовта се определя хармоничната връзка на човека с неговия Творец. Любовта е принципът, който единява, свързва, хармонизира отношенията на нещата. Без Любов към Бога човек не може да очаква спасение, възраж­дане и духовно възвишение. Затова П. Дънов казва, че чрез тези три точ­ки човек се самоопределя по отно­шение на Абсолютната реалност. И П. Дънов продължава: "Когато човек на­мери тези три допирни точки в себе си, той се самоопределя по отноше­ние на Абсолютната реалност като мислеща душа. И така, щом намерите пър­вата допирна точка във Великото на­чало, вие придобивате живот, движе­ние. Щом намерите втората допирна точка, вие придобивате светлина и зна­ние — условия за развиване на вашия ум. Щом намерите третата допирна точка, вие придобивате свободата си, първото условие за развиване на во­лята." (4-1922-23)

"Обаче във великия Божествен за­кон, за да може да се използва пра­вилно една сила, непременно тя тряб­ва да мине пред средата на Любовта. Защото Любовта е същевременно и среда, т.е. среда е, когато е в едно по-гъсто състояние, когато се проявя­ва и трябва да мине през една по-рядка среда — Мъдростта. Мъдрост­та пак е среда.Истината пък, тя е най-рядката среда. Всяка сила трябва да премине през всички тия среди." (56-1923) Ето тук се представя инволютивното степенуване на Любовта, Мъд­ростта и Истината. Последната е най-рядката среда, според П. Дънов. То­ва ще каже, че Истината е най-висша-та инстанция на проявения Бог. Исти­ната е самият божествен свят. Тъй ка­то реализацията на нещата в по-ниска инстанция може да стане само чрез любовта, то явно е, че тя е най-гъста­та среда, която контактува с физичес­кия свят. Благодарение на любовта съ­ществува светът, но вдъхновен от Ис­тината и планиран от Мъдростта, която е също no-рядка среда от Любовта. Така степенувани от горе надолу, тези принципи стоят така: първо — най-го-ре е Истината, след това по-надолу следва Мъдростта и най-после, близо до реалния физически свят е Любовта.

Този принцип на изява на нещата, силите и енергиите намираме и в са­мия космос, във физическия свят. При раздела за строежа на света видях­ме, че материята, която го изгражда, т.е. веществото, се намира в различ­ни състояния — среди или полета. И съобразно измеренията, в които се проявяват силите, те притежават раз­лична гъстота. Най-простият пример за това е трите състояния на веществото вода: твърдо, течно и газообразно.

Затова П. Дънов казва: "Каквото е отношението на водата към твърдата почва и към въздухообразната мате­рия, такива са и отношенията на Лю­бовта, Мъдростта и Истината в живо­та. Любовта е естественото състоя­ние на водата в живота. Мъдростта представлява твърдото състояние, а

Истината представлява парообразното състояние на водата." (72-1925) "Мъд­ростта излиза от Любовта, Мъдрост­та е едно състояние на Любовта — нищо повече. Истината е пара, която се получава пак от водата при изпаряването й. Истината е едно състояние на Любовта — пара. Мъдростта е вля­во, а Истината вдясно." (72-1925) "Аз вярвам, че Бог е в три лица. Първото лице на Бога е Любовта, проявено в живота; второто лице на Бога е Мъд­ростта, проявено в знанието; трето­то лице на Бога е Истината, проявена в свободата — на всички хора еднак­во трябва да се даде свободата." (72-1925) "Божието свидетелство се от­нася само до Истината. Единственият обект в света, за който ние можем да свидетелствуваме, това е Истина­та, понеже тя е носителка на ограни­чението. Любовта е изразителка на живота. Мъдростта създава форми­те, начина, по които човешката ми­съл може да се възпитава, а Истина­та ограничава, дава насока на човеш­ката мисъл." (81-1926)

"Спасението на света седи в Бога, Който е направил света. Този Бог има три атрибута: Любовта е неговата съ­щина. Мъдростта е Неговата същина; Истината е Неговата същина. Те изли­зат само от Него." (73-1926)

"Сама по себе си Истината не съ­ществува. Тя е атрибут на Бога. Тя изразява Божието величие. Когато Бог иска да се изяви по някакъв начин, Той се изявява чрез Истината. Любовта е друг атрибут на Бога. Мъдростта е трети атрибут на Бога и т.н. Много атрибути има Бог." (21-1925-26) "Мъд­ростта е цел, смисъл на човешкия жи­вот, който сега се създава. Любовта пък е закон, който помага за реали­зиране на великите задачи на Мъд­ростта. Истината също така иде като велика помощница в този път. Сле­дователно Любовта и Истината по­магат за реализиране на великите це­ли на Божествената Мъдрост, която цари навсякъде." (41-1930) "Любов­та е една, а проявите й са безброй. Тази реалност има само един път, той е път на Мъдростта. Реалността има само една форма, в която тя мо­же да се прояви. Следователно, ре­алността е една — Любовта. Пътят на реалността е един — Мъдростта. Формата, в която Любовта се проя­вява, е Истината." (50-1933)

Тъй като тези три атрибута на Бога имат отношение към реалния, физи­ческия свят, би трябвало да си зада­дем въпроса какво трябва да бъде от­ношението на човека към тези атри­бути? — Как трябва да ги познаваме, влагаме в живота и използваме за на­шето усъвършенстване? Учителя П. Дънов дава следната формулировка в това отношение: — "Вложи Истина­та в душата си и свободата, която тър­сиш, ще придобиеш. Вложи Мъдрост­та в ума си. Светлината ще дойде, и знанието ще ти даде своята помощ. Вложи чистотата в сърцето си. Лю­бовта ще дойде и истинския живот ще познаеш." (3-1922-23) Затова същест­вува следната формула: "Само свет­лият път на Мъдростта води към Исти­ната. В Истината е скрит животът." (92-1928) "Между хората може да има само идейна близост по закона на Лю­бовта, Мъдростта и Истината. Всяка близост вън от тези три закона, съз­дава най-големите противоречия и не­щастия на хората." (1922-23-4) Защо­то: "Трябва да знаете, че невъзможностите за човека са възможности за Бога. Второто положение е, че невъзможностите за Бога са възможности за човека. Кое е невъзможното за Бо­га? — Грехът. А кое е невъзможното за човека? — Любовта. Любовта е ат­рибут само на Бога." (4-1924-25)

Тези три атрибута на Бога са неот­ложно необходими за човека в него­вия път към съвършенството. Чрез те­зи атрибути човек може най-лесно да изгради в себе си необходимите доб­родетели, присъщи само на един ду­ховен човек. Така: "Любовта внася в човека топлина и го кара да се разви­ва нашироко; Истината закръгля фор­мата. Истината е съединителната връз­ка между топлината и светлината, меж­ду чувствата и мислите на човека. Ис­тината внася подтик в човека. Без ис­тина няма движение." (107-1930)

"Като дойдат до добродетелите, мнозина мислят, че те произхождат от тях. Те мислят, че Любовта, Мъд­ростта и Истината са в самите тях, но се лъжат. Търсите ли добродетелите, като неща съществени за вашия жи­вот, ще ги намерите в Бога. Христос казва: "Аз съм пътят, истината и жи­вотът." Това значи: аз съм пътят, по който животът идва. На друго място Христос казва: "Както ме Отец въз-люби, така и аз ви възлюбих." Оттук виждаме, че и любовта иде отнякъ­де." (106-1930) "Бъдещата религия ще почива върху три основни положения: върху Любовта, върху Мъдростта и върху Истината. Любовта дава зако­ните, по които може да се живее сво­бодно, разумно, с всички възможнос­ти на великия живот. Мъдростта е но­сителка на Божествената светлина, ко­ято създава най-благоприятна светли­на, която създава най-благоприятни ус­ловия за развитието на човешкия ум и човешкия дух. Истината пък осмисля живота. Любовта е плод на вечност­та." (85-1925) Затова е и формулата, дадена от П. Дънов: "Само проявена­та Божия Любов, само проявената Бо­жия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот." (109-1930) "Най-голямата, най-широката орбита, която включва всички вселени в све­та, е Любовта. Какво има зад нея, не знаем; какво има в нея не, знаем. След орбитата на Любовта иде Мъдростта, а след нея — Истината. Това са все кръгове, орбити." (120-1929) Тук П. Дънов ни дава зрително-геометрична представа за степенуването на тези три принципа. Както планетите около слънцето имат различна степен на енергийно отношение към последното, така и Любовта, Мъдростта и Ис­тината имат степенувана връзка с Пър­воизточника — Бога. Това степенува­не той изразява и в следващата ми­съл: "Първото и последното място са границите на Битието. Кой заема първото място? — Любовта. Кой зае­ма последното място? — Истината. Щом Любовта заема първото място, тя изисква много неща. Любовта е много взискателна. От Любовта про­изтича животът. Последното място пък заема Истината, която дава свобода." (148-1938) "Животът не е нищо дру­го, освен непрекъснат стремеж към придобиване на знание, което иде от Висшето, Божествено начало. Това значи да се стреми човек към Бо­жествената Мъдрост, която дава зна­ние; към Истината, която дава свобо­да; към Любовта, която дава живот; към живота, който дава радост; към знанието, което дава сила и към сво­бодата, която дава простор на човеш­ката душа." (61-1922)

В следващия призив на П. Дънов към хората се подчертава, че хората трябва да търсят непрестанно изявата на трите Божествени принципа: Лю­бовта, Мъдростта и Истината, тъй ка­то те най-често са близо и непосредс­твено до нас. "Казано е в Писанието: "Търсете ме, докато съм близо до вас." Търсете Любовта, докато е бли­зо до вас; търсете Мъдростта, дока­то е близо до вас. Търсете Истината, докато е близо до вас. Някога те са близо до вас, а някога се отдалечават от вас, отиват във висшите светове, там да работят." (51-1943)

Този призив на Учителя П. Дънов е доста алегоричен. Исторически е факт, че носителите и просветителите на Любовта, Мъдростта и Истината, т.е. първоучителите на религиозните течения и школи най-често не са били оценявани и разпознавани, докато са били между хората. Тяхното слово ка­то че ли оставало неусвоявано. Така бе и с Христа. Едва столетия след това учението на Любовта на Христа получи всеобщо световно признание и се на­ложи на духовната същност на човека.

Да се опитаме сега с помощта пак на П. Дънов да вникнем по дълбоко в същността на тези три основни прин­ципа от проявата на Бога. Повтаряме: те са основните висши принципи, кои­то засягат нашето духовно възражда­не и трябва да ги познаваме добре, ако искаме да намерим правия път към съвършенството.