Bulgarische akademie der wissenschaften institut fur bulgarische sprache sektion "bulgarische onomastik"

142. ВЪГЛЕНОВ, Михаил. За имената на някои улици в столицата. Б ъ л г. е з., 1973, № 3–4, 323–324.

143. ВЪГЛЕНОВ, Михаил. Имена на извори. – Турист. 1978, № 5, с. 30.

144. ВЪГЛЕНОВ, Михаил. Името на с. Кормянско, Севлиевско. – В памет на проф. д-р Ст. Стойков. Езиковедски изследвания, С, БАН, 1974, 609–611.

145. ВЪГЛЕНОВ, Михаил. Няколко имена на защитени природни обекти. – Т у р и с т, 1977, № 5, с. 29.

146. ВЪГЛЕНОВ, Михаил. Някои чужди имена на гори. – Турист. 1977, № 4, с. 25.

147. ВЪЛЕВА, Лилия. Горна Оряховица. [Истор. очерк]. С, ОФ, 1972, 59 с. (Бащино огнище).

Топоними и антропоними от гр. Горна Оряховица и околността.

148. ВЪЛКОВ, Васил, Иван Христов и Слави Тодоров. Епопеята на Шипка. Пътеводител. С, София-прес, 1976. 84 с. с ил. и к.

Топонимия от Шипка, Шейново и околностите им, както и от други истори­чески места от времето на Руско-турската освободителна война.

149. ВЪЛЧЕВ, Ангел. Лилково. – Родом и, 1974, №4, с. 10–11, №5, 14–17, № 6, 20–22, № 7, 22–25.

Съдържа местностни и селищни имена от района между р. Чая и р Въча.

150. ВЪЛЧЕВ, А. Лясково – дне села, два брата. – Р о д о п и 6/11, 1971, 19–22.

151. ВЪЛЧЕВ, Ангел. Тъмраш. [Изследване]. С, ОФ, 1973. 360 с. с табл. и факс.

Библиогр. с. 347–351.

Истор. съдба на българомохамеданското с. Тъмраш, Пловдивски окр., същес­твувало до 1912 г.

Топоними и антропоними от с.Тъмраш и района. За произхода на името Тъмраш.

152. ГЕОРГИЕВ, Владимир И. Вит, Витбол, Витоша. – Б ъ л г. е з.,

1978, №6, 519–521.

153. ГЕОРГИЕВ, Г. Едно неизвестно описание на град Котел от края на XIX в. – И з в. б ъ л г. и с т о р. д– в о, 29, 1974, 451–477.

Съдържа местностни, водни и селщни имена от града и околностите му.

154. ГЕОРГИЕВ, Георги. Топонимията на София. – Турист. 1979, № 1, 4–6.

Топонимия от град София преди и след Освобождението.

155. ГЕОРГИЕВ, Лазар. Из миналото на село Скравена – Софийс­ки окръг. [Истор. очерк]. С, ОФ, 1971. 96 с. с ил.

Топоними и антропоними от с. Скравена, Ботевградско.

156. ГЕОРГИЕВ, Милан Ст. Поречието на Искър. [Турист. маршрути]. С, Медицина и физкултура, 1974. 47 с. с ил. (Малка турист. библ).

Топоними и хидроними от долината на р. Искър.

157. ГЕОРГИЕВ, Христо. Боровец. [Турист. маршрути]. 2. прераб. и доп. изд. С, Медицина и физкултура, 1978. 43 с.

Топоними от района.

158. ГЕОРГИЕВ, Христо. Дряново и Дряновския манастир. [Турист. маршру­ти]. 3 прераб. и доп. изд. С, Медицина и физкултура, 1976. 56 с. с ил. (Малка турист. библ.).

Топоними от района.

159. ГЕОРГИЕВ, Цанко. Град Кула. – География, 1977, № 5, 4–7.

Оними от гр. Кула.

160. ГЕРАСИМОВ, Тодор. Епиграфски свидетелства за български села – дарители на Бачковския манастир. – Родопски сборник, т. III, БАН, С, 1972, 221–224.

Съдържа селищни имена от Пловдивско, Асеновградско, Първомайско.

161. ГЕРЛАХ, Стефан. Дневник на едно пътуване до Османската порта в Цариград. Увод и коментар: Мария Киселинчева. – Предг. и ред.: Бистра А. Цветкова. С, ОФ, 1976. 291 с.

162. ГИГОВ, Никола. Кайнадина. [Краеведски очерк с маршрути]. С, Медицина и физкултура. 1976. 32 с. (Малка турст. библ.).

Топоними от Западни Родопи.

163. ГИГОВ, Никола, Андрей Печилков и Веска Искилиева. Смолян. [Краеведски очерк]. С, ОФ, 1972. 191 с. с ил.

Рез. на бълг. ез.

Топоними от Смолян и околността.

164. ГИНЕВ, Русин. Град Гоце Делчев и покрайнината. [Истор. очерк|. С, ОФ, 1972. 64 с. (Бащино огнище).

Топоними и антропоними от гр.Гоце Делчев и околността му отпреди и след Освобождението. За старото име на гр. Гоце Делчев.

165. ГОРОВ, Г. Парорийската лавра в Странджа. – Турист 16(57)10, 1971, с. 25.

Водни и местностни имена от Странджа.

166. ГОСПОДИНОВ, П. Свиленград – един обновен социалистически град. – География 21/9, 1971, 5–8.

За старото име на града.

167. ГРИГОРОВ, Александър. Няколко собствени имена от с. Горна Вереница, Михайловградски окръг. – Б ъ л г. е з., 1978, № 3, 237–239.

Произход на местни имена от с. Горна Вереница.

168. ГРИГОРОВ, Александър. Селищните названия Горна и Долна Ве­реница. – Е з. и лит„ 1973, N 2, 57–62.

За произхода на селищните имена Гориш и Долни Исронина.

169. ГРИГОРОВИЧ, Виктор И. Очерк за пътешествие по Европейска Турция (1844– 1845) с карта на околностите на Охридското и Преспанското езеро. С, БАН, 1978. 182 с.

170. ГРИГОРЯН, Здуард А. Болгарская местния географическая терминология. Семант. аспект. Автореф. дис. канд. филол. наук. М., 1977. (Инст. славяноведения и балканистики АНССР).

171. ГРОЗДАНОВА, Елена. Документи за Елхов» и Елховския край в Ориенталския отдел на Народната библиотека "Кирил и Методий". – В е к о в е, 1977, № 6, 73–78.

Историята на Елхово и Елховския край под османска власт bvi оснона на османотурски документи. За български селищни имена от XV и. насам.

172. ГРЪЦКИ извори за българската история. [Т.] 1.– С, БАН, 1954 – VIII. Състав. Михаил Войнов, (1972). 322 с.

Съдържа извадки от съчиненията на Ана Комнина, Георги Акрополит и Тео­дор Скутариот, XII –ХШ в.

Топонимия и антропонимия от България.

IX. Произведения на Теофилакт Охридски, архиепископ български, отнасящи се до българската история.

ч. 1. Стоян Ив.Маслев. Проучвания върху някои произведения на Теофнлакт Охридски, архиепископ български (1090 – около 1126), 1974. 182 с. с факс. Рез. на нем. ез.

'Гопоннми и антропоними от България от посочения период в писма на Тео­филакт Охридски и в съчинението "Мъченичество на 15-те тивериуполски мъ­ченици".

173. ГЪЛЪБОВ, Гълъб Д. Ценен шуменски кадийски регистър отп­реди сто години. – И з в. на Държ. а р х и в и, кн. 20, 1970, 107–119.

Рез. на рус. и фр. ез.

Топоними и антропоними от Шумен и Шуменската каза през 19 в. (1868– 1871).

174. ГУЗГУНОВ, Т. Домуздере. Обичаи и традиции. – Родопи, 1978, № 4, 17–19.

Съдържа топоними.

175. ГЮЗЕЛЕВ, Васил Т. Нови данни за историята на България и на град Несебър през 1257 г. – В е к о в е, 1972, № 3, 10–16.

За името на Черно море в западноевропейски слова и хроники.

176. ГЮЗЕЛЕВ, Васил. Проучвания върху еврейски извори за ис­торията на средновековна България – VII –XV в. – Г о д. О б щ е с т в. Култ.-просв. орган, на евреите в НРБ. Центр. ръков., 13, 1978, 195–202.

С библиогр.

Съдържа водни, местностни имена и имена на български и тюркски племена.

177. ГЮЗЕЛЕВ, Васил. Сведения за историята на Варна и Анхиало (Поморие) през XI в. в житието на Кирил Филеот. – И з в. н а Б ъ л г. и с т о р. д- в о, кн. 28, 1972, 315–323.

Споменава се топонимът Зигос като название на източния дял на Стара пла­нина – с. 319.

178. ДАВИДОВ, Ангел. Речник-индекс на Презвитер Козма. (отг. ред. Дора Иванова-Мирчева). С, БАН, 1976. 376 с.

Включени са антропоними и топоними (с техните производни), сьдьржищк се в "Беседа против богомилите".

Рец.: Й, 3 а и м о в. – Ценен принос към старобългарското словно богатство. "Речник-индекс на Презвитер Козма" от Ангел Давидов. – Списание на БАН, ХХШ, 6, 1977, 90–94.

Й. 3 а и м о в. – Ценен принос към старобългарската лексикология. Ангел Да­видов. Речник на езика на "Беседа против богомилите" от Презвитер Козма. – Е з. и лит., XXXIII, 1978, № 3, 70–71.

179. ДАНАИЛОВ, Ламби и Стилиян Нойков. Тракия през вековете. [Изследване]. Т. I. С, ОФ, 1971 (Тракийски науч. институт).

II. Националноосвободителното движение в Тракия 1878– 190.1. 1971, 570 с. с

табл.

Рез. на рус. и фр. ез.

Топонимия от Тракия.

180. ДАНИЛЕВСКИ, Михаил. Проломът Момина клисура. География, 1976, № 3, 5–9.

Топоними от пролома Момина клисура.

181. ДАНОВ, Г. До връх Братан. –Турист. 16(57)6, 1971, с. 24.

182. ДАНОВ, Г. До х. "Каваклийка". –Турист. 16(57)/11, 1971, с. 18.

183. ДАНОВ, Георги. По стъпките на априлци. Пътеводител, [истор. очерци]. С, Медицина и физкултура, 1975. 156 с. с к.

Топоними от Панагюрско, Копривщица, Клисура, Перущица, Габровско, В. Търновско, Сливенско.

184. ДАНОВ, Георги Д. Братан – Каваклийка. [Турист. маршрути]. С, Медицина и физкултура, 1979. 43 с. (Малка турист. библ.).

Топоними от Сърнена гора.

185. ДАНОВ, Георги Д. Бунтовна – Барикадите. [Турист. маршру­ти]. С, Медицина и физкултура, 1977. 63 с. е ил. (Малка турист. библ.).

Топоними от Средногорието.

186. ДАНОВ, Георги Д. Средна гора. Пътеводител. (2 изд.). С, Ме­дицина и физкултура, 1971. 203 с. с ил. и к.

Топоними от Средна гора (от Лозенската планина, като част от Ихтиманска Средна гора; Ихтиманско, Централна Средна гора – Панагюрско; Източна Средна гора, Старозагорско). 187. ДАНОВ, Георги Д., Георги Дженов и Атанас Георгиев. От Ком до Емине. [Пътеводител]. С, Медицина и физкултура, 1974. 132 сек.

Оними от Стара планина.

188. ДЕВЕДЖИЕВ, Марин. Кратка история на селищното развитие по българските земи. С, ОФ, 1979, 352 с.

Обяснение на селищни, водни имена и имена на пътища.

189. ДЕЛИРАДЕВ, Павел. Пътувания из България. (Статии, очерци, есета и пътеписи). С, Медицина и физкултура, 1979. 308 с.

190. ДЕРИБЕЕВ, Борис. Бели петна по археологическата карта на Родопите. – Родопи, 1978, № 4, 22–27.

Съдържа топоними.

191. ДЕТЕВ, Петър и Величка Мацанова. Праисторическо селище при село Огняново [Пазарджишки окр.] – Из в. музеите Югозап. Б-я, 3, 1977, 45–86.

Имена на селищни могили: Малтеие (край Огняново), Разкопаница (с.

Маноле).

192. ДЕЧЕВ, Васил. Миналото на Чепеларе. Принос за историята на Родопа. (Ред. и предг. от Николай Хайтов). 2 изд. Кн. 1. Плов­див, Хр. Г. Данов, 1978.

Топонимия от Родопите (с. Чепеларе и Чепеларската котловина). Рец.: Н. Хайтов. –Родопи, 1978, № 10, 36–37.

193. ДЖАМБАЗОВ, Иван. Град Георги Трайков. – География, 1978, №4, 22–23.

Топоними от града.

194. ДЖАМБАЗОВ, Иван. Каварна. – География, 1979, № 4, 3–7.

Топоними от града и околностите.

195. ДЖАМБАЗОВ, Петър Н. и Тамара Н. Махрова. Географските имена на Свищовския край в справочните документи на Освободител­ната война. – Военноистор. сб., 1979, № 1, 151 –155.

196. ДЖАМБОВ, Христо Ив., Никола Ст. Алваджиев и Иван Г. Тер­зийски. Паметта на един град – [Пловдив]. Пловдив, Хр. Г. Да­нов, 1972. 143 с.

Топоними и антропоними от Пловдив и околността му. За старите имена па гр. Пловдив.

197. ДЖИНГОВ, Георги. Калиакра. [Археол. очерк]. [С], К-т по туризма, 1971. 60 с. с ил.

Топонимия от Калиакра. За старото тракийско име на Калиакра, както и за днешното име.

198. ДИМИТРОВ, Божидар. Античният и средновековният Бургас. – Векове, 1978, № 6, 58–62.

За името на изчезналото пристанище Поро, за произхода на селищното име Пиргос.

199. ДИМИТРОВ, Божидар. Бележки за западночерноморския крайбрежен път в античната епоха. – Векове, 1972, № 3, 43–46.

Исторически бележки ча заиадночерноморски крайбрежен път, простиращ се от устието на Дунав до Цариград. Селищни имена от този район.

200. ДИМИТРОВ, Димитър В. По пътя на Първа софийска народооснободителна бригада. Пътеводител. (Състав ...). С, Профиздат, 1974.

96 с. с ил.

Топоними от маршрута на Първа софийска бригада.

201. ДИМИТРОВ, Руси. Драгойна. [Истор. очерк за с. Драгоймово, Пловд. окр.]. С, ОФ, 1979. 192 с. (Библ. Роден край).

Топонимия и антропонимия от планината Драгойна (Родопите) и от с. Драгойиово и района. За произхода на старото име на Драгойново – Кошек.

202. ДИМИТРОВ, Руси. Из Драгойна. [Турист. маршрути]. С, Медицина и физкултура, 1977. 40 с. с ил. и к. Топоними от Първомайско.

203. ДИМИТРОВА, Дора. Българската крепост "Камъка" при Оря­хово на Дунава. – Музеи и паметн. на култ., 1970, кн.3, 10–12.

За името на средновековна крепост от времето на II българска държава. За ста­рото име на гр. Оряхово.

204. ДИМИТРОВА, Лилия и Косьо Зарев. Турия [Старозагорско. Ис­тор. очерк за селото]. С, ОФ, 1973. 84 с. с ил. (Бащино огнище).

Топоними и антропоними от Турия и околността. За името Турия.

205. ДИМКОВА, Гинка и Николай Димков. Гостилица в миналото и сега. [Краеведски очерк]. С, ОФ, 1971. 183 с. с ил.

Топоними и антропоними от Гостилица (Габровско) и околността.

206. ДИРЯ СВЕТЛА, БЕЗСМЪРТНА. Туристически маршрути по партизанските пътеки из българските планини. С, Медицина и физкултура. 1980. 183 с. с к.

Топоними от Стара планина, Витоша, Средна гора, Родопите, Пирин, Рила и Краище.

207. ДИЧИНСКИ, Атанас. Медвен. [Краеведчески очерк с маршру­ти]. С, Медицина и физкултура. 1980. 47 с. с ил. и к. (Малка турист. библ.).

Топоними от околностите на Медвен.

208. ДОБРЕВ, Петър. Сините камъни. [Турист. маршрути]. С, Ме­дицина и физкултура. 1980. 48 с. с ил. и к. (Малка турист. библ.). Топоними от Сливенско.

209. ДОБРУДЖА. Етнографски, фолклорни и езикови проучвания. С, БАН, 1974. 498 с.

Изд. на БАН. Етногр. инст. с музей. Ред. колегия: Делчо Тодоров, Стоян Ген­чев, Гина Кръстева и Максим Сл. Младенов. Тононимия от Добруджа.

210. ДОЙКОВ, Васил Г. От Регенсбург до Сулина. [Геогр. очерк за селищата край р. Дунав]. С, Народна просвета, 1971. 146 с. с ил. (Библ. География, Г. X., кн. 2).

Библиогр. с. 144.

Топоними от долината на р. Дунав.

211. ДОЙЧИНОВА, Елена. Един френски военен кореспондент за Освободителната война. – Родопи, 1978, № 5, 17 – 19. Съдържа селищни имена.

212. ДОКСАНЛИЕВ, Пенчо. Шипка. [Истор. очерк]. С, ОФ, 1971. 96 с., с ил. (Бащино огнище).

Топоними и антропоними от с. Шипка и района. За старите турски селищни имена на Шипка, за произхода на името Шипка.

213. ДРАГАНОВА, Славка. Неизвестен турски документ за положе­нието на рударското население в Самоковската каза през пър­вата половина на XVII век. – Из в. на Държ. архиви, кн. 20, 1970, 189–195.

Рез на рус. и фр. ез.

Съдържа и текста на документа.

Имена на рударски селища от Самоковската каза (сега спадат към Софийско и Пернишко).

214. ДРЕМСИЗОВА-НЕЛЧИНОВА, Цветана и Людмила Слокоска. Археологически паметници от Кюстендилски окръг. [Справоч­ник].. С, 1978. 88 с. с ил.

Изд. на КК. Нац. икст. за паметниците на културата. Окр. истор. музей – гр.

Кюстендил.

Рез. на англ. ез.

Библиогр. с. 32–34.

Геогр. показалци.

Топонимия от Кюстендил и Кюстендилски окръг. За старите селищни имена

на Кюстендил – Пауталия и Велбъжд.

215. ДРИНОВ, М. Избрани съчинения. I. Трудове по българска и славянска история. – София, 1971. 620 с.

Съдържа топонимичен материал от балканските земи – с. 186–362.

216. ДРИНОВ, М. По въпроса за названието на Пловдив. Избра­ни съчинения, С, 2, 1971, 359–361.

217. ДРИНОВ, М. По що и откога сегашната българска столица е на­речена София. – Избрани съчинения, С, 2, 1971, 356 –358.

218. ДУЙЧЕВ, Иван. Българско средновековие. Проучвания върху полит. и култ. история на средновековна България. С, Наука и изкуство, 1972. 620 с. с к., ил. и факс.

Библиогр. под линия.

Азб. показалец.

Топоними и антропоними от времето на българското Срсдновековие.

219. ДУРИДАНОВ, Иван. Думата драга и географските имена Дражешница, Драганица. – Турист. 1978, № 12, с. 27.

220. ДУРИДАНОВ, Иван. За името на резервата "Узунбунджак". – Турист. 1973, № 4, с. 30.

221. ДУРИДАНОВ, Иван. За Магурата. –Турист. 1970, № 10, с. 11.

222. ДУРИДАНОВ, Иван. Из Старопланинската топонимия [Вежен; Веслец; Крета; Лествица – Климаш; Платуница]. И з в. на Бълг. г е о г р. д-в о, 1974, кн. 13, 59–65.

223. ДУРИДАНОВ, Иван. Из топонимията на Брезнишкия край. – Е з. и л и т., 1978, № 4, 72–85.

С библиогр.

Произход на селищни, местностни и водни имена от Брезнишко.

224. ДУРИДАНОВ, Иван. Имената на Стара планина през вековете. –Турист. 1973, № 6, 11–25; №7, 13–14; № 8, 24–25; № 9, 23–24.

225. ДУРИДАНОВ, Иван. Името на град Разлог. – Турист. 1974, № 12, с. 24.

226. ДУРИДАНОВ, Иван. Името на село Каран Върбовка. – Турист. 1979, № 1,с. 23.

227. ДУРИДАНОВ, Иван. Лингвистично-историческа оценка на ге­ографските имена от краището Чипровци – Говежда.– Сбор­ник Чипровци 1688 – 1968. Материали от научната сесия по случай 280–годишнината на Чипровското въстание, С, БАН, 1971, 155–173.

Рец.: Vl. Smilauer – Zpravodaj Mistopisne Komise CSAV [Ргаhа]; XIII, 1972, N0 1–2, с. 261.

228. ДУРИДАНОВ, Иван. Турен, Турня, Туряковци. – Турист. 1977, № 9, с. 26.

229. ДУШКОВ, Добри. Пирин. Маршрути за екскурзионна почивка. [Пътеводител]. С, Профиздат, 1979. 67 с. с ил. Топонимия от Пирин и района.

230. ДУШКОВ, Добри. Пирин. Туристически речник. С, Наука и изкуство, 1972. 187 с.

Топонимия от Пирин.

231. ДУШКОВ, Добри. Из Демянишката долина. – Турист 16(57)/7–8, 1971, с. 36.

232. ДУШКОВ, Д. Тодорин връх. –Турист 16(57)/5, 1971, с. 23. Местностни и речни имена от Пирин.

233. ДУШКОВ, Д. Връх Сиврия. – Турист 1б(57)/4, 1971, с. 20. Топоними от Северен Пирин.

234. ДЯКОНОВ, С. и Лечев, С. Новият град Алфатар. –География, 1977, № 10, 4–6.

Топоними от града, стари записи на селищни имена.

235. ЕВЛИЯ, Челеби. Пътепис. Прев. от османотур., състав, и ред. [с предг.] Страшимир Димитров. С, ОФ, 1972. 319 с.

236. ЕНЧЕВ, Христо. Клисура. [Истор. очерк]. С, ОФ, 1971. 100 с. с ил. (Бащино огнище).

Топонимия и антропонимия от Клисура и околността. За старите селищни имена на Клисура.

237. ЕНЧЕВ, Христо. Клисура. [Турист. маршрути]. С, Медицина и физкултура. 2 изд. 1. 1976. 60 с. с ил. (Малка турист. библ.).

Топоними от Клисура и околните селища.

238. ЖЕЛЕВ, Димитър. България – туристически азбучник. С, Со­фия прес, 1975. 232 с. с ил.

Топонимия от България.

239. ЗАГОРЧИ НОВ, Севар. Проходът на Републиката. [– Хаинбоаз. Турист. маршрути]. С, Медицина и физкултура. 1975. 40 с. с ил. (Малка турист. библ.).

Оними от Средна Стара планина.

240. ЗАГОРЧИНОВ, Севар. Голо Бърдо. (Турист. маршрути]. С, Ме­дицина и физкултура. 1976. 40 с. с ил. и к. (Малка турист. библ.).

Топоними от Радомирско и Пернишко.

241. ЗАИМОВ, Йордан. Болгарские географические названия в Ал–бании XV века. 81исНа Ва1сагнса, 8., 1. Studia Balcanica, S., Recherches de geographie historique, 1970, 179–191.

242. ЗАИМОВ, Йордан. Имената на планините в българската топо­нимия. – София, 1971. 56 с.

243. ЗАИМОВ, Йордан. Местните имена в Панагюрско. [Изследва­не]. С, БАН, 1977. 200 с. с к. (Българска ономастика. Кн. 2).

Изд. на БАН. Инст. бълг. сз.

Рез. на рус. и нем. ез.

Библиогр.

244. ЗАИМОВ, Йордан. Принос към проучването на българските географски имена в Гърция. – В чест на академик Владимир Ге­оргиев. Езиковедски проучвания по случай седемдесет години от рождението му. С, БАН, 1980, 222–235.

Географски имена, които не са били проучвани досега или такива, за които се предлага друго обяснение.

245. ЗАРЕВ, Косьо. Васил Левски в Казанлъшкия край. [Истор. очерк]. Казанлък, Нар. музей Искра. 96 с. с ил. и факс.

Библиогр. с. 93 – 96.

246. ЗАХАРИЕВ, Стефан. Географико-историко-статистическо описание на Татар Пазарджишката кааза. (2. юбилейно) фототип. изд. с ко­ментар. С., ОФ, 1973. XX, 152 с. с факс, портр. и к.

Географ. и именен показалци.

247. ЗМЕЕВ, Р. Тутракан. – Тутракан, 1971. 112 с.

Топоними от района.

248. ЗОИНСКИ, Илия. Бесапарските ридове. – География, 1980, №6, 15–17.

Топоними от Пазарджишко.

249. ЗОИНСКИ, Илия. Брацигово. [Краеведски очерк с маршрути]. С, Медицина и физкултура. 1976. 60 с. с ил. и к. (Малка турист. библ.).

Топоними от околностите на Брацигово.

250. ЗОИНСКИ, Илия. Девинска планина. [Турист. маршрут]. С, Медицина и фичкултура. 1974. 56 с. с ил. и к. (Малка турист. библ.).

Топоними и хидропими от Родопите.

251. ЗОИНСКИ, Илия. Каркария. [–рид в Родопите. Турист. маршрути]. С, 1979. 44 с. (Малка турист. библ.).

Топоними от рида Каркария и околностите.

252. ЗОИНСКИ, Илия. Каркария. – География, 1978, № 6, 5–7.

Топоними от рида Каркария и Западни Родопи.

253. ЗОИНСКИ, Илия. Кричим. [Краеведски очерк с маршрути]. С, Медицина и физкултура. 1976. 56 с. с ил. и к. (Малка турист. библ.).

Топоними и антропоними от гр.Кричим и околностите. За името Кричим и за старите селищни имена.

254. ЗОИНСКИ, Илия. Кричим. –Турист. 1975, № 9, 19–20.

Топоними от Кричим.

255. ЗОИНСКИ, Илия. Мурсалица. [Турист. маршрути]. С, Медицина и физкултура. 1980. 48 с. с ил. и к. (Малка турист. библ.).

Топонимия от рида Мурсалица в Родопите.

256. ЗОИНСКИ, Илия. Широка лъка. Архитектурно–фолклорен и ет­нографски резерват. [Краеведски очерк с маршрути]. 2 изд. 1. С, Медицина и физкултура. 1973. 52 с. (Малка турист. библ.).

Топоними и антропопими от Широка лъка и околността.

257. ИВАНОВ, Йордан Н. Две местни имена: Кушница и Мождян де­ре. – В чест на академик Вл. Георгиев. Езикопедски проучва­ния по случай седемдесет години от рождението му. С, 1980, 236–237.

258. ИВАНОВ, Йордан Н. Географические названия между нижними течениями Струмм и Местн. – A c t e s du XI congres International des sciences onomastiques, t. I, С, БАН, 1974, 427– 430.

259. ИВАНОВ, Йордан Н. Две селищни имена: Свилинос и Почен. – Б ъ л г. е з., 1977, № 3, 218–220.

260. ИВАНОВ, Йордан Н. Из мървашката топонимия. Местни, се­лищни и водни имена в областта Мървашко, свързани с рудар–ство и железодобив. – Б ъ л г. е з., 1975, № 3, 234 – 243.

261. ИВАНОВ, Кръстю. Град легенда – Хисаря. [Истор. очерк]. С, ОФ, 1971.

262. ИВАНОВА, М. Бележки върху миналото на някои селища от Разложкия край. – Родопи, 1976, № 2, 22 – 23.

Съдържа топоними и промяната на някои местпостии имена във времето.

263. ИВАНОВА-МАВРОДИНОВА, Вера. Велики Преслав. Пътево­дител. С, Септември. 1977. 52 с. с ил.

Рез. на рус. и нем. ез. Топонимия от Преславския край.

264. ИВАНОВА-МАВРОДИНОВА, Вера. Преслав. Пътеводител за старините и музея. [3 доп. изд.]. С, Медицина и физкултура. 1974. 76 с. с ил.

Рез. на фр. ез.

Библиогр. с. 73 – 74.

Топонимия от Преслав и района.

265. ИЗВОРИ за българската история, XXI.

266. ГРЪЦКИ извори за българската история. [Т.] I – С, БАН, 1954 –

VIII. Състав. Михаил Войнов. (1972). 322 с.

Съдържа извадки от съчиненията на Ана Комнина, Георги Акрополит и Тео­дор Скутариот, XII –XIII в.

Топонимия и антропонимия от България.

IX. Произведения на Теофилакт Охридски, архиепископ български, отнасящи се до българската история.

ч.1. Стоян Ив. Маслев. Нроучианим иьрху някои произведения на Теофилакт Охридски, архиепископ български (1040 – около 1126), 1974. 182 с. с факс. Рез. на нем. ез.

Топоними и антропопими от Ььлгарии от посочения период в писма на Тео­филакт Охридски и и съчинението "Мъченичество на 15-те тивериулолски мъ­ченици".

267. ТУРСКИ извори за българската история, XVI. Серия XV –XVI в. [Т.] I – С, БАН, 1964

3. (Документи от XVI и.). Състав. и комент.: Бистра А. Цветкова. Под ред. на Б. Цветкова, А. Разбойников. С., БАН, 1972. 572 с. Показалец на селищните имона – В. Велев и Б. Цветкова (с. 528–569).

4. [ч.]1. Османо-турски документи за Руско-турската война през 1877–1878 г. Отг. ред. Христо Христов. 1973. 540 с. с факс. Състав.: Христо Христов, Борис Н. Ачков, Никола Ванчев и Йордан Георгиев.

Именен и географски показалец.

Съдържа и речник на чуждите думи и обясн. бел. на термини с особено значение.

Показалец на личните имена (с.512 –517); Показалец на географските имена (с.518–524).

5. Ред. и истор. коментар Бистра Цветоква. 1974. 710 с. Състав.: А. Велков, Б. Цветкова, В. Мутафчиева, Г. Гълъбов,

М. Михайлова, М. Стайкова, П. Груевски и Ст. Андреев. Текст и на фр. ез. Ге­ографски показалец. Съдържа и речник на турските термини, с. 351 – 352. Сьдьржа документи и материали за войнуците. Показалец на селищните имена – с. 687 – 704.

6. Наследствени описи и покупко-продажбени протоколи от кадийските регис­три ни Софин XVII –XIX в. Съставили: Николай Тодоров и Мария Калицин. С, ИЛИ, 1977. 432 с.

Геогр. показалец – с. 419–421.

Махали, пазарища и вакъфи в София (XVII –XIX в.) – с. 421–423.

3 Библиографии ма българската ономастика 1971 – 1980

268. ИЛИЕВ, Чавдар. Село Забърдо [Смолянски окръг] – История, бит, народно творчество. С, ОФ, 1973. 198 с. с 8 л. ил.

Топоними и хидроними.

269. ИРЕЧЕК, Константин. Пътувания по България. Прев. от чеш. [с предг.] Стоян Аргиров. Под ред. на Евлоги Буджашки и Ве­лизар Велков С, Наука и изкуство, 1974. 1040 с. с к. (Бълг. истор.наследство).

Азб. показалец.

270. ИСТОРИЯ на град Враца. (Състав. Васил Харизанов). [Т. 1] – С, ОФ, 1976 –

1. От древността до Освобождението. 1976. 528 с. с ил. Алоними.

271. ИСТОРИЯ на град Ямбол. (Сборник статии). Състав, [с предг.] Жечо Атанасов. (Ред. Страшимир Димитров и Борис Матеев). С, ОФ, 1976. 543 с. 12 ил.

Библиогр. под линия. Алоними.

272. ЙОВКОВ, Милчо Д. За названието на град Павликени