Гранични контролно-пропускателни пунктове (ГКПП). Южната граница на страната се обслужва от 3 ГКПП, като за оптималното използване на пограничните български територии с цел туризъм е необходимо разкриването на поне още 3 ГКПП. По този начин ще се улесни достъпа на туристопотока от Гърция към Пирин и Родопите, и от Турция – към Родопите, Странджа и Южното Черноморие – региони с изразен потенциал за екотуризъм. Аналогично е и състоянието и необходимостта от развитие на ГКПП по западната граница на България. Състоянието на сухопътните Гранични контролно-пропускателни пунктове (ГКПП) е незадоволително, както като инфраструктура и обслужване, така и като териториално разпределение.
Общата дължина на пътната мрежа в България е около 40 000 км. Повече от 75% от пътищата са с нисък клас (III и IV клас). Преобладават двулентовите пътища с обща ширина между 6,00 м и 7,50 м. Пътната мрежа е разпределена неравномерно, като в районите, подходящи за екотуризъм – планински и полупланински, погранични и селски, тя е с по-ниска средна гъстота и в огромната си част е IV клас. По този начин не само са ограничени междуселищните връзки вътре в регионите ( например в Родопите, Стара планина), но и е затруднен достъпа и използването им при зимни условия. Допълнително утежнение на обстановката идва от обстоятелството, че този клас пътища според националното законодателство се поддържа и развива от общините, които към настоящия момент не са в състояние да изпълняват пълноценно този си ангажимент.
През последните години усилията са концентрирани към изграждането на транспортните коридори през България, което осигурява по-добри връзки между отделните региони на страната. В същото време, извършените строителни работи обхващат основно магистралите и пътищата I клас, докато прилежащата пътна мрежа – предполагаща ползване за нуждите на екотуризма, не само не се развива, но и липсват средства за поддръжката й.
Съществен проблем е липсата на пътна сигнализация - извън магистралите и пътищата I клас липсват указателни табели и информация на латиница. Специализирана туристическа маркировка липсва, с изключение отчасти на Черноморието, където съществуват указателни табели, насочващи към туристически обекти, макар и не с различна големина, цвят и шрифт от стандартните пътни табели.
Имайки предвид някои характерни особености на екотуризма – висок дял на неорганизираните туристи, малки групи – е от особено значение състоянието на междуселищния автобусен транспорт. През последните години този тип транспортна услуга се разви сериозно, като основните междурегионални връзки са обезпечени с редовни линии. Проблем са вътрешнорегионалните връзки и градския транспорт, пречки пред чието развитие са ограничеността на местното потребление и зависимостта от пътната инфраструктура.
