Раздел IV Палубни вертолетни площадки

(2) На палубната вертолетна площадка се осигурява сектор, свободен от препятствия.

(3) На палубната вертолетна площадка може да има сектор на ограничаване на препятствията съгласно чл. 573.

(4) В границите на сектора, свободен от препятствия, не се разполагат неподвижни обекти, издигащи се над нивото на повърхността, свободна от препятствия.

(5) Защитата на вертолети от препятствия в непосредствена близост до палубната вертолетна площадка се осигурява под равнището на вертолетното летище.

(6) Повърхността на защитата по ал. 5 се простира в границите на сектор с дъга най-малко 180º, започващ в центъра на зоната FATO, и с градиент на понижаване една единица в хоризонталната равнина на пет единици във вертикалната равнина, започвайки от границите на зоната FATO в рамките на дадения сектор.

(7) Низходящият градиент по ал. 6 може да бъде намален до съотношение от една единица хоризонтално към три в рамките на 180° сектор за много-двигателни вертолети, опериращи с летателно-технически характеристики I – II клас (Фигура 43).

(8) Ако за експлоатацията на съоръжението в рамките на сектора, свободен от препятствия, е необходимо наличието на едно или няколко подвижни препятствия, препятствието (препятствията) не се разполага/т извън границите на дъга, по-голяма от 30 градуса, измервана от центъра на зоната FATO.

(9) Не се допуска обектите да надхвърлят относителна височина от 0,05 D над зоната FATO в рамките на повърхността/сектора на ограничаване на препятствия с дъга 150º до разстояние, равно на 0,62 D, измервано от центъра на зоната FATO.

(10) Извън тази дъга и на разстояние до 0,83 D повърхността за ограничаване на препятствията се простира нагоре с наклон една единица във вертикалната равнина на две единици в хоризонталната равнина (Фигура 44)

(2) Когато на носа или кърмата на кораба са предвидени вертолетни оперативни зони, за тях се прилагат изискванията за препятствия, посочени в чл. 577, ал. 2, ал. 3, ал. 5 – 7, ал. 9 и 10.

(2) В границите на зоната, ограничена от тези два сектора, не се допускат обекти, „пробождащи” равнището на повърхността на зоната FATO, с изключение на средствата, необходими за осигуряване изпълнението на безопасни полети на вертолети, които са с максимална височина 25 сm.

(3) Предметите, чиято функция изисква те да се намират в зоната за краен подход за излитане и кацане FATO (например светлини или мрежи) не може да надвишават височина от 2.5 cm. Подобни предмети се допускат само ако не представляват опасност за вертолетите.

(4) Мрежите и издигнатите структури на платформата представляват потенциална опасност и могат да предизвикат динамично преобръщане при вертолети, оборудвани с плъзгачи.

(5) За осигуряване на допълнителна защита от препятствия отпред и отзад на зоната FATO покрай цялата дължина на границите на двата сектора с дъга 150º се разполагат повърхнини с градиент на издигане в съотношение една единица във вертикалната равнина на пет единици в хоризонталната равнина.

(6) В хоризонтална посока тези повърхнини се простират на разстояние, равно най-малко на 1 D на най-големия вертолет, който зоната FATO е предназначена да обслужва, като не може никакви препятствия да пробождат тези повърхнини (фиг. 50).

(2) Предметите по ал. 1 се допускат само ако не представляват опасност за вертолетите.

(3) При разполагане на вертолетно летище в страничната част на кораба от предната и задната средна точка на началния кръг D и до парапетите на кърмата и носа на кораба е разположена зона, равна на 1,5 от диаметъра на зоната FATO, симетрична спрямо диаметъра на началния кръг и перпендикулярна на оста на кораба.

(4) В границите на този сектор не се разполагат обекти, които са над равнището на зоната FATO, с изключение на средствата, необходими за осигуряване безопасността на полетите на вертолетите, с максимална височина 25 сm (вж. фиг. 51).

(5) Предвижда се хоризонтална повърхност с широчина най-малко 0,25 D на началния кръг, заобикаляща зоната FATO и сектор, свободен от препятствия, на височина 0,05 D, в която никакъв обект не може да навлиза.
Раздел VIII

Зони за обработване на товари с помощта на лебедка
Чл. 581. (1) Зоната, предназначена за обработване на товари с помощта на лебедка на борда на кораб се състои от кръгла чиста зона с диаметър 5 m, простираща се от периметъра на чистата зона, и концентричната зона за маневриране с диаметър 2 D. (Фиг. 52)

Фиг. 52 Зона на кораб за обработване на товари с помощта на лебедка

1. вътрешна зона за маневриране, простираща се от периметъра на чистата зона и на кръг с диаметър не по-малък от 1,5 D; и

2. външна зона за маневриране, простираща се от периметъра на вътрешната зона за маневриране и на кръг с диаметър не по-малък от 2 D.

(3) В рамките на чистата зона на определена зона за обработване на товари с помощта на лебедка не може да има обекти над нивото на нейната повърхност.

(4) Обектите, намиращи се в рамките на вътрешната зона за маневриране на определена зона за обработване на товари с помощта на лебедка не може да надвишават височина от 3 m.

(5) Обектите, намиращи се в рамките на външната зона за маневриране на определена зона за обработване на товари с помощта на лебедка не може да надвишават височина от 6 m.

(2) Ветропоказателят е необходимо да се вижда от пилота на вертолета в полет, в зоната за маневриране или в режим на висене.

(3) Там, където зоната за приземяване и излитане (TLOF) може да се влияе от завихрянето на въздушния поток, за посочване на приземния вятър се поставят допълнителни ветропоказатели.

Чл. 584. Ветропоказателят се конструира така, че да дава ясна индикация за посоката на вятъра и обща представа за скоростта на вятъра.

Чл. 585. (1) Ветропоказателят е пресечен конус от лека тъкан и с минимални размери, както следва:

1. за вертолетно летище, разположено на повърхността:

а) дължина 2,4 m;

б) диаметър на по-големия край 0,6 m;

в) диаметър на по-малкия край 0,3 m;

2. за вертолетно летище, издигнато над повърхността и палубни вертолетни площадки:

а) дължина 1,2 m;

б) диаметър на по-големия край 0,3 m;

в) диаметър на по-малкия край 0,15 m.

(2) Цветът на ветропоказателя се избира съобразно фона така, че да е добре различим и показанията му да се разбират от височина най-малко 200 m над вертолетното летище.

(3) Където е възможно, се използва един цвят – бял или оранжев.

(4) Където е необходимо да се осигури добра видимост на изменящ се фон, се използва съчетаване на два цвята – по възможност оранжев и бял, бял и червен или бял и черен.

(5) Цветовете се разполагат във вид на пет редуващи се ивици, като първата и последната ивица са с по-тъмния цвят.

Чл. 586. Ветропоказателят на вертолетно летище се осветява, когато вертолетното летище се използва през нощта.
Глава шестдесет и девета

Маркировка и маркери

Раздел I

Маркировка на зона за обработване на товари
Чл. 587. В определената зона за обработване на товари с помощта на лебедка се нанася маркировка за зона за обработване на товари с помощта на лебедка съгласно фиг. 52.

Чл. 588. Маркировката по чл. 587 се нанася така, че нейният център да съвпада с центъра на чистата зона на зоната за обработване на товари с помощта на лебедка.

Чл. 589. (1) Маркировката на зоната за обработване на товари с помощта на лебедка се състои от маркировка на чистата зона в зоната за обработване на товари с помощта на лебедка и маркировка на зоната за маневриране в зоната за обработване на товари с помощта на лебедка.

(2) Маркировката на чистата зона в зоната за обработване на товари с помощта на лебедка представлява плътен кръг с ярък, открояващ се цвят с диаметър най-малко 5 m.

(3) Кръглата зона за маневриране в зоната за обработване на товари с помощта на лебедка се състои от кръг, очертан с прекъсната линия с широчина 0.2 m и диаметър не по-малък от 2 D, маркирана с ярък, открояващ се цвят, като в кръга се нанася маркировка „WINCH ONLY”", за да е лесно видима от пилота на вертолета.
Раздел II

Опознавателна маркировка на вертолетно летище
Чл. 590. На вертолетно летище се нанася опознавателна маркировка.

Чл. 591. Опознавателната маркировка за вертолетно летище се нанася в рамките на зоната за краен подход за излитане и кацане, в центъра или близо до центъра на зоната или ако се използва заедно с обозначаващата маркировка на ПИК, във всеки край на зоната.


Фиг. 53. Опознавателна маркировка за вертолетно летище (показана с кръст, използван за болници, и ориентирана с отчитане на сектора, свободен от препятствия)

Чл. 592. (1) Опознавателната маркировка за вертолетно летище, с изключение на маркировката за вертолетно летище за болница, е бяла буква „Н”.

(2) Размерите на маркировката са не по-малки от посочените на фиг. 53, а в случаите, когато тази маркировка се използва заедно с маркировка, обозначаваща зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO), определени в чл. 575, ал. 6, те се увеличават три пъти.

(3) Опознавателната маркировка за вертолетно летище за болница е червена буква „Н” на фона на бял кръст, който се състои от квадрати, прилежащи към всяка от страните на квадрата, включващ буквата „Н” съгласно фиг. 53

(4) Опознавателната маркировка за вертолетно летище се ориентира така, че напречната линия на буквата „Н” да е под прав ъгъл с посоката, предпочитана за крайния подход за кацане.

(5) На палубна вертолетна площадка напречната линия лежи на ъглополовящата на ъгъла, който ограничава сектора, свободен от препятствия, както е посочено на фиг. 53 или е успоредна на нея.

(6) На палубни вертолетни площадки, размерът на обозначението за вертолетно летище „H” е с височина 4 m, обща широчина не по-повече от 3 m и дебелина на щриха не повече от 0.75 m.

(2) Маркировката по ал. 1 посочва максимално допустимата маса в тонове (1 000 kg), като числото на маркировката се посочва до един знак след десетичната запетая и се закръгля до най-близките 100 килограма, следвано от буквата „t”.

(3) Цветът на цифровите и буквените знаци на маркировката е необходимо да контрастира с фона, а самите цифри и букви да имат формата и размерите, посочени на фиг. 54 с изключение, където пространството е ограничено, като например на палубна вертолетна площадка или на вертолетно летище на палубата на кораб, може да се наложи да се намали размера на маркировката до символи с обща височина не по-малка от 90 cm със съответното намаляване на широчината и дебелината на цифрите.
Раздел IV

Маркировка за максимално допустима D стойност
Чл. 596. На вертолетни летища, издигнати над земната повърхност и палубни вертолетни площадки се нанася маркировка за D стойност.

Чл. 597. Маркировката за максимално допустима D стойност се намира в зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) и се нанася по начин, позволяващ прочитането й от посоката, която е предпочитана за крайния подход за кацане.

Чл. 598. (1) D стойността се маркира в зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) с контрастен на нея цвят, който по възможност е бял. D стойността се закръглява до най-близкото цяло число, като 0,5 се закръглява към по-малкото число. Например 19,5 става 19, а 19,6 става 20.


Фиг. 54. Форма и размери на цифрите и буквите за маркировка на максимално допустимата маса
Раздел V

Маркировка или маркери на зоната за краен подход за излитане и кацане
Чл. 599. Маркировката или маркерите на зоната за краен подход за излитане и кацане се разполагат върху вертолетнo летище на нивото на повърхността на земята, където дължината на зоната не е ясно разграничима.

Чл. 600. Маркировката или маркерите на зоната за краен подход за излитане и кацане се разполага на границата на зоната за краен подход за излитане и кацане.

Чл. 601. Маркировката или маркерите на зоната за краен подход за излитане и кацане са със следните интервали:

1. до 50 m – когато зоната има форма на квадрат или правоъгълник, при разполагане най-малко на три маркировки или маркера на всяка страна, включително маркировката или маркера на всеки ъгъл;

(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато маркировката може да бъде изместена настрани от сектора свободен от препятствия, но на не повече от 0,1 D и когато аеронавигационно проучване покаже, че това изместване е наложително и изместването на маркировката няма да се отрази занчително на безопасността.

(2) Маркировката на името на вертолетно летище, предназначено да се използва нощем или в условия на ограничена видимост, се осветява отвътре или отвън.

(2) Височината на знака е равна на широчината на маркировката на зоната за приземяване и излитане (TLOF), но не по-малко от 30 cm.

(3) Знакът се маркира с ярък /открояващ се/ цвят.
Раздел XII

Маркировка на повърхността на палубни вертолетни площадки
Чл. 630. (1) Повърхността на палубна вертолетна площадка, ограничена от зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) е с тъмен цвят и покритие с голямо триене.

(2) Когато повърхностното покритие има риск да окаже неблагоприятно влияние върху качествата на триене, може повърхността на палубната вертолетна площадка да се остави необработена.

(3) В случаите по ал. 2 видимостта на маркировката следва да се подобри чрез очертаване на маркировката на платформата с контрастен цвят.
Раздел XIII

Маркировка на сектор за забранено кацане на палубни вертолетни площадки
Чл. 631. На палубни вертолетни площадки, където е необходимо да се предотврати кацането на вертолети в границите на определени площи, се поставя маркировка за сектор за забранено кацане.

Чл. 632. Маркировката на сектор за забранено кацане се поставя върху маркировката на прицелна точка на кацане/позициониране към ръба на зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO), в границите на съответните площи съгласно фиг 57.

Чл. 633. Маркировката сектор за забранено кацане се обозначава с щрих с бял и червен цвят съгласно фиг. 57.

Фиг. 57. Маркировка на сектор за забранено кацане на палубни вертолетни площадки.