ЦИКЪЛ от 10 ЛЕКЦИИ
Базел – 1912 г.
ПО ЗАПИСКИ НЕПРЕГЛЕДАНИ ОТ АВТОРА
С ПРЕДГОВОР, ИЗДАДЕНИ ОТ МАРИЯ ЩАЙНЕР
превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ
НЕРЕДАКТИРАН ПРЕВОД
изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – сканиран от копие
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
СТР.
1. Предговор……………….…….......................................................3
2. Предварителна забележка към тези сказки…..............................13
3. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ...........................................................................15
Завършекът на старото началото на новото време.
4. ВТОРА ЛЕКЦИЯ...........................................................................28
Историята като външно откровение на външно откровение на вът-
решните процеси.
5. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ............................................................................42
Духовната същност, която стои зад образа на Йоан Кръстител.
6. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ....................................................................60
Буда и Сократ като полярни противоположности на човешкото раз-
витие.
7. ПЕТА ЛЕКЦИЯ..............................................................................74
Буда, приемчик на Кришна, Йоан Кръстител, предтеча на Христа
Исуса.
8. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ...........................................................................88
Световноисторическият монолог на Бога за откровенията на мисте-
риите.
9. СЕДМА ЛЕКЦИЯ..........................................................................102
Зовът на душата на Емпедокъл; отговарящият зов на Голгота.
10. ОСМА ЛЕКЦИЯ..........................................................................117
Христос в неговото световно-историческо и космическо явление.
11. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ.......................................................................127
Дълбоко художествена страна на вътрешната композиция на Еван-
гелията.
12. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ........................................................................140
Пътят на човека за разбирането на Тайната на Голгота.
ИСТИНАТА СЕ ПРОЯВЯВА, КОГАТО ДЕЙСТВУВА ОНОВА ЧУВСТВО ЗА ИСТИНАТА, КОЕТО ОТИВА ДО СЪЩНОСТТА НА ЧОВЕК.
П Р Е Д Г О В О Р
Когато в 1918 година този цикъл от сказки бе издаден като ръкопис за членовете на Антропософското общество, Рудолф Щайнер написа към него встъпителните думи, които имат значение и днес. Ето защо тези встъпителни думи трябва да предшествуват това ново издание под формата на книга. Инсценирането по онова време /1911г./ англо-индийско, псевдо-християнско движение, което имаше за цел да пречупи върхове те на новото западно възвестяване на Христа, носител на което беше Рудолф Щайнер, беше се разраснало междувременно особено много; защото зад него стояха една силна и безкруполна воля, един мощен ка- питал и послушен човешки материал по всички континенти, една све- товна целенасочена организация и накрая не по-маловажните движещи окултни сили. Западът, изпаднал в един затъпяващ материализъм, в очите на духовно ориентираните носители на знанието на Изтока беше изпял вече своята песен. Пред него стояха най-тежките стопански, социални и политически катастрофи. Той беше назрял да се сгромоляса и да се отвори може би тогава за влияния, които биха говорили към него черпейки от достойните за уважение извори на древната азиатска култура. Екзотичното далекостоящето, пантеистично, настройващото, което можеше да бъде разпростряно като покриващ материал върху боговете и идолите, които европейците ценяха само като образи, би могло да задоволи по-добре едно неясно чувство, един неопределен копнеж, отколкото биха могли да сторят това строго очертани форми на мисълта, едно духовно настроение, опиращо се на логиката, с многоброен набор от сили за преработване. Вярващият-християнин беше се научил да се отрича от мисленето; философът беше се утешил с изразът "игнорабимус" /не ще познаем/; естественикът се задоволяваше със своя метод и отри- чаше съществуването на един свят, намиращ се отвъд физическия се- тивен свят, който може да бъде виждан, притеглен и измерен; тех- никът бързаше от едно откритие към друго и изпадна толкова много под властта на изобретенията, че се интересуваше много по-малко от произхода на проблясъците на мисълта и от първо основата на играта на силите отколкото от самото явление. Обаче през тази игра на силите хлопаше свръхсетивното царство на вратите на Европа; светът на де- моничността простираше чрез машината своите пипала през това, което искаше да се изяви; в бъркотията от тъпота и обсебеност, която се оформяше като резултат от епохата на машината, се вли- ваше подсетивното с цялата своя измама и карикатурност. Изнена- даното и объркано човечество стоеше без опора и, ако не прибягваше към зашеметяващи средства, то трябваше да приеме с благодарност то- ва, което все пак му донасяше светлина в тази тъмнина. Най-драговол-
ното приемаше това, което беше привидно факти и му спестяваше мис- ленето. С тези фактори се считаха някои, които - от гледна точка - отправяха от Азия един знаещ поглед към младото варварско дете Европа.
През последните десетилетия на повърхността излязоха достатъчно не- ща, които ни заставят да приеме, без смях и подигравка, че съществуват индивидуалност с високо знание, които се проявяват като ръководители от превъзхождащ формат и които стоят зад много от събитията разиграващи се сред нас. Но съществуват също и знаещи и ръководещи личности от по-малък - да речем - например от националистичен формат, от които произхождат подтици, които проникват нашия свят и го разтър- сват. В сравнение с потъналите в материалистична тъпота европейци са мъдри, защото знаят нещо за битието, което стои зад света на илюзиите. Между тях има най-различни степени и отсенки, както по отношение на тяхното знание така и по отношение на тяхното схващане за това, което е по-висш морал. Самото сказуемо добър е нещо относително, то зависи от кръгозора на човека. Погледът на някои индивидуалности обхваща народи, раси и техните задачи или даже интереси, докато погледът на други обхваща човечеството като цяло и делото на неговото спасение. Спасен трябва да бъде не само отделния човек; цялото човечество тря- бва да бъде спасено, а също така и по-нисшите царства; тварите и камъните, елементите и светът на демоните. Това, което за това спасително дело, е добро, но то е добро по различни начини и на различни степени. И онова, което някога е било добро, по-късно може да бъде зло, когато е пренесено върху други условия, в други времена. Който върши това, може да бъде добър по себе си. Но той може също да се затвори за едно по-висше разбиране и чрез това да произведе зло, да стане той сам лош.
И така в сърцата и делата на онези, които се намесват в съдбините на човечеството, могат да царуват най-различни разбирания и намерения, които могат да бъдат добри или вредни, благотворни или спъващи истинското развитие, според стъпалото което е било изкачено по високата стълба на развитието, според обсега на кръгозора в зрителното поле на душата.
От това, което ни е дадено като възможности за схващане, можем да извлечем едно познание: а то е, че напредъкът на човечеството е над всяка раса и националност и че развитието трябва да върви неспирно напред, като обхваща всичко, което човечеството е произвело като културни придобивки, което е било извършено като дела за неговото спасение. Възход и упадък на народите са само отделни вълни и неспирния поток на развитието; и всяка културна вълна донася своя принос в цялостния поток на общочовешкия напредък.
Решаващият обрат от сливането на духа в материята към неговото въз- лизане, най-великото дело за спасението на човечеството, центърът на историческото развитие е слизането на слънчевото Божество в едно човешко тяло и понасянето на смъртта в Тайната на Голгота.
Да стане това дело достояние на познанието, а не само на вярата, да завладее силата на това познание чувството на всички мислещи и проявяващи воля хора и да стане така жива духовна сила в тях, на това бе посветено делото на целия живот и безкрайна та пълното на даровитост и способности на Рудолф Щайнер.
Тази най-тежка от всички задача - да бъде превърнато съмнението в сигурност на по знанието - се наложи като една необходимост и една повеля в един момент, когато пред европееца се беше вече разкрил един погрешен и неотговарящ вече на изискванията на епохата път в областта на извънсетивното; в един момент, когато в материализма на американо-европейското човечество бе направен пробив по един хаотичен начин, когато беше създадена известна "сфера на влияние" произхождаща от упадъчни култури и тайни общества, сфера на влияние, която пресле- дваше особени цели.
Тези неща и опасности са неизменно свързани с търсещия стремеж на хората и с тяхното обременяване с твърде човешки слабости и недоста- тъци, любопитство и жажда за сензационното, щестлавие и честолюбие, жажда за власт.
По този начин дадена общност, основана първоначално на добра вяра и добра воля, лесно изпада в корупция. В нейната форма тя е подложена на промени и развитие, възприемчива за нови влияния и течения и без да забележи лесно може да бъде отклонена от нейните първоначални цели. Към нея се приближават силите, които искат да използуват дадения инструмент за свои собствени цели; по този начин се раждат уплитания, завладяване на души и общества. Това е може би необходимо, за да се поощри прозорливостта и познанието на човечеството като цяло, за пробуждането на отделния човек спрямо враговете на душата. Но чрез това, нещо, което още сега би могло да поощри напредъка на хората, е отместено за неопределени бъдещи времена, една носеща разрушение катастрофа остава неминуема, задавяща се, един кълн, който сега ще трябва да узрее в душите едва в следващите съществувания.
С това опущение са свързани безкрайни болки, страдания и семената за по-късни мъчения произхождат от сегашните заблуди. Насочването на неуспелия опит в неговите прави пътища изисква подновени, двойно помощни сили и средства, които, както и всяко лечебно средство, носят в себе си както сили на освобождението от злото така и сили на разруше- нието. Всичко зависи от това, как те ще бъдат употребени: това пада в
областта на нашата отговорност. Ние сме тези, които трябва да уз- реем, за да укрепнем в това, което винаги действува скрито около нас и постоянно иска да се изяви посредством нашето познание.
Ако хвърлим поглед върху опитите, които бяха направени, за да се направи първият пробив в материализма на миналото столетие, бихме могли да кажем: първо бе почувствувана необходимостта да бъде избрано едно убедително, солидно средство, за да бъдат убедени хората, че съ- ществуват и други сили, освен тези, които естествената наука позна- ваше дотогава. Американо-европейският човек имаше разбиране само за това, което е достъпно за сетивата: съответно на това окултно се доближи до него със свойствата на сетивното - в спиритизма. Но то апелираше също и към чувствената сфера на хората и към магнетическата сила на кръвните връзки, които искаха да се разпрострат и отвъд смъртта. Търсеше се връзка с близките заминали. Тази нужда откри на спиритизма широки кръгове. Той наистина материализира духа и привлече към човека пяната на подсетивния свят на желанията; но това не се съзираше. От една страна изглеждаше, че са задоволени копнежите на душите на едни хора; други пък задоволяваха своя сензационен стремеж към знание. Но духът, който беше станал подобен на физическото, който бе въвлечен в материалното, не можеше да разкрие на човека вратите на истинско то познание, а само да го потресе или да го приспи - и същевременно да изостави приспаните на произвола на грубите измами. Спи- ритистката вълна би могла да бъде един преход; нещо като духовен ту- нел, който би могъл да доведе от другата страна чрез познаването на нови сили и минавайки през нови опитности, поощряващ по-нататък стремежа към познание, а също така събуждайки едно чувство за духовна чистота. Обаче за мнозина той стана една тъмна яма и една пропаст за духа. В повечето случаи стремежът към изследване не се про- буждаше; по-скоро кръговете които му се отдаваха, бяха обхванати от пасивност, даже от затъпяване. Често пъти за медиумите, които му се отдаваха, последствията бяха груби заблуждения и невъздържаност по отношение на моралното поведение. Но на онези, които търсеха по-нататък и не спираха до тук, той можеше да стане факла и светила.
Някои от онези хора, които имат дълбоко знание за тези неща и виждаха ясно по въпроса, потърсиха такива лица с особено разхлабена физическа организация, които бяха срещали по-малка съпротива в сравнение с по-голяма част от хората на запада, за да постигнат един духовен пробив, и все пак да имат достатъчно сила на волята, за да устоят на съблазните и да не изгубят моралното си равновесие при нападение на тези съблазни. Такива лица биха могли да дадат доказателства за съществуването на скрити светове и сили. И тези доказателства биха могли да опровергаят
това, което тогава важеше като неопровержимо доказан механизъм на света на науката. За целта беше нужна една пропусклива физическа конструкция. Между втвърдените тела на образованите хора на запада съществуваха малко такива организми. Такъв един инструмент бе намерен в личността на Х. П. Блаватска, по рождение Хан: славянска и гер- манска кръв, израснала сред стихийните сили и под потоците на свет- лина на източната руска земя. Елементарните сили бродеха и в нейната душа; нейната воля беше силна, но от време на време излагаща се и подчиняваща се на сили по-мощни от нея и след това изпадаща извън областта на нейната собствена отговорност. Тя бе избрана, за да бъде хвърлен в човечеството един нов импулс, за да насочи погледа си върху скритите духовни течения. Тук разбираме на първо място онзи импулс, който бе вложен в книгата "Разбулената Изида"; той произхож- да от розеннкройцерски намерения. Въпреки, че вдъхновителите на тази книга се въздържат да говорят за прераждането, резервираност, която западните окултисти считаха необходима за онова време, със своите велики духовни възгледи този импулс би могъл да коригира и задържи оно- ва, което се разпространяваше хаотично като спиритизъм и спъваше духовния напредък. Но това течение бе отклонено; Х.П. Блаватска попад- на в ориенталските кръгове, на които нейната воля не можа да устои. В обществото, което тя основа първо в Америка, виждаме от една страна представеното и старо течение на спиритизма в лицето на сръчния организатор Колонел Олкот, въпреки, че Х.П. Блаватска се счита надрастваща го и поради това го третира почти иронично и добродушно, но не нетърпеливо го поучава; от друга страна виждаме, как тя самата поема пътя към Азия, следвайки силите, които от там влияят на нейния дух.
В индийския окултизъм, на който тя скоро се отдава и от който заема мощния импулс за разпространение то в Европа и Америка на истините за прераждането и Карма, се примесват постоянно и фатално непревъз- могнатите още зависимости от нейното медиумнистично време, които парализират нейната воля и помътняват образа на нейния характер за онези, които не могат да се ориентират в тази смесица от честен, но страстно възбуден характер, на един жив, но нешколуван интелект и на странна променчивост на духа, на непонятни разцепления на съзнание- то. Наистина, за съвременния западен човек това е едно явление, което трезвият мислител с право трябва да отхвърли; но на онзи, който търси един подходящ инструмент в служба на напредъка в духовно отноше- ние - или също за други цели - за окултиста, който търси такъв инст- румент, това е един желан обект.
Тя можеше да обслужи човечеството с факти, а факти желае преди всичко англичанинът , англо-американецът. Той ги признава и тогава, когато
те са очебийни. Така от там можа също да се разпространи движение то, чийто импулсатор стана Х.П. Блаватска: Теософското Общество. То израсна и се разпространи, въпреки насочената срещу него борба, отхвърлянето му и някои кризи и разви - погледнато външно - един изцяло международен характер.
След смъртта на основателката единството на обществото не можа да бъде запазено. Първо голямо разцепление последва непосредствено след нейното заминаване. То беше последствие на несъгласието, настъпило преди по-малко от 2 години между Анни Безант, отначало отдадена на политическия живот като радикал, а след това социалистически оратор и дългогодишен секретар и сътрудник на Х. П. Блаватска – Уй- лям Джодж. В Англия Джодж трябваше да отстъпи пред Анни Безант; напротив по-голяма част от американското общество се присъедини към него. Това движение живее по-нататък в две течения: течението на Катерина Тингли в Поинтлома Калифорния, и едно малко, по-слабо поз- нато течение, начело на което стоят мистер и мисиз Джонсон – Ше- лиховски /тя е племеница на Х.П. Блаватска/. Самият Джодж почина след 1 година. Другите по-първи сътрудници на Блаватска, учените Мийд и Кейтли, работеха отначало заедно с Анни Безант по-нататък, служиха й, като подложиха на научна проверка нейните книги. Но тази връзка постепенно отслабна. Анни Безант пренесе своята главна резиденция в Адиар, Индия, премина към индийската религия. Когато постепенно се откъсна от влиянието на твърде уважавания индийски учен Чакраварти и избра за свой съветник по-малко ценения Бхагаван Дас, тя се отчужди от тези сътрудници. Стигна се до криза и до скъсване на отношенията, когато Анни Безант все повече се насочваше към Ледби- тер и накрая изпадна напълно под негово влияние.
В живота на Анни Безант може точно да се проследи, как нейната мощна сила на действие се основава на импулсивност и блестящи дарби, но не на една затвърдена сигурност на Аза и на една прозорлива мъдрост винаги зад нейната страстно разгорещена дейност стои като движещ мотор волята на друг, който я използува като инструмент. Ледбитер, бивш свещеник в английската църква, който бе преминал към будизма, стана сега за Анни Безант меродавен авторитет в областта на езотеризма и на окултното изследване. Тя беше познала Х.П. Блаватска кратко време, макар и в едно активно общуване, и пълнотата на новите схващания и опитност я надделяха и завладяха, но не я доведоха до зрялост. В Ледби- тер тя намери ръководителя, който търсеше и от който се нуждаеше, но който не можа да прозре. Като оратор и партиен водач тя беше безспорно една блестяща първостепенна сила и в това си качество беше добре дошла за обществото и скоро стана незаменима. В полето на окултното
знание тя беше несигурна и скоро изпадна под пълната зависимост на Ледбитер. Това обстоятелство доведе до тежки сътресения в обществото - защото мнозина сериозни членове се държаха отрицателно спрямо Ле- дбитер. Но толкова по-популярен беше той сред голямата маса на членуващите в обществото. Мийд и Кейтлей виждаха как иде бедата, преду- преждаваха, че взема надмощие това, което те иронично наричаха "пси- хическо" течение - обръщаха вниманието относно моралните качества на Ледбитер. Но техните предупреждения не бяха чути. До кризата се стигна в 1906 година. Ледбитер стоеше в обществото като човек, за който бе доказано, че е тежко морално компрометиран. Анни Безант бе принудена да обясни, че се излъгала в Ледбитер и че трябва да се отстрани напълно от него. Олкот се пенеше и водеше строги преговори. Ледбитер бе зачеркнат от списъка на членовете. Стана нещо странно. Олкот почина преди да изтече 1 година от тези събития. До неговото болнично легло се бяха намерили две дами, до тогава непознати личности, които внезапно започнаха да бъдат много цитирани и ценени, "-------------, за които се казваше, че имат твърде особени задачи: една американка с "пси- хични" заложби и нейната приятелка, един медиум. Месеци наред те бяха в обществото на Олкот, докато той почина. С техните изживявания и изказвания е свързано тайнственото назначаване на Анни Безант като председателка на Теософското общество, на което тя постоянно се позоваваше като на един окултен факт, докато победи съпротивленията и стана председателка. Мийд и Кейтлей, а заедно с тях и мнозина други, напуснаха обществото; Ледбитер отново достигна на почит и с публи- чно извинение за извършената спрямо него неправда бе отново възста- новен като член от самата Анни Безант. Предизвиканите чрез това смущения не престанаха в течение на годините.
Рудолф Щайнер следи това развитие на Анни Безант със съжаление и огорчение. Може да се каже, че той не пропусна нито един случай да и дава указания, които биха помогнали да намери сигурна опора в нейно то опипване при трудните проблеми, биха й показали правия път в нейната обърканост. Той вършеше това отдавайки и необходимото почита- ние, с въздържаност - като един по-малък брат. Имаше моменти - на най-високо историческо напрежение, когато си казах: сега тя трябва да види, да разбере, кого има пред себе си - и кой може да и помогне. Оба- че неговата естествена скромност размътваше нейния поглед - и магията на величието надделя. Накрая се получи така, че Рудолф Щайнер - твърде учтиво - трябваше да и каже: нашата работа трябва да бъде водена напълно независимо една от друга, - необходимо е разделяне полетата на нашата работа.
Тогава започна борбата против него, назря плана да се подкопае работата на Рудолф Щайнер.
Разбираше се от само себе си, че лишеният от всякакво значение псевдо-християнски езотеризъм, който бе застъпен от Ледбитер и възприет от Анни Безант, не може да задоволи търсещите души на Запада. Христос-Исус на християнската църква - така се казваше в този така наречен "Християнски езотеризъм" - не е живял никога, не е бил никога разпнат. Сто години по-рано той бил повесен на едно дърво - а това в действителност се отнася за мъдрия учител между другите, който не можа даже да бъде сравнен с Буда. В това разбиране няма никаква следа от историческото развитие на мистериите до тяхното изнасяне на световно историческата арена... Въобще - никакъв исторически смисъл... В замяна на това отрицателно високомерие при неща, които не се познаваха. А сега внезапно - след като видяха, че дейността на Рудолф Щайнер привлича много души на Запада към тези тайни, които се отваряха за мъдростта, която се разливаше от неговата уста, като видяха, как в неговото учение една част се свързваше органично с другата и се получаваше нещо като че самият миров процес говори, - неговите врагове почувствуваха, че им се изплъзва едно поле, което решително бяха намислили да завладеят. Ако не им провървя с отричането на Христа, трябваше да им провърви с нова открития Христос. За целта бе избрано момчето Кришнамурти, но в резерв имаха няколко други кандидати, в случай, че работата с младото момче не успее. Това момче бе представено на европейците - и имаха успех.
За да се постигне успех, средствата не се подбираха; в случай на неволя на разположение стояха най-различните версии, за да се разсеят съм- ненията. Ако беше необходимо отричаше се това, което при други случаи се възвестяваше Целта оправдава средствата; никога не липсваха сензациите. Новооснованата Звезда на Изтока стана един мощен инструмент за тази пропаганда, като имаше клонове във всички континенти, благодарение на това, че избираше своите членове от Теософското об- щество. Именно крайно гротескното и екзотичното изглеждаха, че импонират там, където иначе би се предизвикало присмех. Например пресата прие не без уважение в своите колони съобщенията, които се даваха за красивия индиец и неговото очакване като Христос. Той беше интересен и неопасен.
Рудолф Щайнер се противопостави твърдо и строго на това безчинство. След като пропадна и не успя всичко, което би го подчинило на техните цели, премина се към открита враждебност. Това наложи необходимо- стта, при изнасянето на различни цикли от сказки в Средна и Северна Европа той да вземе отношение към тези сплетни, да посочи това, което
ставаше и искаше да оплете европейските души, да осветли събитията в тяхната връзка. Наложи се дългът, да призове своите слушатели да бъдат будни, вместо да се подават на склонността да търсят само нази- дание. Така се наложи, че там, където сътрептящата душа драговолно би се задържала в светлите висини на духа, да бъде на сочен погледът към неволите и опасностите на времето.
За да бъде пълна иронията, наред с безброй многото "дейности", които вътрешно разклатеното Теософско общество развиваше тогава и към които бяха призовани членовете, роди се една нова дейност в полето тази така наречена християнска дейност: "да бъдеш християнски" принадле- жеше към този нов курс, докато по-рано на това се гледаше състрада- телно. Но как? Момчето Кришнамурти очакваше своята църква; т.е.- градеше се предварително за него. Будистът Ледбитер, някога учител и възпитаник на Кришнамурти, стана сега внезапно старокатолически епископ, а заедно с него и няколко приятели. Често във вестниците и списанията можеше да бъдат видени фотографиите на тези епископи в пълни одежди. Това действуваше като външна поза и като пародия. Това окарикатуряване на Християнството стана, за да бъде подкопана обек- тивната, научно обоснована и духовно осветителната работа на Рудолф Щайнер. Така гротескното стои наред със сериозното и възвишеното и трябва да бъде взето под внимание - защото то е на лице.
Постепенно ролята, която Кришнамурти трябваше да играе стана за него мъчителна и неприятна. Той трябваше да заплати отрупването с почести и блага със своята свобода. Той сам трябваше да почувствува, че неговите способности бяха недостатъчни за предхождащите го признания и слава; неговите писания бяха повърхностни, дарбата на красноречие недостатъчна. Разговорите до огъня в лагерите трябваше да запълнят празнотите; подчертаваше се, че неговото най-изпъкващо качество бе- ше излъчването на магнетичен флуид. В едно списание"--------------"от 1930 година се изтъкваше в предадения там разговор между Анни Бе- зант и Ледбитер с членове на конгреса, че меродавното у Кришнамурти не са мисловните сили, а - също както преди 2000 години при неговото въплъщение като Христос - излъчващия живот. Както при други случаи и при този същевременно се руши тихо - защото Кришнамурти извърши едно дело, чрез което искаше отново да добие своята изгубена свобода: той разтури своя орден, Звездата на Изтока. Това стана в лагера при Омен, в Холандия, в 1929 година. За това той би могъл да бъде поз- дравен, защото някой би желал да разтурва такива инстанции, които толкова лесно се разпадат, за да се създаде свободно пространство за живота; въпреки това трябва да се прави постоянно опит, да се запази чиста и формата, защото тя е хранилище на силата. Това значи:
Кришнамурти, който дължи голяма благодарност на Анни Безант, не би знаел, как да се освободи, въпреки че вътрешно не можеше вече да я следва. Все пак, при вече пробудено съзнание той дълго време се подчиняваше и играеше ролята на бога, като в своите речи си изплиташе с този ореол. Нищо не помага, че в определени моменти се съгласяваха с него, той отхвърля това от себе си, когато в други моменти се съгласява с него. В неговите назидателни книжки в едно изречение той отхвърля това, с което в следващото се украсява. Един неопитен и непоносим маниер за европееца: изреченията блещукат като малки извивки и се развиват.
Никак не е лесно да пиша всичко това и да го поставя като предговор на едно такова произведение, какво то представляват сказките върху Еван- гелието на Марка. Насочвайки своя поглед към тези космически висини, човек би искал да забрави дребнавостите на човека, които така силно се натрапват в бъркотиите на едно общество, да не взема под внимание някои движещи сили, чиито марионетки са хората. Днешното състояние на съзнанието не позволява вече това. Защото от обяснението със събитията и от бдителността спрямо това, което царува в световните събития като скрита инициатива, в доброто както и в злото - се ражда съзнание- то, което се противопоставя будно на всичко това - оправя нишки, развързва възли или най-малко сочи пътищата за това. Днес е необходимо за бъде пробудено едно колективно съзнание, в което да може да се влее сила на Аза на по-висока степен. И този свръх-личен обхващащ Аз ще се научи да различава между Провидение, мъдро ръководство на света и това, което се разиграва в онези сфери, които проявяват своите "множе- ство багри" между божественото ръководство и съдбите на народите и на хората, пропити от мощно, но също и противоречиви сили. Отчасти ние самите сме оплели мрежата, в чиито бримки сме се заплели. Да про- зрем постепенно това, значи да се въоръжим с нови сили. Тези сили ни са дадени, когато намираме пътя на извора на "Аз Съм", към Христа. А днешния път е: познание.
Това, което по-рано беше дадено на един тесен кръг, чрез печатането на такива книги, каквато е настоящата между другото е изнесено на света. Това беше методът на Рудолф Щайнер. Първо познанията бяха дадени на отделни хора, после на по-големи кръгове, най-после на всички. Пре- дставителите на културата от първата четвъртина на 20 век получиха първо една постепенна и основна подготовка, като образец на другите. Сега знанието стои открито и живеят импулсите. Алчни ръце се простират от всички страни към тях; те драговолно биха искали да вземат даровете, но да пренебрегнат дарителя. Това стана в голям размер. За да бъде пресрещнато това, има само един път: да продължим спокойно
да работим по метода, посочен от Рудолф Щайнер. Ако предадем неговото слово така, както той го е говорил, тогава неговото учение ще бъде запазено чисто. Извлечените откъси със собствени прибавки, тълкуванията по собствен възглед, биха помътили тази чистота. Бъдещето има право на непосредственото слово на Рудолф Щайнер, защото за него бе действувал той. Но ние ще можем да направим да узрее едва в бъдещи съществувания това, което той пося в нашите души.
Тази мисъл ни дава утеха, защото нашата собствена недостатъчност и враждебната околност могат да унищожат много неща. Това, което ни бе дадено, ще възкръсне в нас в друга форма, ако нашите души запазят вярност: "в Христа смъртта се превръща в живот ". А пътят към живия Христос, към слънчевия Дух , който се свързва със Земята, ни бе посочен от Рудолф Щайнер в такава форма, която отговаря днешното съз- нание.
Пишейки тези редове - в една не всекидневна среда - на една арктическа висока планина - среднощното Слънце се приближи до ръба на Земята, за да изгрее скоро отново, без да загуби своята лъчезарна сила. За първи път след преживените тук четири нощи синьото небе показа пламнали позлатени облаги. Това, което искаше да се струпа като тъмнина, е станало сега лъчезарно светещо злато. Само синьо оцветеното до сега море, в което върховете на снеговете блестяха опалово, се превръща сега в сребро и стомана.
Да би станало златото на Слънцето на стомана в нашите души, за да могат те да устоят в борбата, която се развихря около тях, да стане то така светло като среброто, този отблясък на златото.
АБИСКО, 15 юли 1930 година
Сподели с приятели: |